Определение по дело №2146/2020 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                   №………………………….2020г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на трети ноември 2020г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 2146/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр.чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Образувано е по жалба на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“ /“СОПА“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от Ю.Ч., против Мълчалив отказ на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ по т.1 и т.2 от Заявление вх.№ 95-00-125/30.12.2019г. по ЗДОИ, препратено по компетентност от Министерството на правосъдието.

Със съдебно разпореждане № 10707/01.10.2020г., производството по делото е оставено без движение, като на жалбоподателя е даден срок, в който да представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 10 лв. Същевременно, със същото разпореждане ответникът е задължен да представи жалбата в ориигинал, ведно с евентуално постъпили доказателства за подписването й с КЕП.

В изпълнение на горното разпореждане от жалбоподателя са постъпили данни и при извършена проверка е установено заплащане на посочената държавна такса, а от ответника по ел.поща е постъпила молба, съгласно която жалбата от „СОПА“, представлявано от Ю.Ч. е постъпила на ел.адрес и е подписана с ел.подпис.

Във връзка с отговора на ответника и представените с него жалба и доказателства към нея, видно от които последната е подадена от името на Сдружението, но е подписана с ел.подпис на физическото лице Ю.Ч., с Разпореждане № 1137/16.10.2020г. производството по делото е оставено отново без движение, като на осн. чл.158 ал.1 вр. чл.150 ал.1 т.8 от АПК на жалбоподателя е даден 7–дневен срок от получаване на съобщението, в който да приподпише жалбата и да потвърди извършените до момента процесуални действия; като изрично е указано, че при неизпълнение указанията на съда в дадения срок, съдебното производство ще бъде прекратено.

Съобщението с разпореждането на съда е връчено лично на представляващия Ю.Ч. на 20.10.2020г. В срока за изпълнение, на 22.10.2020г. от същия е постъпла Уточняваща молба/Сигнал. Доколкото обаче последната отново е подписана с КЕП на физическото лице, с Разпореждане № 11701/23.10.2020г. съдът като е намерил, че на осн. чл.4 от ЗЕДЕУУ не е надлежно сезиран с молбата, е дал възможност да приподпише същата, след което да се докладва отново.

За последното разпореждане жалбоподателят е надлежно уведомен както на ел.адрес, /за което не е изпратил потвърждение, че е получил/, така и със съобщение на адреса, връчено на 27.10.2020г. След тази дата от същия са постъпили още две молби, но доколкото са подписани по същия начин, при вече дадени указания на съда, тяхното съдържание не е зачетено.

Предвид горното, съдът намира, че е налице неизпълнение на Разпореждане № 11375/16.10.2020г., респ. не е отстранена констатираната нередовност на жалбата, а именно – същата не е надлежно подписана от лицето, което се сочи като подател на жалбата „СОПА“, съобразно изискванията на чл.151 ал.1 т.8 от АПК. Обстоятелството, че жалбата е подписана с ЕКЕП на физичекото лице Ю.Ч., не означава, че е надлежно подписана, макар и същият да е представляващ Сдружението, доколкото законът прави разлика между двата субекта.

Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, „автор“ на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. „Титуляр“ на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Т.е. „авторът“ на електронното изявление е лицето, което фактически го извършва. Може да е налице съвпадение на двете качества, в случаите когато физическото лице прави изявление от собствено име и за собствена сметка. В случаите обаче когато физичекото лице прави изявление от името на представлявано от него юридическо лице, то не е налице такова съвпадение. „Автор“ може да бъде само физическо лице, тъй като юридическото лице няма собствена психическа дейност и не може да формира воля. „Титулярът“ на изявлението обаче е обвързан с правните последици, защото изявлението се извършва от негово име. Именно той, а не „авторът“ черпи права и поема задължения по него, т.е. правните последици от изявлението, подписана с електронен подпис настъпват в неговата правна сфера.  Правоотношенията между „автора“ и „титуляра“ може да почиват на различни правни основания.

Според легалната дефиниция дадена в чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейският парламент на съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО на понятието „електронен подпис“, електронният подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на елекронният подпис използва, за да се подписва. Разпоредбата на чл.3 т.12 от Регламента „квалифициран електронен подпис“ /КЕП/ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Съгласно чл.3, т.16, б./а от Регламента „удостоверителна услуга“ означава електронна услуга, състояща се в създаването, проверката и валидирането на електронни подписи, електронни печати или електронни времеви печати, услуги за електронна препоръчана поща, както и удостоверения, свързани с тези услуги.

Видно от чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляра при спазване на изискванията на чл. 24 от Регламента.

От цитираните разпоредби се налага извод, че авторът на изявлението и титулярът на същото могат да бъдат едно и също лице или различни лица. За да бъде прието, че соченото като титуляр на изявлението лице го е извършило, следва електронното изявление да е подписано с КУКЕП на титуляра на изявлението, а когато титулярът е дружество, в КУКЕП на автора следва да е посочено, че КУКЕП е професионален и се отнася до дружеството титуляр на КУКЕП.

Както беше посочено и по-горе, в жалбата се сочи като титуляр на електронното изявление „СОПА“. Същото обаче е подписано с КЕП на Ю.Ч., персонален, т.е. като физическо лице, а не като представляващ СОПА /в този случай КУКЕП следва да е професионален и в данните за него ще бъде отразено, че е за титуляр СОПА/ и поради това обстоятелство не може да се приеме, че електронното изявление е надлежно подписано от сочения в него титуляр. Законът за електронното управление прави разграничение между идентификация на физически и на юридически лица. А на съда служебно е известно обстоятелството, че на соченото като жалбоподател и подател на електронния документ Сдружение не е издаван КУКЕП и не е издаван професионален КУКЕП на Ю.Ч. да представлява „СОПА“. Подписаната от Ю.Ч. жалба с КЕП, който той притежава като физическо лице, по никакъв начин не обвързва Сдружението като правен субект, в т.ч. и с направените в жалбата изявления, респ. с евентуално възникнали от същата последици. Аргумент за този извод е и разпоредбата на чл.7 от ЗЕДЕУУ, съгласно която титулярът носи риска от грешка при предаване на електронното изявление.

Съдът намира за необходимо да посочи и това, че безспорно следва да се прави разлика между подаване на документи по електронен път и подаване на електронни документи под формата на електронни изявления. Също така и това, че към настоящия момент в практиката на съдилищата е спорен и въпросът дали може да се подава и приема жалба подписана с КЕП, като в тази връзка следва да се има предвид и разпоредбите на § 216 ал.1 и § 218 ал.1 от ПЗР на ЗСВ.

В заключение следва да се посочи, че срокът за изпълнение, респ. за отстраняване нередовностите на жалбата е изтекъл на 27.10.2020г. – работен ден, като и към датата на настоящото закрито заседание не е налице такова, въпреки дадената от съда допълнителна възможност.

Неизвършването от жалбоподателя на надлежни процесуални действия във връзка с коректното изпълнение на всички конкретно указани от съда недостатъци на жалбата, сочи на липса на положителна процесуална предпоставка за разглеждане на спора, респ. налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.

С оглед изложеното и на основание чл.158 ал.3 вр. чл.151 ал.1 т.8 от АПК, съдът                

                             

      

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от Ю.Ч., против Мълчалив отказ на КЧСИ по т.1 и т.2 от Заявление вх.№ 95-00-125/30.12.2019г. по ЗДОИ, препратено по компетентност от МП; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2146/2020г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.

 

  

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: