РЕШЕНИЕ
№ 809
гр. Добрич, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230102265 по опИ. за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. **, вх. Е, ет. 3, ап. 7 срещу „З.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 52, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 70 000, 00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат
на трудова злополука от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 26.04.2023 г., до
окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи при ответника по
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №
154/28.07.2014 г. Назначен е на длъжността „специалист поддръжка“. Сочи се,
че основната дейност на ответното дружество е продажба и доставка на
редица марки селскостопанска техника. Последното е официален вносител и
представител на селскостопанска техника, резервни части и консумативи, като
извършва услуги и по ремонт и поддръжка. Твърди се, че ищецът полага труд в
представителството на дружеството в град Добрич.
Заявява се, че ищецът е получил телесни увреждания при трудова
злополука от 26.04.2023 г., около 11, 40 часа, в с. Зърнево, в базата на
обслужвано от ответника дружество. В тази връзка се твърди, че на 26.04.2023
г. до ответното дружество е подадена заявка за извършване на планово
1
техническо обслужване на трактор *** 936 **** S4, *********** находящ се в
с. Зърнево. След като работата е била възложена на ищеца, последният
отишъл в с. Зърнево, в база на дружество, чийто управител е И. С..
Техническото обслужване започнало с източване на маслото на
трактора, като на ищеца помагал и механизатор от дружеството. След
източване на маслото, ищецът сменил масления и грубия горивен филтър.
Наложило се да бъде запален двигателят на трактора, за да се напълни отново
маслената система. За целта обаче е трябвало ищецът да застане между
предната дясна гума и двигателя, а воланът да бъде завъртян наляво.
Подчертава се, че ищецът е обяснил на механизатора да стартира двигателя и
да изчака между пет и десет минути преди да завърти волана надясно.
Механизаторът игнорирал казаното от ищеца и започнал да върти волана
веднага след като ищецът влязъл между гумата и двигателя. В този момент
ищецът бил затиснат към шасито на трактора. Твърди се, че ищецът започнал
да маха с ръка. Опитал се и да удари по кабината, но безуспешно. През цялото
време механизаторът се е взирал в арматурното табло. Малко по-късно
последният осъзнал какво се е случило и завъртял гумата. Ищецът обаче не
успял да излезе, тъй като не можел да контролира краката си. Чувствал и
много силна болка. На място пристигнала линейка, която транспортирала
ищеца до МБАЛ Добрич. По-късно ищецът бил транспортиран до УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД, клиника по ортопедия и травматология. Там била
поставена диагноза „счупване на пубиса.“, многокомпонентна тазова
фрактура, състояща се от двустранни фрактури на пубисните и седалищните
кости, както и дясно сакрално крило. Извършено е закрито наместване без
вътрешна фиксация. Ищецът е бил изписан на 02.05.2023 г.
Твърди се, че ищецът се е придвижвал легнал на носилка. Тъй като е
нямало кой да полага грижи за него, се е наложило приемането му в хоспис.
Там не е получавал необходимите грижи. Така, след едномесечен престой,
ищецът се е преместил при родителите си. Последните са се грижили изцяло
за него. Ищецът успявал единствено да ходи сам до тоалетната. Започнали и
проблеми със съня. Будувал по цяла нощ от силните болки. Болките не
стихвали и след два курса физиотерапия във Второ ДКЦ Добрич и един в
Специализирана болница за рехабилитация Тузлата. Установило се, че са се
получили усложнения и ищецът има ограничение на обема на движение на
двете тазобедрени стави. Походката е станала анталгична.
Излагат се твърдения, че от инцидента и до сега ищецът търпи болки
от много висок интензитет. Не може да се завърне на работа и да изпълнява
трудовите си задължения, както и задълженията си в чисто битов план. В
исковата молба се сочи, че вследствие на тазовата фрактура изпитва силни
болки в кръста, които се разпространяват и към седалището. Променила се е и
походката му. Изтъква се, че не е ясно кога и дали ще се възстанови обема на
движение на тазобедрените стави и на походката.
В съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител
2
– адвокат В. З., която пледира за уважаване на иска в цялост.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. Със
същия претенцията се оспорва по основание и размер. Не се оспорва, че
ищецът работи при ответника от 28.07.2014 г. с място на работа – търговска
база и сервиз за селскостопанска техника в град Добрич.
Пояснява се, че ищецът е извършвал техническо обслужване на
процесния трактор в базата на „Екофрут“ ЕООД. По време на обслужването
ищецът казал на оператора на машината – П. И., да запали двигателя, за да
провери реалното ниво на маслото. Последният направил няколко опита да
запали двигателя, но не успявал. Тогава ищецът застанал вдясно между
двигателя и предно дясно колело. Наредил на И. да запали двигателя и да
завърти волана надясно. В резултат на завъртането на волана, ищецът е бил
притиснат от калника на предното колело към двигателния блок и е
последвала фрактура на таза.
Ответното дружество счита, че настъпилото увреждане е причинено
единствено вследствие грубо неспазване на правилата за безопасност и здраве
от ищеца. Изтъква се, че сервизното обслужване на машината е следвало да
бъде извършено при загасен двигател. След стартиране на машината е
трябвало да се отдалечи от трактора. В нарушение на основните изисквания за
безопасност е останал между гумата и двигателя и е наредил на П. И. да
завърти волана.
С отговора се потвърждават твърденията за първоначалната диагноза.
Заявява се, че ответното дружество е поело разходите за транспортиране на
ищеца до УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. След това е платило и разходите за
престоя му в социален дом в гр. Балчик.
Твърди се, че ищецът се е върнал на работа на 02.10.2023 г. Оспорва се
ищеца да е подлаган на оперативно лечение. Оспорва се и да са настъпвали
допълнителни увреждания. Сочи се, че ограничения обем на движенията е
преодолян след физиотерапията. На тази основа се заявява, че ищецът не
ходил на контролни изследвания на 10.05 и на 17.05. Настоява се, че му е било
предписано единствено лечение с медикаменти. Ответникът се позовава и на
протокол от неврологично изследване от 13.07.2023 г., в което не се съдържа
заключение за неврологични или други нарушения.
Ответникът счита, че обезщетението, дължимо на ищеца, не следва да
надвишава сумата от 3500 лева. Според ответника, последният е допринесъл
за настъпване на трудовата злополука, като е проявил груба небрежност. В
тази връзка заявява, че приносът му възлиза на 95 %.
Прави се искане за отхвърляне на претенцията. Претендират се
разноски.
Дружеството се представлява в съдебно заседание от адвокат Р..
Процесуалният представител оспорва претенцията по размер, като се
придържа към възраженията, заявени с отговора на исковата молба.
3
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, а и от трудов договор № 154/28.07.2014 г. се установява,
че между страните е съществувало трудово правоотношение. По силата на
съглашението ищецът е заемал длъжността „специалист поддръжка“, код по
НКПД: 31193042 (л. 6). В договора е отразено, че ищецът е с висше
образование, специалност „аграрно инженерство“. Между страните не е
спорно обстоятелството, че сервизът, в който ищецът изпълнява трудовите си
задължения, се намира в град Добрич.
В приложената длъжностна характеристика е предвидено задължение
за ищеца да спазва утвърдените правила за безопасни условия на труд от
производителя на техниката и правилата за противопожарна безопасност (л.
7). В ежедневната си работа е подчинен на ръководителя на сервиза и
поддръжката на фирмата. В т. 2 „Трудови права и задължения“ изрично е
установено, че работникът изисква от ръководителя на сервизната дейност
необходимите резервни части, консумативи и други необходими за извършване
на дейността.
Представена е карта за предварителен медицински преглед, от която
се извежда, че при постъпването си на работа ищецът не е имал заболявания
(л. 89). От Служба по трудова медицина е издадено заключение, че ищецът
може да изпълнява длъжността „сервизен специалист“ (на гърба на л. 89).
На И. Д. е бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и
здраве при работа на 28.07.2014 г. – служебна бележка № 18 от 28.07.2014 г. (л.
101). Приложени са докладни записки от инж. К.К.– ръководител сервиз на
„З.“ ООД, съставени на 30.03.2023 г.; 03.04.2023 г. и 24.04.2023 г. (л. 102, 103 и
104). В докладните са сочи, че И. Д. нарушава системно трудовата дисциплина
и разпорежданията по безопасност на труда – на 30.03.2023 г. и на 03.04.2023г.
не се е подпИ.л за присъствие на ежедневния инструктаж.
Страните не спорят, че на 26.04.2023 г., в работно време, около 11, 40
часа, в с. Зърнево, ищецът е претърпял трудова злополука при изпълнение на
трудовите си задължения – планово техническо обслужване на трактор ***
936, **** S 4, WAM 953******.
Злополуката е декларирана от ответника и е квалифицирана като
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО с влязло в сила Разпореждане № 47
от 29.05.2023 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - гр. Стара Загора (л. 10-
12). В последното е отразено, че „злополуката е станала през време и е във
връзка с извършваната работа – при техническо обслужване на трактор,
специалистът по поддръжката бива затиснат от оператора на машината между
шасито и предно дясно колело. Техникът е със закрито счупване на пубИ.
„срамна кост“ вследствие на инцидента.
Приложена е епикриза от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна (л.
13). Отразено е, че ищецът е постъпил в клиниката по ортопедия на
4
26.04.2023г. и е изпИ.н на 03.05.2023 г. Поставена му е диагноза „счупване на
пубиса (срамна кост) закрито“. Извършено е закрито наместване на фрактура
без вътрешна фиксация, друга неуточнена кост. ПредпИ.на му е терапия с
фраксипарин.
Налична е и друга епикриза от Специализирана болница за
рехабилитация – „Тузлата“ ЕООД – гр. Балчик (л. 14). В медицинския
документ е посочено, че ищецът е приет на 08.08.2023 г. и е изписан на
15.08.2023 г. Проведени са рехабилитационни процедури. Вследствие на
лечението се е увеличил обемът на движение в тазобедрените стави и болката
е намаляла. От фактура № **********/03.05.2023 г. се установява, че
ответното дружество е заплатило месечен престой в социален дом в гр.
Балчик, на стойност от 1050, 00 лева (л. 68). Заплатило е медицински
транспорт – касови бонове от 26.04.2023 г. и от 03.05.2023 г., на стойност от
160, 00 лева и 204, 00 лева (л. 66 и 67).
Като доказателство по делото е прието ръководство за оператора за
експлоатация на трактор „*** 936, **** S 4“ (л. 47 до 65). В ръководството
многократно и настоятелно е посочено, че поддръжка и ремонт на трактора се
извършва при изключен двигател.
Представена е заповед № 19/25.01.2018 г. на управителя на ответното
дружество, с която е определил свидетеля Х. Д. да провежда обученията и
инструктажите на работещите в офиса в гр. Добрич (л. 69). Според заповедта,
началният инструктаж при назначаване на служителя се провежда в
централния офис в гр. Стара Загора от К.К.; на работното място се провежда
от Х. Д. от 3 до 5 работни дни на работното място; ежедневен на сервизните
специалисти се провежда от Х. Д. в рамките на 30 мин.; периодичен се
провежда един път годишно в рамките на 30 мин. от Х. Д.; извънреден се
провежда от К.К.
По делото е налично електронно съобщение на И. Д. до Н.А. –
служител в „З.“ ООД (л. 72). Ищецът е заявил следното във връзка с
инцидента: „На 26.04.2023 г. получих задача за ПТО на трактор Фенд в
земеделска база в с. Зърнево. След което, взех необходимите консумативи и
около 08, 40 часа отпътувах. След пристигането машината беше паркирана с
колела завити наляво. Източих двигателното масло, замених масления и
грубия горивен филтър (двата са от дясната страна), след което се качих на
предно ляво колело, за да налея масло в двигателя. Сипах около 25-26 литра и
поставих нивомерната щека. Маслото беше над минимума, затова реших да
пуснем мотора и да проверим реалното ниво след напълване на маслените
пътища, филтри и кухини. За целта оператора се качи в кабината, а аз отдясно
между калника на предното колело и резервоара, за да покача гориво, тъй като
инжектора е монтиран там. След завъртане на стартера тръгнах да излизам от
мястото на колелото, зави внезапно и ме притисна към машината. След
инцидента вече не можех да седя нормално на крака и тракториста звънна на
снабдителя им да повика линейка.“
5
Представена е книга за ежедневен инструктаж по безопасност и
здраве при работа, водена при ответното дружество. В същата не се съдържа
подпис на И. Д. за извършен инструктаж в деня на злополуката – 26.04.2023 г.
Представен е протокол № ПР2319559 от 12.06.2023 г. за резултати от
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, инициирана
вследствие на злополуката от 26.04.2023 г., съставен от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич (л. 135). Установени са дванадесет
нарушения. Като писмени доказателства се приеха и наказателни
постановления за извършените нарушения. Същите обаче не следва да бъдат
обсъждани, защото касаят деяния, нямащи пряко отношение към злополуката.
По делото са приложени множество медицински документи (л. 13 до
34). Такива са: епикризи от 03.05.2023 г. и от 15.08.2023 г.; амбулаторни
листове от 05.06.2023 г., 07.06.2023 г., 26.06.2023 г., 03.07.2023 г., 06.07.2023 г.,
13.07.2023 г., 31.07.2023 г., 01.08.2023 г.; протокол на изследването от
13.07.2023 г.; болнични листове от 03.05.2023 г., 05.06.2023 г., 03.07.2023 г. и
от 01.08.2023 г.
Същите са коментирани от вещите лица, изготвили съдебно-
медицинската експертиза – д-р Р. М. (ортопед-травматолог), д-р Д. Д. (съдебен
лекар) и д-р Д. М. (невролог). Поради тази причина не следва да бъдат
самостоятелно анализирани от съда, а ценени посредством експертното
становище. Здравословното състояние на ищеца е изследвано в пълна степен
от експертите, изготвили съдебно-медицинската експертиза.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се извежда, че
процесното увреждане е получено от ищеца вследствие на действието на
твърд тъп предмет с голяма маса, чрез притискане. И. Д. е получил счупване
на таза. Направен е извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания и трудовата злополука. Вещите лица са
посочили, че е проведено консервативно лечение с покой на легло за 30 дни и
след това рехабилитация. Отрекоха да е провеждано открито оперативно
лечение. ОпИ.ната в епикризата операция за наместване на фрагменти под
местна анестезия е посочена единствено за нуждите на клиничната пътека.
Според вещите лица, обичайният срок на лечение при този тип
счупване на таза е около 2-3 месеца. Усложненията при ищеца се дължат на
предварително съществуващи промени в лумбалния отдел на гръбначния
стълб. Докторите считат, че ищецът ще се нуждае от периодично провеждане
на физио и балнеолечение. Процесната фрактура зараства без усложнения и
към момента на изготвяне на заключението е налице пълно излекуване. В
резултат на последиците от травмата и наложилото се обездвижване са
настъпили оплаквания от страна на лумбоскралния отдел на гръбначния
стълб, изразяващи се в хиперстазия за болка в задната част на дясната
подбедрица.
При изслушването си д-р М. обясни, че в деня на инцидента –
26.04.2023 г., на ищеца е направена компютърна томография на лумбалните
6
прешлени. Установено е, че гръбначният стълб на ищеца не е бил в пълна
функционална годност още преди инцидента. Вещото лице заяви, че тези
проблеми са с голяма давност и са хронични. Подчерта също, че
наднорменото тегло на И. Д. способства появата им. Д-р М. обясни, че ищецът
е ходил при ортопед-травмотолог на 05.06.2023 г. и при физиотерапевт на
07.06.2023 г.
Заключението е обективно и професионално изготвено. Отговаря на
поставените задачи в пълнота, поради което съдът го възприема при
формиране на фактическите си изводи.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства. Като
свидетели бяха разпитани Е.А€-Д.а – майка на ищеца, Е.Е. и А.А. – приятели
на ищеца, Х. Д. – служител на ответното дружество и П. И. – очевидец на
трудовата злополука. Първите трима свидетели дадоха показания за
състоянието на И. Д. след процесната злополука.
Свидетелката А.-Д.а заяви, че е посетила болницата в гр. Варна в деня
на инцидента, около 19, 30 – 20, 00 часа. След скенер се е установило, че тазът
на ищеца е счупен. Изпитвал е силни болки и е бил обездвижен. Престоял в
болницата около седмица, през която не можел да става от леглото. След това
прекарал един месец в хоспис. Впоследствие започнал да се придвижва с
проходилка, да става до тоалетна. Едва след третия-четвъртия месец започнал
да се движи на по-големи разстояния с помощта на проходилка. Провел е три
курса физиотерапия. Понастоящем обаче понакуцва и чувства болки в
коленете и таза.
Майката на ищеца обясни, че се е наложило последният да живее в
къщата им в кв. Рилци до месец октомври 2023 г. Там е било равно и с малко
стълби. Свидетелката му е помагала да се обслужва. След месец октомври са
се прибрали в апартамента на свидетелката, а по-късно И. Д. се е върнал в
собствения си дом.
Е.А.-Д.а разказа, че инцидентът е повлиял неблагоприятно на
социалния му живот. Не е успявал да се вижда често с приятелите си. Сега
работи при „**********“. Малко преди да постъпи на работа, започнал да
шофира.
Свидетелите Е.Е. и А.А. разказаха, че са посетили И. Д. в болницата
два дни след инцидента. Заварили го на легло и обездвижен. Обяснил им, че
тазът му е счупен. Впоследствие се лекувал в хоспис около месец. По-късно се
е преместил да живее в къщата на родителите си в кв. Рилци.
Двамата свидетелстват, че ищецът се е придвижвал с проходилка до
началото месец август. Когато са го посещавали в дома му в кв. Рилци, И. е
изпитвал болки. Според Е.Е., И. постоянно е присядал. Около него е била
майка му, за да му помага.
Свидетелите изразиха мнение, че ищецът не се е възстановил от
получените травми. Споделиха, че продължава да се оплаква от болки в кръста
и краката. Ходил е на физиотерапии. Спрял е да излиза с приятели.
7
Свидетелите заявиха, че И. Д. е започнал да шофира през месец август 2023 г.,
когато прибрал автомобила си от сервиза на ответника. Постоянно е започнал
да шофира през месец декември 2023 г. Свидетелите посочиха също, че към
настоящия момент ищецът работи в „*******п“. Поддържа система за ток.
Свидетелят Х. Д. е служител на ответното дружество. Същият обясни
организацията на работа при ответника.
Пред съда разказа, че знае за процесния инцидент. В същия ден
ищецът е бил изпратен сам в с. Зърнево за техническо обслужване на трактор –
подмяна на масла и филтри. Свидетелят поясни, че е практика в ответното
дружество, за подобен тип дейност да се изпраща само един сервизен
специалист и обслужването да се извършва извън сервиза. Счита, че подмяна
на масла и филтри може да се извърши само от един специалист. Условно
подчерта, че в конкретния случай може да е възникнало запушване на помпата
на горивния филтър.
Свидетелят Д. обясни, че горивният филтър на трактора се намира от
дясната страна по посока на движението, между предното и задното колело,
до резервоара за гориво. Не е възможно да се смени без да се влезе между
трактора и гумата. Х. Д. заяви, че след ръчна смяна на филтъра, при
стартиране на машината, сервизният работник трябва да се отдалечи на
безопасно разстояние, а не да стои в обхвата на гумата. Уточни също, че
филтърът има ръчна помпа, която се помпа с ръка, но при спрян двигател.
Двигателят се пуска едва когато всички масла са налети и когато се напомпа
горивния филтър.
Свидетелят разказа, че ищецът се е върнал на работа шест месеца след
инцидента – през месец септември 2023 г. До сервиза се е придвижвал с
автомобил, който е управлявал собственоръчно. Впоследствие е напуснал. Х.
Д. обясни, че инструкцията за експлоатация на трактора трябва да стои в
машината. В сервиза също имат ръководство за работа с последната.
Свидетелят заяви, че му е възложено устно да следи дали служителите
се подписват в книгата за инструктаж. Изтъкна, че всекидневният инструктаж
е идентичен и е формален – служителите не го четат, а само отиват на
мястото, където е поставена книгата, и се подписват. В тази връзка сподели, че
ищецът не се е подписвал всеки ден.
Свидетелят П. И. е единствен очевидец на процесната злополука.
Същият обясни, че е механизатор в зърнобазата в с. Зърнево. Разказа, че на
26.04.2023 г. е помагал на ищеца да извърши сервизно обслужване на трактор
„*** 936 ****“, собственост на „***“ ЕООД. Първо източили маслото от
машината. След това И. Д. е сменил горивния филтър на машината. Започнали
да наливат масло при волан, завъртян крайно наляво. Тогава ищецът наредил
на свидетеля да стартира двигателя и да завърти волана до край надясно, за да
долеят масло. Първият път двигателят не запалил. Затова И. Д. извикал „Дай
пак“. В този момент последният се е преместил между гумата и резервоара, за
да обезвъздуши системата на трактора. Свидетелят не го видял и завъртял
8
леко волана при стартиран двигател. Видял вдигнатата му ръка и разбрал, че
го е затиснал. Върнал волана, за да го освободи.
Свидетелят обясни, че ищецът е променил местоположението си.
Първоначално се е намирал от лявата страна на машината. Впоследствие е
влязъл между резервоара и калника на предната дясна гума, висока повече от
1, 5 м. Заяви също така, че обикновено от ответното дружество са изпращали
по двама специалисти. П. И. счита, че смяната на маслото и горивния филтър
може да се извърши и без сервизния специалист да стои между гумата и
калника при стартиране на двигателя.
Показанията на свидетелите са еднопосочни и кореспондират както
помежду си, така и с останалата част от доказателствата по делото, поради
което съдът ги възприема в цялост.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 200, ал. 1 от КТ.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване съществуването на следните факти: наличие на трудово
правоотношение между страните към 26.04.2023 г.; реализирането на трудова
злополука на 26.04.2023 г.; неимуществените вреди – претърпени болки и
страдания от ищеца; причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените неимуществени вреди.
Релевирано е и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ от ответника.
По направеното възражение за съпричиняване е в тежест на ответника
да докаже наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане и
поведението на ищеца, който е пренебрегнал основни правила за безопасност
и не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка.
Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или
друг негов работник или служител е виновен за увреждането по арг. от чл. 200,
ал. 2 КТ. На тази основа може да бъде заключено, че отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна. Дори когато пострадалият е
проявил небрежност и е допринесъл за реализирането на злополуката,
работодателят следва да го обезвреди. Законодателят е изключил
имуществената отговорност на работодателя единствено при умишлено
самонараняване от работника. При съпричиняване на вредоносния резултат и
проявена груба небрежност от работника имуществената работодателска
отговорност може да бъде намалена, но не и напълно изключена – чл. 201, ал.
2 КТ. В този смисъл е и основното възражение на ответника – проявена груба
небрежност от И. Д.. Първоначално следва да бъдат коментирани
предпоставките от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 от КТ, а след това и възражението на ответната страна
за проявена от ищеца груба небрежност.
9
От доказателствения материал се установи по категоричен начин, че
на 26.04.2023 г. страните са били в трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор № 154/28.07.2014 г.
Свидетелят П. И., който е единственият очевидец на инцидента,
описа механизма на настъпване на процесната злополука. От показанията му
стана ясно, че на 26.04.2023 г., в с. Зърнево, е помагал на И. Д. при смяна на
маслото и горивния филтър на трактор *** 936, **** S 4, WAM 953***.
Първоначално източили маслото от машината. След това И. Д. сменил
горивния филтър и започнали да пълнят системата с масло. Свидетелят
подчерта, че по време на техническите дейности е духал силен вятър. Поради
тази причина не са успели да налеят достатъчно масло. Ищецът се е намирал
от лявата страна на трактора, когато наредил на свидетеля да стартира
двигателя и да завърти волана отляво надясно, до край. П. И. се е опитал да
стартира двигателя, но не успял. Тогава И. Д. се е преместил отдясно между
гумата и резервоара, за да обезвъздуши системата на трактора. Казал на И.
„Дай пак“. Последният стартирал двигателя и завъртял леко волана надясно.
Видял, че се намира между резервоара и калника на предната дясна гума,
висока повече от 1, 5 м, едва когато ищецът вдигнал ръка. Тогава разбрал, че
го е затиснал и върнал волана, за да го освободи.
Легалната дефиниция за трудова злополука се съдържа в чл. 55, ал. 1
от КСО: „Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Увреждането на здравето на ищеца, настъпило на 26.04.2023 г., следва да бъде
квалифицирано като трудова злополука. В този смисъл е и Разпореждане №
47 от 29.05.2023 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, с
което злополуката е квалифицирана като трудова (л. 10-12). Същата е станала
внезапно, по време на работа и в изпълнение на задача, възложена на И. Д. от
ответното дружество – планово техническо обслужване на трактор *** 936,
**** S 4, WAM 953**КОOFO5419. Установи се, че притискането на ищеца
между резервоара и калника на предната дясна гума е предизвикало счупване
на таза на последния. Увреждането е причинило временна
неработоспособност на ищеца. Този извод се извлича от приложените по
делото медицински документи и от съдебно-медицинската експертиза.
Обезщетителната претенция за неимуществени вреди цели да
възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да компенсира
изпитаните отрицателни емоции. Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за търпените неимуществени вреди следва да се определи от
съда по справедливост. В т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. е посочено, че
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактно понятие. Попълването на този критерий
с конкретно съдържание предполага оценка на определени обстоятелства,
имащи значение за настъпването на вредите, респективно за размера на
10
обезщетението.
Такива първостепенни обстоятелства са вида на физическите
увреждания на пострадалия, психическите увреждания, техният интензитет и
продължителност. В настоящия случай стана ясно, че вследствие на трудовата
злополука ищецът е бил със счупен таз. Към момента на изготвяне на СМЕ е
налице пълно излекуване от травмата и цялостно зарастване на фрактурата.
Травматичното увреждане е предизвикало болки в дясната половина на
кръста, в седалището, в дясната тазобедрена става и в десния крак. То е
ограничило способността на ищеца да се придвижва самостоятелно, но
временно, за период от пет месеца, през който е търпял ограничения от
социално-битов характер. Затова се е наложило да бъде подпомаган от
неговата майка. Установи се, че в началото на октомври 2023 г. И. Д. се е
върнал на работа, като се е придвижвал с личния си автомобил. Тук трябва да
бъде взето предвид заключението по съдебно-медицинската експертиза,
според което обичайният срок на лечение при този тип счупване на таза е
около 2-3 месеца. По-дългият срок на възстановяване при ищеца се дължи на
предварително съществуващи промени в лумбалния отдел на гръбначния
стълб, както и на наднорменото му тегло. Установено е, че гръбначният стълб
на ищеца не е бил в пълна функционална годност още преди инцидента
поради хронични проблеми с голяма давност.
Следователно, при определяне на размера на обезщетението трябва да
бъде отчетен период на възстановяване от около три месеца, а не пет, колкото
е продължило в действителност. Това е така, защото срокът, надхвърлящ
обичайния възстановителен период, не стои в причинна връзка с процесното
увреждане и трудовата злополука, а е в причинна връзка с минало заболяване
на И. Д..
При преценката за размера на обезщетението е релевантно и
обстоятелството, че при ищеца е проведено консервативно лечение с покой на
легло за 30 дни и след това рехабилитация. Не се е стигнало до открито
оперативно лечение. Не са налични доказателства за отражението на
злополуката върху психо-емоционалното състояние на ищеца.
Като съобрази всичко изложено дотук, съдът намира, че
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
злополуката на 26.04.2023 г. следва да се определи в размер на 15 000, 00 лв.
Същото обаче следва да бъде намалено поради проявена от И. Д. груба
небрежност.
Отговорността на работодателя при трудова злополука е обективна и
може да се намали, когато пострадалият е допринесъл за настъпването , като
е допуснал груба небрежност. В Решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478
по опИ. на ВКС за 20** г., IV г.о. е прието, че „Грубата небрежност,
разглеждана на плоскостта на гражданското право, се изразява в липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност от пострадалия, неполагане на грижа,
11
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка (Решение № 548
по гр. д. № 1490/2010 г., IV г. о.; решение № 291 по гр. д. № 951/2011 г., IV г.
о.).“
Съдът счита, че ищецът не е положил елементарно внимание при
настъпване на трудовата злополука и е пренебрегнал основни правила за
безопасност. В длъжностната характеристика на ищеца е предвидено
задължение да спазва утвърдените правила за безопасни условия на труд от
производителя на техниката и правилата за противопожарна безопасност (л.
7). От гласните доказателствени средства се установи по категоричен начин,
че И. Д. е нарушил това свое задължение. В правилата за експлоатация на
трактор „*** 936, **** S 4“ (л. 47 до 65) много ясно е посочено, че поддръжка
и ремонт на трактора се извършва само при изключен двигател. Посочено е
също, че непосредствено преди стартиране на двигателя сервизният техник
трябва да се отдалечи от трактора. В тази насока са и показанията на
свидетеля Д., а и на свидетеля П. И., който сподели, че в предишни случаи
сервизните техници от ответното дружество не са извършвали технически
операции в пространството между гумата и резервоара при стартиран
двигател. Ищецът не се е съобразил с правилата за безопасност на трактор
„*** 936, **** S 4“ и така с поведението си е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука.
Когато се отчита степента на съпричиняване трябва да бъдат
анализирани всички фактори, които в съвкупност са предизвикали трудовата
злополука, като мислено се прецени тежестта им. Превенцията на риска от
трудова злополука при работа е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща.
В този смисъл е Решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478 по
опИ. на ВКС за 20** г., IV г.о., където е прието: „Съпричиняването обаче също
има степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. В тези случаи
процентът съпричиняване зависи от механизма на осъществяване на трудовата
злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне на всеки от
факторите – причина за злополуката, както и съотношението между
причините, когато са повече от една. Превенцията на риска от трудова
злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща; надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест
на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до
установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж; видът
и броят на останалите мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да
осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата
подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея
производствен риск; делът на тези мерки и значението им за превенцията на
12
риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е
нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от
значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова
злополука, като намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност“.
По делото се установи, че работникът е допринесъл с поведението си
за настъпване на злополуката. В пряка причинно-следствена връзка със
злополуката стоят обаче и поведението на ответника, а и на механизатора на
машината – П. И., който е завъртял волана на машината без да погледне
местоположението на ищеца. Настоящият състав счита, че ответното
дружество не е създало достатъчно добра организация на работата в
процесната ситуация. От показанията на свидетеля И. се установи, че
обикновено ответникът е изпращал по двама специалисти при техническо
обслужване на машините в зърнобазата. По делото не бяха представени
доказателства за критерият, по който се извършва преценка колко сервизни
специалисти трябва да бъдат изпратени за смяна на масло и филтри на
процесния трактор или на други машини. Свидетелят Д. също не отговори
ясно на този въпрос. Единствено изрази мнение, че работата може да се
извърши и от един специалист. Това обаче е субективна преценка на
служителя. Недопустимо е при рискова дейност, каквато представлява
техническото обслужване на големи машини, безопасността на сервизните
специалисти да бъде оставяна единствено на преценката им. Необходимо е
съществуването на правила, които по обективен начин да определят броя
сервизни специалисти за техническо обслужване на машините. В конкретния
случай стана ясно, че за техническото обслужване на трактора са били нужни
двама специалисти. И. Д. обаче е изпратен сам в зърнобазата и този втори
специалист е бил заместен от П. И. по необходимост. Присъствието на втори
служител на ответника би обезсмислило участието на свидетеля И. при
извършване на техническите операции и най-вероятно би предотвратило
инцидента. На тази основа може да бъде направен извод, че ответникът не е
изпълнил задължението си за надлежно обезопасяване на работните места и
условията на труд. Така с бездействието си е създал множество предпоставки
за възникване на трудовата злополука.
С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че на основание чл. 201,
ал. 2 КТ дължимото от работодателя обезщетение за причинените от
злополуката неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %, колкото е
процентно изразения принос на пострадалия при реализиране на вредоносния
резултат. При това положение искът на ищеца трябва да бъде уважен за сумата
от 7500, 00 лева. В останалата част за сумата над този размер до пълния
претендиран от 70 000, 00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тук следва да бъде коментирано и възражението на ищеца досежно
липсата на ежедневен инструктаж за безопасност и здраве при работа.
Установи се, че на процесната дата И. Д. не се е подпИ.л в книгата за
13
ежедневен инструктаж. В тази връзка стана ясно, че ежедневният инструктаж
е формален, като ищецът често не се е подписвал в книгата. Свидетелят Д.
потвърди този факт в разпита си пред съда.
Съдът счита, че непровеждането на ежедневен инструктаж не се
намира в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Въпреки че в този
ден не е бил инструктиран, Д. добре знае ежедневните правила за безопасна
работа, защото е бил инструктиран многократно за периода от постъпването
си на работа през 2014 г. до злополуката. В хода на производството се изясни,
че инструктажът за всеки ден е идентичен и не се променя. Няма
доказателства и в процесния ден да е бил променен. Следователно,
фактическото запознаване на И. Д. с инструктажа не би предотвратило
инцидента.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при вреди от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана и то от датата на увреждането. Той
дължи обезщетение на увредения именно от този момент. Това правило
намира приложение и за трудовата злополука по силата на препращащата
норма на чл. **2 от КТ. В тази връзка основателно е искането на ищеца върху
определеното обезщетение да бъде присъдена и законната лихва, считано от
26.04.2023 г. до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца и ответника трябва да бъдат
присъдени направените разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част
от иска.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който се сочи един
разход – 9500, 00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Ответната страна е представила списък по чл. 80 от ГПК, в който са
отразени разноски в размер на 9600, 00 лева – адвокатско възнаграждение.
Депозитът от 120 лева за призоваване на свидетели подлежи на
възстановяване, тъй като не е използван.
Така, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1017, 86 лева.
На основание чл. 78, ал. 3, в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноски в размер на 8571, 43 лева.
Ответното дружество следва да внесе по сметка на Районен съд
Добрич и сумата от 300, 00 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от иска. Освен това ответникът следва да понесе, съразмерно
на уважената част от иска и разноските за изготвена експертиза, които са
изплатени от бюджета на съда, в размер на 171, 20 лева (СМЕ – 1600 лева).
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 52 да заплати на И.
14
К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. **, вх. Е, ет. 3, ап.
7, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 7500, 00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени в резултат на трудова злополука от 26.04.2023 г., настъпила в с.
Зърнево, при планово техническо обслужване на трактор „*** 936, **** S 4,
WAM 953**КОOFO5419“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 26.04.2023 г., до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7500, 00 лева до пълния
претендиран размер от 70 000, 00 лева.
ОСЪЖДА „З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 52 да заплати на И.
К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. **, вх. Е, ет. 3, ап.
7, сумата от 1017, 86 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА
за защита по гр.д. № 2265/2023 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“,
бл. **, вх. Е, ет. 3, ап. 7, да заплати на „З.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 52, сумата от 8571, 43 лева – разноски по гр.д. № 2265/2023 г. на Районен
съд Добрич.
ОСЪЖДА „З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 52, да заплати по
сметка на Районен съд Добрич сумата от 300, 00 лева – държавна такса по
гр.д. № 2265/2023 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 52, да заплати по
сметка на Районен съд Добрич сумата от 171, 20 лева – разноски по гр.д. №
2265/2023 г. на Районен съд Добрич.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ в полза на „З.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 52 сумата от 120, 00 лева – неизползван депозит за призоваване на
свидетели.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15