№ 320
гр. Пазарджик, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николинка Попова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Гражданско дело №
20215220102879 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във
връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ „АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
„Околовръстен път „ 260 представлявано от изп.директор Д. Ш. и прокурист М. В. чрез
пълномощник АД „Ч., П. и И. „ гр. София, , представлявано от адв. Х.И. със съдебен адрес :
гр. София, ул. „******* против КР. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
***********. Твърди се в исковата молба, че по силата и при условията на Договор за
издаване на кредитна карта “EUROLINE” от 13.04.2006 г. „Юробанк България” АД /с
предишно наименование „Българска Пощенска банка” АД/, е предоставило на ответницата
КР. Д. Г., ЕГН **********, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
3900,00 (три хиляди и деветстотин лева ) по кредитна карта „EUROLINE”, който кредит
Картодържателят може да усвоява по начините, уговорени в чл. 4 до чл. 6 от Общите
условия на Банката за издаване и използване на кредитни карти представляващи неразделна
част от процесния договор. Сочи се, като доказателство за първоначалното усвояване на
суми от предоставения кредитен лимит, детайлно извлечение за извършени плащания към
търговец/ Авизо, от което е видно, че на 21.04.2006 г. процесната карта е използвана за
покупка на стоки от търговски обект на „ГЕРМАНОС ТЕЛЕКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********. Твърди се, че в процесния случай, претендираната главница в размер на 3797,33
лв. (три хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) е
формирана като сума от всички усвоявания, които Картодържателя е правил, като от тях са
приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване,
1
съгласно чл. 10 от Общите условия. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните си
задължения, относно погасяване на дължимите суми, съгласно чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от
Общите условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти
„EUROLINE” към Договора за издаване на кредитна карта от 13.04.2006 г., а именно: Не е
заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в
забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит; не е заплатил дължимите на
Банката възнаграждения, включително лихви и такси, посочени в Приложение към Общите
условия. Твърди се , че на 17.03.2017 г. между инщовото дружество и ответника е сключено
Допълнително споразумение към процесния договор, с което е извършена промяна във вида
на кредитната карта, като същата е била заменена с вид кредитна карта „Mastercard Cash”.
Съгласно чл. 3 от споразумението, кредитния лимит остава непроменен, а всички
непогасени задължения на Картодържателя по старата карта се прехвърлят по баланса на
новата.Променени са били Общите условия, приложими по отношение на новата карта, с
последни изменения и допълнения в сила от 13.03.2017 г. Картодържателят декларирал, че
се е запознал с актуалните Общи условия на “Юробанк България” АД за издаване и
използване на кредитни карти “Visa”, “MasterCard” и “American Express” и Приложение №1
към тях, представляващи неразделна част от договора и допълнителното споразумение.
Сочи се, че по силата на чл. 15.1, т. ,Д“ от процесните Общите условия във вр. с чл.
14.3 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни
карти “MasterCard”, при непогасяване на Минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, Банката може да обяви задължението на
Картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска издаване на заповед
за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си, като всички съдебни разходи, съответните
признати възнаграждения на адвокатите на Банката и евентуалните разходи за
принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на
претенциите на Банката са за сметка на Картодържателя.
Сочи се, че поради непогасяване на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 05.06.2019 г. и до
08.07.2019 г. Банката е изпратила нотариална покана с per. № 1755, том 1, №86 за обявяване
на предсрочна изискуемост чрез Нотариус В. Д. Г., с per. №612, с район на действие PC
Пазарджик сочен, като постоянен в Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от
13.04.2006 г. Твърди се , че поканата е била връчена при условията на чл. 47, ал. 1
ГПК.Твърди се, че в претендираната обща сума от 78,00 лв. - такси, начислени във връзка с
процесния договор представлява сторените от Банката нотариални разходи във връзка с
връчване на гореопосочената нотариална покана до длъжника, съгласно 2 бр. банкови
бордера, удостоверяващи извършените плащания към нотариусите. Предвид разрешението,
дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за
банков кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
2
предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, разходите по това необходимо
уведомяване на длъжниците за обявяването на изискуемостта следва да са в тежест на
неизправната страна, т.е. на длъжника. Твърди се, че претендираната от заявителя сума в
общ размер 194,73 лв. (сто деветдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), са
дължими такси по договора и представлява сбор от 22 бр. такси, дължими на основание чл.
11 от Общите условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни
карти „EUROLINE” във вр. с чл. 10 Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване
и използване на кредитни карти “MasterCard”. Твърди се, че поради неизплатеното
задължение от Кредитополучателя „Юробанк България” АД се поражда правен интерес от
предявяване на настоящия иск срещу ответницата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди длъжника КР. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. ***********, да заплати на “Юробанк България”
АД, ЕИК: *********, задължение произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от
13.04.2006 г., в размер на 5418,55 лв., от които главница 3797,33 лв., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението; 863,52 лв. – договорна възнаградителна лихва
за периода 05.06.2019 г. – 01.02.2021г.; 353,52 лв. – мораторна лихва за периода от
05.06.2019 г. – 01.02.2021 г., както и 194,73 лв. (сто деветдесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки.) - такси за периода от 05.06.2019 г. – 01.02.2021 г., сумата от 78,00 лв. –
нотариални такси за периода от 08.09.2020 г,. до 14.09.2020 г., както и сумата от 131,45 лв. -
застраховки за периода от 05.06.2019 г. – 01.02.2021 г. Претендират се направените съдебни
и деловодни разноски по водене на настоящото дело в размер на 401,90 лв. – заплатена
държавна такса, сумата от 721,11 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.Посочена е
банкова сметка, по която длъжникът може да плати дължимата сума.Към исковата молба са
приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответницата, с който счита, че предявените искове срещу
ответницата КР. Д. Г. са процесуално недопустими, както и са евентуално
неоснователни.Становището за недопустимост е основано на нередовност на исковата
молба, досежно определен от съда и внесен от ищеца депозит за служебен адвокат под
минималните размери, определени с Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.Сочи се, че при възможно най-стеснителното прилагане на
наредбата, с позоваване и на основание единствено на чл.7, ал.2 т.З от същата- минималният
размер на адвокатското възнаграждение на служебния адвокат при материален интерес
общо на шестте иска /без законната лихва/ в общ размер на 5418,55 лв., е 600,93 лв. Иска се
от съда да преразгледа разпореждането си и да се разпореди ищецът - банка да довнесе
депозит за особения представител до размера на минималното възнаграждение, определено
с наредбата.В случай, че съдът реши, че възражението на особения представител на
ответника е неоснователно, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на банката, като се моли същото да бъде намалено до
3
размера на това, определено за служебния адвокат. Поради липсата на контакт с ответницата
КР. Д. Г. и вземане на нейното становище досежно предявените срещу нея искове и поради
отредената процесуална роля на адвоката особен представител, заявява, че исковете са
неоснователни.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното: На 13.04.2006 г. между ищеца „Юробанк България” АД /с предишно
наименование „Българска Пощенска банка” АД/, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” № 260, ЕИК: ********* и ответницата КР.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. *********** е сключен Договор за
издаване на кредитна карта “EUROLINE” по силата на който Банката е предоставила на
Картодържателя, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3900,00
(три хиляди и деветстотин лева ) по кредитна карта „EUROLINE”. Съгласно чл.4 и чл.6 от
Общите условия на Банката, представляващи неразделна част от процесния договор,
Картодържателят може да усвоява кредита по уговорените начини. Не е спорно и се
установява, че Картодържателят е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и
използване на кредитни карти “EUROLINE” и ги приема, като за това е положил подписа си
в графа , Декларация“ от процесния договор.
Не е спорно също , а се установява и от представеното като писмено доказателство
детайлно извлечение за извършени плащания към търговец/ Авизо, че на 21.04.2006 г.
процесната карта е използвана за покупка на стоки от търговски обект на „ГЕРМАНОС „ на
ул. „Асен Златаров „ в гр. Пазарджик. При тези данни извършеното плащане към търговеца,
доказва изпълнение от страна на ищеца на заявеното в договора /графа „първа транзакция“/
от ответника желание да бъде обработена посочената транзакция и преведена упоменатата
сума, представляваща покупка на стока на вноски.Съгласно предвиденото в чл. 10 от
Общите условия за издаване и използване на кредитни карти „EUROLINE”,
картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на
издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва (освен в
изрично посочените случаи по чл.6 върху които се начислява лихва съгласно чл.12.1 от
Общите условия), или на части. При изплащане на задълженията на части, върху усвоената
и непогасена част се начислява възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент
се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора
лихвен процент е посочен в приложение към общите условия за издаване и използване на
кредитни карти „EUROLINE”, а именно 18,5 % - годишен лихвен процент върху
използвания кредитен лимит. В случай, че Картодържателят избере да погасява
задължението си на части, то трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска,
както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил
кредитния лимит. Съгласно чл. 10 от Общите условия и приложението към тях,
минималната месечна вноска е в размер на 3 % (три процента) от използвания кредитен
лимит, но не по-малко от 15,00 лв. (петнадесет лева.). При неплащане на задължителната
минимална месечна вноска на падежа, Картодържателя дължи на Картоиздателя
4
обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху дължимите от
него плащания съгласно чл. 12.3. от Общите условия.
Не е спорно и се установява, че на 17.03.2017 г. между инщовото дружество и
ответницата е сключено Допълнително споразумение към процесния договор, с което е
извършена промяна във вида на кредитната карта, като същата е била заменена с вид
кредитна карта „Mastercard Cash”. Съгласно чл. 3 от споразумението, кредитния лимит
остава непроменен, а всички непогасени задължения на Картодържателя по старата карта се
прехвърлят по баланса на новата. Променени са и Общите условия, приложими по
отношение на новата карта, с последни изменения и допълнения в сила от 13.03.2017 г.
Картодържателят е декларирал, че се е запознал с актуалните Общи условия на “Юробанк
България” АД за издаване и използване на кредитни карти “Visa”, “MasterCard” и “American
Express” и Приложение №1 към тях, представляващи неразделна част от договора и
допълнителното споразумение.С подписване на допълнителното споразумение, страните
предоговарят дължимия възнаградителен лихвен процент, който по силата на чл. 3, ал. 4 от
споразумението се променя на 19.90 % - фиксирана годишна лихва върху всички усвоени
суми от кредитния лимит. По силата на чл. 14.1, от процесните Общите условия във вр. с
чл. 14.3 и чл. 20.2 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване
на кредитни карти “MasterCard”, при нарушаване на условията по договора , включително
при непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения, Банката може да обяви задължението на Картодържателя за изцяло предсрочно
изискуемо, след което да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с
изпълнителен лист.
От представените по делото доказателства се установява , че поради непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за
плащане съответно до 05.06.2019 г. и до 08.07.2019 г. Банката е изпратила нотариална
покана с per. № 1755, том 1, №86 за обявяване на предсрочна изискуемост чрез Нотариус В.
Д. Г., с per. №612, с район на действие PC Пазарджик. Поканата е изпратена на ответницата
на адреса сочен, като постоянен в Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от
13.04.2006 г. От поканата става ясно, че 13.08.202 г. адресатът не е открит на адреса , а от
извършената от нотариуса официална справка в НБД е установено съвпадение на
настоящия и постоянен адрес на КР. Д. Г., а именно : гр. Пазарджик,
„*********.Представени са два броя преводни нареждания на обща стойност от 78,00 лв. /
18,00 лв. и 60,00 лв. /, като доказателство да платени от ищеца нотариални такси начислени
във връзка с процесния договор във връзка с връчване на горепосочената нотариална покана
до длъжника.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото е допусната съдебно-
счетоводна експертиза, заключението по която е прието без възражения от страните.
Експерта установява основанията и размерите на вземанията на банката начислени според
банковите регистри и съгласно това заключение вземанията съвпадат напълно с
претенциите заявени в исковата молба.
5
При тези фактически данни съдът от правна страна приема следните правни изводи.
Предявените искови претенции са допустими , а по същество частично основателни.
Според на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, кредитът
може да бъде обявен за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен
фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за
кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
В настоящия случай в исковата молба, се твърди, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е било направено от страна на банката чрез изпращане на нотариално
заверена покана до адреса на длъжника, съвпадащ с този по постоянния му адрес.
Доколкото в поканата , нотариусът е отбелязал, че лицето не е открито на адреса и по данни
на съседи от пет години пребивава в чужбина, нотариусът е удостоверил , че връчването на
адресата не може да се извърши по реда на чл.46 ГПК. Съдът намира , че преди датата на
подаване на исковата молба по настоящото дело , липсват категорични данни , кредитът да е
бил валидно обявен за предсрочно изискуем, тъй като не се установява да е налице редовно
връчване на поканата при спазване на всички изисквания на чл.47 ГПК във връзка с чл.50
Закона за нотариусите и нотариалната дейност- залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и
спазване на съответните процедури.
При съобразяване на изявлението на Банката в предявената искова молба и
приложената към нея нотариална покана, съдът приема,че с връчването им на ответника е
извършено вече надлежно уведомяване за упражняваното от банката право на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Изявлението в исковата молба е ясно и
конкретно,посочени са съществуващите към този момент неплатени и падежирани вноски
за изискуем остатък от главница. В тази насока е налице богата и утвърдена съдебна
практика, която се споделя от състава- Реш.№139/05.11.2014г.,пост.по т.д. №57/2012г., І ТО
на ВКС, Реш.№ 6/04.04.2019г.,пост.по т.д.№917/2018г., І ТО на ВКС и др./. Препис от
исковата молба е връчен на особен представител при спазване предпоставките на чл.47,ал.6
от ГПК. С неговото участие се гарантира защитата на интересите и упражняването на
правата на представлявания. Действително-обявяването на предсрочната изискуемост по
съществото си е упражняване на материално право,като особеният представител не участва
в това правоотношение. В случая, обаче трябва да се отчита функцията му в процеса,а
именно да упражнява процесуалните права и задължения на страната, при което и с оглед
допускането на възможността материални права да се упражняват и в хода на заведения
спор, следва да се приеме,че връчване на това специфично изявление може да се извърши
валидно и на назначения на длъжника особен представител в процеса / в този смисъл и Реш.
6
№198/18.01.2019г.,пост.по т.д.№193/2018г.,І ТО на ВКС/ .
При проверка за валидността на облигационната връзка между страните не се установи
видимо наличие на основания за недействителност на представения двустранно подписан
договор за кредитна карта и допълнително споразумение към нея. В тази връзка следва да
се посочи, че същите е сключени при наличието на изискуемата писмена форма, при
наличието на необходимите реквизити на договори,с приложени към тях и приети от
кредитополучателя общи условия , а именно – посочване на главница, срок за връщане,
договорни и мораторни лихви – условия възпроизведени в писмен вид. В същите са
отразени и съгласието на страните за сключването им , като тези страни разполагат с
необходимата право и дееспособност. Поради това съдът приема, че безспорно е установено
по делото възникнало действително правоотношение по сключен между тях договор за
кредит, отпуснат под формата на кредитен лимит по карта, по силата на който ответницата е
получила от банката съответна парична сума, която е следвало да върне в определен срок,
ведно с лихви и разноски по кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е
задължил да изпълни задълженията си като такъв и така се явява обвързан от съглашението
и всички негови клаузи, включително и санкционните последици от своето неизпълнение.
Основното задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните
срокове по договора. В случая срокът на договора е – срокът на ползване на кредитния
лимит, който съвпада със срока на действие на договора , но не по-късно от срока на
валидност на картата, като в тежест на ответницата е да докаже изпълнение на
задълженията си. Доказателства за плащане на претендираната от банката главница не се
представят от потребителя, но точно обратното- от ангажираните от ищеца такива / приети
ССчЕ и параметрична справка /, безспорно се установява, че липсва погасяване по кредита
в размера на претендираната главница . С други думи, след като е изтеглила изцяло
отпусната й от банката сума по своята сметка, ответницата не е извършила дължимо
плащане, като според заключението на експерта , което съдът цени като компетентно
изготвено , непогасената главница, към датата на подаване на исковата молба и към датата
на изготвянето на заключението възлиза на сумата в размер на 3797,33 лв. (три хиляда
седемстотин деветдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) формирана като сума от
всички усвоявания, които Картодържателя е правил, като от тях са приспаднати направените
от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 10 от Общите
условия. Съдът приема, че в случая ответницата дължи връщане на сумата, усвоена като
кредит по кредитната карта, без в нея да се включва начислената сума за застраховка, тъй
като по делото не се установява сключването на такава застраховка, а още по- малко
застрахователната премия по евентуално сключена такава се дължи на кредитодателя, който
няма качеството на кредитор спрямо ответницата, по отношение на една такава сума. В
тази част исковата претенция се явява недоказана и поради това ще следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Доказани и поради това дължими се явяват : сумата от
863,52 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.06.2019 г. – 01.02.2021г.; 353,52
лв. – мораторна лихва за периода от 05.06.2019 г. – 01.02.2021 г., сумата от 194,73 лв. -
такси за периода от 05.06.2019 г. – 01.02.2021 г., както и сумата от 78,00 лв. – нотариални
такси за периода от 08.09.2020 г,. до 14.09.2020 г. Акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху главницата се явява също основателна и ще следва да бъде уважена.
7
По разноските . С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат от ответницата направените по делото разноски в размер съобразен с уважената
част от претенциите. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те
са реално заплатени: държавна такса в размер на 401,90 лв., депозит за вещо лице по ССчЕ
в размер на 250,00 лева , възнаграждение за особен представител в размер на 400,00 лв. и
възнаграждение за един адвокат в размер на 721,11 лв. В тази връзка , съдът намира за
основателно възражението на процесуалния представител на ответницата адв. Т., тъй като с
оглед невисоката фактическа и правна сложност и на делото, проведеното едно съдебно
заседание, в което ищецът е участвал само чрез подадени от процесуален представител
молби и депозирана писмена защита , съдът намира , че претендираното възнаграждение за
един адвокат следва да бъде намалено до минималния размер предвиден в чл. 7 ал.2 т.3
НМРАВ , а именно до размер на 618,00 лв. Така признатите разноски следва да се
определят на общата сума в размер на 1669,90 лв. ,а тези разноски след като се съобразят с
уважената част от исковите претенции възлизат на сумата в размер на 1629,49 лв.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. Д. Г. ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: област
Пазарджик, гр.Пазарджик, ПK: 4400, ул. „********* да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
„АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Околовръстен
път „ 260 представлявано от изп.директор Д. Ш. и прокурист М. В. чрез пълномощник АД
„Ч., П. и И. „ гр. София, , представлявано от адв. Х.И. със съдебен адрес : гр. София, ул.
„******* задължение произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 13.04.2006
г. и допълнително споразумение към нея от 17.03.2017 г. , както следва : 3797,33 лв., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/ 17.08.2021 г. / до окончателното изплащане на задължението; 863,52 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 05.06.2019 г. – 01.02.2021г.; 353,52 лв. – мораторна лихва
за периода от 05.06.2019 г. – 01.02.2021 г., както и 194,73 лв. - такси за периода от
05.06.2019 г. – 01.02.2021 г., сумата от 78,00 лв. – нотариални такси за периода от 08.09.2020
г,. до 14.09.2020 г., както и сторените по делото разноски в размер на 1629,49 лв. , като
ОТХВЪРЛЯ осъдителната искова претенция за присъждане на сумата в размер на 131,45
лв. за застраховки за периода 05.06.2019 г. до 01.02.2021 г. и законна лихва за забава върху
тази сума – като неоснователна.
Банкова сметка , по която длъжникът може да плати дължимата сума : ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД , IBAN **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9