Р Е Ш Е Н И Е № 260186
08.02.2021 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6572/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.В.Л., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-008242/18.08.2020 г., издадено от М. В. М. – Н. г. към
ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в
частта, с която на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП. В останалата си част, в която на жалбоподателя на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 (десет) лева за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, наказателното
постановление не се обжалва и е влязло в
сила.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да не е бил
уведомяван за това, че има наложено наказание глоба, което да подлежи на
изпълнение. Моли наказателното постановление да бъде отменено в частта му по т.
4, с която му е наложено наказание за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. В
допълнителна молба, приложена на лист 23 от делото, уточнява, че обжалва
наказателното постановление само в тази му част. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Д.Б., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 273119
от 21.10.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично доказано. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.В.Л., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 09.09.2020 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 15.09.2020 г., установено
от датата на пощенското клеймо върху приложения по преписката пощенски плик, поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата
е основателна, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено в атакуваната си част по т. 4 от НП по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 22.07.2020 г. в 09:29 часа в община Раковски, на път
автомагистрала № А1 „Тракия“ жалбоподателят Н.В.Л. управлявал товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № …, като по време на управление на превозното
средство използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му, както и не бил поставил обезопасителния си
колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време на посочения пътен
участък свидетелят И.Г.И. – м. а. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, изпълнявал
служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. Свидетелят И.
забелязал, че жалбоподателят се движил без поставен обезопасителен колан и като
използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце“, поради което подал
сигнал за спиране. Свидетелят пристъпил към извършването на проверка, като
поискал от жалбоподателя да представи свидетелството си за управление на
моторно превозно средство и контролния талон към него. Водачът Л. не носил
поисканите му документи, поради което не ги представил при проверката. След
извършена справка свид. И. констатирал, че жалбоподателят управлявал МПС с
наложено административно наказание „глоба“, което не било заплатено в срока за
доброволно плащане.
На място свид. И. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 36330 от 22.07.2020 г. против
жалбоподателя Л., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. На
жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От показанията на свид. И.Г.И. се установява, че той
не си спомня конкретния случай и не може да посочи с какъв акт е била наложена
глобата, за чието незаплащане в срока за доброволно изпълнение е съставен АУАН.
Свидетелят заявява, че е възможно глобата да е била заплатена към момента на
проверката, но това да не е своевременно отразено в служебната система, в която
е извършил справката. Показанията на свид. И. се ценят като добросъвестно
дадени от незаинтересован по делото свидетел, възприел съобщените пред съда
обстоятелства при изпълнението на служебните си задължения.
От разписка № …. (лист 13 от делото) се установява, че
по сметка на Министерство на вътрешните работи е платена сумата от 20 лева,
дължима на основание фиш серия М № 627381.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление – от материално и
териториално компетентен орган.
Въпреки това при издаването на наказателното
постановление в обжалваната му част е допуснато съществено процесуално
нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението. В
конкретния случай по т. 4 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение с правна
квалификация по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, гласящ че наложеното наказание „глоба“
се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението
е описано от фактическа страна като „управлява МПС с наложено наказание глоба с
наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно заплащане“. Преписването на текста на законовата разпоредба в АУАН и
в наказателното постановление не изпълнява изискването на процесуалния закон за
описание на нарушението. Правните норми, описващи състава на нарушението, си
служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се
действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата
им, и спрямо неопределен брой адресати. Задължение на актосъставителя и на
наказващия орган е да запълнят тези общи правни понятия с твърдения за
конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. При
издаването на обжалваното наказателно постановление това не е сторено. Така на
първо място от направеното описание на нарушението в частта по т. 4 от НП
остава напълно неясно за незаплащането на кое наказание е санкциониран
жалбоподателят. Липсва каквото и да е описание на административния акт, с който
е наложено наказанието. Недопустимо е въведена и алтернативност – глобата е
наложена с наказателно постановление или електронен фиш, но липсва ясен извод
на наказващия орган с какъв по вид акт е наложено наказанието. Липсва и каквато
и да е индивидуализация на санкционния акт – не е посочен нито номер, нито дата
на издаването му, нито неговия автор.
Така констатираните пороци препятстват възможността да
се индивидуализира и самото наказание глоба, което се вменява във вина на
жалбоподателя да не е бил заплатил. Освен липсата на посочено основание за
налагане на наказанието, т.е. на административния акт, с който глобата е
наложена, то в случая липсва и друг неин индивидуализиращ белег – размерът.
Така единственото известно обстоятелство от направеното с НП описание на
нарушението е видът на административното наказание – глоба, което не е
достатъчно то да бъде ясно и надлежно индивидуализирано, за да може
жалбоподателят да се защитава адекватно в процеса. Същият е поставен в
положение да предполага за незаплащането на коя точно глоба е наказан с
процесното наказателно постановление.
Опороченото описание на нарушението препятства и
съдебния контрол. Жалбоподателят представя разписка за платена глоба, наложена
му с електронен фиш, но от описанието на нарушението, за което се води делото,
остава неясно дали жалбоподателят е наказан за незаплащането именно на това
административно наказание или за друго. Административнонаказателната
отговорност обаче не може да почива на предположения. В случая не е налице
доказателствен дефицит, а изначален порок при описанието на нарушението, който
не може да бъде саниран едва във фазата на обжалване пред съд на наказателното
постановление. Съдът не би могъл за пръв път с решението си да попълва
празнотите при описанието на нарушението било то в АУАН или в наказателното
постановление, а проверява законосъобразността и обосноваността на
постановление така, както то е издадено. Още от началото на производството,
което съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е поставено със съставянето на АУАН, е
трябвало да бъде ясно, конкретно и недвусмислено съобщено на жалбоподателя за
незаплащането на коя глоба се ангажира отговорността му. В тази връзка така
установеният порок при описанието на нарушението е допуснат и при съставянето
на АУАН, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
На следващо място недостатъците при описанието на
нарушението не позволяват да се извърши преценка и дали деянието е било
съставомерно към приетата в НП дата на извършване на нарушението. Както се
посочи, съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наказанието „глоба“ се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В случая обаче
при описанието на нарушението не е посочен нито моментът на влизане в сила на
НП, нито на коя дата е изтекъл едномесечният срок за доброволно изпълнение. По
този начин и двете обстоятелства изначално са останали извън предмета на
доказване по делото. В съдебната практика е трайно и последователно изяснено,
че при административно обвинение за бездействие на административнонаказателно
отговорно лице да изпълни свое правно задължение в срок, то за да е налице
годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да
се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде
изпълнено това задължение. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без
да се обвърже с конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт,
който да е индивидуализиран по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят
е поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи на АНО,
които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Все в тази
връзка в случая липсва дори твърдение санкционният акт /неясно дали наказателно
постановление или електронен фиш/, с който е наложена глобата, въобще да е
влязъл в сила. Последното обстоятелство се явява предпоставка, за да бъде
глобата дължима, и е част от състава на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Следователно
при така направеното описание на нарушението неясно остава нито дали към датата
22.07.2020 г. санкционният акт е бил влязъл в сила, нито дали е бил изтекъл
едномесечният срок за доброволно изпълнение, поради което изводът на АНО
нарушението да е било извършено остава недоказан.
Най-сетне нарушението остана недоказано в процеса и
предвид заявеното от свид. И., че е възможно наказанието глоба да е било
заплатено към датата на деянието, но това да не е било отразено в системата, в
която свидетелят е извършил проверката. Предвид липсата на достатъчно
информация, позволяваща индивидуализация на незаплатената глоба, то датата на
нейното евентуално заплащане не би могла да се установи и от доказателствата по
делото. Това прави извода на наказващия орган за извършено нарушение по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП необоснован и изграден върху предположение, което също
обуславя отмяна на наказателното постановление в частта му по т. 4.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
основателна, а атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно в
обжалваната си част, поради което то трябва да бъде отменено в тази част.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
20-1030-008242/18.08.2020 г., издадено от М. В. М. – Н. г. към ОДМВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с
която на Н.В.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 185 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.