Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на пети
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 4109 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2950,00 лв.
главница, дължима към 29.01.2019 г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 145,50 – такси по заема; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
556,99 лв. договорна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 29.01.2019 г. и 4/
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1,64 лв. – наказателна лихва за забава за периода от
25.01.2019 г. до 29.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.01.2019 г. до погасяване на вземането. Предявени в условията на
евентуалност са и осъдителни искове по 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2950,00 лв. главница, дължима към
29.01.2019 г.; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 10а, предл. 1 ЗПК за
сумата от 145,50 – такси по заема; 3/
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
556,99 лв. договорна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 29.01.2019 г. и 4/
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1,64 лв. –
наказателна лихва за забава за периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2019 г. до погасяване на
вземането.
Ищецът „Банка ДСК” ЕАД е депозирал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, за което било
образувано ч. гр. дело № 325/2019 г. по описа на РС Враца. Издадената заповед
за изпълнение била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането си в предвидения в закона срок.
Ищецът „Банка ДСК” ЕАД твърди, че на 02.03.2018
г. между ищцовото дружество, като кредитор, и Г.Н.Н., като кредитополучател, е
сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица ("Договор за кредит"), по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер на 3 000
(три хиляди) лева, под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осигурявал чрез издадена кредитна карта DSK
Maxi Go. Като
неразделна част от Договора за кредит били приетите и подписани от
кредитополучателя Условия за съответния вид карта («Условия») и Общи условия на
"Банка ДСК" ЕАД по договор за издаване и обслужване на кредитни карти
с револвиращ кредит ("Общи условия"). Твърди се, че в изпълнение на
задълженията си по чл.5 от ЗПК, преди подписване на процесния договор банката е
предоставила на кредитополучателя необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за кредит, което кредитополучателят е удостоверил с полагане на подписа
си в договора (чл.7). Твърди, че съгласно чл.26, ал.2 от Общите условия към
договора за кредит срокът за ползване на кредита е обвързан и съвпада със срока
на валидност на кредитната карта. Достъпът до кредитния лимит се осъществявал
единствено чрез картата, като за усвоената чрез транзакции част от лимита
клиентът заплащал променлива лихва, която се начислявала ежедневно върху
фактически ползваната сума. Погасяването на кредита се осъществявало чрез
ежемесечни вноски на минимална сума за револвиране, посочена в Условията, като
вноските се извършвали в рамките на гратисен период след определена от страните
месечна падежна дата. При невнасяне на минималната сума за револвиране в
рамките на гратисния период, по картата се начислявала такса за невнесена
минимална сума, съдържаща се в Условията (чл.25, ал.5 от ОУ). Клиентът имал
освен това възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки
един момент, като кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на
погасената част от ползвания кредит. Сочи, че срокът на валидност на този вид
карта е 3 години, като уговорената месечна падежна дата е 10-то число на
месеца, гратисният период е 15 дни, минималната сума за револвиране - 90 лева,
а в случай че усвоената сума е по- малка от 90 лева, минималната сума за
револвиране е равна на усвоената сума. В обвързващите страните условия били
посочени и съответните такси, дължими от кредитополучателя във връзка с
ползването на DSK Maxi Go - за теглене на пари в брой, за
невнесена минимална сума в гратисния период (15 лева) и др.
Ищецът
твърди, че съгласно працесния договор за кредитна карта, за ползване на заетите
средства страните са договорили олихвяване с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора бил 21.95 % годишно, формиран от стойността
на 6-месечен СОФИБОР (със стойност към подписване на договора 0.163 %) и
фиксирана надбавка от 21.787 %. Лихвеният процент се променял с промяната на
6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в Общите условия към
Договора за кредит. В случай че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира
кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране
за съответния период, правото на ползване на кредита се спира (чл.31, ал.1 от
ОУ). Сочи, че ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до
края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се
възстановявало. Било уговорено освен това, че ако клиентът не погаси
задължението си в този срок, ползването на кредитния лимит се прекратявало и
вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина,
по който е формиран, ставало изискуемо и започвало да се олихвява с лихва,
равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава
в размер на 5 процентни пункта.
Сочи
се, че издадената по договора кредитна карта DSK
Maxi Go е
получена от кредитополучателя Г.Н. на 17.03.2018 г., от която дата е започнало
фактическото ползване на кредита. Усвояването на кредитния лимит чрез картата е
извършено в един ден – на 20.03.2018 г. посредством теглене на ATM и
парични трансфери към трети лица (плащане с кредитна карта). Сочи, че след
усвояване на кредита, от страна на кредитополучателя не е заплатена нито една
дължима месечно сума за револвиране. Поради нереволвиране в четири поредни
месеца - м.04, 05, 06 и 07.2018г., правото на ползване на кредита е спряно.
Поради липсата на револвиране и в следващите месеци, считано от 10.09.2018г.
правото на ползване на кредита е прекратено и във връзка с това е започнало
отчитането му по отделна кредитна сметка с № 13/25566066. Предвид наличието на
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане, в
изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ кредиторът бил отправил до
задълженото лице Уведомление изх. № 06-20-03546/23.10.2018г., съдържащо
едностранно волеизявление в горния смисъл, за което твърди, че е връчено на
адресата на 12.12.2018 г. чрез нотариус Е. С., рег.№ 598 в НК.
След
настъпване на предсрочната изискуемост ответникът не заплатил дължимите към
банката суми, поради което ищцовото дружество ги претендира в пълен размер
така, както са заявени в проведеното заповедно производство.
В
случай че се установи нередовно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, респ. съдът достигне до извод за липса на предсрочна изискуемост
на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, твърдим, че предсрочната изискуемост на цялото вземане е настъпила
с връчване на исковата молба на ответника. В случай че съдът отхвърли
предявените установителни искове поради липса на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, в условията на евентуалност ищецът предявява исковете
и като осъдителни. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения
иск. Сочи, че дългът е изцяло погасен. Оспорва, че е сумата по кредита реално
му е предоставена, както и факта на получаване на кредитна карта в негово
държане. Оспорва, че е надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Счита, че уговорените клаузи за договорна/възнаградителна лихва, такси
и разноски са нищожни, респ. прекомерни. Счита, че договорът е нищожен на осн.
чл. 22 ЗПК. Сочи, че при сключването на договора са нарушени и разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК. Намира, че начинът на начисляване
на дължимите лихви и такси и неясен. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приет договор за ипотечен кредит, сключен на 02.03.2018 г. между „Банка ДСК“
ЕАД и Г.Н.Н., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитор, е
предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта, в размер на 3000 лева с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 21,95 % годишно или 0,06 % на ден. Уговорено
е годишният процент на разходите е в размер на 24,30 %. Обща дължима сума е
посочено, че е в размер на 3368,53 лв.
Приети по
делото са и условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на Банка ДСК, както и Общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК.
Приет по
делото е и погасителен план и ГПР към сключения договор, отразяващ размера на
погасителните вноски и какви са дължимите суми за главница и лихва по тях /л.
68/.
От
нотариална покана от 25.10.2018 г. на нотариус Е. С.с рег. № 598 и район на
действие – РС Враца, изпратена от ищеца до ответника, се установява, че „Банка
ДСК“ ЕАД е уведомила Г.Н.Н., че поради забава в погасяване на задълженията на
кредитополучателя, банката обявява същите за предсрочно изискуеми по три
сключени договора, в това число и процесния договор за кредитна карта от
02.03.2018 г. Видно от удостовереното от нотариуса, поканата се счита за
редовно връчена на ответника на 12.12.2018 г. чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражения от страните.
Установява се от експертното заключение, че кредитополучателят Г.Н.Н. на 20.03.2018
г. е извършил усвояване с кредитна карта DSK Maxi Go № 415596ххххх2920 от
предоставения кредитен лимит съгласно Договора за кредит от 02.03.2018 г. на
сума в размер на 2950,00 лв. Усвояванията са извършени съгласно чл.6/1/ от ОУ
по Договора и са както следва:
- на 20.03.2018 г. за операция „Теглена
на ATM” - сума в размер на 1000.00 лв.;
- на 20.03.2018 г. за операция „Паричен
трансфер” - сума в размер на 1950.00 лв.
Посочено е
от вещото лице, че след усвояването на 20.03.2018 г. на сума в общ размер от
2950,00 лв. от предоставения кредитен лимит в размер на 3000,00 лв., кредитополучателят
е допуснал неизпълнение на задължението за заплащане на пет минимални суми за
револвиране на кредита. Към 10.09.2018 г (датата на прекратяване на ползването
на кредита) падежните дати и незаплатените суми за револвиране на кредита сочи,
че са както следва:
- на 10.04.2018 г - незаплатена сума в
размер на 110.50 лв.;
- на 10.05.2018 г - незаплатена сума в
размер на 200.50 лв.;
- на 10.06.2018 г - незаплатена сума в
размер на 290.50 лв.;
- на 10.07.2018 г - незаплатена сума в
размер на 380.50 лв.;
- на 10.08.2018 г - незаплатена сума в
размер на 470.50 лв.
Изчислено е,
че усвоената и непогасена главница от разрешения с Договора кредитен лимит от
3000.0 лв. представлява сума от общо 2950.00 лв.
Експертът е
изчислила и размера на дължимата договорна (възнаградителна) лихва съгласно
чл.1., ал2 от Договора и чл. 27.2 от ОУ за периода 10.03.2018 г - 29.01.2019 г.,
като същата представлява сумата от общо 556.99 лв.
Посочено е,
че размерът лихвата за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 25.01.2019
г. - 29.01.2019 г. представлява сума в размер на 1,64 лв.
Размерът на
таксите и разноски за теглене и нереволвиране представлява сума в размер на
145,50 лв. В сумата е посочено, че са включени такси в размер на 70.50 лв. за
извършените операции с банковата карта „Теглене на ATM” и „Паричен трансфер” и
такса за „невнесена минимална сума” за пет падежирали вноски в размер на 75.00
лв. до 10.09.2018 г. - датата на спиране на ползването на кредита.
Отчетено е
освен това, че след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист (30.01.2019 г.) до датата на изготвяне на
експертизата от кредитополучателя не са постъпвали плащания за погасяване на
задължението.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отпуснатият
на ответника като физическо лице кредитен лимит представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на
§ 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящия случай са спазени разпоредбите на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК. При сключване на договора е
спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма за действителност на
хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12
и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването; вид на предоставения кредит;
индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин
на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР, както и общата сума, дължима
от потребителя към момента на сключване на договора; условията за издължаване
на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
уговорки относно правото на отказ на потребителя. Договорът отговаря и на
изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от
страните по договора. При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че
не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на
целия процесен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 02.03.2018 г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е възникнало
облигационно отношение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 02.03.2018 г., по силата на което за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума;
настъпилата изискуемост на процесното вземане.
Между
страните не е спорен фактът на валиддно възникнало облигационно отношение.
Същото се установява и от приетия по делото договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 02.03.2018 г. и
приложенимите към него общи условия, двустранно подписани от страните.
По силата на
сключения между страните договор се установява, че на ответника е отпуснат
кредитен лимит в размер на 3000 лева. Уговорено е, че достъпът до кредитния
лимит се осигурява чрез кредитна карта, както и че лихвеният процент е
променлив. Към момента на сключване на договора е уговорена годишна лихва от
21,95 % и годишен процент на разходите в размер на 24,30 %. В чл. 1, ал. 5 от
договора е уговорено, че месечна падежна дата е всяко 10-то число от месеца.
От приетото
по делото експертно заключение се установи, че е усвоен кредитен лимит в размер
на общо 2950 лева, като е посочено, че това е непогасен остатък по кредита.
Същевременно ответникът не е представил доказателства за погасяване на дълга.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането. От нотариална покана от 25.10.2018 г. на
нотариус Евгени Спасов с рег. № 598 и район на действие – РС Враца, изпратена
от ищеца до ответника, се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила Г.Н.Н., че
поради забава в погасяване на задълженията на кредитополучателя, банката
обявява същите за предсрочно изискуеми по три сключени договора, в това число и
процесният договор за кредитна карта от 02.03.2018 г. Видно от удостовереното
от нотариуса, поканата се счита за редовно връчена на ответника на 12.12.2018
г. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Следва обаче да
се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от договора, страните са
уговорили месечна падежна дата – всяко 10-то число от месеца. Видно от приетото
по делото експертно заключение ответникът Г.Н.Н. е усвоил сумата от 2950 лв.,
от които 1000 лв. „теглене на АТМ“ и 1950 лв. „паричен трансфер“ към трети
лица. Усвояването на цялата сума е настъпило на 20.03.2018 г., като падежът за
връщането й на кредитора е настъпил на 10.04.2018 г. съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 5 от договора. Налага се извод, че изискуемостта на цялата сума,
претендирана като главница, е настъпила на 11.04.2018 г. Предявения иск следва
да бъде уважен изцяло.
По предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 10а, предл. 1 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За
основателността на предявените искове за възнаградителна лихва, наказателна
лихва и заемни такси в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни правоотношения
с ответника Н. по силата на валидно сключен договор за кредит, въз основа на
който за кредитополучателя е възникнало задължението за заплащане на
възнаградителна лихва, наказателна лихва и заемни такси; 2. Размерът на
претендираните лихви и такси за процесния период.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, за което не
сочи доказателства.
Искът за
възнаградителна лихва е предявен за сумата от 556,99 лв. за периода от 10.03.2018
г. до 29.01.2019 г. Искът за наказателна лихва е предявен за сумата от 1,64 лв.
за периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г. Искът за такси по заема е предявен
за сумата от 145,50 лв.
Установи се
по делото, че страните по договора са уговорили начисляването на
възнаградителна лихва в първоначално уговорен размер на 21,95 % и годишен
процент на разходите от 24,30 %.
Заплащането
на възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на
парично задължение, т.е. няма санкционна функция, а по своята същност е цена за
ползвания финансов ресурс („граждански плод”), докато наказателната лихва по
своето естество представлява санкция за забавеното изпълнение на задължението
на кредитополучателя.
Неоснователно
е направеното възражение от ответника за нищожност на уговорената
възнаградителна лихва поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 на ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Според
нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Уговорената лихва от 21,95 % е част
от ГПР, като в случая ГПР е уговорен от страните в размер на 24,30 %. Същият не
надвишава пет пъти размера на законната лихва, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България като основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта.
Същевременно
в чл. 32 от общите условия към договора е предвидено, че при забава в плащането
ползването на кредитния лимит се прекратява, като вземането на банката се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и с допълнителна надбавка
за забава в размер на 5 процентни пункта. Вещото лице е изчислило, че дължимият
размер наказателна лихва за периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г. е в
размер на сумата от 1,64 лева.
Съгласно чл.
25, ал. 5 от общите условия, при
невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата
се начислява такса за невнесена минимална сума. Същевременно в Раздел ХIV, чл. 53 от
приложимите общи условия са предвидени различни различни такси, дължими от
страна на ответника за издаването, обслужването на картата и за операциите,
извършвани с нея. Дължимостта на тези такси, претендирани от ищеца като заемни такси, е установена от експерта,
като изчисленият им размер съответства на предявения такъв – 145,50 лева.
Предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло съобразно размерите, изчислени от вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
По делото не
се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в
условията на евентуалност искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 4109/2019
г. в размер на 100,00 лв. В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
разноски в общ размер от 844,92 лв. /194,92 лв. заплатена държавна такса,
300,00 лв. заплатено възнаграждение за особен представител, 250,00 лв.
заплатено възнаграждение за вещо лице и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 123,08 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г.Н.Н., ЕГН: ********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ********* сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 325/2019 г. по описа на РС Враца, както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - сумата от 2950 лева,
представляваща главница,
дължима към 29.01.2019 г. по сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 02.03.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното
й погасяване;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД -
сумата от 556,99 лева, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода
от 10.03.2018 г. до 29.01.2019 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД -
сумата от 1,64 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.01.2019
г. до 29.01.2019 г.
- на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД
– сумата от 145,50 лева,
представляваща заемни такси, дължими към 29.01.2019 г. на осн. чл. 53 от общите
условия към сключения договор.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Н.Н.,
ЕГН: ********** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 844,92 лева,
представляваща направени
разноски в производството по гр. дело № 4109/2019 г. по описа на РС Враца и сумата
от 123,08 лева, представляваща
направени разноски в
производството по ч.
гр. дело № 325/2019 г. по описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: