Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.12.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10892 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.05.2018г., гр.д.21122/15г., СРС, 37 с-в
отхвърля исковете на „Т.С.” ЕАД срещу Л.Л.Н. за признаване за установено на
основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л.Л.Н.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 862,05 лв. - цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.София, ж.к. „********, вх.1, ап.49 през периода м.11.2012г.
- м.04.2014г. и сумата 153,77 лв. - лихва за забава върху главницата за периода
31.12.2012г. - 23.12.2014г., като осъжда ищеца да заплати на ответницата сумата
300 лв. - разноски за исково производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че ответницата е потребител на топлинна енергия и
дължи съответната цена. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ответницата по исковете Л.Л.Н. оспорва
жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД
не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Съобразно писмо на СО район „Подуяне“, ответницата Л.Л.Н.
е наемател на общинско жилище - топлоснабдения имот през периода 24.07.2007г. –
29.05.2014г. По силата на наемното правоотношение, възникнало между Столична
община и ответницата, последната притежава качеството държател на топлоснабдявания
имот през процесния период м.11.2012г. - м.04.2014г. Упражняваното от нея право
на ползване има изцяло облигационнен характер, произтичащ от договора за наем.
При липса на възникнало в правната сфера на ответницата право на собственост
или ограничено вещно право на ползване, същата няма качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Разпоредбата предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Изрично разрешение в тази насока се съдържа в т.1 от
ТР № 2/17.05.2018г., ОСГК на ВКС. Прието е, че собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение. Изключение е налице, когато между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през чието времетраене
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. По
настоящото дело, след като не се установява насрещните страни да са сключвали
помежду си договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, исковете за
признаване дължимост на главница за ползвана топлинна енергия и мораторна лихва,
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява
реализирани разноски от 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение,
които се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.05.2018г., гр.д.21122/15г., СРС, 37 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** Б да заплати на Л.Л.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето
лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.