РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

                                                                                                          

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2244

 

гр. Пловдив,  07.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1941 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от “Соуса“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ***, представлявано от управителя – М. М. Д. , срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 373-0074846/07.07.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите – Пловдив.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда или намаляване срока на действието му. Поддържа се, че заповедта не съдържа мотиви и е издадена преждевременно преди издаване на наказателно постановление. Не била изяснена и фактическата обстановка.  Твърди се несъразмерност на мярката в приложения размер и прекомерно засягане правната сфера на дружеството в усложнената епидемиологична обстановка. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите – Пловдив, чрез процесуалния си представител  юрисконсулт М. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита. Възразява се срещу размер на разноските на другата страна.

 

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. На 26.06.2020г. в 10:54 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе - аперитив „Виконт”, находящ се в гр. Асеновград, ул. „Трети март“ № 17, стопанисван от ”СОУСА” ЕООД, ЕИК ***, при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които из продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фи устройство.

При проверката е установено следното: извършена е контролна покупка на 1 бр. сандвич, 2 бр. минерална вода, 1 бр. кафе, 1 бр. кафе 3 в 1, всичко на обща стойност 12,10 лв., заплатени в брой от В. С. К. - главен инспектор по приходите, на С. М. Р. - сервитьор, като за продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел Datecs DP -25 с ИН на Ф DT508382 и ИН на ФП 02508382, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н- 18/13.12.2006г. на МФ.

След легитимация, от проверяващия екип е изведен дневен финансов „х” отчет с № 0012846/26.06.2020г. с нулев оборот /общо налични - 50,00 лв., „служебно въведени”/. Направена е и разпечатка на КЛЕН /отчет контролна лента/ от гореописаното ФУ за дата 26.06.2020г. от 10:00ч. до 10:55ч., от която е видно, че няма регистрирани продажби на наличното в обекта ФУ.

Също така е установена положителна касова разлика в размер на 40,00 лв. между: разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 50,00 лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен опис - 90,00 лв., сума на паричните средства в началото на работния ден - 0,00 лв., въведени пари в касата - 50,00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв. Според обяснения от А. Н. Х. - упълномощено лице, касовата разлика се дължи на неиздаване на фискални бонове.

Установено е също, че обета разполага с площ 180 кв.м. със 70 места на открито и 80 места на закрито. Предлагат се харни и напитки на цени от 1,30 лв. до 18,90 лв. Работното време е от понеделник до неделя, от 08:00 ч. до 20:00 ч.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0074846/26.06.2020г.

В обобщение е констатирано, че ”СОУСА” ЕООД не е спазило реда за издаване на съответни документи за продажба, с което е изпълнило съставът на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/1З.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от здДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

6. Въз основа на горната фактическа обстановка е издадена заповед № ФК 373-0074846/07.07.2020 г., с която началникът отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите – Пловдив е разпоредил запечатване на търговски обект – кафе - аперитив „Виконт”, находящ се в гр. Асеновград, ул. „Трети март“ № 17, стопанисван от ”СОУСА” ЕООД, и забрана достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно вида, големината, предлагания асортимент и разположението на търговския обект в центъра на населеното място, както и размера на установената положителната касова разлика. Съобразил е обстоятелството, че спрямо търговеца са налице 6 бр. предходно издадени наказателни постановления от 2015г., 2016г. и 2018г. за нарушения по чл. 3 (неиздаване на фискални касови бонове), чл. 33 (наличие на положителна касова разлика) и чл. 39 (не са отпечатвани пълни дневни финансови отчети) от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. МФ, както и приложена през 2016 г. принудителна административна мярка – запечатване на обекта за срок от един месец. Също така е посочил, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

7. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка ответникът представи Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при Централно управление на Националната агенция по приходите е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

IV. За правото:

8. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията и началниците на отдели „Оперативни дейности“ при Централно управление на Националната агенция по приходите.

9. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

10. В случая, не бе оборена нито разколебана установената от административния орган фактическа обстановка. По делото безспорно се установи, че търговецът е осъществил състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена процесната мярка. Прекратяването на действието на мярката, след заплащане на наложена имуществена санкция по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, е правна възможност, но не и задължителен изход на производството. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – спазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска.

След като са проявени обективните признаци на административно нарушение, налице са и фактическите основания, обосноваващи правното основание за налагане на принудителната административна мярка.  Последната е приложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред.

Възраженията на жалбоподателя относно преждевременното прилагане на мярката са неоснователни. Без значение за фактическия състав на мярката се явява и режимът на собственост върху търговския обект, тъй като задължението за спазване на фискалната дисциплина тежи върху търговецът, който упражнява дейността. В случая не се спори, че обектът се стопанисва именно от дружеството – жалбоподател, при това положение административната принуда правилно е открила своя адресата.

На следващо място съдът намира, че оспореният административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия, административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата административна принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на търговския обект, формата на деянието и наличието на предходни административни нарушения от същия вид. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Въпросът колко следва да е продължителна принудата, освен по законосъобразност - мярката да е в предвидените от закона рамки, е също въпрос по целесъобразност, така че да бъде обезпечен възстановяващият й ефект.

Процесното нарушение, под формата на бездействие – назидаване на фискален касов бон, е съпроводено от хронични предхождащи нарушения, които дават насока за целенасочена организация в обекта по избягване на данъчната дисциплина. Отчетената положителна касова разлика също подкрепя този извод. Макара укритата сума от 12,10 лв. да не е значителна същата представлява една четвърт от установената положителна касова разлика, засечен едва към третия часа от дванадесетчасовия цикъл на функционирането на обекта. При недобросъвестно поведение на търговеца, довело до неправомерно развитие на фискалните отношения, пред органите по приходите седи единствено възможността да формират изводи за оборота в обекта чрез метода на интерполацията. Именно за този анализ се явяват от значение обективните факти като големина на обекта, предлаган асортимент, цени, локация, работно време и др. Последните са ценени правилно от контролния орган. В случая тези факти обосновават извод, че в обекта е налице възможност за реализиране на обороти, които да бъдат укрити във вреда на фиска. Съвкупно с наличието на данни за модела на поведение при търговеца, тези обстоятелства обосновават необходимостта от налагане на мярката над минималния размер. От друга страна с налице и данни за предходно установени нарушения в обекта и запечатване на същия, без да е постигната промяна в поведението на търговеца, които обстоятелства обосноват дори налагането на мярката в максимален размер.  При това положение дали мярката ще постигне правния си ефект, ако бъде в размер на 14 дни, така както е приложена, е въпрос по целесъобразност и свободна преценка на контролния орган, чиито желани резултати са предмет на бъдещи несигурни събития. По тази причина съдът не дължи контрол за това, дали мярката ще постигне поставената от закона цел, а дали са налице предпоставките за неблагоприятната намеса в правната сфера на търговец и то така, че същата да не бъде прекомерно засегната. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат на организирана неправомерна дейност в обекта, а не на спорадична проява. В случая не иде реч за пропуска да бъде издаден фискален касов бон, а за трайно поведение във вреда на фиска. Дейността в търговския обект се явява в изразен разрез с установения ред на държавно управление. Укриването на подлежащи на облагане приходи се характеризира с висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели, това деяние изисква налагането на интензивна административна принуда. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на стопанска инициатива се извежда от нормите на чл. 19, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Не може да има съмнение, че тази възможност е приложима, когато следва да бъдат защитени особено важни държавни интереси – какъвто е интегритетът на фиска. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус преустнояването на дейността на търговеца за срок от 14 - дни не се явява прекомерно спрямо установения модел в търговския обект и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. При наличието на правните основание за прилагане на административна принуда, размерът на мярката е въпрос по фактите, които в случая не търпят промяна поради наличието на усложнена епидемиологична обстановка. Мярката в посочения размер не е нито в минимален, нито в максимален размер и не се явява прекомерна за търговеца, с оглед установената по делото фактическа обстановка.

11. Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, в съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. За разноските.

12. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “Соуса“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ***, представлявано от управителя – М. М. Д. , срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 373-0074846/07.07.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите – Пловдив.

ОСЪЖДА “Соуса“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ***, представлявано от управителя – М. М. Д.  да заплати на Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

Административен съдия: