РЕШЕНИЕ
№ 3998
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Цвета Ив. Василева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330106036 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предявил против Н. Р.
Г. кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 10821/21.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19412/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
представляващо претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.06.2021 г. до
22.08.2021 г. електрическа енергия в размер на сумата от 279, 18 лв., както и за установяване
на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 11.08.2021 г.
до 07.12.2021 г. в размер на сумата от 07, 99 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
08.12.2021 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа
енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН *****, находящ се в гр. П.,
ул. „К.“ № **, ет. *, ап. * електрическа енергия за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г.
Ответникът имал качеството на собственик на процесния имот, поради което същият
дължал заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Последният бил клиент
на електроснабдителното предприятие с открит кл. № *****. Поради забава в заплащането
на главницата, освен нея, претендира и обезщетение за забава. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът Н. Г. не е депозирала в законоустановения за това срок отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил дубликати на две фактури, издадени от негов представител в
полза на потребителя Н. Р. Г., в които са обективирани претендираните вземания за
доставена електроенергия за периода от 23.06.2021 г. до 23.08.2021 г. за обект с ИТН ****, а
именно - фактура № *****/31.07.2021 г., и фактура № *****/31.08.2021 г.
По делото е представено и извлечение от сметката на Н. Р. Г. за обект с ИТН *****,
от което се установява, че задълженията по издадените фактури, касаещи процесния период,
ведно с лихвата за забава, възлизат на сумата от 287, 17 лв.
По делото са представени в препис Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение
№ ОУ-013/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били
публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите
условия са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В
нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е
установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия.
Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата
на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна
на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко
в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От
приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило
процедурата по чл. 98 а ЗЕ.
Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал.
1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят
страните по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или
този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
2
собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на електро енергия
до процесния имот, представляващ обект с ИТН ****, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, ет.
*, ап. *, е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
В производството по делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том *, с рег. № ****, по нот. д. № *** от **** г. От така представения
нотариален акт се установява, че в полза на Н. Р. Г. е прехвърлено правото на собственост,
по силата на договор за покупко-продажба, по отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *****, представляващ апартамент от 69, 12 кв.м., находящ се в гр. П., ул.
„К.“ № **, ет. *, ап. *.
Следователно от така представените писмени доказателства се установява, че
ответната страна е собственик на електроснабдения имот.
В производството по делото не е спорно обстоятелството, че до процесния обект е
доставена електрическа енергия на стойност от 279, 18 лв.
Следователно за процесния период е доставено посоченото в издадените фактури
количество електрическа енергия, поради което и в полза на ответника в качеството му на
потребител е възникнало насрещното облигаторно задължение за заплащане на доставената
и потребена електрическа енергия в размера, претендиран от ищеца, който не се оспорва от
ответната страна в производството по делото. Ответникът, чиято е доказателствената тежест
за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на
пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане
възникналото парично задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по
всяка фактура в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в размер на сумата от 7, 99 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски. В производството последният е доказал извършването на разноски за
държавна такса от 25 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25,
3
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското
възнаграждение 100 лв. Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 125 лв.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното
производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по
дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по
издавеното на заповед за изпълнение. По тези съображения в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв.
за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Н. Р.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № *, ет. *, ап. **, че “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед
№ 10821/21.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 19412/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, представляващи претендирана
продажна цена за доставена за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. електрическа
енергия в размер на сумата от 279, 18 лв., както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 11.08.2021 г. до 07.12.2021 г. в
размер на сумата от 7, 99 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.12.2021 г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Н. Р. Г., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал;. 1 ГПК сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство ч. гр. д. № 19412/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV граждански състав, и сумата от 125 лв. – разноски в исковото производство по
гр.д. № 6036/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4