Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2188 17.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2454 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Ф.А. ***, с ЕГН **********, чрез адв.М.Т., против решение по т.1 от
Протокол №7/12.07.2019г. на Комисията за установяване на жилищни нужди и
картотекиране на граждани по чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на
общински жилища.
В жалбата се
твърди, че решението, обективирано в цитирания протокол, е незаконосъобразно,
тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.3-4 от АПК. Иска се
съда да отмени решението в оспорената част като незаконосъобразно. В жалбата са
изложени доводи и за нищожност на решението, като издадена от некомпетентен
орган и при липса на изискуеми реквизити.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв.М.Т., която поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Пледира за
отмяна на решението по т.1 от Протокол
№7/12.07.2019г. с искане съдът да
задължи ответния административен орган да постанови изричен акт, с който да направи предложение до Кмета на Община
Бургас за закупуване на жилището, в което А. е наемател. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът –
комисия за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани при Община
Бургас, чрез представител по пълномощие-юрисконсулт С. оспорва жалбата и иска
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Със заповед
№852/25.06.1992 г. (л.31) жалбоподателката А. била настанена в общинско жилище –
с обща площ от 66.35 кв.м., жилищна площ
от 34.32 кв.м. и принадлежащо към него избено помещение, находящо се в
гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“ бл.453, вх.3, ет.7.
Със заповед
№1575/10.06.2016г. е било продължено наемното правоотношение на жалбоподателя,
като на 08.07.2016г. (л.34-36) страните
сключили договор за наем за срок от 5 години.
С молба декларация
за закупуване на общинско жилище А. заявила
пред Комисията намерение за закупуване на общинско жилище, в което е настанена
под наем в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник“ бл.453, вх.3, ет.7
На свое заседание
проведено на 12.07.2019г. Комисията по чл.8 от НУРУЖНГННПОЖ разгледала искането
на заявителя и като преценила, че не са налице условията на чл.37, ал.1, т.4 от
НУРУЖНГННПОЖ направила предложение да не бъдело удовлетворено искането за
закупуване на общинското жилище, находящо се на горния адрес.
При така установените
факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 39
от НУРУЖНГННПОЖ исканията за закупуване на общински жилища се разглеждат от
комисията по чл. 8, ал. 1, която извършва проверка за наличието на условията за
продажба и прави предложение до кмета на общината. Въз основа на решението на
комисията кметът внася предложение до общинския съвет за продажба на конкретни
жилища. Становището на комисията е част от процедурата по издаване на заповед
на кмета за продажба на общинско имущество, но при положение, че то е
положително. Само в тази хипотеза кметът внася предложение до общинския съвет
за продажба на конкретно жилище. В този случай действително на обжалване би
подлежал крайният По отношение на предмета на обжалване настоящият съдебен
състав счита, че решението на Комисията по чл.8 от НУРУЖНГННПОЖ не е междинен
за производството административен акт и подлежи на самостоятелен съдебен контрол,
поради което възраженията, изложени от страна на ответника в съпроводително
писмо с вх.№ 10324/07.10.2019 г. във връзка с недопустимост на жалбата са неоснователни.
Съображенията за това са следните:
административен акт, с който приключва
процедурата. Различна обаче е хипотезата на отрицателно становище на комисията,
каквато е настоящата, при която не се развива процедурата по чл. 39, ал. 3 от
наредбата. В тези случаи за заявителя не е налице друг ред за защита, освен
оспорване решението на комисията, с което несъмнено се засягат негови права и
интереси, респ. е налице правен интерес от оспорване, още повече, че в случая е
налице изрично волеизявление за отказ за закупуване на общинско жилище.
Следователно оспореният отказ на комисията по жилищно настаняване за закупуване
на общинско жилище, с което се засягат права и интереси на лицето, по отношение
на което е постановен отказа, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
В този смисъл е и константната практика на ВАС (определение, постановено по
адм.д. №12120/2018г., определение, постановено по адм.д. № 3137/2013,
определение, постановено по адм.д. № 1852/2012 г. и др.) По тази причина
настоящият съдебен състав е длъжен да се произнесе по съществото на искането,
като приеме оспорването изцяло за допустимо.
Що се отнася до
съществото на спора, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.47,
ал.1, т.3 от ЗОбС, общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се
продават след решение на общинския съвет на други лица, отговарящи на условията
за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл.45а, ал.1. В
ал.2 е предвидено, че цените на жилищата, предназначени за продажба, се
определят от общинския съвет по критерии, установени в наредбата по чл.45а,
ал.1, като продажбата не може да се извърши на цена, по-ниска от данъчната
оценка на имота, съответно в ал.3 е предвидено, че условията и редът за
продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл.
45а, ал.1.
По силата на
законовата делегация на чл.45а, ал.1 от ЗОбС, от Общински съвет Бургас е приета
Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани,
настаняване под наем и продажба на
общински жилища (НУРУЖНГННПОЖ –за кратко Наредбата). В чл.37, ал.1 от Наредбата
са предвидени условията, при наличието на които общинско жилище може да бъде
продавано на негов наемател. Съгласно чл.39, ал.1 от Наредбата, исканията се
разглеждат от комисията по чл.8, ал.1 - комисията за установяване на жилищните
нужди и картотекиране на граждани. Съгласно ал.2 на чл.39 от Наредбата,
комисията разглежда постъпилите искания в тримесечен срок, като извършва
проверка за наличието на условията за продажба и прави предложение до кмета на
общината, а съгласно ал.3 въз основа на решението на комисията кметът на
общината внася предложение до общински съвет за продажба на конкретни жилища.
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата, общинските жилища предназначени за продажба,
могат да бъдат продавани след решение на общинския съвет, който съгласно ал.2
определя продажната цена, която не може да бъде по-ниска от данъчната им
оценка. Съгласно чл.41, ал.1 от Наредбата, въз основа на решението на общинския
съвет, кметът на общината извършва продажба на определените за продажба жилища,
като издава заповед, която се връчва на кандидат-купувача.
Продажбата на
общинско жилище на негов наемател, по своята същност е гражданскоправна сделка, като видно от
цитираните разпоредби на ЗОбС и Наредбата, до нейното сключване се стига след
провеждане на производство със сложен фактически състав, съдържащ административни
и гражданскоправни отношения, като от страна на общината в него участват
общинския съвет и кмета на общината, със строго регламентирани и разграничени
функции.
Първата фаза е
административната и е свързана със спазване на законоустановена процедура,
която приключва с приемане на решение на общинския съвет за извършване на
продажбата и определяне на продажната цена, която не може да бъде по-ниска от
данъчната оценка на имота. При гласуване на това решение общинският съвет не
действа като равнопоставен субект в гражданско правоотношение, а като
административен орган, поради което решението му съдържа волеизявление на
административен орган, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на страните по
сделката. Ето защо, разглеждано като начало на цялостната процедура, решението
на общинския съвет за продажба на общинско имущество разкрива белезите на
административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда
на АПК.
Втората фаза
разкрива гражданскоправни отношения между равнопоставени субекти, в която кмета
на общината издава заповед и сключва съответния договор за продажба, по
параметрите заложени в решението на общинския съвет, тоест налице са
облигационни правоотношения.
В случая става
въпрос за акт на колективен
административен орган, какъвто е комисията по чл.8, ал.1 от НУРУЖНГННПОЖ, с
който е отказано по отношение на жалбоподателя да бъде предложено на кмета на
Община Бургас да направи предложение до Общински съвет Бургас за продажба на
конкретното жилище. Т.е. става въпрос за спор, засягащ административната фаза
от производството по продажба на общински имот.
Разпоредбата на
чл.42 ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ определя, че по своето
предназначение общинските жилища са: за настаняване под наем на граждани с
установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши
собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени; резервни.
Според ал.2 на същата разпоредба, предназначението на общинските жилища се
определя от общинския съвет по
предложение на кмета на общината и може да се променят съобразно потребностите
в общината. Разпоредбата на чл.47 от ЗОС сочи, че могат да бъдат продавани след
решение на общинския съвет само тези общински жилища, които са предназначени за
продажба. Систематичното тълкуване на тези две разпоредби води до извода, че
общинските жилища могат да бъдат продавани на лицата по чл.47 ал.1 т.3 от ЗОС
/други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища,
определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОС/, ако преди това тяхното
предназначение от жилища за настаняване под наем на граждани с установени
жилищни нужди бъде променено с решение
на общинския съвет в жилища за продажба съобразно потребностите в общината.
Следователно, водещото изискване за определяне на общинското жилище за продажба е наличието
на общинска потребност от такова
действие на разпореждане, а не желанието на лицето, настанено под наем в
общинско жилище. Възможността кметът на общината да отправя предложение до общинския съвет за
промяна на предназначението на дадено общинско жилище също е обусловена от
такава потребност в общината. Основната идея, залегнала в ЗОС, е
действията по разпореждане с общинска собственост да бъдат осъществявани
само за задоволяване на обществени
потребности от местно значение. Правото на собственика на даден имот да се
разпорежда с него, както намери за добре, не трябва да зависи от желанието на
трето лице да придобие същия. Особено, когато този имот е общинска собственост,
тогава всички разпоредителни действия с него трябва да са в интерес на
населението в общината и с грижата на добър стопанин, както изисква чл.11 от ЗОС.
В духа на закона,
последователното и съвместно разглеждане на разпоредбите в глава V „Общински
жилища” на ЗОС показва, че преди да е
възможно финализирането на процедурата по продажба на общинско жилище трябва да
е налице влязло в сила решение на общинския съвет това жилище да бъде определено с предназначение за
продажба по чл.42 ал.1 т.2 от ЗОС, като предложението за това може да бъде
направено и от кмета на общината. В тази
връзка двете предложения могат да бъдат направени и паралелно (за промяна
предназначението на общинското жилище и за продажбата му след влизане в сила на
решението за промяна), т.е. липсата на предварителна промяна в предназначението
на жилището от такова за настаняване на нуждаещи се под наем в такова за
продажба не е пречка съобразно процесуалните разпоредби на чл.37 от НУРУЖНГННПОЖ
да бъде инициирано производство за продажба. В този случай съгласно
разпоредбата на чл.39, ал.2 от Наредбата „Комисията разглежда постъпилите
искания в тримесечен срок, извършва проверка за наличието на условията за
продажба и прави предложение до кмета на общината.“ При систематичното
тълкуване на тази разпоредба настоящият съдебен състав достига до извода, че
процесуално задължение на комисията е да провери наличието на предпоставките по
чл.37, ал.1 и ал.2 от НУРУЖНГННПОЖ и при наличието им да отправи предложение до
кмета на Общината, а последният при наличието на условията за промяна на
предназначението на жилището – от наемно в такова за продажба, да отправи
надлежно предложение до ОС – Бургас за промяна на предназначението и за
продажба на имота, въз основа на положителното становище на комисията.
В процесния
случай, що се отнася до решението на комисията от 12.07.2019г., в кратките
мотиви на същото е посочено най-общо, че е било проверено наличието на условията,
посочени в Наредбата, на които следва да отговаря Ф.А.А. за закупуване на
заявеното жилище, като е установена единствено липса на наличие на предпоставката
по чл.37, ал.1, т.4 от НУРУЖНГННПОЖ. В самото решение липсва по-нататъшна
конкретизация на кое конкретно условие от кумулативнопредвидените същата не
отговаря. От писменото становище на органа, депозирано по делото-л.57 става
ясно, че към искането за закупуване на общинско жилище Ф.А. не е представила
документ, от който да е видно, че същата има право на допълнителна стая. В
съпроводително писмо, адресирано до А.-л.59, ответникът изрично сочи, че не са
налице условията на чл.37, ал.1,т.4 от НУРУЖНГННПОЖ. Съгласно горепосочената
наредба, общинските жилища могат да бъдат продавани на техните наематели, ако
отговарят на нормите за настаняване-в случая за едночленно семейство –до 25
кв.м. жилищна площ. Поради това, че Ф.А. е наемател на апартамент с 34.32 кв.м.
жилищна площ, същото не може да и бъде предложено за покупка.
Наред с това, не
следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, че от представената преписка се
установява, че липсват каквито и да е доказателства за това органът да е
извършил реална проверка за наличието на всички останали предпоставки по чл.5 и чл.37 от Наредбата по отношение на
жалбоподателя към момента на разглеждане на нейното заявление, а няма спор
относно това, че жалбоподателят следва да притежава качеството наемател и към
момента на разпореждане с имота, т.е. към този по финализирание на смесения
сложен фактически състав, доколкото според разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗОбС
общинското жилище може да бъде продадено единствено на „неговия наемател“, т.е. на лице, което към момента на
продажбата се намира в наемни правоотношения с жалбоподателя. Преценката за
това дали жалбоподателят отговаря на всички останали критерии е решаваща за
окончателния извод на колективния орган.
В този смисъл е и практиката на ВАС-Решение №14805/04.11.2019г. ,
постановено по адм.дело № 1701/2019г.
По изложените
съображения обжалвания отказът на комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата следва
да бъде отменен и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да бъде върната
на компетентния орган за повторно произнасяне по заявлението при съобразяване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
Съдът намира
възраженията, изложени в жалбата, за нищожност на решението, за неоснователни.
Решението е издадено от компетентен орган, в рамките на предвидените правомощия
и в предвидената от закона форма.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Предвид
изхода на делото и като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че
разноски се следват в полза на жалбоподателя в размер на 210 лева, от които 10
лв.-държавна такса и 200 лв. – адвокатски хонорар.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение по т.1 от Протокол №7/12.07.2019г. на Комисията за
установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани по чл.8, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани,
настаняване под наем и продажба на общински жилища.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по декларация за закупуване на общинско жилище вх.№94-01-27889-/5/30.05.2019г.
на Ф.А.А. при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА комисия за установяване на
жилищни нужди и картотекиране на граждани при Община Бургас да заплати на Ф.А. ***,
с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 210 (двеста и десет)
лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: