№ 41
гр. Враца, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Борис К. Динев
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20221400500540 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Г. А., с ЕГН **********, чрез адв.Н. И. от САК,
със съдебен адрес: гр.***, длъжник по изпълнително дело № 2022***0401707 по описа на
ЧСИ И.Ц., рег. № *** КЧСИ против постановление от 11.11.2022 г., с което е оставено без
уважение възражението на жалбоподателя срещу възложените му разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя и определената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от
тарифата към ЗЧСИ.
В жалбата се поддържа, че от пълномощника на взискателя са извършени
единствено действия по образуване на изпълнителното дело и посочване начина на
изпълнение, което е задължително съдържание на молбата по чл.426, ал.2 ГПК, поради
което се дължи единствено възнаграждението от 200 лв., предвидено в чл.10, т.1 от Наредба
№ 1/.09.07.2004 г. /изм. и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022 г./ за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /наричана по-нататък за краткост Наредба № 1/2004 г./.
Посочва се, че приетият размер на претендираното адвокатско възнаграждение не
съответства на фактическата и правната сложност на делото. С оглед на това неправилно е
определен и размерът на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, който съобразно
размера на задължението следва да бъде намален. Претендират се сторените в настоящото
производство разноски.
Взискателят "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ***, е депозирал становище, с което
1
моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.
На основание чл.436, ал.3 ГПК частният съдебен изпълнител е приложил мотиви за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което
е процесуално допустима.
Производството по изп. д. № 2022***0401707 по описа на ЧСИ И.Ц. е образувано
по молба на адв.Ж. Д. - пълномощник на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.***, срещу длъжника Х. Г. А., ЕГН **********, въз основа на
изпълнителен лист № 313, издаден на 23.06.2022 г. от Районен съд-Козлодуй на основание
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 334/2022 г. по описа на Районен съд-
Козлодуй и изпълнителен лист № 376, издаден на 28.07.2022 г. от Районен съд-Козлодуй на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 219/2022 г. по описа на
Районен съд-Козлодуй. Към молбата са приложени 2 бр. пълномощни, удостоверение за
актуално състояние на Адвокатско дружество "И. и Д.-Адвокатско дружество", ЕИК *** и
Фактура № **********/08.03.2022г.; Фактура № **********/07.06.2022г.; Фактура №
**********/07.06.2022г.; Фактура №**********/07.06.2022г. ведно с опис към същите, в
който е отразено, че адвокатският хонорар в лева с ДДС относно длъжника Х. Г. А. е 1050.00
лв. В молбата за образуване е поискано частният съдебен изпълнител да образува
изпълнително дело за събиране на присъдените суми и да изпрати покана за доброволно
изпълнение на длъжника, да извърши справки в съответната ТД на НАП относно наличието
на сключени от длъжника трудови договори и съответно наложи запор на трудовото
възнаграждение, както и извърши справки в БНБ относно наличието на актуални банкови
сметки и съответно наложи запор на последната актуална банкова сметка.
С постановление от 20.10.2022 г. съдебният изпълнител е приел разноски по изп. д.
№ 2022***0401707 по описа на ЧСИ И.Ц. в общ размер на 1604.19лв., от които: 63.00лв. с
включен ДДС, представляващи обикновени авансови такси към ЧСИ за образуване и водене
на изпълнителното дело /т.1, т.3, т.4, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ/, за която сума е издадена сметка
по чл.79 от ЗЧСИ, претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на
1050.00 лв., както и дължимото изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ, в
размер на 491.19лв.
На 20.10.2022г. съдебният изпълнител изпратил съобщение за образувано
изпълнително дело на длъжника, едновременно с което на същата дата е наложил запор
върху трудовото му и всяко друго приравнено възнаграждение с изпращане до работодателя
"АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД на запорно съобщение.
Съобщението за образувано изпълнително дело е връчено на длъжника на
27.10.2022 г. чрез работодателя "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД и с него длъжникът е поканен да
заплати задължението по изпълнителното дело, възлизащо общо на 5229.74 лв., от които:
2
главница в размер на 852.04лв. с/със законна лихва в размер на 50.66лв. за периода
17.04.2022г.-20.10.2022г., главница в размер на 1298.92 лв. с/със законна лихва в размер на
85.41лв. за периода 22.02.2022г.-20.10.2022г., като върху главницата се начислява законна
лихва до погасяване на вземането, 859.32 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./, 420.21 лв. присъдени разноски, 1050.00 лв. разноски по изпълнителното
дело, 613.18лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 20.10.2022г.
С постановление от 11.11.2022г. ЧСИ е отказал да намали приетите по делото
разноски съгласно подаденото от длъжника възражение срещу тях от 07.11.2022г.
В конкретния случай взискателят не е посочвал други изпълнителни действия освен
тези които са били посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело. Видно от
приложеното към жалбата изпълнително дело въз основа на тази молба е поискана и
наложена обезпечителна мярка - запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и за
мес. октомври е удържана сумата от 2060 лв. ( л. 44 от изпълнителното дело), а на 16.11.2022
г. - след отказа на ЧСИ да измени разноските сумата е преведена от работодателя по сметка
на ЧСИ. По делото няма доказателства длъжникът доброволно да е заплатил задължението
си.
На 21.12.2022г. от взискателя "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ***, е депозирана
молба за намаляване на адвокатското възнаграждение от 1050.00лв. на 600.00лв.
На същата дата с разпореждане от 21.12.2022г. ЧСИ е намалил претендирания
размер на адвокатско възнаграждение от 1050.00лв. на 600.00лв. и съответно преизчислена
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съобразно оставащия дълг по изпълнителното делото - от 491.19
лв., към 20.12.2022г. е преизчислена на 451.52лв., към 21.12.2022г.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК от лице с правен интерес - длъжник
по изпълнителното дело. Същата касае отказ на ЧСИ за намаляване адвокатското
възнаграждение на взискателя. Този отказ съобразно разпоредбата на чл.435,ал.2, т.7 ГПК
подлежи на обжалване от длъжника,поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия
принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79
от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК е приложима не само
в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното
право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи
на обжалване пред съда.
3
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от
длъжника по изпълнението да е било предприето действие, насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът - Х. Г. А., с
ЕГН **********, ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на
изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е
извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла
на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. в настоящия случай е дължимо.
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат
свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не
допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско
възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат
намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане
съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от
страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна
сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско
възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице
може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда
съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните
възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. и в конкретния случай минималният размер на
адвокатското възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 656,66 лв.
Към датата на издаване на обжалваното постановление на ЧСИ (11.11.2022 г. ) няма
събрани суми по изпълнителното производство.
Действително,към момента на подаване на искането по чл.78, ал.5 ГПК от страна на
взискателя не са извършени други процесуални действия, освен подаване на молба за
образуване на изпълнително производство,но това обстоятелство би било релевантно само в
случай на извършено от страна на длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение.
Няма данни обаче такова плащане да е било извършено,поради което изпълнителното
производство продължава и се явява наложително провеждането на изпълнителни действия
за принудителното събиране на дълга от взискателя, поради което и по изпълнителното
делото освен адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е
дължимо допълнително адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. Общият размер на дължимите минимални адвокатски възнаграждения по чл.10, т. 1 и т. 2
4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 856,66 лв. Настоящият съдебен състав
обаче съобрази, че взискателят с молбата си от 21.12.2022 г. е поискал намаляването на
адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство до сумата от 600 лв. и
молбата му е уважена от ЧСИ, то настоящият съдебен състав не следва да присъди повече от
уточнения от взискателя размер на адвокатско възнаграждение, поради което и за яснота
обжалваното постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено в частта за признатите и
възложени разноски за адвокат над сумата от 600 лв. до първоначално приетия от съдебния
изпълнител размер от 1050 лв.
По отношение на разноските дължими на самия съдебен изпълнител настоящият
съдебен състав намира, че таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители се дължи само върху събраните в изпълнителното
производство суми. Размерът на таксата с оглед сбора на присъдените в изпълнителните
листове суми, законната лихва върху олихвяемите главници до датата на изисляване на
разноските от съдебния изпълнител и редуцирания размер адвокатско възнаграждение от
600 лв. следва да бъде изчислен върху основа от 4166,57 лв. като таксата по чл. 26, б."в" от
Тарифата при пълно събиране на вземането би възлязла на 353,33 лв. Към датата на
изготвянето и връчването на поканата за доброволно изпълнение и към 11.11.2022 г., когато
съдебният изпълнител е отказал изменение на разноските няма събрани суми, поради което
и към момента на изготвяне на обжалвалия акт задължението за заплащане на такса по чл.
26, б."в" от Тарифата не е възникнало, поради което и постановлението на ЧСИ следва да
бъде отменено в частта за признатите разноски по 26, б."в" от Тарифата. В случай, че в хода
на изпълнителното производство реално бъдат събрани суми, за ЧСИ остава отворена
възможността да определи дължимата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ върху размера на
събраното, при което да издаде ново постановление за разноските.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от
двете страни. Независимо от изхода на спора, обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите
на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство, чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
5
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Х. Г. А., ЕГН **********, разпореждане от
11.11.2022г. на ЧСИ И. Ц., рег. № *** КЧСИ, с район на действие -ВрОС по изпълнително
дело №2022***0401707 в частта, с което е отказано намаляването на приетите разноски за
адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнително дело 2022***0401707 срещу
длъжника Х. Г. А., ЕГН ********** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК, разноските за платено от взискателя по
изп. дело № 2022***0401707 на ЧСИ И. Ц. с рег. № ***, с район на действие ОС-Враца,
адвокатско възнаграждение от 1050.00 лв. на 600 лв.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Х. Г. А., ЕГН **********, разпореждане от
11.11.2022г. на ЧСИ И. Ц., рег. № *** КЧСИ, с район на действие -ВрОС по изпълнително
дело №2022***0401707 в частта с което е отказано намаляването на приети разноски за
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, посочени в съобщение изх. № 31630/20.10.2022 г. по изп. д. №
2022***0401707.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6