РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седми
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 4340
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „Р. (България)“ ЕАД против Б.С.Б. и И.Н.Б.,
с която е предявен иск с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за кредит от 16.09.2008 г.
банката е предоставила на Б.С.Б. и И.Н.Б. сумата от 90000 евро, която
сума длъжниците са се задължили да
върнат солидарно. Твърди, че
кредитът е усвоен на 24.09.2008 г. като
със средствата е рефинансиран друг кредит. Твърди, че към договора са сключени
два анекса – Анекс № 1 от 14.01.2011 г. и Анекс № 2 от 28.02.2012 г. Твърди, че
съгласно чл. 4.1 страните са уговорили заплащането на редовна (възнаградителна)
лихва в размер на 7,25 % като лихвата представлява стойност на банковия ресурс,
определен от банката за евро плюс 1,85 пункта надбавка годишно. В т. 4.8 от
договора бил уговорен размерът на обезщетението за забава – наказателна лихва в
размер на размера на дължимата възнаградителна лихва плюс 10 пункта. Поддържа,
че в чл. 4.6 е уговорено, че ежегодно на 15 октомври е дължимо плащане на
комисионна за управление в размер на 0,35
% върху непогасената част от главницата по кредита. Твърди, че страните
са уговорили, че кредитът ведно с лихвата ще бъде заплащан на равни месечни
вноски – 276 бр., всяка от които в размер на 671,02 евро на 15-то число на
месеца, считано от 15.10.2008 г. до 15.09.2031 г. Поддържа, че с чл. 3 от Анекс
№ 2 от 28.02.2012 г. страните са констатирали, че към тази датата има неплатени
суми (отложени лихви) в размер на 1667,57 евро, които длъжниците са поели
задължение да платят на три вноски заедно с дължимите вноски по кредита за
периода от 15.02.2015-15.04.2015 г. Твърди, че поради неизпълнение на
задълженията по договора банката на основание чл. 10.2 във връзка с чл. 9.1 от
договора е обявил кредита за предсрочно изискуем на 03.02.2016 г. и е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Въз
основа на заявлението било образувано гр.д. № 38710/2016 г. по описа на СРС, 124 състав и била
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците подали възражение. Моли
да бъде признато за установено, че ответниците дължат да сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение Претендира направените по делото разноски.
Ответниците в
отговора на исковата молба не оспорват, че е сключен договор за банков кредит
от 16.09.2008 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Поддържат, че чл. 9,
чл. 9.1 и чл. 10.2 от договора са неравноправни, както и други текстове от договора, както и чл. 1,
чл. 4, чл. 8, чл. 10 от Анекс 1 и чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 9 от анекс № 2.
Поддържат, че не са получили реално сумата от 90000 евро, тъй като с част от
нея били погасени задължения по друг договор от 16.11.2006 г., която сума
останала неясна. Поддържат, че компонентът стойност на банковия ресурс бил
идентичен с Юрибор, поради което банката изчислявала погрешно месечната вноска.
Твърдят, че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Молят предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 16.09.2008 г.
между „Р. (България)“ ЕАД и Б.С.Б. - кредитополучател и И.Н.Б. – солидарен
длъжник е сключен договор за банков кредит,
по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 90 000
евро, който да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди,
която сума е приел да върне на 276 месечни вноски, всяка от които в размер на
671,02 евро, дължими на 15-то число на съответния месец. Съгласно чл. 4.1
страните са уговорили, че за ползвания кредит кредитополучателя и съдлъжникът
му се задължават да заплащат годишна лихва в размер на 7,25 %, която представлява стойността на
банковия ресурс (лихвен процент по междубанковите депозити за съответния период
и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката в
т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете,
изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката) за евро и
1,85 пункта надбавка годишно. В т. 4.2 е
предвидено, че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да
променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от
датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Съгласно чл. 4.6 от
договора ежегодно на 15 октомври от всяка година от действието на договора
кредитополучателят дължи да заплати на банката комисионна за управление в
размер на 0,35 % върху непогасената част от главницата по кредита. Предвидено е в чл. 4.8, че при
забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на
банката наказателна надбавка върху лихвата в размер на 10 пункта годишно върху
забавената сума за времето на забавата до окончателното плащане. Уговорено е,
че ако кредитополучателят (съдлъжника) просрочи плащане на която и да е вноска или
част от вноска по договора за повече от 45 дни, от съответната дата на дължимо
плащане, банката има право едностранно с писмено предизвестие до
кредитополучателя (съдлъжника) да обяви всички усвоени и непогасени суми,
начислената лихва (с евентуална наказателна) надбавка и комисионните за
предсрочно изискуеми.
На
14.01.2011 г. страните по договор за банков кредит от 16.09.2008 г. са подписали допълнително споразумение, по
силата на което са приели, че към датата на подписването му СБР е в размер на
5,9 %. С подписания на 28.02.2012 г. Анекс № 2 страните са приели, че
просрочената лихва в размер на 1661,57 евро ще бъде изплатена на три равни
месечни вноски, заедно с месечните вноски по кредита за периода от 15.02.2015
до 15.04.2015 г.
С
Писмо изх. № 2266/27.01.2016 г. Б.С.Б. е уведомена, че към 25.01.2016 г. има
просрочени задължения, като при неплащане на сумите банката е уведомила
кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е
връчена на адресата на 03.02.2016 г.
С
Писмо изх. № 2267/27.01.2016 г. И.Н.Б. е уведомен, че към 25.01.2016 г. има
просрочени задължения, като при неплащане на сумите банката е уведомила
кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е
връчена на адресата на 03.02.2016 г.
Въз основа на заявление от 13.07.2016
г., подадено „Р. (България)“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 38710/2016 по описа на СРС, 124 състав, с която въз основа на
извлечение от счетоводна сметка е разпоредено на Б.С.Б. и И.Н.Б. солидарно да
заплатят на кредитора сумата от 83912,58 евро, главница по договор за кредит от
16.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.07.2016 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 12277,20 евро за периода от 15.07.2013
г. до 12.07.2016 г., наказателна лихва в размер на 6943,42 евро за периода от
15.07.2013 до 12.07.2016 г., лихва в размер на 1661,57 евро за периода от
15.01.2012 до 14.04.2012 г., комисионна в размер на 848,88 лева за периода от
15.10.2012-14.10.2015 г. и 7761,34 лева – разноски по делото. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу заповедта, поради
което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така
постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя, като искът е
предявен в указания срок.
Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства е изготвено и приетото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, прието на в съдебно
заседание, проведено на 10.05.2018 г. от което се установява, че кредитът в
размер на 90 000 евро е усвоен на
24.09.2008 г. Установява се, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем общият размер на падежиралите вноски е 6680,45 евро, а към
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение предсрочно
изискуемата главница е в размер на 77232,13 евро, като общият размер на главницата
по вноски с настъпил падеж и предсрочно изискуемата главница е 83912,58 евро.
Вещото лице установява, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем дължими са били 12277,20 евро – възнаградителна лихва и сумата от
1661,57 евро – отложена възнаградителна лихва по Анекс № 2 от 28.02.2012 г. Установява
се, че размерът на начислената наказателна лихва е в размер на общо 6943,42
евро, а на комисионната за управление в размер на 846,88 лева. Вещото лице дава
заключение, че в периода от 15.07.2013 г. до датата на обявяване на договора за
предсрочно изискуем е начисляван процент на възнаградителна лихва първоначално
от 7,05 %, който е намаляван до 4,95 %, като наказателната лихва е определяна
въз основа на тези стойности на възнаградителната лихва за исковия период до
датата, предхождаща подаване на заявлението – 12.07.2016 г. Вещото лице дава
заключение, че след сключване на договора за банков кредит е имало увеличение
на лихвения процент като са отчетени промените в компонентите, формиращи СБР.
Установява, че от 15.09.2012 г. банката е определила лихвен процент въз основа
на СБР и уговорена с договора добавка в размер на 7,05 %, като до 15.01.2015 г.
лихвеният процент е намален до стойност от 4,95 %.
От приетото по делото заключение
на повторна съдебно-счетоводна експертиза, прието на 07.03.2019 г. се
установява, че при изчисляване на вноски за периода от сключване на договора и
обявяване на предсрочната му изискуемост, определени въз основа на данните на
Юрибор (който според вещото лице не съответства на понятието на СБР, а е един
от компонентите му), начислените вноски за главница са 5885,38 евро по-малко, а
разликата между възнаградителната лихва и начислената е 13339,30 евро или общо
начислени в повече била сумата от 7453,92 евро. Вещото лице посочва, че като се
вземат предвид сумите, платени от ответниците в размер на 37305,37 евро,
недостиг на средствата е в размер на 15455,78 евро (неплатени).
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която по гр. д. № 10182/2017 г. по описа на СРС, 124 състав, е
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по
делото доказателства да се установи, че между страните е сключен договор за ипотечен
кредит, по силата на който за ответниците е възникнало задължение да върнат
предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане,
респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като
кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи посочените
обстоятелства. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства във
връзка с твърденията си, че вземането на банката, възникнало по силата на
договор за ипотечен кредит е частично погасено.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен договор за банков кредит на 16.09.2008
г., изменен с анекси от 14.01.2011 и 28.02.2012 г. Спорът между тях е в това дали
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на кредитополучателя и съответно
спорът е какъв е бил размерът на дължимите суми към датата на възникване на
твърдяната предсрочна изискуемост, както и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С отговора на исковата молба
ответниците са въвели възражения относно действителността на договорни клаузи,
свързани с начина на определяне на договорната лихва. Установява се от
събраните по делото доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, че след сключване на договора банката едностранно е променяла
дължимата лихва и съответно вноските по договора. Независимо от това, обаче,
липсва правен интерес на ответниците да поддържат това възражение, тъй като в
исковия период е действало допълнително споразумение, сключено на 14.01.2011 г,
както и се установява от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
размерът на възнаградителната лихва е бил в по-малък размер от този, уговорен
както в договора, така и с допълнителното споразумение. Следователно и доколкото не е налице формиране на
дължимите суми чрез упражняване на правото на банката да увеличи едностранно
базовия лихвен процент, то не е налице и правен интерес от разглеждане на
възражение в тази насока. Иск за установяване на недействителността на
договорни клаузи не е предявен и съответно този въпрос не е предмет на делото.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят е
преустановил плащанията си по договора за кредит. Разпоредбата на чл. 432 от
Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по
договора за банков кредит банката да
може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора.
В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена възможност,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. Следователно, на страните по договора за банков кредит е предоставена
възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 10.2 във
връзка с чл. 9.1 от договора е предвидено, че неизпълнение на което и да е
задължение за плащане банката с повече от 45 дни, банката може да обяви
кредитът за предсрочно изискуем. Установява се, че банката – ищец е упражнила
правото си като поканите до длъжниците са връчени лично на всеки от тях на 03.02.2016
г. От събраните по делото доказателства и приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост неплатените вноски за главница са били в размер на 6680,45 евро, а
остатъкът от нея е в размер на 77232,13 евро. Следователно задължението за
връщане на главницата по кредита е 83912,58
евро. До датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
дължими са били вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 12277,20 евро, както и дължимите съгласно
споразумение от 28.02.2016 г. 1661,57
евро – неплатена възнаградителна лихва. При предсрочна изискуемост на
договора за кредит банката не може да претендира заплащане на договорна лихва,
тъй като с оглед разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Търговския закон той може да
търси само сумата по кредита, т.е. предоставената сума (в този смисъл т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС).
От събраните по делото доказателства се
установява, че при настъпване на предсрочна изискуемост са били дължими и
комисионни за управление в размер на 848,88
лева, които кредитополучателят и солидарния длъжник са поели задължение да
заплатят .
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, банката има право да иска
връщане на предоставения кредит, както и обезщетение за забава или уговореното
в договора мораторно обезщетение (т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на
ОСГТК на ВКС). В конкретния случай, обаче, увеличената лихва по 4.8 има характер на договорна неустойка и в
този смисъл тя е дължима като санкция за неизпълнение на договорни задължения.
Доколкото по делото не се установява ответниците да са изпълнили точно и в срок
задълженията си, както и доколкото се установява настъпване на условията за определяне
на размера и изискуемостта на вземането за т.нар. санкционираща лихва.
Следователно иск се явява основателен за сумата от 6943,42 евро.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски в исковото и в заповедното производството съразмерно с уважената
част от иска в размер на 9064,62 лева, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 415 във връзка с чл. 124 от ГПК, предявен „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на
управление ***, Експо 2000 против Б.С.Б.,
ЕГН-********** и И.Н.Б., ЕГН-**********,***,
че Б.С.Б. и И.Н.Б. дължат да заплатят солидарно на „Р. (България)“ ЕАД сумата
от 83912,58 евро (осемдесет и три хиляди деветстотин и
дванадесет евро и петдесет и осем евроцента), главница по Договор за кредит
от 16.09.2008 г. и Анекс № 1 от 14.01.2011 г. и Анекс № 2 от 28.02.2012 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 13.07.2016 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 12277,20 евро (дванадесет
хиляди двеста седемдесет и седем евро и двадесет евроцента) за периода от
15.07.2013 г. до 12.07.2016 г., наказателна лихва в размер на 6943,42 евро (шест хиляди деветстотин
четиридесет и три евро и четиридесет и два евроцента) за периода от 15.07.2013 до 12.07.2016 г.,
лихва в размер на 1661,57 евро (хиляда шестстотин шестдесет и едно евро и
петдесет и седем евроцента) за периода от 15.01.2012 до 14.04.2012 г.,
комисионна в размер на 848,88 лева (осемстотин четиридесет и осем лева и
осемдесет и осем ст.) за периода от 15.10.2012-14.10.2015 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда и условията на чл. 417 от ГПК по гр.д.
№ 38710/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК Б.С.Б., ЕГН-********** и И.Н.Б., ЕГН-**********,*** заплатят на „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК-*******, със
седалище и адрес на управление ***, Експо 2000 сумата от 9064,62 лева (деветстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и две
ст.), представляващи направени в исковото и заповедното производство
разноски и сумата от 300 (триста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: