Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в. гр. дело № 806 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределение
Север“ АД срещу решение № 5830/18.12.2019 г., постановено по гр. дело №
4085/2019 г. по описа на ВРС, с което е осъдено „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати, както следва: на П.К.М.,
ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, измерими със стойността на изкоренено по възлагане от
ответника орехово дърво и разходи за възстановяване, вкл. почистване на имот ПИ
№ 00789.30.151 в м-ст „Чуката“ с. Аспарухово, на осн. чл. 49 ЗЗД, ведно с
обезщетение за забава в размер на сумата от 25,55 лева за периода от 12.09.2018
г. до 14.03.2019 г. на осн. чл. 86 ЗЗД и законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба -15.03.2019 г. до
окончателното издължаване на сумата, и на всеки от тримата ищци Н.Н.Н., ЕГН **********,
Д.Н.В., ЕГН **********, И.Е.Н., ЕГН **********
по 166,67 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, измерими със стойността на изкоренено
по възлагане от ответника орехово дърво и разходи за възстановяване,
вкл. почистване на имот ПИ № 00789.30.151 в м-ст „Чуката“ с. Аспарухово, на
осн. чл. 49 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер по 8,52 лева за периода
от 12.09.2018 г. до 14.03.2019 г. на осн. чл. 86 ЗЗД и законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба -15.03.2019 г. до
окончателното издължаване на сумата.
Обжалваното решение е постановено при участието на ”Ка Енд Ем Грийн“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ж.к.
„Русаля” № 43, ет. 4, ап. 8 като подпомагаща страна на страната на ответника
„Електроразпреде-ление Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като ВРС е постановил заплащане на обезщетение за вреди, причинени вследствие
на противоправното поведение на самите ищци. Сочи се, че не е установена и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди. Твърди се, че
не е установена и посочена дори точната дата на деликта. Доказателствени
искания не са направени. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, а
исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран
отговор на въззивната жалба от въззиваемите П.К.М., Н.Н.Н., ЕГН **********, Д.Н.В.,
ЕГН **********, И.Е.Н., ЕГН **********. Същите оспорват жалбата и молят да бъде
оставена без уважение.
Третото лице ”КА ЕНД ЕМ ГРИЙН“
ООД, ЕИК *********, не е депозирало жалба и не е изразило становище.
По предмета на така предявените искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се излагат следните
твърдения от страните:
Ищците Н.Н.Н., Д.Н.В., И.Е.Н. и П.К.М. излагат
в исковата молба, че са собственици на поземлен имот – лозе с площ от 688
кв.м., представляващо имот 030151 по картата на землището на село Аспарухово,
община Дългопол, област Варна, при квоти 1/2 ид. ч. за П.М. и по 1/6 ид. ч. за
всеки от останалите трима ищци. На 11.09.2018 г. Н.Н. установил, че в имота е
минала машина с гребло, която направила просека в имота, като било изкоренено
многогодишно орехово дърво, а земна маса, примесена с корени, била натрупана
като диги. За това обстоятелство бил уведомен Кмета на село Аспарухово. В
отговор Кмета посочил, че действията по прокопаването на просеката и
изкореняването на ореха са извършени от служители на „Енерго – Про Варна“ ЕАД,
чийто правоприемник е „Електроразпределение Север“ АД. Претендира се осъждане
на ответника да заплати на П.М. сума в размер на 500 лева, а на останалите ищци
Н.Н., Д.В. и И.Н. по 166,67 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, измерими в стойността на изкоренено орехово дърво и разходи
за възстановяването на имота в с. Аспарохово, в резултат на действия на
служители на ответника, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно с обезщетение за
забава в размер на сумата от 25,55 лева за П.М. и по 8,52 лева за останалите
ищци, дължимо за периода от 12.09.2018 г. до 14.03.2019 г., на основание чл. 86
от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Електроразпределение Север“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Сочи, че
дружеството е оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и има качеството
на собственик на електроразпределителната мрежа. Електропровод Петрол,
преминаващ през землището на с. Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна не
оспорва да е собственост на дружеството, като сочи, че същият е заведен като
актив на 01.01.1988 г. За същия електропровод ответника притежава сервитутно
право, възникнало на основание чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ Твърди, че
при осъществяване на рутинна инспекция на електропроводите била установена
необходимост от почистване на сервитутната зона на ЕП Петрол, осъществяването
на което било възложено на „Ка Енд Ем Грейн“ ООД, съгласно договор.
Констатирано било наличието на орехово дърво, чиито клони са в опасна близост
до проводниците на ЕП Петрол, което представлявало причина за влошаване
качесвото на захранването на населеното място. Твърди, че разпоредбите на
Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти въвеждат
забрана за засаждане на трайна насъждения и изискват от титуляра на
сервитутната зона да извършва изсичане на дърветата и клоните в тях.
Посредством договор за обществена поръчка № 50-6/14.10.2016 г. ответното дружество
възложило на „Ка Енд Ем Грийн“ ООД почистването и направата на просеки по
трасета на въздушни електропроводи, при спазване на законовите изисквания. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач „Ка Енд Ем Грийн“ ООД
не изразява становище по спора.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното Решение № 92/14.06.1999 г.
на ПК гр. Дългопол, на наследниците на Колю Н. Михалев е възстановено правото
на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижим
имот в т. 5 – лозе от 0,688 дка, седма категория, местност „Чуката“, имот №
030151по картата на землището на с. Аспарухово, при посочени граници и ограничения
за ползването на имот, в това число „Електпропровод 20 kVна 10 м от двете страни до крайните проводници
или на 11 м от оста на електропровода не могат да се строят сгради и
съображения и засажда високостеблена растителност“.
От представеното удостоверение за наследници №
26/06.08.2001 г. се установява, че наследници на К. Н. М. са Н. К. Н. (син) и П.К.М.
(дъщеря). Наследници на Н. К. Н., съгласно удостоверение за наследници №
7/30.01.2009 г. са И.Е.Н. (съпруга), Д.Н.В. (дъщеря) И Н.Н.Н. (син).
Представено е копие от „Сигнал“, подаден от Н.Н.Н.,
с който същият уведомява Кмета на с. Аспарухово, че на 07.09.2018 г. установил
в собствения на ищците имот изкореняване на орехово дърво и натрупана земна
маса като диги, за което същият не бил уведомен надлежно.
Видно от отговора на Кмета на с. Аспарухово, след
извършена проверка било установено, че просеката е направена от наети от
„Енерго – Про Варна“ ЕАД служители и техника, като не са спазени изискванията
на чл. 15 от Наредба № 16/09.06.2004 г., като поради липса на компетентност
Кмета препратил сигнала на „Енерго – Про Варна“ ЕАД за извършване на проверка.
От представеното писмо от 17.10.2018 г., изходящо
от „Електроразпределение Север“ АД, се установява, че в периода от 01.07.2018
г. до 31.08.2018 г. дружеството е извършило почистване на трасето на ВЕЛ Петрол
в с. Аспарухово от клони и дървета, като работата по направата на просека била
възложена на фирма подизпълнител.
Представено е Заявление от Н.Н.Н. до
„Електроразпределение Север“ АД, в отговор на писмо от 17.10.2018 г., с което е
посочил, че желае да бъде информиран за начина на обзещетяване и действията за
премахване на натрупаните диги от земна маса с клони и храсти.
Видно от отговора от 04.12.2018 г. на
„Електроразпределение Север“ АД, дружеството не е извозило окастрените клони и
ствола на дървото, тъй като не е техен собственик, а и не е имало данни за
собственика на имота, като същият представлявал пустееща площ.
Не е спорно, а и се установява от представеното
копие, че е издадена Лицензия за разпределение на електрическа енергия №
Л-138-07/13.08.2004 г. на“Енерго – Про Мрежи“ АД за дейността „разпределение на
електрическа енергия“, като същото дружество към настоящия момент носи
наименованието „Електроразпределение Север“ АД.
От представения договор за обществена поръчка №
50-6 от 14.10.2016 г. се установява, че „Енерго – Про Мрежи“ АД е възложило на
„Ка Енд Ем Грийн“ ООД извършването на почистване и направа на просеки по
трасета на въздушни електропроводи за срок от 12 месеца, с опция за
последователното му удължаване с по 12 месеца, но за срок не по-дълъг от 36
месеца.
Представено е извлечение от Техническа спецификация
за почистване и направа на просеки по трасета на ВЕЛ НН и СрН в сила от
12.04.2016 г.
Видно от потвърждение за поръчка №
**********/17.03.2017 г. „Енерго – Про Мержи“ АД е възложило на „Ка Енд Ем
Грийн“ ООД почистването и направата на просеки по трасета на ВЕП СрН на територията
на РОЦ Варна, в това число и ВЕЛ Петрол.
От представеното счетоводно извлечение от
инвентарна книга на „Електроразпределение Север“ АД се установява, че актив „ЕП
20 кв Петрол“ е зачислен на дата 01.01.1988 г.
По делото е изслушано заключението на вещото лице М.
А. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно което от изкорененото
орехово дърво на място е останала част от дънера с диаметър 65 см, като по него
не се забелязват нарушения от изгниване, червоядина и други повреди. Вещото
лице е установило и част от ствола на дървото, също без повреди. Възрастта на
ореховото дърво е определена от експерта на 65 години, като е посочено, че от
такова дърво се добива около 4,0-4,5 кум.м. дървен материал, от които 1,5
куб.м. за мебели при цена 250 лв./куб.м. и 2,5 куб.м. за огрев при цена 80
лв./куб.м. Стойността на изкорененото дърво е определена на 575 лева.
Необходимите разходи за възстановяване на имота след изкореняване на дървото
вещото лице е определило на 654,45 лева, с посочена разбивка по количество и
стойност.
От събраните по делото гласни доказателства,
посредством разпита на свидетеля Г. К. Х., се установява, че ореховото дърво е
близо 100-годишно. Свидетелят, който е 70-годишен споделя, че помни дървото от
детските си години, когато същото било на около 30 години. Същият видял
булдозер, който чисти в имота, дървото било изкъртено, но не знае кой го е
прибрал. Свидетелят е видял машина, която почиства.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
В
производството по чл. 49 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по вид и размер
претърпени вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица от
противоправното виновно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена
работа.
Между
страните не е спорно, че ответното дружество извършва дейност по пренос на
енергия чрез електропреносната мрежа, част от която е процесния ВЕЛ Петрол,
преминаващ през имота на ищците.
По
силата на закона в полза на ответника е възникнало сервитутно право по
отношение на зоната около енергийния обект /чл. 60 от ЗЕЕЕ (отм.)/, което е
запазило действието си, съгласно §
26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ.
Разпоредбата
на чл. 64, ал. 3, т. 1 от ЗЕ предвижда възможност за представители на ответното
дружество да влизат и преминават през служещите имоти и да извършват в тях,
свързани с експлоатацията на енергийните обекти, включително почистване от
дървета и храсти на трасето на въздушните линии.
Съобразно
нормите на чл. 64, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗЕ и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба №
16/09.06.2004 г. за севитутите на енергийните обекти, в сервитутната зона на
енергиен обект не се допуска засаждането на трайни дървесни насаждения.
Съгласно
чл. 15 от Наредба № 16/09.06.2004 г. титулярът на сервитутното право е длъжен
да почиства, чрез изсичане и подкастряне на единични дървета и клони,
сервитутните зони върху поземлени имоти извън горски територии.
Разпоредбата
на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ въвежда задължение за енергийното предприятие да
възстанови всички причинени щети в имота, нанесени при упражняването на
сервитутното право. Обезщетение се дължи и при неизпълнение на задължението на
титуляра по чл. 15, т. 6 от Наредба № 16/09.06.2004 г., при изсичане на
единични дървета и клони, да предаде изсечената дървесина на собственика на
служещия имот, като я изнесе и складира на съгласувано с него място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че отсичането на ореховото дърво
и натрупването на земни маси, примесени с клони и храсти, в имота на ищците е
осъществено от лица, на които тази дейност е била възложена от ответното
дружество. Извършените действия са противоправни, не са спазени изискванията на
закона за извършване на сечта: не се установи необходимостта от премахване на
цялото орехово дърво, оправдано би било само премахването на някой клони от
същото, които са засягали трасето на електропровода; не е изпълнено
задължението за надлежно предаване на собствениците на имота на изсечената
дървесина; налице е нарушението на Наредба № 1/30.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, доколкото отсеченото дърво е
орех и се намира под режим на особена закрила, на основание чл. 34, ал. 1 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество.
В
настоящия случай енергийното предприятие, макар да е предприело допустими по
закон действия по отстраняване на растителност, която попада в трасето на
въздушната енергийна мрежа, със същите е нанесло вреди по-големи от
необходимото за поддържането на енергийния обект. По тези съображения ответното
дружество, в качеството си на възложител на работата, при извършването на която
са настъпили вредите, дължи обезщетение за същите на ищците, съразмерно на квотите
им в съсобствеността на имота.
Неоснователни
са възражения на ответника, че е налице противоправно поведение от страна на
ищците, изразяващо се в неспазване на забраната за засаждане на трайни
насаждения в сервитутната зона на енергиен обект. По делото се установи, че
ореховото дърво е на възраст около 65 години, а ВЕП Петрол е зачислен като
актив през 1988 г.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, съдът
възприема посочената от вещото лице М. А. стойност на изкорененото дърво в
размер на 575 лева и стойността на необходимите разходи за възстановяване на
имота след изкореняването на дървото в размер на 654,45 лева. Доколкото
предявените искове от ищците не надхвърлят размера на дължимото обезщетение,
същите следва да бъдат уважени в пълен размер.
При настъпило непозволено увреждане датата на
забава, в която изпада деликтвентът, е законово определена - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава за плащане на обезщетение за вредите от
деликта, считано от датата на същия, поради което предявените искове за
заплащане на обезщетение за забава за периода от 12.09.2018 г. до 14.03.2019 г.
са основателни и следва да бъдат уважени. Дължи се и законната лихва върху
главниците след датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Изложеното от настоящия състав определя и крайния
извод за потвърждаване решението на ВРС, което е с идентични крайни правни
изводи.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски. При
определяне размера на разноските, които следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника, съставът на ВОС приема за основателно направеното от същия
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
възиваемите адвокатско възнаграждение. Същото следва да бъде редуцирано,
доколкото защитата на четиримата въззиваеми е осъществена от един и същи
процесуален представител посредством депозиране на общ отговор на въззивна
жалба и извършването на процесуални действия, ползващи едновременно всички
въззиваеми, като производството пред въззивната инстанция е приключило в едно
съдебно заседание. По тези съображения в полза на всеки един от ищците, следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера от 100 лева, предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС, публикувано в ДВ бр.
45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г.).
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5830/18.12.2019 г., постановено по гр.
дело № 4085/2019 г. по описа на ВРС, XLVI-ти с-в.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.