Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 14.01.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд, наказателен
състав
На
осми януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
№ 609 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „***“ ЕИК ***, срещу наказателно
постановление № *** г. на Директор РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, към
ГД „КП“ при КЗП, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/,
на ЕТ „Тони БГ- Н. Янкулова“ ЕИК ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева, за нарушение по чл. 114, ал. 1
от ЗТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено. Алтернативно се иска
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят пред съда, не изпраща представител. Взима писмено
становище по делото.
За ответника по жалбата, се явява упълномощен представител- юрисконсулт.
Пледира за потвърждаване на НП.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 31.08.2018 г. актосъставителя-
служител в КЗП, съвместно със свои колеги- извършил проверка в заведение „***“
в гр. Китен, обл. Бургаска, стопанисвано от жалбоподателя. При проверката се
установило, че обекта функционира, извършва търговска дейност
„ресторантьорство“ без да има категоризация или открита процедура по
категоризацията. Във връзка с това, на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № *** г. в който било отразено, че жалбоподателя
извършва туристическа дейност „ресторантьорство“ но обекта няма категоризация.
Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и му бил
връчен лично, което е удостоверено от положения подпис. На базата на съставения
акт за установяване на административно нарушение и материалите, намиращи се в
административно-наказателната преписка, било издадено и процесното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона
за туризма /ЗТ/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000.00 лева, за нарушение по чл. 114, ал. 1 от ЗТ.
Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен
начин, от събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя и свидетеля. Съда дава пълна вяра на показанията им, като ясни,
подробни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си, кореспондиращи изцяло с
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14
от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС №
10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус, съда съобрази следното:
В
настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител
на КЗП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор РД за
областите Бургас, Сливен и Ямбол, към ГД „КП“ при КЗП, т.е. в съответствие с разпоредбите
на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
На
база събраните по делото гласни и писмени доказателства, деянието предмет на
настоящото производство, съда намира за категорично и безспорно установени- в
тази насока са приложените писмени доказателства и гласни доказателства. От тях
безспорно се установи, че именно жалбоподателя стопанисва процесния имот /това
не се спори от самия жалбоподател/. Съгласно ценените от съда свидетелски
показания, жалбоподателя е извършвал туристическа дейност в стопанисвания от обект,
но я извършвал в нарушение на чл. 114 от ЗТ, тъй като обекта няма необходимата
категоризация. Достоверни доказателства в противната насока не бяха
представени.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. чл. 114,
ал. 1 от ЗТ, като нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което
правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо
него.
При проверка на Наказателното постановление,
съда не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на АНО- както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга
на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства
са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени
и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Вида и
размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за
констатираното нарушение, са определени в чл. 206, ал. 1 от ЗТ, където е посочено, че който предоставя туристически
услуги в некатегоризиран туристически обект по чл.
3, ал. 2, т. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер
от 1000 до 10 000 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на
наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но
според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не
го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Според настоящия
състав, липсата на утежняващи вината обстоятелства, вида и характера на
извършваната дейност, както и мащабите на същата, предполагат наказанието да
бъде наложено в един минимален размер. Последното обуславя изменяне на
атакуваното НП, в частта му досежно размера на наложената санкция, която според
съда, следва да бъде в размер на 500,00 лева и потвърждаване в останалата му
част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на Директор РД за областите
Бургас, Сливен и Ямбол, към ГД „КП“ при КЗП, с което на основание чл. 206, ал.
1 от Закона за туризма /ЗТ/, на ЕТ „***“ ЕИК *** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева, за нарушение по чл.
114, ал. 1 от ЗТ,
в частта му досежно размера на наложената с него санкция, като за
извършеното нарушение по чл. 114, ал. 1 от ЗТ, НАЛАГА ЕТ „***“ ЕИК ***, административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен
съд.
СЪДИЯ :