РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХ състав
На двадесет и втори октомври Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 1701 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К.В.Р. против Наказателно Постановление № 20-0445-000107/ 25.03.2020г.
на Началника група към ОД МВР-Варна, РУ Аксаково с
което на К.В.Р. е наложено
в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца на основание чл.175 А ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят
моли
да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание редовно призован не се
явява лично, но се представлява и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се
представлява и не ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното: В с.Кичево общ.Аксаково по ул.Първа на уширението в
центъра на селото жалбоподателят управлявал л.а. БМВ с рег.№ В2572НН лична
собственост, като използва пътя за обществено ползване задруги цели, освен
неговото предназначение за превоз на хора и товари.извършва резки маневри
(върти мпс в кръг)преднамерено, извежда мпс извън контрол чрез презавиване
довеждайки до загуба на сцепление на гумите (дрифт). Свидетел на случилото се
станал Ст. К., който направил запис на извършеното с видеорегистратор на
собствения си автомобил, след което веднага се обадил в полицията. Органите на
полицията установили собственика на автомобила БМВ с рег.№ В2572НН, а именно
жалб. Р.. От лицето били снети обяснения, в които същия не отрекъл извършване
на нарушението, дори подробно разказал за извършването му.
Издаден бил АУАН. Въз основа
на акта за установяване на административно наказание. Срещу съставения
АУАН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление , като наказващият орган
възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл.
175а ал.1 пр.3 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца и Глоба в размер на
3000 лева .
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани свидетелят Т. и свид. К.. Съдът кредитира показанията
им като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата
по административно наказателната преписка, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в ОД МВР-Варна, РУ
Аксаково съгласно заповед № I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН,
като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е
доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени
от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били
направени такива.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил
закона, като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Разпоредбата
на чл. 104б т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Санкционната разпоредба на чл. 175а ал.1пр.3 от ЗДВП предвижда, че
водачът се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. ако използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. По делото се установи категорично, че на 06.02.2020г
жалбоподателя е извършил резки рискови маневри
на улица в село Кичево, като форсирал
двигателя на автомобила и МПС се въртяло в кръг с превъртане на движещите
колела. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са показанията на свид. Т., свид. К., обясненията дадени от нарушителя по преписката, приложения по преписката видеозапис и изготвения снимков
материал.
Св.К. е въприел форсирането на автомобила и
извършените рискови маневри на улицата и е заснел същите.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай
е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на
нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да
се квалифицира като маловажно, тъй като по
нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно.
Съдът
намери, че
при индивидуализацията на административното
наказание, наложено
на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на
извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална
възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо
е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20-0445-000107/ 25.03.2020г.
на Началника група към ОД МВР-Варна, РУ Аксаково с
което на К.В.Р. е наложено
в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца на основание чл.175 А ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА К.В.Р. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: