РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110106197 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “фирма” ЕАД
срещу Д. Й. Д., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумата 1 446,36 лева (хиляда четиристотин
четиридесет и шест лева и 36 стотинки), представляваща главница за
дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се в гр. С., ул. ** №*, вх. *, офис-магазин за промишлени стоки, аб.
№*** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., с която неоснователно се е
обогатил за сметка на заявителя, ведно със законната лихва за период от
14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 130,93 лева (сто и тридесет
лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2021 г. до 25.02.2022 г. По така подаденото заявление било образувано
гр. дело № 13171/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът не е открит на известните му адреси. При така изложените факти
и като поддържа, че длъжника е ползвал доставена от дружеството топлинна
енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. С., ул. * №*, вх.*, офис-магазин за промишлени
стоки, аб.№** без между него и заявителя да е бил сключен договор за
доставка и покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди, с
което като собственик на имота, неоснователно се е обогатил за сметка на
заявителя, като не заплатил претендираните вземания. Ищецът формулира
1
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи заплащане на сумата 1 446,36 лева (хиляда четиристотин
четиридесет и шест лева и 36 стотинки), представляваща главница за
дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се в гр. С., ул. * №*, вх.*, офис-магазин за промишлени стоки, аб.№*
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., с която неоснователно се е
обогатил за сметка на заявителя, ведно със законната лихва за период от
14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 130,93 лева (сто и тридесет
лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2021 г. до 25.02.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал отговор, чрез
особения представител адв. П., с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва исковете по основание и размер, по подробно
изложени съображения. Твърди, че няма основания да се приеме ответника за
небитов клиент на ищеца. Оспорва количеството доставяна топлинна енергия.
Счита, че не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „фирма” ЕООД намира исковете за
основателни и иска същите да бъдат уважени.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13171/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 14.03.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. * №*, вх. *, офис-
магазин за промишлени стоки, аб.№*. Видно от нотариален акт за продажба
на недвижим имот № *** от 02.12.2015 г., том *, рег. № *, дело № 296 от 2015
г. по описа на нотариус Г. Й.а - Д., с район на действие СРС, с рег. № ** на
НК, ответникът е придобил по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 02.12.2015 г. правото на собственост върху процесния
имот. Идентичността на имота, описан в нотариалния акт и актуалния
административен адрес на имота се установява от представеното
удостоверение изх. № 68-00-900/22.05.2018 г. на ГИС С..
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът, собственост на ответника, е сключен договор за разпределение на ТЕ,
с третото лице помагач „фирма” ЕООД, като отчитането на ТЕ е извършвано
от ищеца на база прогнозни стойности с годишно изравняване, в съответствие
с действащата нормативна уредба. За имота е сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, както ТЕ за топла вода. Размерът на
дължимата ТЕ след отчитане на изготвените за абоната изравнителни сметки,
2
е 2 927.84 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния
период, като неплатената сума за главница за ТЕ е в размер на 2 927.84 лв., а
за лихва за забава върху посочената главница е в размер от 318 лв.
От представеното по делото писмо от ищеца до ответника се
установява, че ответникът е бил уведомен за размера на натрупаните и
неплатени задължения към топлофикационното дружество, като е поканен в
7-дневен срок от датата на получаването на писмото да заплати същите. По
делото е представено и известие за доставяне, адресирано до ответника, на
което е отбелязано, че изпратената пратка е непотърсена от получател.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със задължението на ответника да сключи договор
за доставката на топлинна енергия за стопански нужди, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума, и 2/ по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмен
договор при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По делото бяха
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че е възникнало задължение
именно за ответника да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди за обект, представляващ офис-магазин за промишлени стоки, тъй като
по делото се установява, че именно той е ползвал процесния недвижим имот
през исковия период.
На следващо място съдът намира, че ищецът установи, че е доставял ТЕ
в процесния обект, с която ответникът се е обогатил неоснователно. Това е
видно от заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и неоспорено от страните. В контекста на изложеното съдът
счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период. Съдът кредитира заключението на вещото лице
3
по СТЕ относно размера на дължимите суми - главница за ТЕ е в размер на
2 927.84 лв., за главница за потребена топлинна енергия, доколкото това вещо
лице е отчело корекциите, т.е. по – висок размер от претендирания от ищеца
размер от 1 446.36 лв. Затова съдът намира, че искът е основателен за пълния
предявен размер.
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване
липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана
- арг. чл. 84, ал. ЗЗД. В случая, доколкото между страните не е сключен
писмен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не
могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия,
предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката. По делото не са представени
доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащане на
дължимата сума за доставена до процесния недвижим топлинна енергия,
предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, а именно преди 14.03.2022
г. Ето защо съдът намира, че не се установява ответникът да е бил поставен в
забава за заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия,
поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 130,93 лева (сто и
тридесет лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2021 г. до 25.02.2022 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху уважения размер на
главницата за доставена топлинна енергия, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
14.03.2022 г., до окончателното плащане на задължението.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за изтекла тригодишна погасителна давност за вземането съгласно
чл. 111, б.в. от ЗЗД, тъй като процесния период е 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 14.03.2022 г., т.е.
тригодишния давностен срок не е изтекъл.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 256.33 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за особен представител и вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, включително
разноски по заповедно производство по ч. гр. д. № 13171/2022 г. по описа на
СРС, 90 състав.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но доколкото ответникът не
претендира и не доказва извършването на разноски, то и съдът не следва да
присъжда служебно такива.
Третите лица - помагачи нямат право на разноски, на основание чл. 78,
4
ал. 10 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД, предявени от "фирма"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „**“ № *,
против Д. Й. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „***“ № *,
чрез особен представител адв. П., че Д. Й. Д. дължи на "фирма" ЕАД сумата
от 1 446,36 лева (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и 36
стотинки), представляваща главница за дължима цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ул. * №*, вх.*,
офис-магазин за промишлени стоки, аб. № *** за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя,
ведно със законната лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 130,93 лева (сто и тридесет лева
и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2021 г.
до 25.02.2022 г., за които суми е издадена заповед от 14.04.2022 г., издадена
по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13171/2022 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул.
„***“ № *, чрез особен представител адв. П., да заплати на „фирма” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”***” №*, сумата от
1 256.33 лв., представляваща сторени разноски по делото, включително по
заповедното производство по ч. гр. дело № 13171/2022 г., по описа на СРС, 90
състав, съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „фирма" ЕООД, гр. С., ул. * № *, ет. *.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5