Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 26.06.2019 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 18.06.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Донка Василева
сложи
за разглеждане докладваното от Председателя
Атанас Динков гр.дело № 843 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба (ИМ) се
твърди, че на 01.07.2015г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 1999563/28.01.2014г. било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощила
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до ответника било изпратено
от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/1999563 от 06.07.2015г. за станалата
продажба, чрез Български пощи, с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес, което писмо се върнало в цялост. На 15.10.2018г. до
длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1999563
за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост. Твърди
се, че на 28.01.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател и Т.Д.С.,
като заемател бил сключен Договор за паричен заем с № 1999563, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора,
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
586,75 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които кредиторът бил отпуснал кредит на кредитополучателя се
уреждал от договора и Общите условия към него. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявала
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава
задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителна вноски, указани
по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се
задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя,
като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него,
при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
1208,00 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 621,25 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят
се бил задължил да върне кредита в срок до 24.09.2014г. на 8 равни месечни
погасителни вноски в размер на 151 лева всяка. С подписването на договора за
заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го бил уведомил подробно за
всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях и че желаел договорът да
бъде сключен. На основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят
забавил заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен
период, през който имал погасителна вноска, чието плащане било забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв. На основание Закона за потребителския кредит на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
29.03.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва била 314,83 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Изнасят
още, че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 327,00 лв., с която
били погасени както следва: такса разходи - 45,00 лв., договорна лихва - 222,69
лв., главница - 59,31 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 24.09.2014г. и не е бил обявяван за предсрочно
изискуем. В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията им за сумите от главница
527.44 лв., договорна лихва 398.56 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и лихва за забава в размер на 314.80лв. или обща сума в размер на 1240.80лв.
и по образуваното ч.гр.д. № 425/2018г. по описа на Районен съд - Чирпан била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което от своя страна обусловило правен интерес за ищеца от
подаването на настоящата искова молба. Молят съда, да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено по отношение на длъжника Т.Д.С., ЕГН **********,***,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите както следва:
527,44 лв. (петстотин двадесет и седем лв. и 44 ст.) - представляващи главница
по договор за паричен заем, 398,56 лв. (триста деветдесет и осем лв. и 56 ст.)
представляващи договорна лихва за периода от 28.03.2014г. до 24.09.2014г.
(падеж на последна погасителна вноска), 314,80лв. (триста и четиринадесет лв. и
80ст.) представляващи обезщетение за забава за периода от 29.03.2014г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Молят да им бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство и в настоящото такова, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, погасен по давност и моли същия да бъде отхвърлен. Прави възражение като твърди, че всички вземания на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* прехвърлени от „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* за вземанията по Договор за паричен
заем № 19999563 от 28.01.2014г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД,
ЕИК ********* и ответника по делото Т.Д.С., както и вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт" АД били погасени по давност на основание чл. 111, буква "б"
/вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор/ и буква
„в"/вземанията за лихви и за други периодични плащания/ от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Навежда, че срока на Договор за паричен заем №
1999563 от 28.01.2014г. бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно на 24.09.2014г. Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започвала да тече от
момента в който вземането било станало изискуемо. В чл. 5, ал. 2 от Договор за
паричен заем № 1999563 от 28.01.2014г., страните се били съгласили, че всички
задължения /главница и договорна лихва/ставали автоматично предсрочно изискуеми
в случай на забава на плащане на която и да е погасителна вноска с повече от
девет календарни дни, без да е било необходимо заемодателят изрично да я
обявява. Навежда също така, че в чл. 3, ал. 1, т. 4 на Договор за паричен заем
№ 1999563 от 28.01.2014г., страните се били съгласили на 9/девет/ погасителни
вноски, а в чл. 3, т. 5 на този договор, били посочени и датите на плащане на
всяка от погасителните вноски, което според Тълкувателно решение № 3 на ВКС
ОСГТК, гр. София, 18 май 2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. означавало, че
ставало въпрос за периодични плащания, като в решението било прието, че понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите се характеризирало с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпвал чрез предварително определени
интервали от време, а размерите били изначално определени или определяеми без
да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, чиято
погасителна давност била три години, съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, т.е.
това не били частични плащания към неделимо задължение след като страните били
договорили предварително броя и размерите на всяка вноска и автоматична
изискуемост след забава с девет дни на всяка вноска. Също така, от диспозитива
на цитираното тълкувателно решение ставало ясно, че се касаело престиране
повече от веднъж за определен срок, а в договора били определени 9 /девет/ погасителни
вноски и техния размер и падеж.
В чл. 116 от ЗЗД изчерпателно били изброени основанията за прекъсване на
давността. Сочи, че едва на 31.05.2018г. било подадено от ищеца заявление за
издаване на заповед за изпълнение /входящ документ № 2069 от 31.05.2018г./ по
описа на ЧРС, при падеж на последната погасителна вноска на 24.09.2014г.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Не се спори, че „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
От приложеното ч.гр.д. № 425/2018г. по описа на РС - Чирпан се установява,
че в полза на ищцовото дружество е била издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т.Д.С., за следното парично вземане: главница - 527,44 /петстотин двадесет
и седем лева и 44ст./ лева, договорна лихва - 398,56 /триста деветдесет и осем
лева и 56 стотинки/ лева от 28.03.2014г. до 24.09.2014г., лихва за забава -
314,80 /триста и четиринадесет лева и 80 ст./ лева, както и законна лихва от
подаване на заявлението в районен съд - 31.05.2018г. до окончателното изплащане
на задължението и направените разноски в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева
– ДТ и 200.00 / двеста / лева юрисконсултско възнаграждение. В посочената заповед за изпълнение е прието, че вземането произтича от задължение
по Договор за паричен заем сключен на 28.01.2014г. с номер 1999563 между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и Т.Д.С., като впоследствие вземанията по договора е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010г.
Предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим, защото има за
предмет вземания за които е била издадена заповед за изпълнение, предявен е в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от частен правоприемник на кредитора, снабдил се
със заповед за изпълнение /т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС/, който има интерес от установяване на
процесните вземания, доколкото ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена
тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществуването на валидно
облигационно отношение между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и ответника
Т.Д.С. по Договор за паричен заем с № 1999563 от дата 28.01.2014г., както и усвояването
на заема от страна на ответника. Ищецът следва да установи също така, че между
него и дружеството – цедент е бил сключен валиден договор за цесия по силата на
който са му били прехвърлени вземанията по процесия договор, заедно с
привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на ответника
от надлежна страна.
Не се оспорва от
ответната страна, а и от приложените по делото - Договор за паричен заем № 1999563
от 28.01.2014г., ведно с Общи условия към него се установява съществуването на
валидно облигационно отношение между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********
и ответника Т.Д.С., по силата на което дружеството му предоставило заем в
размер на 700,00 лева, а
Т.Д.С. се задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 1321,25 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с
договорната лихва по него.
Видно от приетите по
делото - Предложение за сключване на договор за паричен заем, Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.
99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ведно с Приложение №
1/01.07.2015г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
на 16.11.2010г., Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД ЕИК ********* до Т.Д.С. за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев 25, сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, известие за доставяне и пощенска пратка от „Лео
Експрес“ е, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу Т.Д.С.,
произтичащо от Договор за паричен заем № 1999563 от 28.01.2014г. е било
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
От посочените писмени
доказателствени средства се установява, че
договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и
че „Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
Към исковата молба са
приложени Уведомително писмо
от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ООД за станалата продажба на вземания с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/1999563
от 06.07.2015г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
адреса на длъжника Т.Д.С.,***, върнато в цялост, като в известието за доставяне
е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес, както и Уведомително
писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1999563 от 15.10.2018г., чрез
куриер до адреса на длъжника: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с.
Гранит, ул. Изгрев № 13.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението
на която се установява, че размера на усвоеното и дължимото вземане, съгласно
уговореното в процесния договор за паричен заем № 1999563 от 28.01.2014г. е 700
лева, остатъка от задължението е главница в размер на 586,75 лева, договорена
лихва в размер на 384,25 лева и лихва за забава в размер на 232,09 лева.
По делото не се
представиха доказателства от ответника за плащане на дължими вноски по процесния
договор.
По отношение на
направеното от особения представител на ответника възражение за погасяване на
задължението по давност настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „б” и б. ”в” от ЗЗД с изтичането
на 3-годишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания.
Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно
за лихви, започва да тече от деня, в който същото е станало изискуемо. В
конкретния казус, възражението за недължимост на главницата в размер на 527,44
лв., поради изтекла погасителна давност, се явява неоснователно. По отношение
на главното вземане, съдът намира, че следва да се приложи общата 5 - годишна
давност. В тази връзка съдът не споделя довода на ответника, че вземането е
погасено поради изтичане на кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. В случая вземането за непогасената част от предадената в заем парична сума
не попада в нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД.
Обстоятелството, че страните са уговорили издължаването на кредита на части /9 месечни погасителни вноски/ не го
превръща в „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. При така
уговорения начин на изпълнение кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение на
задължението на части по смисъла на чл. 66 ЗЗД. Съдът намира, че доколкото
връщането на главницата по кредита е уговорено да става на отделни вноски с
определени падежи, то изискуемостта на задължението по всяка една вноска
настъпва отделно. Изискуемостта
настъпва поетапно – с падежа на всяка отделна вноска, като давностният срок
тече поотделно за всяка вноска, съобразно уговорения срок за плащането и, а не
за цялото вземане. При тези съображения съдът намира, че петгодишният давностен
срок за всички вноски с падежи от 26.01.2014г. до 24.09.2014г. включително, не е
бил изтекъл преди 31.05.2018г., датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
425/2018г. по описа на Районен съд - Чирпан, поради което и вземанията за
главница по същите не са погасени. Тъй като не са погасени главниците по посочените
вноски, по аргумент от чл. 119 от ЗЗД, не са погасени и акцесорните задължения
за договорна и мораторната лихва по тях.
С оглед изложеното,
съдът приема, че ищеца доказа, че вземането за което е била издадена Заповед № 141/31.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 425/2018г.
по описа на РС - Чирпан е изискуемо.
Предвид изложеното,
предявения иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените в настоящото
производство и своевременно поискани от ищеца разноски, както следва: за
държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, за юрисконсулско
възнаграждение 350,00 /триста и петдесет/ лева, 316,86 лв. /триста и шестнадесет
лева и 86 ст. / възнаграждение за особен представител и 200,00 лв. /двеста/ възнаграждение
за вещо лице.
Съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК
- „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ето защо в настоящото
производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ч.гр.д. № 425/2018г. по описа на РС - Чирпан, в размер на 25,00 /двадесет
и пет / лева - държавна такса и 200,00 /двеста/ лева - юрисконсулско
възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.С., ЕГН **********,***,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис
4, сумите както следва: 527,44 лв. (петстотин двадесет и седем лв. и 44 ст.) -
представляващи главница по договор за паричен заем, 398,56 лв. (триста
деветдесет и осем лв. и 56 ст.) представляващи договорна лихва за периода от
28.03.2014г. до 24.09.2014г. (падеж на последна погасителна вноска), 314,80лв.
(триста и четиринадесет лв. и 80ст.) представляващи обезщетение за забава за
периода от 29.03.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати на
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев“, № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, направените в
настоящото производство разноски, както следва: за държавна такса в размер на 25,00
лв. /двадесет и пет/; за юрисконсулско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
/триста и петдесет лева/; 316,86 лв. /триста и шестнадесет лева и 86 ст. / за
особен представител и 200,00 лв. /двеста/ за вещо лице, както и разноските
направени по ч.гр.д.№ 425/2018г. по описа на РС Чирпан, в размер на 25,00 лв. /двадесет
и пет / – държавна такса и 200,00 /двеста/ лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението, след влизането
му в сила, да се приложи по .гр.д. № 425/2018г. по описа на РС - Чирпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: