Решение по дело №1679/2017 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.04.2018г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

21.03.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1679

по описа за

2017

година.

            Предявена е искова молба от К.В.Д. ***, в която сочи, че на 28.06.2012г. в гр.Кърджали между него и фирма „Дофи“ООД, представлявано от управителката М. П. Б.  бил сключен договор за заем , като на основание  този договор предоставил на М. П. Б. сумата в размер на 46 000 лева като заемни средства на „Дофи“ ООД, като „Дофи“ ООД чрез управителката си се задължило да върне тази сума на 31 декември 2012г.. Договорили се да му се заплаща месечна договорна лихва в размер на 1,5%, платима до 28 число на всеки следващ календарен месец.

            На 28.06.2012г. ищецът лично и М. Б. в качеството й на управител на „Дофи“ООД подписали документ, озаглавен“Договор за залог“, като подписите им били нотариално заверени с рег. № 1902/28.06.2012г. на нотариус № 280 Е.К.. Независимо, че документа, който подписали бил озаглавен „Договор за залог“, то същият инкорпорирал в себе си договор за заем, на основание на който се договорили, че сумата от 46 000 лева  се предоставя в заем на „Дофи“ООД и че от този заем имал право да получава и договорена лихва в размер на 1,5% месечно върху цялата сума за всеки следващ месец, през който  заемът не е върнат , както и че „Дофи“ ООД се задължило да върне цялата заемна сума от 46 000 лева до 31.12.2012г.. Сочи, че при настъпване на падежа дадената в заем сума не била върната. Въпреки многократните разговори с М. Б. , сумата до настоящия момент не била върната. Това обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия иск, с който на основание чл. 240 от ЗЗД моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Дофи“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 22 300 лева, включваща в себе си главницата от 14 500.00 лева , представляваща част от дадения на 28.06.2012г. заем в общ размер от 46 000.00 лева и договорна възнаградителна лихва  от 1,5% месечно, възлизаща в общ размер на сумата от 7 830 лева за периода от 28.11.2014г. до 28.11.2017г. върху частичната главница от 14 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

            В съдебно заседание ищецът лично и чрез  пълномощника му адв. Х.К. поддържа исковата молба.

            Ответникът „Дофи“ООД гр.Кърджали в представения по делото отговор оспорва исковата молба.  Отрича между страните да е бил сключван договор за заем, както и да е било извършено реално предаване на сумата от 46 000 лева, каквото е изискването на реалните договори. Отрича представения договор за залог да инкорпорира в себе си договор за заем. Сочи, че през 2012г. действително била получена финансова помощ от К.Д. в размер на 20 000 лева, от които 15 000 лева и 5 000 лева, дадени на управителката на дружеството през месец юни 2012г., като за тези суми били съставени квитанции към приходен касов ордер. Тези суми били предмет на гр.д. № 1032/2017г. по описа на КРС. На следващо място прави възражение за давност на претендираното вземане, позовавайки се на чл. 114 от ЗЗД, чл. 110 и чл. 116б.“а“ от ЗЗД и оспорва акцесорния иск за договорна лихва като погасен по давност. В съдебно заседание управителя М. Б. лично и чрез пълномощника адв. Е.В. поддържа отговора. В представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения.

            Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

            От представен по делото „Договор за залог“ с нотариална заверка на подписите рег. № 1902/28.06.2012г.  на нотариус № 280 Е.К. се установява, чe същият е бил сключен на 28.06.2012г. между „Дофи“ООД в качеството на залогодател, представлявано от М. П. Б. и К.В.Д. в качеството на залогополучател с предмет: учредяване от залогодателя в полза на залогополучателя залог на кафе-аператив, находящо се в гр.Кърджали, за обезпечаване на вземане на залогополучателя в размер на 46 000 лева или неговата равностойност от 23 519.43 евро, с падеж 31.12.2012г., с договорена лихва от 1,5% месечно, платима до 28-мо число на всеки следващ месец. Страните са договорили също така, че ако залогодателят не изпълни задълженията си по договора, залогополучателят има право да удовлетвори обезпеченото вземане чрез принудително изпълнение върху заложеното имущество. Така подписаният договор, обаче, не материализира предаване на заетата сума.Договорът за заем е реален и до предаване на заетата сума не произвежда облигационно действие между страните.Съгласно чл.164, ал.1 т.3 от ГПК за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. не са допустими свидетелски показания и съдът не следва да обсъжда тези на св.П. и на св.А. за заемни отношения между страните за конкретни парични суми, а и двамата свидетели не установяват конкретни обстоятелства във връзка с твърденията на ищеца, свързани с процесния договор, при което показанията им са съществени само относно обстоятелството, че между страните има неуредени парични отношения във връзка с които и във връзка с други задължения на ответника към трети на делото лица е правен опит за продажба на предприятието на ответника. Предвид обстоятелството, че по делото ищецът не проведе пълно главно доказване на обстоятелството , че е било извършено предаване на ответницата на процесната сума, то съдът не приема , че между страните е бил сключен договор за заем, поради което предявения иск по чл. 240 от ЗЗД за сумата от 14 500 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Като последица от изхода на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на  претендирани лихви от 7 830 лева.

            При този изход на делото, следва ищецът да заплати на ответницата направените по делото разноски от 1 300.00 лева адвокатско възнаграждение.

            Водим от изложеното съдът

 

 

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявените от К.В.Д. с ЕГН ********** *** против „ДОФИ“ООД с  ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** , представлявано от управителката М. П. Б. с ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 14 500.00 лева – главница, представляваща част от даден заем в общ размер на сумата от 46 000 лева и иск за присъждане на договорна възнаградителна лихва върху главницата от 1,5% месечно , възлизаща на сумата в общ размер от 7 830.00 лева за периода от 28.11.2014г. до 28.11.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на ДОФИ“ООД с  ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** , представлявано от управителката М. П. Б. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 1 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: