РЕШЕНИЕ

 

 

№ 823

 

гр. Пловдив,  20.04.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.  КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 3202 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на Н.П.Т., ЕГН **********, и Л.Д.Т., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Н.А., срещу заповед №1269 от 23.11.2018г. на кмета на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ: “сграда от допълващо застрояване - стопанска постройка за инвентар 2”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. Цалапица, ул. “Стефан Караджа” № 6.

Оспорената заповед е отменена с решение № 1092/17.05.2019 г. по адм. дело 3897/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е отменено с решение № 15162 от 12.08.2020 г. по адм. дело № 8585/2019 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се изяснят следните релевантни за спора обстоятелства: нареденият за премахване обект притежава ли признаците на „строеж“, идентичен ли е с постройката в имота, съответно незаконен ли е и при утвърдителен отговор - ползва ли се от изключващото премахването му положение на търпим строеж по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г.

При новото разглеждане на делото оспорващите, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата. Навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и искат отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частно не е извършила служебна проверка за времето на построяване на сградата. Твърди се, че процесният обект на строителство е изграден през 1950 г. като е бил допустим по правилата на ЗТСУ (отм). Това се изтъква в подкрепа на позицията, че строежът е търпим и по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване. В този аспект се сочи и съдебна практика. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

 3. Ответникът – кмет на община Родопи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. , е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Заинтересованата страна - С.Д.Т. - К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат З.Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

6. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

7. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателите са собственици на 5/6 идеални части от процесния поземлен имот с площ 1285 кв.м, съставляващ УПИ ХІІ-886, кв.87 по плана на с. Цалапица и построените в него жилищна сграда от етаж и изба с обща застроена площ 60 кв.м, лятна кухня с площ 20 кв.м, един навес с площ 48 кв.м и други подобрения (нотариален акт № 91, том 5, дело № 3387/1981 г. на Пловдивския районен съд, нотариален акт № 121, том 59, дело № 17837/1996 г. на Пловдивския районен съд, нотариален акт № 158, том 128, дело № 29303/2006 г. на Службата по вписванията Пловдив).

8. На 17.07.2018г. работна група от длъжностни лица при община Родопи, извършили проверка на място, на строеж “сграда от допълващо застрояване – стопанска постройка 2”, находящ се в УПИ ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87 по регулационния план на с. Цалапица, одобрен със заповед №70 от 08.02.1990г., във връзка с преписка №9423-433/2015г. За резултатите от проверката се съставя Констативен протокол от 17.07.2018г. Според посочения протокол, на проверката присъствали Н.П.Т. и Л.Д.Т.- собственици на УПИ ХІІ-886; както и Й. Г. М.  и Е. Г. М. - собственици на УПИ ХІІІ-885, кв.87, с. Цалапица. Комисията констатирала изпълнението на 4 броя постройки от допълващото застрояване в УПИ ХІІ-886, кв.87, между които и “Стопанска постройка 2”, разположена в югозападната част на имота, на странична регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87. Размерите в план на сградата са 3,90м/2,39м, ЗП (застроена площ) = 9 кв.м и височина спрямо прилежащия терен- 2,05 м. Сградата е изпълнена от кирпичени стени, едноскатна дървена покривна конструкция с покритие от керемиди и  наклон към собствения имот. Като приложение към констативния протокол са изготвени извадки от действащия регулационен план на с. Цалапица, от обезсилен план от 1963г., утвърден със Заповед №397 от 13.06.1963г., както и от обезсилен план от 1935г., одобрен със Заповед №1595 и Заповед №1956 от 25.06.1935г.

При проверката е установено, че УПИ ХІІ-886 е собственост на Н.П.Т., С.Д.Т.-К. (дъщеря) и Л.Д.Т. (син), съгласно нотариален акт, вписан под №158, том 128, дело №29503/2006г., и Удостоверение за наследници №144766 от 23.09.2016г. Строежът е собственост на Н.П.Т., С.Д.Т.-К. и Л.Д.Т.. Строежът бил изпълнен от починалия П.  Д. М.  - възложител и строител. За строежа не се изисква строителен надзор. За изпълнението на строежа не са представени строителни книжа и документи, в това число - становище на инженер-конструктор за изпълнението на строежа; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и ниво; заповедна книга. Строежът е изпълнен в УПИ ХІІ-886 по КЗРП на с. Цалапица, съгласно Заповед №70 от 08.02.1990г. Прието е за установено, че обектът (стопанска постройка 2) е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е VІ-та категория, съгласно чл.12 от Наредба №1 и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

За установеното в рамките на проверката се съставя констативен акт № 35 от 16.08.2018г., в който е отразено, че процесната сграда е изпълнена без становище на инженер-конструктор, без издадено разрешение за строеж и без декларация за съгласие от собствениците на УПИ (ХІІ)-885, кв.87, и без калканна стена, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1, чл.147,ал.2, чл.42, ал.2 и чл.21, ал.5 от ЗУТ и чл.82, ал.1 от Наредба №7/2003г. (Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7). Към констативния акт  е изготвена графична част, от която се установява обема и разположението на незаконното строителство в имота.

По преписката се представени декларации, че строежите в УПИ ХІІ-886, кв.87 по плана на с. Цалапица, са построени от П.  Д. М. , ЕГН **********, както следва: къща - през 1945г., лятна кухня (до УПИ ХІ-887) – през 1979г., навес – през 1946г., гараж – през 1980г., пилишарник и кочина (стопанска постройка 2) – през 1950г. Представена е също  декларация №220 от 15.06.2015г. от Г. Я. Д. , ЕГН **********, с която деклараторката декларира, че не възразява срещу изпълненото строителство на лятна кухня и спомагателна постройка, разположена на вътрешната регулационна граница между УПИ ХІ-887, кв.87 и УПИ ХІІ-886, кв.87 по плана на с. Цалапица. 

Констативният акт е дал основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконното строителство. Същият редовно е съобщен на заинтересованите страни. Против акт е постъпило възражение с вх.№ 9423-433#59 от 27.09.2018г. от двамата жалбоподатели, в което се твърди че сградата съществува от 1950 г. и до настоящия момент не е била пристроявана и надстроявана. За сградата няма строителни книжа и е била предмет на прехвърлителна сделка. Сочи се, че съобразно изготвено геодезическо заснемане сградата отстои на 50-70 см от страничната регулационна линия и е с височина 205 см. Заявено е, че по дело № 14927/2009г. е призната търпимост на постройките в УПИ ХІІ-886 са в режим на търпимост.

9. Видно от съдържанието на решение № 1992 от 18.06.2010г. по гр. дело № 14927/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив, предмет на съдебния спор е бил иска по чл. 52 от Закона за собствеността, със заявена претенция от Н.П.Т. да бъдат осъдени Й.  и Е.  М. и да преместят на изискуемото отстояние от собствените и постройки посадените в имота им – УПИ ХІІІ, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, овощни насаждения. Исковата претенция е отхвърлена, като съдът е приел, че ищцата се стреми да черпи права от противоправно положение, тъй като постройките в УПИ  ХІІ, кв. 87, по плана на с. Цалапица, са разположени на границата с УПИ ХІІІ в противоречие с правилата на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ без да покриват калканни стени на съответно застрояване.

10. Със заповед №1269 от 23.11.2018г. кметът на община Родопи на основание чл.225а, ал.1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е наредил премахването на незаконен строеж, представляващ “сграда от допълващо застрояване- стопанска постройка за инвентар 2”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-886, на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. Цалапица, ул. “Стефан Караджа” № 6. Административният орган е възприел изцяло фактическата обстановка, отразена в констативен акт № 35 от 16.08.2018г. Възраженията на оспорващите не са възприети, тъй като към сочената година на изпълнение на строежа, респ. по действащите правила на ЗУТ, не е удовлетворено изискването да бъде покрита калканна стена на постройка в съседния имот. Не била представена и декларация за съгласие от собственика на този имот за извършване на процесното строителство.

11.  По делото бе допусната съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Вещото лице установява, че за процесния имот действащият ПУП е кадастрален, регулационен и застроителен план, одобрен със заповед № 70/08.02.1990г. /л. 64/ За имота на оспорващите е отреден УПИ XII - 886, кв.87 по плана на с.Цалапица, община Родопи. Процесната „стопанска постройка 2“ е отразена в кадастралната основа на плана със сигнатура ”пс“. По предходните, одобрени със заповед № 1595/25.06.1935 г. и заповед № 397/13.06.1963г., регулационни планове за улична и дворищна регулация на с. Цалапица /л.66 и л. 67/ процесната постройка не е отразена. За пръв път допълващо застрояване по западната граница на имота е отразено в плана от 1963 г., но със „стопанска постройка 3“ - навес.

Процесният строеж представлява стопанска постройка на един етаж в западната част на имота, на регулационната граница със съседния УПИ XIII-885 от кв. 87 по плана на с. Цалапица. Намира се северно от други показани в кадастралната основа на действащия регулационен план стопански постройки в имота по границата при свързано застрояване. Формата на постройката е неправилна в план. Самостоятелна северна ограждаща стена постройката няма, а се огражда от стената на ”стопанска постройка З“ до нея. Заема общо 3,92м. от нейната дължина /с дебелината на зидовете си/. Общата дължина на южната ограждаща стена е 3,92м. Източната стена е с дължина 3,19м., а западната 3,26м. Трите ограждащи стени /западна, южна и източна/ са от кирпич с различни дебелини. Външна към двора е източната кирпичена стена, която е с дебелина 30см. и в нея е монтирана входна врата. Върху кирпичената стена са монтирани дървени щурцове и над тях след още два реда кирпичени тухли е положена дървена греда за покривната конструкция. Южната стена е от кирпич с дебелина 22см. В нея има един прозорец, видим отвътре на навеса до постройката. От запад е запазена старата кирпичена стена, която при първоначалното построяване на сграда е била с дебелина 60см., но по информация от собствениците поради поддаване на кирпича във времето и появата на пукнатини е редуцирана до 24см., а от вътрешната страна е иззидана дублираща стена с дебелина 6,5см, от единични керамични тухли. Покривът на постройката е от дървена конструкция с едностранен наклон на юг. Покривните линии се явяват продължение на покрива на ”стопанска постройка 3”, като видимо покритието от керемиди е общо в източната част. В най - ниската си част стрехата на покрива от юг достига височина 1,53м. При ограждащия вид от юг височината е 1,57м., а най-високата точка на покрива е при контакта със ”стопанска постройка 3” и там височината е 2,27м. Постройка се ползва се като сграда за излезли от употреба битови вещи и строителни материали от стари ремонти. По информация на жалбоподателите преди е била постройка за отглеждане на пилета, а по някое време ”свинарник".  Постройката е със застроена площ 8,70 кв.м. Строежът се категоризира като шеста категория. Постройката не покрива съществуващо застрояване в съседния имота от запад на общата граница, тъй като в този имот няма застрояване. В кадастралната основа на плана от 1963 г. по западната граница на процесния УПИ е отразена ограда с условен знак за ”полумасивна ограда/градинска решетъчна мрежа, непечени тухли, суха каменна зидария“. Оградата е дадена като обща за двата имота. Съществуващият стар зид по границата отговаря на отразяването за полумасивна ограда, тъй като е от непечени тухли. За изграждане на процесната постройка не е изпълняван втори, дублиращ зид от страната на процесния имот.  Използвана е съществуващата ограда като ограждане на нова постройка и са иззидани още три стени.

Според приложеното към преписката геодезическо заснемане, постройката е показана като отдръпната от западната граница на около 15-20см. неравномерно по дължината. С оглед на място не може да се установи наличието или не на това отстояние поради липса на отлагане /трасиране/ на границата с точни геодезически инструменти и обозначаването й с репери. Практически на място се вижда кирпичена стена от страната на съседния имот, сравнително запазена в целостта си, но силно амортизирана. Тя не е разположена в линията на останалите кирпичени стени по границата, където старият кирпич се е саморазрушил, а е изместена навътре към процесния имот. Създалото се с времето разстояние вероятно се дължи на липсата на част от дебелината на старата стена във външната /към съседния имот/ страна.

По действащия застроителен план за процесния имот се предвижда ново ниско свободно застрояване. Допълващо застрояване не е предвидено.

12. По делото са събрани показанията на свидетелите: Б. Г. В. , Е. Г. М. , Й. ка А.  М.  и П.  И. Д. – съседи на оспорващите.

Свидетелят В.  твърди, че процесната постройка му е известна от 1955 г. -1956 г. Служи за съхранение на всякакви работи, като склад. Откъм съседния имот тази постройка се подпира на кирпичена ограда, която е по цялото протежение на границата между тези двата имота. В течение на годините нищо не се е правило по този кирпич. Конструкцията на покрива лежи и на оградата на съседите. От вътрешна страна на кирпича няма нова зидария. Последно е виждал постройката с достъп и от двора през 2021 г. Нямало никакви промени от както си я спомня през 1955 година.

Свидетелят М.  сочи, че кирпичената ограда между имотите я знае от 1970 г. На самия дувар бил изграден сайвант, който й бил известен от 1990 г. През 2014 г. Н.  Т. премахнала покрива на този сайвант и отвътре построила нова стена. Може би преди 20 години, баща й от към южната страна на сайванта подградил навес и там гледал една коза.

Свидетелят М.  твърди, че постройките в процесния имот, включително „пилешарник“, са й известни от 1964 г. Нищо по тях не е пипната, нищо не е правено, ново строителство няма. От другата страна в съдения имота няма постройки, има лозе един ред. Никога в съседния имот не е имало други постройки.

Свидетелят Д.  заявява, че не познавам имота отвътре. Виждал го само веднъж отвътре преди три, четири години.

ІV. От правна страна:

13. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.

14. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява стопанска постройка, обект на допълващото застрояване, VI - та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващите притежават процесното строителство и терена, върху който е изпълнено като същите не отричат обстоятелството, че го ползват. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

Правилото на чл. 189 от Правилник за планово изграждане на населените места (обн. ДВ. бр.51 от 2 март 1950г., отм. ДВ. бр.75 от 18 септември 1959г. ), предвижда в селата парцелите да се застрояват по начало, свободно, а по решение на окръжния градоустройствен съвет - сключено и групово застрояване на парцелите в центъра на по-главните улици. Според чл. 196, в селата, вън от жилищната сграда се допуска застрояване на селско-стопански постройки, като: обор, навес, склад за земеделски произведения, свинарници, кокошарници, пашкулници цветарници, торища, отходни места и други подобни. Тези постройки могат да се разполагат на страничните регулационни линии, в който случай трябва да се направи съответен огнепазителен зид. Когато се застрояват свободно - те трябва да отстоят от страничните регулационни линии, в който случай трябва да се направи най-малко на 1,5 м.

Съгласно чл. 66д от Закона за плановото изграждане на населените места – отм.  (ред. ДВ бр. 54 от 6.07.1956 г., в страната могат да се извършват строежи на частни лица само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действуващи разпоредби.

Нормата на § 187, т. 1 от Правилник за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места (отм. ДВ бр. 29 от 10.04.1973 г.) за периода 1960 г. – 1973г. е предвиждала издаване на строително разрешение за направа на постройки. Посоченият режим е възприет и в нормите на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1, т. 7 (стара т. 5) и ал. 4 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм. ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г.), действащ в периода 1973 г. – 2001 г.

Безспорно процесната постройката представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. След като се касае за строеж, включително такъв на допълващото застрояване – стопанска постройка, то за изграждането му се изисква издаване на разрешение за строеж, както по действащите правила, така и по предходните към установеното приблизително време на построяване – Закона за планово изграждане на населените места и Правилника за планово изграждане на населените места (обн. ДВ бр. 51 от 2.03.1950г.). Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа, правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство.

На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

От събраните по делото доказателства съдът намира, за безспорно че в периода след 1963 г. в процесния имот е съществувала процесната “сграда от допълващо застрояване - стопанска постройка за инвентар 2”, разположена на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87, по плана на с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив. В тази насока съдът не кредитира представената по делото декларация, в частност и показанията на свидетеля В. . Дадените от същия сведения се явяват изолирани от съвкупния доказателствен материал и съдържат вътрешни противоречия. От една страна като декларатор същият е заявил /л.17/, че процесната сграда „пилешарник, кочина“ е построена през 1950 г., а в показанията си пред съда поддържа, че постройката му е известна от  1955 г. - 1956 г. Също така сочи, че познава постройката отвътре и твърди, че не е претърпяла никакви промени,  но това обстоятелство се явява в противоречие с констатациите на съдебната експертиза, че към момента от вътрешната страна на строежа е налице допълнителна стена от керамични тухли. В противовес данните от кадастралната основа, подкрепени от показанията на свидетелката М. , сочат еднозначно, че постройката не е съществувала преди 1963г. Този извод не се променя и от данните в представените документи за собственост, които най – рано датират от 1981г.

Тази фактическа обстановка поставя процесния строеж под режима на § 16, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, поради което за наличието на търпимост в тежест на оспорващите е да установят, че строежът е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

По отношение на първата предпоставка, от доказателствата по делото и заключението на неоспорената съдебна експертиза , безспорно се установява, че към 1963г. за имота не е имало одобрен застоителен план, а в този от 1990г. не е предвидено допълващо застрояване по западната регулационна граница.

Според § 62 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места /обн. ДВ. бр.75 от 18 септември 1959г./, второстепенните селскостопански постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда и най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. Второстепенните селскостопански постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на съществуващата постройка от същия вид или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел.

Същото правило се съдържа и в чл. 121, ал. 1 от  Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г./

Според сега действащите разпоредби на ЗУТ – чл. 42, ал. 2, постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.

15. Съпоставката на така обсъдените правила и норми с фактически установеното в случая застрояване сочи, че процесната постройка не може да бъде квалифицирана като търпим строеж. Между страните не седи спор по предназначението на постройката  -  склад за вещи и материали. Като вид допълващо застрояване тя не е предвидена в действащия застроителен план или предходен такъв.

Постройката е изпълнена на страничната регулационна линия към съседен имот, в който нито към момента на строителството, нито към настоящия момент се установява да е съществувало калканно застрояване. След като техническото решение при строежа е било за ограждаща стена от запад да се ползва съществуващата плътна керпичена ограда, която стена към момента се явява с отстъп от 15-20см от западната граница,  съдът намира, че не може да се приеме и застрояване което покрива плътна ограда към съседния имот. Този извод не се променя и от факта на изпълнената в последствие допълнителна вътрешна стена от керамични тухли предвид обстоятелството, че покривът на постройката лежи върху западната керпичена стена и другите три ограждащи стени са конструктивно свързани с нея. Ограничението за извършване на подобен тип застрояване не се явява преодоляно и в хипотезата на изрично съгласие от собствениците на съседния имот, респ. чрез техни фактически действия по еквивалентно застрояване с калканни постройки.

Тоест установява, се че в случая не са спазени нито градоустройствените решения, нито правилата и нормативите за конкретния вид застрояване, поради което същото се явява нетърпим строеж по смисъла на закона и следва да бъде премахнато в цялост /в този смисъл решение №7972 от 23.06.2020 по адм. дело № 2862/2020 г. на ВАС и решение №6828 от 08.06.2020 по адм. дело № 12143/2019 г. на ВАС/.

Несъстоятелно е възражението на оспорващите, че процесният строеж е признат за търпим по силата на решение № 1992 от 18.06.2010г. по гр. дело № 14927/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив. Както бе отбелязано, предмет на това съдебното производство не е бил насочен към установяване със сила на присъдено нещо на подобен юридически факт. Още повече съдът в мотивите се е достигнал до извод, че застрояването по границата с УПИ ХІІІ е в противоречие с правилата на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

Неоснователно се явява и възражението за наличие на несъразмерност в намесата. Трайното е разбирането в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Релевантните за „необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства се поставят в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна принуда чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви строежи да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.).

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че основният принцип са съразмерност цели да гарантира защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно строителство. Например:  законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на тези нужди и т.н. В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него; отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Видно е, че изграждане, респ. запазването на процесната незаконна постройка, не цели да задоволи неотложни жилищни или други интензивни нужди. Макар оспорващите да не са фактически извършител на строежа, като собственици носят ефекта от противоправното поведение, в резултат на което е  изпълнено на незаконното строителство в разрез с предвидените регулаторни режими, които прочие ако бяха спазени можеше да удовлетворят нуждата, за която е изпълнен строежа. Тест строежът не се явява изпълнен в хипотезата на законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес пред правно нерегулирани обществени отношения. Отделно премахването на незаконния строеж не се установява свързано с неблагоприятно засягане на законно съществуващо в имота друго застрояване. В конкретния случай оспорващите се стремят да реализират ползи от противоправно поведение, без наличие на подкрепящи тезата им обективни факти и обстоятелства, сочещи на извънредност на случая, което от своя страна изключва непропорционалността на държавната намеса и наличието на противопоставим частен интерес, нуждаещ се от преимуществена защита.

V. По съдебните разноски:

16. Предвид изхода на делото, претенциите на ответника и заинтересованата страна за присъждане на съдебни разноски пред първата инстанция се явяват основателни. Посочените страни не са заявили разноски в касационното производство.

По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената в полза на ответника юрисконсултска защита.

По отношение на заявения и доказан размер на разноските на заинтересованата страна – 600 лева за първата инстанция, оспорващите са направили възражение за прекомерност. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на  900 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита под минималния размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Т., ЕГН **********, и Л.Д.Т., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Н.А., срещу заповед №1269 от 23.11.2018г. на кмета на община Родопи.

ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес: *** и Л.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на община Родопи, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи съдебни разноски.

ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН ********** с адрес: *** и Л.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на С.Д.Т. - К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: