Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 13.11.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №13241 по описа за
2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.2, т.2, предл.2 от ЗОДОВ (редакция
до изм. с ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г.) .
В
исковата си молба ищецът И.Й.Д. излага,
че с
постановление на ОП- С.З. от 28.06.2004г. срещу него е образувано наказателно
производство за извършване на престъпление по чл.282, ал.1 от НК. С
постановление от 09.02.2005г. на
следовател при ОСС- С.З. обвинението било изменено, като му било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, предл.1,
вр.чл.255, ал.1, предл.2 от НК и наложена мярка за неотклонение
„подписка". С последващо постановление на същия орган от 07.03.2005г. било
извършено ново привличане на ищеца, като към обвинението по чл. 257, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2 от НК е добавено обвинение по чл.282,
ал.1 от НК и взета мярка „подписка". Делото било внесено в ОС- С.З. с
обвинителен акт от 04.10.2005г. по сл.дело №606-Р/2004г. по описа на ОСС- С.З.,
пр.преписка №365/2000г. за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК. На първото
о.с.з. по образуваното н.о.х.д.№913/2005г. по описа на ОС- С.З. ищецът не се
явил поради хипертонична криза, за което представил медицински документ. За
второто съдебно заседание на 14.11.2005г. ищецът не бил редовно призован, както
и не му бил връчен препис от обвинителния акт и поради тази причина не се явил.
С протоколно определение от 14.11.2005г. съдът заменил мярката „подписка"
със „задържане под стража", поради неявяване на подсъдимия ищец. След като
научил за изменението на мярката за неотклонение, на 21.11.2005г. ищецът
доброволно се явил в РДВР- С.З., където е задържан и отведен в затвора в гр. С.З..
В същия ден ищецът подал жалба срещу определението на съда за изменение на
мярката за неотклонение. На 23.11.2005г. защитниците на ищеца подали молба до
председателя на ОС- С.З. с искане съдът своевременно да се произнесе по молбата
на ищеца от 21.11.2005г. С определение от 25.11.2005г. съдът изменил мярката за
неотклонение на ищеца от „задържане под стража" в „парична гаранция"
в размер на 3000 лв. Впоследствие съдът върнал делото за допълнително
разследване и с Постановление от 27.06.2006г. на следовател при ОСС- С.З.
обвинението срещу ищеца е преквалифицирано в престъпление по чл.212, ал. 4 вр.
ал. 1 от НК, като на 21.07.2006г. е внесен обвинителен акт в съда. Делото
отново било върнато за допълнително разследване и с Постановление от
12.12.2006г. на прокурор при ОП-С.З. ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 203, ал.1 вр. чл. 202, ал.1 от НК, а делото е
внесено в съда с обвинителен акт от 04.01.2007г. ОС- С.З. върнал за пореден път
делото за извършване на допълнително разследване, вследствие на което бил
внесен нов обвинителен акт от 26.02.2007г. с който спрямо ищеца е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т.
1 вр. чл. 201 от НК. С определение от 16.04.2007г. съдът върнал делото на ОП- С.З.
за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С постановление от
02.06.2007 г. на прокурор към ОП- С.З. наказателното производство срещу ищеца
било частично прекратено по отношение на обвиненията за извършени престъпления
по чл. 282, ал. 1 от НК, чл. 257 ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2 от НК, по
чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1 и
улесняващо престъпление по чл. 316 от НК, както и по чл. 203, ал. 1 вр. чл.
202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 от НК с улесняващо престъпление по чл. 311, ал. 1
от НК. Със същото постановление делото било изпратено по компетентност на РП- С.З.
с указание наказателното производство да продължи по чл. 202, ал. 1 и ал.2 от НК. На 03.10.2007г. РП- С.З. намерила, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК и деянието на обвиняемия Д. не представлява престъпление, поради
което прекратила наказателното производство по досъдебно производство №
606р/2004г. по описа на ОСлС-С.З., пр.пр.№2449/2007г. по описа на РП-С.З.,
пр.пр.№365/2000г. по описа на ОП-С.З.. При прекратяване на производството РП- С.З.
не се произнесла по мярката за неотклонение и след молба на ищеца от
21.12.2007г. с постановление от 21.01.2008г. РП-С.З. отменила мярката „парична
гаранция". Според ищеца са налице основания за ангажиране отговорността на
държавата за вреди, тъй като по отношение на него в продължение на над три
години са повдигани и предявявани обвинения с различна правна квалификация и са
му били налагани мерки за неотклонение, а впоследствие наказателното
производство е прекратено поради това, че деянията му не представляват
престъпление. Ищецът заплатил адвокатско възнаграждение от 1200 лева за защита
по наказателното производство. Внесъл парична гаранция в размер на 3000 лева на
14.11.2005г., като тази мярка била отменена с постановление от 21.01.2008г. и
за периода от 25.11.2005г. до 21.01.2008г. бил лишен от законна лихва върху
посочената сума в размер на 872,16 лв. Претърпял и неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на физическото и психическото му състояние,
неудобство пред семейство, близки и познати, пострадало и доброто му име и
професионалната му репутация. Въпреки стремежа на ищеца да не разгласява
воденото срещу него наказателно производство, това станало известно на негови
колеги и клиенти, от което пострадало доброто му име и професионална репутация,
тъй като повдигнатите множество обвинения срещу него били за престъпления по
служба, престъпления против данъчната система и престъпления против
собствеността. В резултата на преживения стрес ищецът заболял от хипертония и
развил катаракта на дясното око, за лечение на което претърпял две операции в
началото на
Ищецът
твърди също така, че незаконосъобразно му е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража” с определение на ОС- С.З. от 14.11.2005 г. по н.о.х.д. №
913/2005 г. по описа на Окръжен съд - С.З., с което е изменена наложената мярка
подписка поради неявяване на ищеца в открито съдебно заседание. Определението
било постановено въпреки наличните по делото доказателства за нередовното му
призоваване. След налагане на мярката за неотклонение ищецът бил обявен за
общодържавно издирване, а на 18.11.2005г. съпругата му била уведомена по
телефона от служител на РДВР- С.З., че съпругът й следва да се яви на
21.11.2005г. в Дирекцията, за да бъде задържан. Ищецът доброволно се явил на
посочената дата, бил задържан и отведен в затвора в гр. С.З.. При приемането му
главата му била обръсната, което допълнително засегнало неговата чест и
достойнство. Администрацията на затвора му издала служебна бележка, в която той
е посочен като „затворника И.Й.Д.", в противоречие с презумпцията за
невиновност, което се отразило негативно върху самочувствието на ищеца. Първата
нощ прекарал в изолатор, а от 22.11.2005г. бил преместен в общо помещение с
други лица, изтърпяващи наказание ЛОС. С определение от 25.11.2005г.,
постановено по молба на защитника на ищеца, мярката за неотклонение „задържане
под стража" била изменена в „парична гаранция" и на същата дата
ищецът бил освободен. Изолирането от семейството и близките, обръсването на
главата и поставянето му в напълно несвойствена за него среда, в това число и в
изолация през първата нощ в затвора, довели до изключително нервно напрежение,
смут и безпокойство у ищеца. През четирите нощи, прекарани в затвора в гр. С.З.
той не спал. У него се насадило чувство на безпомощност и несигурност, предвид
обстоятелството, че е задържан без правно основание за неявяване в заседание,
за което не е редовно призоваван и по неоснователно повдигнато обвинение. След
освобождаването му, в продължение на около 5 месеца страдал от смущения на
съня, бълнуване и кошмари. Ищецът никога не бил осъждан и срещу него не било
повдигано обвинение преди процесния случай, не бил и задържан по никакъв повод,
поради което се срамувал от преживяното задържане и не споделил и с
най-близките си хора- синове, родителите и колеги. На роднините и близките си
ищецът казал, че е преживял микроинсулт, с което обяснил отсъствието си и
обръсната си глава. Същото обяснение дал и на „М.Д." ЕООД с едноличен
собственик на капитала Българска народна банка, в чийто обект ищецът като
технически ръководител на „М.*" ООД извършвал строително-ремонтни
дейности. Срамът, неудобството и необходимостта да поддържа измислена история
за преживяно заболяване представлявали значителна психическа травма за ищеца,
която преживява и до настоящия момент.
Ищецът моли ответникът П.
на Р.Б. да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди и обезщетение в размер на 2072,16 лева за
претърпени имуществени вреди, от които 1200 лв.- платено адвокатско
възнаграждение за защита в наказателното производство и 872,16лв.- пропусната
полза в размер на законната лихва върху внесена парична гаранция от 3000лв. за
периода от 25.11.2005г. до 21.01.2008г., вследствие на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение, като наказателното производство е прекратено от П.та
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и
незаконосъобразно взета по отношение на него мярка за неотклонение
"задържане под стража", ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство до окончателното изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът ПРБ е депозирал в срока по
чл.131 от
ГПК писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и
размер. Излага съображения, че твърденията на ищеца са недоказани относно причинените вреди и техния размер,
както и причинно- следствената им връзка с воденото наказателно производство. Позовава
се на изтекла погасителна давност, предвид частичното прекратяване на
наказателното производство с постановление от 02.06.2007г. Претендира
отхвърляне на иска или присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 28.06.2004г. на прокурор при
ОП- С.З., е образувано предварително производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
С постановление от 27.06.2006г.
на следовател при ОСС- С.З. по сл.д.№606-р/2004г. ищецът е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.4 вр.ал.1 от НК. Взета е мярка
за неотклонение „подписка”.
С постановление от 12.12.2006г. на прокурор при ОП- С.З. ищецът е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.203, ал.1 вр.чл.202, ал.1 от НК.
С постановление
от 02.06.2007г. на прокурор при ОП- С.З. частично е прекратено наказателното производство
срещу ищеца- за извършени престъпления по чл. 282, ал. 1 от НК, чл. 257 ал. 1
вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2 от НК, по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, по чл.
203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1 и улесняващо престъпление по чл. 316 от НК, както
и по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 от НК с улесняващо
престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Със същото постановление делото е изпратено по
компетентност на РП- С.З., с указание наказателното производство да продължи по чл.
202, ал. 1 или ал.2
от НК.
С постановление
от 03.10.2007г. на прокурор при РП- С.З.
образуваното срещу ищеца наказателно производство е прекратено поради това, че
деянието не съставлява престъпление.
С постановление
от 21.01.2008г. на РП- С.З. е отменена взетата по отношение на ищеца МЗН
„парична гаранция” в размер на 3000 лева.
С протоколно
определение от 14.11.2005г. по нохд№913/2005г. На ОС- С.З. мярката за
неотклонение на ищеца е изменена от „подписка” в „задържане под стража” поради
ненамирането му на посочения в досъдебното производство адрес. Ищецът е обявен
за общодържавно издирване.
С молба от
21.11.2005г. ищецът е поискал мярката му за неотклонение „задържане под стража”
да бъде изменена в по-лека.
С протоколно
определение от 25.11.2005г. по нохд№913/2005г. на ОС- С.З. мярката за
неотклонение на ищеца е изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция”
в размер на 3000 лева.
Видно от
представената по делото служебна бележка от затвора- С.З., същата е издадена на
„затворника И.Й.Д.”.
Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие
№25442/25.11.2005г. ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева за защита при обжалване на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Представените
по делото медицински документи са обсъдени от назначените СМЕ и съдът не ги
обсъжда поотделно поради липса на специални знания.
От показанията
на разпитания по делото свидетел В.В. се установява, че познава ищцата от около
38-39 години. Присъствал на освобождаването му от Затвора в С.З.. Ищецът бил „смазан,
смачкан”, пребледнял и остриган. Било му неудобно от воденото срещу него
наказателно производство и дълго време не се занимавал с професията си. След
това претърпял катастрофа и операция на очите. Бил много разстроен психически,
физически и нравствено. Съпругата му и родителите му знаели, както и няколко приятели.
Малко след това починал първо баща му, след
това майка му. Претърпял операция на двете очи, имал пердета и сега виждал
добре.
От показанията
на разпитания по делото свидетел И. Чолаков се установява, че той посетил ищеца
в затвора в С.З.. Състоянието му било на сломен човек, остриган, който изпитвал
страшно неудобство, че свидетелят го вижда в този вид. Треперел и казал, че не
е спал две денонощия. Срещата продължила 10-15мин, нямало какво да си говорят, ищецът
само казвал „смачкаха ме, смачкаха ме”. Казал, че не вижда добре. Според
свидетеля тогава за пръв път ищецът имал проблем със зрението.
От показанията
на разпитания по делото свидетел И. Д.а- съпруга на ищеца се установява, че през
м.ноември (2005г.) полицай от РДВР- С.З. и съобщил, че на ищеца е определена МЗН
„задържане под стража” и е обявен за издирване. Състоянието на ищеца било изключително
тежко, бил разстроен от преживяното и
случващото се с него. Имал неспокоен сън, тревожност и липса на апетит, високо
кръвно налягане. Като цяло физическото и психическото му състояние било лошо,
за период около една година. Синовете им и до момента не знаели за случилото
се. Родителите му до смъртта си също не знаели. Ищецът загубил самочувствие, но
успял да запази достойнството си. Бил познат в региона където работел от дълги
години, имал авторитет като специалист в областта в която работел, донякъде
мълвата повлияла на контрагентите и доброто му име в обществото. Обвиненията,
които му били повдигнати били различни.
От
заключението на изслушаната СМЕ от вещо лице- офталмолог се установява, че заболяването,
от което е страдал ищецът е „Пресенилна катаракта", или „Предстарческо перде”,
което е едно от най-честите заболявания във
възрастта след 50-55 години и е
резултат от естественото стареене на белтъчните компоненти на лещата на
човешкото око. Заболяването се характеризира с хронично прогресивно развитие,
траещо обикновено от няколко години до десетилетие. Клиничната картина се
характеризира с постепенно намаляване зрителната острота предимно за далече, но
в по-напредналите етапи и за близо (за четене от около 35-40 см), което не може
да се коригира с диоптрични очила и единственото лечение е хирургическото
отстраняване на помътнялата леща и имплантирането на изкуствена такава. При ищеца е налице постепенно отслабване на
зрението, видно от отразените анамнестични данни в двете епикризи от клиниката,
в която са оперирани двете му очи. Според вещото лице в процесния случай се касае за заболяване, което не е в пряка причинно-следствена връзка
с преживения стрес и психическо напрежение във връзка с воденото срещу ищеца
наказателно производство и задържането му, а е имало хронично-прогресиращ ход и
развитие. Преживяванията
от повдигнатото
и поддържано срещу ищеца обвинение и взетата му мярка „ задържане под
стража" са безспорно стресова ситуация и те биха могли да предизвикат
негативни промени в невропсихическото
състояние и в известна степен чрез нарушаване обменните процеси в
организма като цяло да повлияят на задълбочаването и ускоряването процеса на
узряване на пердето, но това е много трудно да се потвърди, тъй като не
съществуват методи за точна количествена преценка на тези процеси. Данни за фамилна обремененост на ищеца по
отношение на очни заболявания няма по делото.
От заключението
на изслушаната СМЕ от вещо лице- кардиолог се установява, че при ищеца
хипертонията не е била новопоявила се.
Хипертоничната криза е била изява на хипертония, протичаща безсимптомно до този
момент. Възможно е в резултат на преживения стрес от повдигнатото му обвинение
и задържането под стража, заболяването да се
е обострило. От представените по делото доказателства не се установява
тежка хипертония, водеща до сериозни вторични увреждания на други органи.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа
обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, т.2, предл.2 от ЗОДОВ, в редакцията му към периода на
воденото срещу ищеца наказателно производство, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.та, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Следователно за да бъде ангажирана отговорността на
държавата следва да се установи безспорно и с позволените от закона
доказателствени средства, че правоохранителен орган в кръга на изброените е
повдигнал обвинение на ищеца за извършено престъпление, както и че това
обвинение е незаконно- лицето е оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Правото
на лицето да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ
възниква по силата на самата оправдателна присъда (съответно-
постановление за прекратяване), стига лицето да е претърпяло вреди от
незаконното обвинение и видът и размера на тези вреди да се установи с
позволените от закона доказателствени средства. Държавата
отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая наказателното производство срещу ищеца е започнало на 28.06.2004г., обвиненията срещу него многократно са прецизирани и
променяни, както и многократно са внасяни обвинителни актове с различни правни
квалификации. Предвид обстоятелството, че с постановление
от 03.10.2007г. на прокурор при РП- С.З.
образуваното срещу ищеца наказателно производство е прекратено изцяло поради
това, че извършените от него деяния не съставляват престъпления, действията
по привличане като обвиняем, предаване на съд и поддържане на
обвинението се явяват незаконни.
Безспорно
е по човешка презумпция, а се установява и от събраните по делото гласни
доказателства, че от наказателното производство ищецът е
претърпял вреди със соченото в исковата молба изражение- стрес и
изживени отрицателни емоции, уронване на доброто име в обществото, сред
колегите и бизнес- партньорите. Нормално и логично е също така
наказателното преследване да се отрази негативно на психиката
и личния живот на ищеца.
Настоящият
състав намира, че не може да се ангажира отговорността на ответника за взетата
по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” и свързаните
с нея вреди за ищеца. Това е така, тъй като мярката е взета от ОС- С.З. поради
неоткриване на ищеца на посочения в досъдебното производство адрес. Въпросът
дали вземането на тази мярка за неотклонение е законосъобразно и обезщетяването
на вредите от налагането и, в случай че същата е незаконосъобразна, е извън
пределите на настоящия спор и следва да се разгледа при евентуална претенция на
ищеца срещу ОС- С.З..
По
размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл.4 от
ЗОДОВ държавата дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица
от увреждането. Следва да се отбележи,
че самото привличане на
едно лице в качеството на обвиняем създава значителен психичен
дискомфорт у него, а възможността да бъде съдено за несъставляващо престъпление
деяние го поставя в състояние на стрес и то за целия период от повдигане на
обвинението (респективно- започването на наказателното производство срещу него)
до влизане в сила на оправдателната присъда (съответно- прекратяване на
наказателното производство). В случая наказателното производство спрямо ищеца е
продължило три години и 4 месеца, който период според настоящия състав не
надхвърля понятието „разумен срок”, предвид фактическата и правна сложност на
наказателното производство.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищецът е изживял
стрес, отрицателни емоции и страх от несправедливо осъждане. Нарушени са били
професионалната му репутация, както и личното му достойнство. От друга страна,
видно от заключенията на изслушаните СМЕ, не се установява пряка причинно-
следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и
заболяванията „Пресенилна
катаракта" и „Артериална хипертония”, от които страда ищецът.
Единствено по отношение на хипертонията вещото лице допуска възможно обостряне,
вследствие на преживения стрес. Следва да се отчете и фактът, че по отношение
на ищеца е била приложена най- леката мярка за неотклонение- „подписка” (както
бе посочено по-горе, мярката за неотклонение „задържане под стража” е взета от
съда и отговорността на ответника по отношение на нея не може да се ангажира) и
наказателното производство е приключило в разумен срок.
Предвид
всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост закрепен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, приложима в случая съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, както и
съобразявайки се с насоките за определяне размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС, настоящият състав на съда счита, че
за обезщетяване на претърпените
от ищеца
неимуществени вреди вследствие на
незаконно повдигнатите му обвинения, е необходима и достатъчна сумата от 5000
лева. Поради това до този размер предявеният
иск за обезщетяване на
неимуществени вреди се явява основателен
и доказан и следва
да бъде уважен, а
за разликата до
пълния предявен размер от 40000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По въпроса за имуществените вреди:
Ищецът
претендира обезщетение за имуществени
вреди в
размер на 2072,16 лева, от които 1200 лв.- платено адвокатско възнаграждение за
защита в наказателното производство и 872,16лв.- пропусната полза в размер на
законната лихва върху внесена парична гаранция от 3000лв. за периода от
25.11.2005г. до 21.01.2008г. Съдът намира тази претенция за изцяло
неоснователна. Предвид гореизложеното относно взимането на мярката за
неотклонение „Задържане под стража”, отговорността на ответника за пропуснатите
ползи на ищеца от лихва върху сумата на внесената гаранция не може да бъде
ангажирана. Претенцията за 1200 лева адвокатско възнаграждение е недоказана- по
делото не са събрани каквито и да било доказателства, че такъв разход е
направен от ищеца. Представен е договор за правна защита и съдействие
№25442/25.11.2005г., съгласно който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лева, но предметът на договора е „защита при обжалване на мярка
за неотклонение „задържане под стража”. Предвид изложеното претенцията на ищеца
за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна.
Правото
на ищеца да претендира обезщетение възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда (постановлението за прекратяване на наказателното
производство) и от тази дата ответникът изпада в забава. В случая
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 03.10.2007г.
не е обжалвано и е влязло в сила на 11.10.2007г., от който момент ищецът има
право на законната лихва върху определеното му обезщетение. Искането за
присъждане на лихва за периода от 03.10.2007г. до 10.10.2007г. следва да се
отхвърли като неоснователно.
По разноските:
Ищецът
е направил разноски в размер на 10 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатско
възнаграждение, от които има право на държавната такса в пълен размер и на
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска съгласно чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ- 118,84 лева, или общо 128,84 лева. Ищецът не е представил списък на разноските по
чл.80 от ГПК, поради което няма право да иска изменение на решението в тази му
част. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 300 лева- разноски за възнаграждение на вещи
лица.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.ТА НА Р.Б., с адрес: гр.С., бул. “В.” №* да
заплати на И.Й.ДЕМИРЕВ с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Л. и адв.Л.К. от САК,
на основание чл.2, т.2, предл.2 от ЗОДОВ (редакция до изм. с ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г.), сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева)- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем,
предаване на съд и поддържане на обвинение по сл.дело №606-Р/2004г. по описа на
ОСС- С.З., пр.преписка №365/2000г., по което наказателното производство е
прекратено с постановление от 03.10.2007г., влязло в сила на 11.10.2007г., заедно
със законната лихва
върху тази сума от 11.10.2007г.
до окончателното изплащане, както и
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 128,84 лева (сто двадесет и осем лева и 84 стотинки)- разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 5000 лева до пълния предявен
размер от 40000 лева, иска за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 2072,16 лева- изцяло, и
искането за присъждане на законна
лихва за периода от 03.10.2007г. до 10.10.2007г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П.ТА НА Р.Б., с адрес: гр.С., бул. “В.” №2 да
заплати на Софийски градски съд на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ сумата от 300 лева (триста
лева)- разноски по производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред САС в
двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: