№ 17398
гр. ..., 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110157651 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищцата З. Г. Л. е предявила срещу ... осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
вр. чл. 477, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 451,02 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, извършени вследствие причинени
на ищцата телесни увреждания при ПТП, настъпило на 17.01.2022 г. по път ... в района на 12
км., с посока на движение от гр. ... към гр. ..., по вина на водача на товарен автомобил „....,
който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост загубил управление над
товарния автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, причинявайки верижно
ПТП, представляващо покрит застрахователен риск съгласно договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застраховател по който е
ответникът, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 18.03.2022 г., до
окончателното плащане на вземането.
Ищцата чрез процесуалния си представител адв. В. О. твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, страна по който е ответникът, е настъпило събитие –
гореописаното ПТП, за което вина носи застрахованият при ответника водач, вследствие на
което на ищцата са причинени следните травматични увреждания: повърхностна травма
на главата; контузия на ляво коляно; дисторзио/разтягане на предна кръстна връзка
на лявата коленна става; инкомплетна лезия в задния рог на медиалния менискус;
посттравматичен едем на мастните планове на ставата; реактивен бурсит и синовиит.
Сочи, че във връзка с наложилото се лечение е направила следните разходи: на 24.01.2022 г.
– сумата от 320 лв. за извършен ЯМР на лява колянна става; на 25.01.2022 г. – сумата
1
от 53,23 лв. за лекарства за лечение на остеоартрит и облекчаване на болки в ставите;
на 15.02.2022 г. – сумата от 19,45 лв. за лекарства за лечение на остеоартрит; на
02.03.2022 г. – сумата от 58,34 лв. за лекарства за лечение на остеоартрит. Ищцата
посочва, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство №
8/17.01.2022 г. по описа на РУ-..., пр. пр. № 46/2022 г. по описа на РП-..., изпратено по
компетентност на Софийската окръжна прокуратура, където е образувана пр. пр. № 240/2022
г. Твърди, че на 18.03.2022 г. е поканила ответника да заплати застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди, като е предоставила и данни за банковата
си сметка, но до настоящия момент плащане не е извършено. С тези доводи прави искане
съдът да осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя – 18.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски за адвокат по чл. 38 ЗАдв. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите относно товарен автомобил „..... Оспорва механизма на ПТП и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди. Оспорва
истинността на отразените в съставения констативен протокол за ПТП от 17.01.2022 г.
обстоятелства в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ с твърдения, че в тази част
протоколът представлява частен свидетелстващ документ. Оспорва твърдените от ищцата
телесни увреждания и направените за лечението им разходи да се намират в причинна връзка
с процесното ПТП. Оспорва ПТП да се дължи на виновното противоправно поведение на
застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване на вредите при
твърдения, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП – управлявала
е лек автомобил марка ..., без да го контролира непрекъснато и при несъобразена с пътната
обстановка скорост; че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗДвП
– не се е движила плътно в най-дясната част на своята пътна лента и е навлязла в лентата за
насрещно движение; че ищцата не е използвала предпазен колан към момента на удара. С
тези доводи моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, по
който в тежест на ищцата е да докаже фактите, включени във фактическия състав на
института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда и нейния размер, 4. причинно-
следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се
2
предполага до доказване на противното, както и наличието на валидно и действително
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка по риска
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника относно товарен
автомобил „...., с който е причинено процесното ПТП, че е отправила до ответника писмена
покана за плащане на застрахователно обезщетение, ведно с представяне на нужните
документи, която покана е получена от застрахователя. Противоправността на деянието не
подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 ГПК да обори презумпцията за вина. В тежест на
ответника е и да докаже твърдяното съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в
конкретни действия или бездействия при управление на лекия автомобил, в т.ч., че не е
контролирала автомобила непрекъснато и го е управлявала при несъобразена с пътната
обстановка скорост; че не се е движила плътно в най-дясната част на своята пътна лента и е
навлязла в лентата за насрещно движение; че не е използвала предпазен колан към момента
на удара, което е довело да настъпването на вредите.
Между страните не е спорно наличието на действително и валидно към датата на
процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника „... относно товарен
автомобил „.....
В настоящия случай противоправното поведение, от което се твърди, че са настъпили
имуществени вреди за ищцата, представлява престъпление, установено с влязла в законна
сила Присъда № 12/14.03.2024 г. по н. о. х. д. № 727/2023 г. по описа на СОС, НО, 4 състав,
приложена като доказателство по делото на лист 266. От постановената присъда се
уастновява, че . Х. Б. е признат за виновен за това, че на 17.01.2022 г. около 11:40 ч. на път ...,
в участъка на 12 км., в посока на движение от гр. Г..., е нарушил правилото за движение на
пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на . Б. и телесни повреди на Е. В. М., поради което на основание чл. 343,
ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден
на две години лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл. 300 ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Аналогична в този смисъл е разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК,
според която влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.
Ето защо съдът намира, че е обвързан по отношение на приетото от наказателния съд
настъпване в посочените време и място на ПТП на 17.01.2022 г. по вина на водача на
товарен автомобил марка „..., относно който безспорно се установи наличието на валидно
към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество.
3
Наред с това, за установяване обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП по
делото е приет като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2/17.01.2022 г., съставен от длъжностно лице в кръга на възложените му служебни
задължения, който като официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК
обвързва съда с материална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, и
относно самото удостоверително изявление - обстоятелствата, които са установени от него, и
волеизявленията, които са извършени пред него. В настоящия случай не са оспорени нито
автентичността на констативния протокол за ПТП, нито удостоверителната компетентност
на неговия съставител, както и реда, по който е съставен актът.
Във връзка с доказване механизма на процесното ПТП по делото са ангажирани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. В. М. и . Х. Б. и е прието неоспорено от
страните заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. С. и базирано на
представените по делото писмени доказателства, в т.ч. приобщените преписи от материали
по образуваното досъдебно производство № 8/2022 г. по описа на РУ-..., и на показанията на
разпитаните свидетели.
От констатациите на САТЕ, както и от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели Е. В. М. и . Х. Б., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се
установява, че на 17.01.2022 г. около 11:40 ч. в светлата част на денонощието при условията
на ясно време и суха пътна обстановка по път ... в посока на движение гр. ... – гр. ... се е
движил товарен автомобил марка „...., управляван от водача . Х. Б., а в обратната на него
посока са се движили лек автомобил марка ..., управляван от водача Е. В. М., а зад него в
същата посока се е движил лек автомобил марка ..., управляван от ищцата З. Г. Л.. Пътят в
посоката на двете превозни средства, движещи се едно зад друго, е с лек наклон на
изкачване и лек ляв завой спрямо посоката им на движение. Непосредствено след гр. ... в
района на 12 км. на кръстовище с без име, водещ към птицекомбинат, при условията на
спускане и лек десен завой, водачът на товарен автомобил марка „...., се отклонява от
посоката си на движение, навлиза в лентата за насрещно движение, където реализира челен
удар с насрещно движещия се лек автомобил марка .... След този удар товарния автомобил
реализира вторичен челен удар с насрещно движещия се втори лек автомобил марка ....
Вторичният удар бил силно изразен в предната лява габаритна част на лекия автомобил,
който се установил в своята лента за движение с леко косо разположение съобразно огледния
протокол вляво спрямо посоката си на движение.
От заключението на вещото лице се установява, че причината за настъпване на ПТП е
неподходящо избрана от водача на товарен автомобил марка „...., скорост на движение в
определения пътен участък, неправилното боравене от негова страна с органите на
управление на автомобила, както и навлизането му в лентата за насрещно движещите се
леки автомобили. Установява се, че водачът на товарния автомобил е предприел маневри по
отклонение от посоката на движение отдясно наляво и навлизане в лентата за насрещно
движение, а водачът на лек автомобил марка ... се е движил в своята лента за движение и
4
не е имал възможност да предприеме спасителна маневра. Според заключението на
вещото лице към момента на вторичния челен сблъсък водачът на товарен автомобил марка
„...., се е движил със скорост от 90 км/ч. при наличие на вертикална маркировка – пътен знак
„кръстовище с път без предимство отляво“, пътен знак „забранено е движението със скорост
по-висока от означената“ с вписана цифра 60 и пътен знак „забранено е изпреварването на
моторни превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“. Водачът на
лек автомобил марка ... се е движил с възможна и вероятна скорост от приблизително 60
км/ч.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат поради извършени от ищцата нарушения на
правилата за движение, изразяващи се в конкретни действия или бездействия при
управление на лекия автомобил, в т.ч., че не е контролирала автомобила непрекъснато и
го е управлявала при несъобразена с пътната обстановка скорост (чл. 20 и чл. 21 ЗДвП); че
не се е движила плътно в най-дясната част на своята пътна лента и е навлязла в лентата за
насрещно движение (чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП); че не е използвала предпазен
колан към момента на удара, което е довело да настъпването на вредите (чл. 137а, ал. 1
ЗДвП).
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, е необходимо извършените
действия или бездействия да са в пряка причинна връзка с настъпилите вреди, като не е
необходимо същите да са противоправни и виновни. В конкретния случай съдът намира, че
ответникът не доказва по правилата на чл. 154 ГПК фактите, на които основава твърденията
си. Видно от разясненията на вещото лице по САТЕ възможната и вероятната скорост на
движение за ищцата в качеството на водач на лек автомобил марка ..., е била
приблизително 60 км/ч. Установява се още, че ударът би бил предотвратим при условие, че
при настъпването на първоначалния удар между находящия се пред ищцата лек автомобил и
товарния автомобил ищцата се е намирала на отстояние не по-малко от 40 м. от находящия
се пред нея лек автомобил марка ..., като по делото безспорно се установява, че разстоянието
между МПС е било по-малко, поради което ударът е бил непредотвратим. На следващо
място от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата се е движела в своята
пътна лента с посока на движение от гр. ... към гр. .... От разясненията по САТЕ се
установява още, че лекият автомобил, чийто водач е била ищцата, е с марка „...“, произведен
през 2016 г., като тези автомобили са фабрично оборудвани с предпазни обезопасителни
триточкови колани на предната лява седалка, предната дясна седалка и на задните седалки и
при правилното поставяне на предпазен колан пътниците и водачът на МПС получават по-
малко увреждания. Тези изводи кореспондират с изводите на вещото лице по СМЕ, според
което получените от ищцата телесни увреждания отговарят на такива при правилно поставен
обезопасителен колан в момента на осъществяване на процесното ПТП. Според вещото лице
по СМЕ, ако ищцата не е била с правилно поставен обезопасителен колан, уврежданията
щяха да бъдат много по-тежки от действително причинените.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
5
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите (Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на II ТО на ВКС, Решение № 98 от
24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на II ТО на ВКС), каквото доказване в случая не е налице.
При така установените по делото обстоятелства по реализиране на процесното ПТП и
неговия механизъм, като взе предвид и обсъдената по-горе влязла в сила присъда на
наказателния съд, установила извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира, че поведението на водача на товарен автомобил марка
„...., застрахован при ответника, е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. С
оглед гореизложеното, налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на МПС по отношение на
причинените на ищцата вреди от процесното ПТП.
На следващо място, спорни по делото се явяват обстоятелствата относно наличието
на реално претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в извършени
вследствие причинени на ищцата телесни увреждания разходи за лечение, и тяхната
причинно-следствена връзка с деянието.
От изслушаната и приета по делото СМЕ, изготвена от д-р В. В., на която съдът дава
вяра като обективна и безпристрастна, кореспондираща с останалите събрани по делото
доказателства – 2 бр. лист за преглед на пациент от 17.01.2022 г., 3 бр. амбулаторен лист от
преглед от 17.01.2022 г., 2 бр. образна диагностика от 17.01.2022 г., допълнителен лист към
преглед на пациент, амбулаторна книга, описание на магнитно-реазонансно образно-
диагностично изследване, съдебномедицинско удостоверение и допълнение към него, се
установява, че непосредствено след ПТП на ищцата е извършен амбулаторен преглед в
УМБАЛСМ „Пирогов“ и й е поставена диагноза „повърхностна травма на други части от
главата“, след което е направена рентгенография на носни кости, гръден кош и лява
колянна става. Отразени като контузии в амбулаторната книга са контузия по гърба на носа и
контузия на ляво коляно. На 21.02.2022 г. на ищцата е извършен ЯМР на лявото коляно, като
заключението е навяхване на предната кръстна връзка, инкомплетна лезия /разкъсване/
задния рог на медиалния менискус, посттравматичен едем на ставата с реактивен бурсит и
синувит. На същата дата ищцата е прегледана от съдебен лекар - била е с оток и
кръвонасядане на лявото коляно, разтягане на предната кръстна връзка на лявата колянна
става, частично увреждане на задния рог на вътрешния менискус и реактивен бурсит и
синувит. Ищцата е претърпяла консервативно лечение.
От констатациите на вещото лице се установява, че ищцата е получила следните
телесни увреждания в пряка причинна връзка с процесното пътно-транспортното
произшествие: повърхностна травма по гърба на носа, контузия и навяхване – разтягане на
предна кръстна връзка на лявата колянна става с лезия в задния рог на медиалния менискус,
посттравматичен едем на ставата с реактивен бурсит и синувит. Съгласно заключението
на 21.01.2022 г. е извършен ЯМР преглед на ляво коляно, който е бил задължителен след
6
станалото ПТП и клиниката на самото ляво коляно, като благодарение на това изследване е
поставена точната диагноза на ищцата, а именно разтягане на предната кръстна връзка и
лезия в задния рог на медиалния менискус. В допълнение, вещото лице констатира, че няма
данни от медицинските документи по делото да са били предписвани на ищцата изследване
чрез ЯМР и лекарства за лечението й, но при амбулаторния преглед в терапията е отразено,
че са давани указания и съвети за продължаване на лечението. В тази връзка в заключението
е изяснено, че от медицинска гледна точка извършването на ЯМР е било необходимо
изследване след случилото се произшествие, като НЗОК по принцип покрива разходите при
изследване чрез ЯМР на здравноосигурени лица, но процедурата е бавна, продължаваща
повече от месец, а ищцата е имала нужда от поставяне на точна диагноза за определяне вида
на лечението на лявото й коляно – дали ще бъде оперативно, или консервативно.
Вещото лице счита, че ищцата е имала нужда от изписаните на 25.01.2022 г.
лекарства Дона саше и Фастум гел, както и от впоследствие изписаните на 15.02.2022 г. още
10 Дона сашета. Разяснява, че лекарството Дона саше се използва за лечение на остеоартрит,
но може да се използва и при причинени тежки травми, както е в случая на колянната става
на ищцата, тъй като намалява болката и дискомфорта при функции на ставата. Експертът
сочи, че принципно остеоартритът не може да се получи от травма. Допълва, че няма данни
за наличие на дегенеративни заболявания при ищцата.
По делото е приобщена и справка от НЗОК за предоставените медицински услуги и
извършените прегледи на ищцата за периода от 11.12.2017 г. до 13.06.2023 г., видно от която
на 25.01.2022 г. същата се е консултирала със специалист по ортопедия и травматология във
връзка с диагноза „контузия на коляното“, както и с общопрактикуващ лекар във връзка с
диагноза „вътреставно увреждане на колянната става, неуточнено“. Съдът счита, че
посочената справка напълно кореспондира както с представените по делото писмени
доказателства, така и с приетото и неоспорено от страните заключение по СМЕ.
Ето защо съдът счита, че процесните имуществени вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с пътно-транспортното произшествие и настъпилите от него увреждания.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането
на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага, в
това число и понасяне на разноски. По отношение размера на причинените на ищцата
имуществени вреди съдът намира, че същите са доказани в пълния предявен размер от
451,02 лв. чрез приложените и приети по делото като писмени доказателства – фактури от
24.01.2022 г., 25.01.2022 г., 15.02.2022 г., ведно с касови бонове, както и касов бон от
02.03.2022 г., удостоверяващи заплащането им. От заключението на СМЕ се установи, че
описаните разходи са били необходими за лечението на установеното телесно увреждане,
причинено на ищцата вследствие настъпилото ПТП от 17.01.2022 г., поради което
възстановяването им се дължи, тъй като при имуществените вреди обезщетението е
справедливо, когато то е равностойно на вредите. Поради това претенцията за заплащане на
описаните във фактурите и касовите бонове разходи е основателна за пълния предявен
7
размер от 451,02 лв. и като такава следва да бъде уважена изцяло.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената от ищеца
акцесорна претенция за присъждане на законната лихва за забава върху пълния размер на
обезщетението за имуществени вреди.
В хипотезата на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят,
покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на
делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5
вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, но не считано от датата на увреждането, а в
съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ
разрешение – считано от по-ранната от следните две възможни дати - уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или
предявяването на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователното обезщетение е свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава – чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2)
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание
чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (така Решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г.
на I ТО на ВКС, Решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т. д. № 1108/2022 г. на II ТО на
ВКС, Решение № 50105 от 12.01.2024 г. по т. д. № 1723/2022 г. на II ТО на ВКС).
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е
отправила до ответника писмена покана за плащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 131,02 лв., която
писмена покана е получена от застрахователя на 18.03.2022 г. По делото е приета и втора
писмена покана, получена от застрахователя на 26.04.2022 г., с която ищцата е претендирала
застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди – разходи за
извършен ЯМР в размер на 320 лв. Предвид така установеното и съобразявайки цитираната
съдебна практика, съдът намира, че законната лихва за забава върху сумата в размер на
131,02 лв., представляваща извършени от ищцата разходи за лекарства, следва да се присъди
на ищцата от 18.03.2022 г. – датата, на която претенцията за тази част от обезщетението е
предявена пред застрахователя, а законната лихва за забава върху сумата в размер на 320 лв.,
представляваща извършен от ищцата разход за ЯМР на лява колянна става, следва да се
присъди на ищцата от 26.04.2022 г. – датата, на която претенцията за тази част от
обезщетението е предявена пред застрахователя, като претенцията на ищцата за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 320 лв. за периода от 18.03.2022 г. до
25.04.2022 г. вкл. следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцата в производството. Последната претендира 50 лв. за държавна такса, 30 лв. депозит
8
за призоваване на свидетел, 150 лв. депозит за изготвяне на САТЕ и 150 лв. депозит за
изготвяне на СМЕ. С оглед гореизложеното, на ищцата следва да се присъдят разноски в
общ размер на 380 лв.
В полза на процесуалния представител на ищцата адв. О., на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗА и предвид представения на лист 153 договор за процесуално представителство от
26.05.2023 г., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с
ДДС /доколкото адв. О. е представил на лист 190 удостоверение за регистрация по ЗДДС/,
изчислено върху заявената претенция въз основа на определеното минимално адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (в редакцията, действаща към датата на уговаряне на
безплатната правна помощ).
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., .5, със седалище и адрес на управление гр. ..., б..., да заплати на З. Г. Л.,
ЕГН **********, с адрес гр. ..., ..., на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ сумата от
451,02 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, извършени вследствие причинени на ищцата телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 17.01.2022 г. по път ... в района на 12 км., с посока на движение от гр. ... към
гр. ..., по вина на водача на товарен автомобил „...., който поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост загубил управление над товарния автомобил и навлязъл в лентата
за насрещно движение, причинявайки верижно ПТП, представляващо покрит
застрахователен риск съгласно договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застраховател по който е ответникът, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 131,02 лв., считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 18.03.2022 г. до
окончателното плащане на вземането и върху и главницата от 320 лв., считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя - 26.04.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 320 лева за периода от
18.03.2022 г. до 25.04.2022 г. вкл., като неоснователно.
ОСЪЖДА ..., .5, със седалище и адрес на управление гр. ..., б..., да заплати на З. Г. Л.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ..., ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД ...., .5, със седалище и адрес на управление гр. ..., б..., да заплати на
адвокат В. В. О., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората гр. ..., ..., на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 480 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска помощ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10