Решение по дело №188/2020 на Административен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 226 от 29.10.2020 г., гр. Кюстендил

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 188 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 47, срещу Решение № 196/22.06.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 489/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № КН-6-ДНСК-39/05.04.2019 г., издадено от заместник-началника на ДНСК. С посоченото наказателно постановление на Р.С.Н., в качеството ѝ на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „Р.Н. - Д.”, с ЕИК *********, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.  

В съдебното заседание по делото процесуалният представител по пълномощие на ДНСК – К.И., служител с юридическо образование, поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Едноличният търговец не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмен отговор с вх. № 7639/04.08.2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Д.З., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

            Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № КН-6-ДНСК-39/05.04.2019 г., издадено от заместник-началника на ДНСК. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че въз основа на Разрешение за поставяне № 1/06.01.2008 г., издадено на ЕТ „Р.Н.- Д.”, с ЕИК *********, от кмета на община Бобов дол, в УПИ ХХХ, кв. 30 по плана на гр. Бобов дол, е поставена модулна инсталация за светли горива с резервоар 10 куб. м, разделен на 2 клетки от по 5 куб. м, с монтирана двойна бензиноколонка. На 29.01.2019 г. в имота е извършена съвместна проверка от служители на Регионален отдел „Национален строителен контрол” (РО НСК) Кюстендил и Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” Бобов дол, във връзка с постъпило в регионалния отдел уведомление с вх. № БД-203-00-582/01.06.2018 г. от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” Кюстендил. Резултатите от проверката са обективирани в Костативен акт (КА) № 1, КА № 2 и КА № 3, съставени на 29.01.2019 г. В КА № 1/29.01.2019 г. е посочено, че строежът представлява бензиностанция с надземен резервоар с обем 10 куб. м, разделен на две клетки – за нафта и бензин, и подземен резевроар с обем около 15 куб. м, като надземният резервоар е разположен върху метална шина, която е монтирана върху бетонова площадка, закрепена с метални шпилки, и върху металната шина е монтирана бензиноколонка с 6 пистолета. Подземният резервоар е вкопан в терена и по данни на собственика не е свързан с надземния резервоар. Строителството е извършено през 2008 г. Строежът е в завършен вид, захранен е с ел. енергия и се ползва по предназначение. В КП № 3/29.01.2019 г. също е посочено, че строежът е в завършен вид и се ползва по предназначение като бензиностанция – за зареждане на автомобили на едноличния търговец. Посочено е и че строежът се ползва без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. След писмена покана, в присъствието на едноличния търговец, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КН-6/28.02.2019 г. за нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. В производството пред районния съд са разпитани актосъставителят (Катя З.) и свидетелят по установяване на нарушението и по съставяне на акта (Т.Х.), които потвърждават изцяло констатациите, отразени в съставения АУАН.

По делото са назначени две съдебни технически експертизи. В заключението, изготвено от вещото лице инж. Е.Л., е посочено, че УПИ ХХХ представлява изцяло бетонирана площадка, като в южната част на имота е поставена модулна инсталация. Резервоарът е заварен с метално шаси с размери 7200/1200 мм, изработено от метална кутия 100/100 мм, като поставянето, е извършено с кран и няма трайно свързване със земната основа. На металното шаси е заварена бензиноколонката. Вещото лице дава заключение, че този обект може да бъде отделен от земната повърхност и да бъде поставен на друго място, запазвайки своята физическа цялост. Разстоянието между модулното съоръжение и подземния резервоар и около 30 метра, и същите са разположени са в два отделни имота – модулното съоръжение е поставено в УПИ XXX, кв. 30 по регулационния план на гр. Бобов дол, а подземният резервоар – в поземлен имот (ПИ) № 04501.18.2 по КВС на землището на гр. Бобов дол, и представляват отделни съоръжения. В заключението, изготвено от вещото лице арх. В.М., е посочено, че обектът, посочен в обжалваното НП и предмет на проверката, обективирана в КА № 3/29.01.2019 г., съответства на дефиницията за „преместваем обект” по смисъла на § 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ и не представлява строеж по смисъла на т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ. Процесният обект, поставен в УПИ XXX, няма характеристиките на строеж по следните критерии: по статут: не представлява недвижим имот (§ 182 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ); по начина на изпълнение: изпълнен е от метал в заводски условия (през 2005 г.); по начина на транспортиране: транспортиран е до имота с тежкотоварна, специализирана за извън габаритни товари транспортна техника; по начина на разполагане: монтиран е чрез монтажни работи (без строителни работи), посредством монтажен кран, като след отделянето му от повърхността на транспортната платформа е преместен в пространството без да е изгубил своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му няма да измени трайно субстанцията и/или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който е поставен или от който би се отделил; по начина на свързване към терена: свързан временно чрез „нетрайно поставяне върху бетонова площадка”, която е предварително излята; по начина на ползване: ползва се като съоръжение „Модулна инсталация за съхранение и/или зареждане с течни горива за собствени нужди”. Относно посоченото в процесното НП „закрепване с метални шпилки на металната шина на модулната инсталация, върху излята бетонна площадка с размери 8 м/2.5 м и дебелина 10 см” вещото лице сочи, че на място металната шина не е закрепена с метални шпилки върху излятата бетонова площадка, а до цистерната е побита метална тръба с дебелина 2 цола и дълбочина 2 м в терена, която служи за заземяване на фаза „0” чрез алуминиева шина, заварена за модула в съответствие с част „Електрическа” от проекта за обекта. Заявява и че подземният резервоар за нафта, който в наказателното постановление е посочено, че се намира в УПИ XXX – „за обществено и делово обслужване”, кв. 30 по плана на гр. Бобов дол, не е действащ, временно е прекъснат, и не се намира в УПИ XXX, а извън регулация – в ПИ 04501.18.2, гр. Бобов дол.

С Решение № 222/07.10.2019 г., постановено по административно дело №106/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, оставено в сила с Решение № 4419/14.04.2020 г., постановено по административно дело № 13290/2019 г. по описа на Върховния административен съд, е отхвърлена жалбата на ЕТ „Р.Н.- Д.” срещу Заповед № ДК-19-КН-1/12.02.2019 г. на началника на РО НСК Кюстендил при РДНСК Югозападен район, с която е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж „Бензиностанция”, находящ се в УПИ ХХХ, кв. 30 по плана на гр. Бобов дол, с ползвател ЕТ „Р.Н.- Д.”, по съображения, че обектът – модулна инсталация за светли горива с резервоар 10 куб. м, разделен на 2 клетки от по 5 куб. м, с монтирана двойна бензиноколонка, представлява строеж първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, б. „г” от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата за видове строежи (Наредба № 1/30.07.2003 г.).

Районният съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Формирал е извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и е отменил същото по съображения, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ касае ползването на строежи от определени категории, а процесният обект няма характеристиките на строеж – представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.   

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно, поради което подлежи на отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното постановление.

            Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Неправилен е обаче изводът му за недоказаност на деянието от обективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Настоящият касационен състав намира, че процесната модулна инсталация за светли горива с резервоар 10 куб. м, разделен на 2 клетки от по 5 куб. м, с монтирана двойна бензиноколонка, представлява строеж от първа категория, а не преместваем обект, поради което не кредитира заключенията на вещите лица относно на изводите за преместваем обект. Независимо от установените технически характеристики, разположение и начин на закрепване на така описаните надземен резервоар и бензиноколонка, водещо за определяне на изграденото като строеж е предназначението му. Дали е налице строеж или преместваем обект е въпрос на правна преценка от съда. Дадени обекти представляват строежи по функционален критерий и качеството им следва от изричното признаване с правна норма. Такъв именно е случаят с обектите, които не са посочени в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но попадат в обхвата на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. Строежи от първа категория към релевантния момент са криещите опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества – чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т. 1-3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. Класификаторът на тези строежи е даден в Приложение № 1 (вж. ал. 13 на чл. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г.), а в т. 144 от него фигурират бензиностанции, нафтораздавателни пунктове, газостанции и пунктове за пълнене с газ (вж. в т. см. Решение № 11486/08.09.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2326/2020 г., II о.). За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото по делото е беспорно установено, че към датата на проверката двата резервоара не са функционално свързани, както и че подземният резервоар не се намира в УПИ ХХХ, а в съседния му ПИ извън регулация – ПИ 04501.18.2, са налице два отделни строежа от първа категория, но посочването на двата обекта като един строеж не е нарушило правото на защита на санкционирания едноличен търговец. От събраните по делото доказателства се установява, че към 29.01.2019 г. процесната модулна инсталация за светли горива с резервоар 10 куб. м, разделен на 2 клетки от по 5 куб. м, с монтирана двойна бензиноколонка, се ползва по предназначение като бензиностанция – за зареждане на автомобили на едноличния търговец, без строежът да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.

По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е съставомерно от обективна страна. Отговорността на едноличния търговец е обективна (безвиновна) съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. С оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил неправилно решение.

На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 196/22.06.2020 г., постановено по АНД № 489/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КН-6-ДНСК-39/05.04.2019 г., издадено от заместник-началника на ДНСК, с което на ЕТ „Р.Н.- Д.”, с ЕИК *********, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.

ОСЪЖДА ЕТ „Р.Н.- Д.”, с ЕИК *********, да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 47, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                       

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                   2.