Р Е Ш Е Н И Е
№353_
гр. Русе, 17.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при
участието на секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от мл.
съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 521 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от М.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. К.К., срещу
Решение № 1036 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 5537/2018 г. по описа
на Русенски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Твърди
се, че в хода на първоинстанционното производство са доказани всички
предпоставки за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, като фактът,
че ищцата и въззивна страна в това производство не е страна по сделката за
покупко-продажба, по която е платила цената, не дава основание за отхвърляне на
така предявения иск. Излагат се съображения, че от доказателствата по делото се
установява, че със съгласието на продавача продажната цена е платена не от
пълномощника, а от М.П. в нейно лично качество, с нейни лични средства. В този
смисъл се твърди, че плащането е в резултат на поемане на дълг от нейна страна,
осъществено чрез заместване на длъжника – синът й В. П.. С въззивната жалба се
иска обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде уважен предявеният иск.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се изразява становище за нейната
неоснователност. По-конкретно се излагат съображения, че ако плащането е
станало със средства на ищцата и те не са й възмездени от купувача, искът с
който разполага е по чл. 285 от ЗЗД и той трябва да бъде насочен срещу купувача
– нейният син В. П. във връзка със сключения между тях договор за поръчка.
Позовава се на представеното по делото пълномощно, съгласно което М.П. е
упълномощена да заплати договорената цена на продавача, поради което е без
значение съгласието на М. К. за заплащането на цената по сделката от
пълномощника на купувача. В този смисъл се твърди, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която ако довереникът действа
от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по
сделките, който той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
В рамките
на това производство е присъединена за разглеждане и частна жалба от И.Б.К.,
ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Н.Х.А.,
чрез адв. Р.К., против Определение № 4410/29.07.2019
г., постановено по гр.д. № 5537/2018 г. по описа на районен съд – Русе, с което
е допуснато на основание чл. 389 от ГПК обезпечение на предявения от М.И.П.
против И.Б.К., иск за връщане на сумата от 7500 евро, представляваща половината
от платената от М.И.П. цена по обявен за недействителен договор за продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 194, том І, дело № 137/2015 г. на
нотариус рег. № 217, с район на действие районен съд – Русе, като платена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, чрез налагане на запор върху вземането, което И.Б.К.
има за 1/2 част от продажната цена получена при публичната продан по изп.дело № 20194520402056 на ДСИ при РРС, на недвижим имот
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427.2.412.5.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., адрес на имота: гр. Р.,
ул. „А. Б.“ № *, вх. *, ет.*, ап. *, с предназначение: жилище, апартамент, със
застроена площ 100.91 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, бокс и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 9, с площ 10.73 кв.м., таван №
1 с площ 8.16 кв.м., както и 8.81 % ид.ч. от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата
отмяна. Изложени са съображения за липсата на предпоставките за допускане на
обезпечение на иска, доколкото с постановеното по делото решение същите са
отхвърлени и макар и решението да не е влязло в сила не може да се обоснове
извод за вероятна основателност на предявените искове.
В срокът по
чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М.И.П., с който
се изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивната и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни,
срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално
допустими и като такива, следва да се разгледат по същество.
По въззивната жалба:
С обжалваното решение е отхвърлен
предявеният от М.И.П., с адрес: ***, ЕГН **********, против Н.Х.А., ЕГН **********,
действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.Б.К.,
ЕГН **********, двете с адрес: ***, иск за сумата от 7500 евро, представляваща
половината от платената от нея и получена от наследодателката
на И.Б.К. продажна цена по обявен за недействителен договор за продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 194, том І, дело № 137/2015 г. на
нотариус рег. №***, с район на действие районен съд – Русе, като платена на
отпаднало основание, и е отхвърлен предявеният от М.И.П., с адрес: ***, ЕГН **********,
против Н.Х.А., ЕГН **********, действаща в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете И.Б.К., ЕГН **********, двете с адрес: ***,
евентуален иск за сумата от 7500 евро, представляваща половината от платената
от нея и получена от наследодателката на И.Б.К.
продажна цена по обявен за недействителен договор за продажба на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 194, том І, дело № 137/2015 г. на нотариус рег. №
217, с район на действие районен съд – Русе, като платена при първоначална
липса на основание.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
настоящият състав приема от фактическа страна следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 34 от ЗЗД и евентуален иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Настоящата въззивна инстанция
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В този смисъл не са инвокирани възражения от страните.
Страните не спорят, а
и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 194, том І, дело №
137/2015 г. на нотариус рег. № 217, с район на действие районен съд – Русе се
установява, че М.М. К. е продала на В. П.П. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 63427.2.412.5.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Р., адрес на имота: гр. Р., ул. „А.Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с
предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ 100.91 кв.м., състоящ се
от две стаи, дневна, столова, бокс и сервизни помещения, заедно с избено
помещение № 9, с площ 10.73 кв.м., таван № 1 с площ 8.16 кв.м., както и 8.81 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж. Със същия нотариален акт М. М.К. е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване и обитаване върху процесния имот, както и е учредила
такова на въззивницата М.И.П.. Видно от нотариалния
акт, при подписването му купувачът В. П. П. е действал чрез свой пълномощник - М.И.П.,
редовно упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание
(л. 47). В пункт 2 от нотариалния акт е посочено, че пълномощникът на купувача
е заявил, че е заплатил по банков път на продавача продажната цена от 15000
евро, което се установява и от приложената вносна бележка от 09.03.2015 г.
Приложено е и нареждане разписка
от същата дата, от което се установява, че М. М. К. е изтеглила преведената
сума на каса.
Видно от удостоверение за
наследници с изх. № 2-698/16.02.2017 г. на община Русе, М. М. К. е починала на
05.02.2017 г., като е оставила за наследници Ма.Б. К. и въззиваемата
И.Б.К..
С влязло в сила решение №
240/06.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 316/2017 г. по описа на Апелативен
съд – Велико Търново е унищожен договорът за покупко-продажба на процесния имот,
обективиран в приложения № 194, том І, дело № 137/2015 г. на нотариус рег. № ***,
с район на действие районен съд – Русе, за 1/2 ид.ч.
от недвижимия имот, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия за М.
М. К..
При първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Р. К., Б. Г., Д. Д. и Ц. Р..
Свидетелката К. в своя разпит изнася
данни, че се познава с М. от около 7 години, често се виждали и впоследствие
започнала да й помага, като пазарувала, плащала й сметките, купувала й
лекарства. Свидетелката посочва, че първоначално М. завещала имота на И., но
впоследствие развалила завещанието и й казала, че ще преотстъпи апартамента на М..
Апартамента го продала около 8-ми март за 15000 евро. М.й казала, че по поръка
на М. си извадила банкова карта, където са преведени парите за продажбата,
както й, че няколко дни след сделката М. посетила банката и установила, че
парите са изтеглени няколко минути след като са постъпили.
Свидетелката Г. в своя разпит
изнася данни, че е приятелка с Н. и един ден, когато й била на гости там била и
баба М., която й споделила, че имала проблем, че някой я излъгал. Казала й, че
са дали пари и после е искала да ги вземе, но всъщност не могла, защото в
банката нямало пари. По това време баба М. била много зле здравословно.
Свидетелката Д. – нотариус, при
който е изповядана сделката изнася данни, че не си спомня конкретно да тази
сделка. Посочва, че по закон плащанията, които надхвърлят 10000 лв.
задължително минават по банков път. Посочва принципно как протича нотариалното
производство. Свидетелката заявява, че задължително прилага банково бордеро за
цената, както и запитва купувача дали е получил сумата.
Свидетелката Р. в своя разпит
изнася данни, че на 09.03.2015 г. е
работила в Банка „П.“ на длъжност „е. о. на к.“ в клона на ул. „К.И.“ в гр. Р..
След предявяване на нареждането – разписка свидетелката пояснява, че такива
документи се изготвят при теглене на пари на каса, като заявява, че подписа на
документа е неин. Посочва, че когато клиент тегли пари, тя ги дава лично на
него, той си взима парите, подписва се, вписва си данните от личната карта,
изброява парите и с това операцията приключва.
В хода на първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, съгласно
което подписите за клиент и декларатор в нареждане-разписка от „П. Б. АД от
09.03.2015 г. са положени от М.М.К., а ръкописният
текст в декларацията към нареждане-разписка от „П. Б.“ АД от 09.03.2015 г. е
изпълнен от М.И.П..
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД:
Настоящата въззивна
инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд, че въззивницата не е страна по унищожената сделка, тъй като
същата е действала като пълномощник на купувача, позовавайки се на разпоредбата
на чл. 572 от ГПК, в която е уреден статута на пълномощника в нотариалното
производство като участник в него. Видно от представеното по делото пълномощно
с нотариална заверка на подписа и съдържанието, купувачът по сделката В. П.П. е упълномощил въззивницата М.И.П.
да го представлява пред съответния нотариус като закупи описания в пълномощното
и идентичен със закупения впоследствие недвижим имот вместо него и за негова
сметка, при цени и условия, каквито договори, както и да заплаща договорената продажна
цена на продавача. Представителството е извършване на правни действия за друго лице и от
негово име с непосредствено действие за него. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД
правните последици от извършените от пълномощника действия възникват направо за
представлявания. Правилото е, че пълномощникът действа за страната, а не за
себе си и правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица,
възникват направо за доверителя - чл. 292 ал. 1 от ЗЗД, затова след отпадането
на основанието за получаване на цената, връщането се дължи на страната по
сделката, а не на нейния пълномощник. В конкретния случай не са събрани
доказателства, от които да се установи, че пълномощникът (довереник) е извършил
действията по плащане на цената от свое име. Но дори и в тази хипотеза, ако
довереникът (пълномощникът) действа от свое име, в отношенията му с доверителя
(упълномощителя), съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД,
правата от сключените в изпълнение на договора сделки с трети лица се считат за
права на доверителя.
Не би могла да се
възприеме и тезата на въззивницата, развита във
въззивната жалба, че с плащането на цената по сделката от нейна страна, е
налице едностранно поемане от нейна страна на задължението на купувача за
плащане на продажната цена по процесната сделка по смисъла на чл. 102 от ЗЗД.
В правната теория е
застъпено, че поемането на дълг е договор, по силата на който едната страна
(новият длъжник) поема едно чуждо задължение, произтичащо от отделно
правоотношение между първоначалния длъжник и негов кредитор. Насрещна страна по
този договор може да бъде както самият кредитор, така и старият длъжник. За да
се постигне освобождаващият ефект спрямо първоначалния длъжник обаче, се
изисква изричното съгласие на кредитора. Така текстът на чл. 102 ЗЗД свежда
заместването до договор със задължителното участие на кредитора. Това
съглашението, макар и по правило неформално, ще трябва да бъде облечено в
същата форма за действителност, каквато се изисква и за валидността на
първоначалния юридически факт, от който произтича и поеманото задължение. Освен
това, за настъпване на последиците на заместването, чл. 102 от ЗЗД изисква
изрично съгласие на кредитора. В настоящото производство не са ангажирани
доказателства, от които да се изведе, както волеизявление на въззивницата да замести купувача по договора за
покупко-продажба на недвижим имот в задължението му за заплащането на цената,
така и изрично съгласие на продавача по сделката купувачът да бъде заместен от нея. Предвид
представеното по делото пълномощно, както и изявленията на страните по
сделката, обективирани в нотариалния акт, въззивницата явно и недвусмислено е извършила действия по
сключване договора в качеството й на пълномощник, включително и заплащането на
цената, като за последното има изрично упълномощаване от страна на купувача. Не
би могло да се приеме, че с приемането на плащането от страна на продавача,
последната като кредитор е заявила изрично съгласие за заместване в дълга по
смисъла на чл. 102 от ЗЗД.
По евентуалния иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
За да е налице
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ищецът следва да
установи неоснователното разместване на имуществени блага, досежно
факта, че е престирал без основание (при начална
липса на основание) парична сума в полза на ответника. Ответникът от своя
страна и при положение, че е навел твърдения за основанието за получаване на
сумата, следва да установи основанието за получаването й. В контекста на
изложените съображения по-горе относно плащането на цената по сделката от
страна на М.И.П. в качеството й на пълномощник и предвид изявленията в
приложения нотариален акт, съдът намира, че претендираната
сума е платена на основание сключения договор за покупко-продажба.
Предвид изложеното
съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С обжалваното
определение, първостепенният съд е допуснал обезпечение на предявения от М.И.П. против И.Б.К.,
иск за връщане на сумата от 7500 евро, представляваща половината от платената
от М.И.П. цена по обявен за недействителен договор за продажба на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 194, том І, дело № 137/2015 г. на нотариус рег. №
217, с район на действие районен съд – Русе, като платена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, чрез налагане на запор върху вземането, което И.Б.К.
има за ½ част от продажната цена получена при публичната продан по изп.дело № 20194520402056 на ДСИ при РРС, на недвижим имот
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427.2.412.5.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, адрес на имота: гр. Р.,
ул. „А.Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с предназначение: жилище, апартамент, със
застроена площ 100.91 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, бокс и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 9, с площ 10.73 кв.м., таван №
1 с площ 8.16 кв.м., както и 8.81 % ид.ч. от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж.
За да допусне исканото
обезпечение, първостепенният съд е намерил, че са налице предпоставките по чл.
391 от ГПК, а именно искът да е допустим
и вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, както и
наличието на обезпечителна нужда.
Настоящата инстанция не споделя
горните изводи на първостепенния съд като намира, че не са налице посочените по-горе
предпоставки за допускане на обезпечение, а именно искът да е допустим и
вероятно основателен, предвид изложените в исковата молба твърдения и
представените писмени доказателства. Съдът съобрази и етапа, в който се намира
производството – първоинстанционното производство е приключило с постановено решение,
с което са отхвърлени исковете, а в мотивите на настоящото решение въззивният
съд е намерил въззивната жалба за неоснователна.
Предвид изложеното, съдът намира
частната жалба за основателна, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се остави без
уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно е заявила искане за присъждане на разноски, както за въззивната
жалба, така и за частната жалба, и е представила списък по чл. 80 от ГПК. По
делото са представени два договора за правна защита и съдействие – единият за
представителство по въззивната жалба с уговорено и платено възнаграждение в
размер на 1000 лв. и вторият за представителство по частната жалба с уговорено
и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изложеното на
въззиваемата следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 1300 лева.
Воден от горните
мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1036 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. №
5537/2018 г. по описа на Русенски районен съд.
ОТМЕНЯ
Определение № 4410/29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 5537/2018 г. по описа
на районен съд – Русе, с което е допуснато на основание чл. 389 от ГПК
обезпечение на предявения от М.И.П. против И.Б.К., иск за връщане на сумата от
7500 евро, представляваща половината от платената от М.И.П. цена по обявен за
недействителен договор за продажба на недвижимимот,
сключен с нотариален акт № 194, том І, дело № 137/2015 г. на нотариус рег. № ***,
с район на действие районен съд – Р., като платена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, чрез налагане на запор върху вземането, което И.Б.К. има за ½
част от продажната цена получена при публичната продан по изп.дело
№ 20194520402056 на ДСИ при РРС, на недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 63427.2.412.5.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Р., адрес на имота: гр. Р., ул. „А.Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ 100.91 кв.м., състоящ
се от две стаи, дневна, столова, бокс и сервизни помещения, заедно с избено
помещение № 9, с площ 10.73 кв.м., таван № 1 с площ 8.16 кв.м., както и 8.81 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.И.П. за допускане на обезпечение на предявения от нея против И.Б.К.,
искове за връщане на сумата от 7500 евро, представляваща половината от
платената от М.И.П. цена по обявен за недействителен договор за продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 194, том І, дело № 137/2015 г. на
нотариус рег. № 217, с район на действие районен съд – Русе, като платена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, чрез налагане на запор върху вземането, което И.Б.К.
има за ½ част от продажната цена получена при публичната продан по изп.дело № 20194520402056 на ДСИ при РРС, на недвижим имот
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427.2.412.5.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., адрес на имота: гр. Р.,
ул. „А. Б.“ № * вх. *, ет. *, ап. *, с предназначение: жилище, апартамент, със
застроена площ 100.91 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, бокс и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 9, с площ 10.73 кв.м., таван №
1 с площ 8.16 кв.м., както и 8.81 % ид.ч. от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж.
ОБЕЗСИЛВА
Обезпечителна заповед от 30.07.2019 г., издадена по гр.д. № 5537/2018 г., въз
основа на Определение № 4410/29.07.2019 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на И.Б.К., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Н.Х.А., сумата от 1300 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението в частта, с
която съдът се е произнесъл по въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по
частната жалба против Определение № 4410/29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 5537/2018 г. по
описа на районен съд – Русе, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.