Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
13.02.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и втори януари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5314 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба
обстоятелства С. А. А., ЕГН **********, чрез адвокат И.Й. е предявила против З. “Б.И.”, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за осъждане на ответника да й заплати сума
в размер на 150 000 лв., част от глобална сума от 250 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на сина й – А.А.В., ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на 13.04.2014
год. реализирано по вина на водача Б.В.Д., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на л.а.
марка“Пежо Ранч“, с рег.№ ********, е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на ПТП – 13.04.2014 год., до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 13.04.2014г.,
около 13:15ч, на път 1-4 /посока Варна-София/ в землището на с. Български
извор, общ. Ловеч в местността „Сеновала", Б.В.Д., управлявайки лек
автомобил „Пежо Ранч” с per.
№ ********, причинил виновно ПТП, при което била причинена смъртта на А.А.В. - мотоциклетист. Произшествието настъпило при следния
механизъм: водачът на лекия автомобил, при наличие на концентрация на алкохол в
кръвта, движейки се с превишена и несъобразена скорост, нарушил правилата за
движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в
неговата си лента за движение мотоциклет „Априлия",
управляван от А.А.В., ЕГН **********. При удара били
причинени на А.В.тежки несъвместими с живота травми и той починал.
Излагат
се съображения, че ищцата е майка на А.В.и понесла много тежко нелепата смърт
на син си, който бил едва на 21 години.
Твърди се, че ищцата никога няма да
преодолее мъката и страданията от сполетялата я трагедия. Двамата били в много
близки отношения. Живели на една и съща улица в с. Галата, всекидневно се
виждали и били опора един за друг. С.А. била изключително привързана към сина
си, сама го отгледала, самостоятелно се грижела за неговата иЗ.ръжка и го осигурявала финансово. Твърди се, че тежки вреди
от загубата на сина си ищцата ще търпи до края на живота си.
Сочи
се в исковата молба, че за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина
й, ищцата е предявила молба пред ответното дружество, което не е изплатило
обезщетение в посочения срок, като за причинените й неимуществени вреди
ищцата не е обезщетявана.
Твърди,
че ответникът е сключил на 20.13.2013г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № 02113003037427, валидна от
20.12.2013г. до 19.12.2014г. за лек автомобил марка „Пежо“, модел „Ранч“ с рег. № ********.
Ответното
дружество
ЗД „Б. И.“ АД, чрез
пълномощника адв. А.И.в преклузивния срок по
чл.367, ал.1 ГПК е депозирало писмен отговор, в който оспорва иска по основание
и размер. Оспорва се водачът на лекия автомобил да е извършил деликта, твърди се, че за процесното
ПТП е виновен водачът на мотоциклета, и че по делото не са представени
доказателства, установяващи по категоричен начин механизма на ПТП. При условие
на евентуалност е наведено възражение за съпричиняване
на пътнотранспортното произшествие от страна на пострадалия водач, като се
сочи, че последният е управлявал мотоциклета в противоречие с разпоредбите на З.П,
с несъобразена и превишена скорост, като не е предприел всички необходими
действия, за да избегне и предотврати процесното ПТП.
Твърди се още, че А.А.В. е бил неправоспособен водач
и е управлявал мотоциклет без регистрационни номера. Оспорва се размера на
исковата претенция като завишен, направено е и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на лихвата. Ответното застрахователно дружество
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение.
С
определение постановено в з.с.з. на 10.11.2017г. Б.В.Д. ЕГН **********, е привлечен по реда на чл.219, ал.1 ГПК, като
третото лице - помагач на страната на ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Д.Й.поддържа предявените искове.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното ЗД „Б. И.“ АД, чрез
пълномощника адв. А.И., оспорва исковете. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, I- 7 състав, на основание
чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия препис
от Удостоверение за наследници 16.04.2014г. на община Тетевен, се установява,
че ищцата С.А.А. е майка и наследник на А.А.В.,
ЕГН **********, починал на 13.04.2014 г. /л.34 от делото/
От приетите по делото Констативен протокол № 06/2014г., протокол за оглед
на местопроизшествието се установява, че на 13.04.2014г. на ПП-І-4 София –
Варна, мест. Сеновала е настъпило ПТП, като л.ав. марка „Пежо“, с рег. № ******** собственост и
управляван от Б.В. Д., ЕГН ********** от гр. Тетевен, пътувайки в посока гр.
София при движение с несъобразена скорост в условията на остра лява
хоризонтална крива, губи контрол върху управлението на автомобила, навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещия се мотоциклет „Априлия“, без рег. Номер и с неустановена собственост,
управляван от А.А.В., ЕГН ********** ***. Посочено е,
че водачът на лекия автомобил напуска мястото на ПТП. В протокола още е
посочено, че А.В.е неправоспособен водач. Отразено е още, че в следствие на ПТП
на място загива водача на мотоциклета А.А.В.. /л.7-17 от делото/
С Присъда № 23 от 15.12.2016 г. постановена от Ловешкият окръжен съд, по
НОХД №224/2016год. по описа на ОС-Ловеч, влязла в сила на 06.02.2018г. подсъдимият
Б.В.Д. е признат за виновен в това, че
на 13.04.2014 год., около 13:15 мин. на главен път 1-4 (София - Барна), до с.
Български извор, Ловешка област, местността „Сеновала", при управление на
л. а. марка „Пежо", модел „Ранч" с
регистрационен номер ******** негова собственост, в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,99 на хиляда, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение последно от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението", като не спрял след възникналата
опасност за движението от навлязъл в неговата лента и движещ се насрещно друг
участник в движението; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП -„На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента" и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1 -
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, вследствие
на което по непредпазливост причинил смъртта на А.А.В.
от с. Галата, Ловешка област, като след извършване на деянието е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1-во и 6-то, във вр. с ал.
1, б. „в", във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване
от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на Б.В.Д., за срок от 5 години,
считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият
Б.Д. лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.
С решение № 179 от 29.06.2017г., постановено по ВНОХД № 68/2017г. по описа
на ВтАС, е изменена присъда № 23/15.12.2016г. по НОХД
№ 224/2016г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като е отменена в частта, с която
подсъдимият Б.Д. е признат за виновен да е допуснал нарушение на правилата за
движение по чл.15, ал.1 ЗДвП, като е оправдан по обвинението в тази част.
С решение № 191 от 06.02.2018г. на ВКС, ІІІ НО, е оставило в сила въззивно решение № 179/29.06.2017г. постановено по ВНОХД №
68І2017г. по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново.
Съдът приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
влязлата в сила присъда по НОХД №224/2016год. по описа на Ловешкия окръжен съд,
същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд
начин вината на деликвента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на А.А.В. - син на ищцата.
От приетото заключение на съдебно-медицИ.ка експертиза с вещо лица д-р М. Дим. М. - специалист
токсиколог, се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача Б.Д.
към момента на настъпване на ПТП е било 0,99%о /промила/.
От приетото заключение на съдебно-медицИ.ка експертиза с
в.л. д-р Ц.Г.- специалист по съдебна медицина, се установява, че А.А.В.е
пострадал при ПТП на 13.04.14 г., като водач на мотопед скутер, блъснат от
автомобил и починал на място. Сочи, че от цитирана СМЕ № 30/14г., при извършен
оглед и аутопсия върху трупът на В.са описани следните травматични увреждания: Травма
на главата с охлузвания в дясната челна област; Гръдно-коремна травма
изразяваща се в: контузия на гръден кош и корем с множество с неправилна форма
повърхностни охлузвания на кожата на гърдите и корема отпред; пълно прекъсване
на гръдната част на аортата в нисходящата й част, при
счупване на гръбначен стълб на ниво шести гръден прешлен; масивен излив на кръв в плевралната
кухина; разкъсване на черен дроб с масивен излив на
кръв в коремната кухина; травма на опорно двигателен апарат, изразяваща се в
открито (с разкьсно-контузни рани) счупване на кости
на лява предраменница в областта над китката и на
костите на лява подбедрица и ляво бедро в коленната
става. Експертът посочва, че установените
травми са причинени в резултат на действие на твърди тъпи предмети с голяма
травмираща сила по механизма на удар с или върху такива предмети, като
охлузванията на глава, гърди и корем са получени и от допирателно въздействие
спрямо твърд тъп предмет с широка неравна контактна повърхност. Обоснован е
извод, че в съвкупност травмите добре могат да се обяснят по време и начин със
съобщения в искова молба механизъм на ПТП, а именно като моторист, при блъскане
от автомобил с удар, последващо отхвърляне, падане и приплъзване спрямо терен. В този аспект травмите следва да
се приемат, като такива в причинно-следствена връзка с регистрираното ПТП. Непосредствена
причина за настъпване на В.е несъвместимата с живота травма — пълно разкъсване
на гръдната аорта. След нанасянето на тази травма е последвал остър масивен
кръвоизлив в гръдната кухина, като смъртта е настъпила много бързо, почти веднага
и е била неизбежна.
Заключението на съдебно-медицИ.ка експертиза с в.л. д-р Ц.Г.- специалист по съдебна
медицина, както и приетото заключение на д-р М. - специалист токсиколог, съдът
възприема, като обективни и компетентно дадени.
От
приетото неоспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза с вещо лице инж. К.Г. се установява, най-вероятен механизъм на
произшествието: на 13.04.2014 г., около 13:15 ч. на първостепенен път I-4
/гр.София - гр. Варна/, между с. Български извор и крайпътен комплекс „Боаза“ в землището на с. Български Извор, общ. Ловеч в
местността „Сеновала“ се е движил лек автомобил „Пежо Ранч“
с per. № ОВ 19 24 АН, управляван от Б.В.Д. в посока
София със скорост от порядъка на 86 м/ч. В обратна посока се е движил скутер „Априля Спортер SR 150”, без
регистрационен номер, управляван от А.А.В. -
неправоспособен в лявата за него пътно лента със скорост от порядъка на 59 км/ч
и на разстояние около 0,90 м вляво за него от раЗ.елителната линия. След излизане на автомобила от продължителен
ляв по посока на движението си завой, водачът забелязва скутер, движещ се в
лентата му за движение, като разстоянието между МПС е било около 127 м. Водачът
на лекия автомобил реагира и завива волана за управление на ляво към лентата за
насрещно движение. Траекториите на движение на двете МПС се пресичат в
конфликтна точка, определена като място на удара, изцяло в пътната лента за движение
на автомобила. Настъпил сблъсък - челен за мотоциклета и страничен кос за лекия
автомобил. Вещото лице обосновава, че ударът е реализирал между предното колело
на мотоциклета и задния край на предния десен калник на лекия автомобил. Към
момента на удара мотоциклетът е бил изцяло в насрещната за него лента за
движение и насочен под ъгъл около 4-6° спрямо надлъжната ос на платното за
движение към собствената си лента за движение; а лекият автомобил е бил с по -
голямата си част в собствената си лента за движение, заемайки с предния си ляв
край около 0,5- 1,0 м от лентата за насрещно движение под ъгъл около 15-17° към
същата лента, спрямо оста на платното за движение. След удара, двете МПС
извършват : лекият автомобил, предвид направлението на ударните сили и тяхната
директриса, се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка, гледано
отгоре, преминава последователно косо през лентата за насрещно движение,
отлагайки следи по нея, преминава през левия банкет, удря се със задното ляво
колело в канавката, където колелото изпада и се установява върху левия банкет. Скутерът
преминава косо през южната лента за движение с отлагане на следи по асфалтовата
настилка, преминава през десния за него банкет, удря се в южния край на
канавката където изпада предното му колело, продължава по затревения участък и
се установява в тревна площ извън отводнителния канал. Тялото /трупът/ на
моториста е отхвърлено и изпаднало върху тревната площ.
В.л. инж.Г. обосновава извод, че от
техническа гледна точка действието на водача на автомобила със завиване наляво
с волана е технически неправилно. Правилното е при настъпване на опасност,
водачите да предприемат намаляване на скоростта, а ако е необходимо - аварийно
спиране без да навлизат в лентата за насрещно движение. Експертът сочи, че техническите
причини за настъпването на ПТП са комплексни и свеждат до:
движение на
скутер „Априля“ в лентата за насрещно движение при
наличие на насрещно движещо се МПС; действията на водача на л.а. „Пежо Ранч“ с органите за управление чрез завиване с волана към
лентата за насрещно движение по субективно решение; Непредприето своевременно
аварийно спиране от водача на лекия автомобил към момента на откриване на
видимостта му спрямо движещия се в неговата пътна лента мотоциклет. Експертизата приема, че преди настъпване на произшествието и към момента на
удара, водачът на скутера се е движил със скорост от порядъка на 59 км/ч.
Установява се, че на процесния пътен участък,
съгласно геометрията на пътното платно, водачът на автомобила е имал техническа
възможност за първи път да възприеме скутера, движещ се в лентата му за
движение, от разстояние между тях около 127 м., което е местоположение на
автомобила на около 75 м преди мястото на удара. Определената далечина на
видимост от 127 м е само при условие, че между тях не е имало други движещи се
ПС. инж. Г. сочи още, че
при скоростта, с която се е движел скутера, водачът му е разполагал с
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза в
лентата за насрещно движение, при наличие на движещия се л.а. „Пежо“. В АТЕ
е направен извод, че мотоциклетистът е
разполагал с техническа възможност да се извърши маневрата смяна на пътна лента
преди мястото на удара, с което да предотврати настъпването на ПТП. Скутерът се е движил със скорост 59 км/ч - по - ниска от разрешената за пътния участък.
В о.с.з. проведено на 22.01.2019г. вещото
лице инж. Г. пояснява, че в протокола за оглед има обективни данни, които дават
основание и на тази база е определено мястото на удара.
Заключението на САТЕ с вещо лице
инж. К.Г.,
съдът възприема, като обективно, подробно и кореспондиращо на приетите писмени
доказателства.
По почин на ищцата в о.с.з. на 03.04.2018г., е разпитан свидетелят Р.М.Д.–
дъщеря на ищцата. С.М., сочи в показанията си, че е сестра на загиналия А., с 11г. по-голяма от
него. Свидетелката сочи, че от неговото раждане ищцата и сина и живели заедно ,
били в близки отношения. Не са имали конфликти. Свидетелката М. посочва, че била
в чужбина, по време на катастрофата. След като разбрала за инцидента хванала
вечерен полет, за да се прибере. Когато се прибрала тялото на брат и било на
аутопсия. Заварила майка си съсипана, в неадекватно състояние. Свидетелката
сочи, че извикала лекар, за да поставят успокоителни инжекции на майка и. Сочи,
че майка и, след катастрофата с А., почнала да получава сърдечни пристъпи,
постоянно я вземали в болница. С.М.,
посочва, че преди инцидента, майка и не
е имала проблеми със сърцето. Св. Д. заявява, че сега майка й живее сама, тежко
понася загубата.
Показанията на Р.М.Д., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема
предвид родствената връзка с ищцата, но им дава вяра, доколкото почиват на
преки впечатления и кореспондират с останалите по делото писмени доказателства.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП, по отношение на л.а. „Пежо Ранч“, с рег.
№ ******** е било налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” съгласно полица №02113003037427, със срок на валидност до
19.12.2014г. сключена с ответното застрахователно дружество.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Съдът намира, че предявените искове
са допустими.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за
нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от
водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди
и те са в причинна връзка с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 13.04.2014г. Безспорно е установено, че смъртта на А.А.В. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП на 13.04.2014г.,
като безспорно се установява виновното противоправно
поведение на водача на увреждащото МПС – Б.В.Д., който по непредпазливост в
нарушение на правилата за движение по пътищата, в пияно състояние е причинил процесното ПТП, което се установява, както от влязлата в
сила присъда на Ловешкия окръжен съд, по
НОХД №224/2016год. имаща задължителна сила по въпросите относно извършване на
деянието неговата противоправност и виновността на
дееца, така и от приетото в настоящото производство заключение на вещото лице
по САТЕ.
Нарушени
са от Б.В.Д. правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според
който: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като е предприел отклоняване на автомобила в
ляво частично навлизане в насрещната лента за движение и по непредпазливост
причинил смъртта на А. В.. Предвид на изложеното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата - водача Б.В.Д..
По отношение на останалите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на
ответното застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото обстоятелството, че
ЗД „Б.И.” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на лекия
автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което прекия иск с правно основание
чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
По размера:
Предмет на исковите претенции са едИ.твено неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла
вследствие смъртта на сина си А. В.. Според исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на
морални болки, страдания и психически шок и скръб от преждевременната и невъзвратима
загуба на починалия, с която ищцата се е
намирала в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност нормално присъщи
за отношенията родител-дете.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в утвърдената практика
на ВКС/вкл. създадената при действието на чл.290 ГПК/, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на
целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл.
290 ГПК утвърдена практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г.
на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о.,
решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне
на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени
намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр. с §
27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания на св.М.., от които се установява, че ищцата А.
–майка на починалия А. /на 21 -годишна възраст/ - има две деца, едното от които
е починалото момче. От неговото раждане живеели заедно, били близки, не са
имали конфликти. Установи се, че ищцата изключително трудно преживява загубата
на сина си. Здравето и се разклатило - получавала
сърдечни пристъпи, често била хоспитализирана в болница, като преди инцидента
не е имала проблеми със сърцето. Следва да бъде
отчетено, че стресовата реакция
на майката от внезапната смърт на сина и, преминала в депресивна реакция, което
е свидетелство за изключително високия интензитет
на болките и страданията, причинени от ранната преждевременна смърт на детето
му. При определяне на размера на
обезщетението следва да се отчете и реалната нужда на майката, която боледува често от грижата на сина и.
Следва да се вземе предвид и
негативното отражение на деликта върху психоемоционалното състояние на ищцата, която останала
сама, след загубата на сина си. Следва да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането - 2014г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за
неимуществените вреди, причинени от смъртта на сина и А.В.на 21 години, при
установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 160 000 лева.
По възражението за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
пострадалия е управлявал мотоциклета с несъобразена и превишена скорост, както
и че същият е бил неправоспособен водач, като е нямал необходимата квалификация
и е управлявал мотоциклет без регистрационни номера. Обезщетението следва да
бъде намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.
От заключението на приета по делото съдебно-автотехничсека
експертиза, се установява, че преди настъпване на произшествието и към момента
на удара, водачът на скутера се е движил със скорост от порядъка на 59 км/ч., при
ограничение от 60км/ч. Установи се още, че В.не е притежавал свидетелство за
управление на МПС. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗ., е налице когато с действието или беЗ.ействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на З.вП а и виновно. Единствено липсата на
свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория не
може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗ., ако поведението му не е в причинна връзка с
вредоносния резултат. В този смисъл и: Решение
№ 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о., ТК, реш. № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., реш. № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г., реш. № 54/22.05.2012 г. С оглед изложеното липсата на
свидетелство за управление само по себе си, не обосновава принос на
пострадалия.
От прието неоспорено заключение на
САТЕ, се установи, че при скоростта, с която се е движел скутера 59 км/ч /в рамките на
разрешената/ , водачът му е разполагал с техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като не навлиза в лентата за насрещно движение, при
наличие на движещия се л.а. „Пежо“. В постановената присъда на Ловешкия окръжен
съд, по НОХД №224/2016год.също е прието,
че непосредствено преди ПТП, мотоциклетът е навлязъл в лентата за насрещно
движение, което е обективно свързано с настъпилия вредоносен резултат.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав определя ¼ /една
четвърт/ съпричиняване на вредоносния резултат при
ПТП от пострадалото лице.
На ищцата след приспадане от размера на
определеното обезщетение от 160 000лв., на сумата съответна на приетата
степен на съпричиняване
на вредоносния резултат от починалото лице, дължимото обезщетение е в размер на
сумите от 120 000лв. За тази сума претенцията е основателна, като до пълния предявен размер от 150
000лв. прекия иск следва да бъде отхвърлен, поради съпричиняване.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава
от деня на увреждането – 13.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата. В
отговора на исковата молба е наведено възражение, че част от акцесорната претенция е погасена по давност.
Основателно е възражението на ответната страна за това, че част от лихвите
за забава са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111б.
"в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая искът е предявен на 28.04.2017г.
след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви
– 13.04.2014г., на която датата е ПТП. Ето защо, акцесорните
вземания за лихва следва да се считат погасени за периода от 13.04.2014 г. до 28.04.2014г.,
т.е. за периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата
молба.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената. Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, съгласно чл.
83, ал.1,т.4 ГПК.
С оглед частично уваженият иск, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, на упълномощените от ищцата „Адвокатско дружество Й. и Е.”,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска в размер на - 4 716 лв. с вкл. ДДС,
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи на СГС заплащане на
държавна такса за уважената част от иска
в размер на 4 800 лв., както
и 120 лв. депозити за експертизи, съразмерно уважената
част.
С оглед изхода на спора по главния
иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете. Съдът намира за основателно въведеното от пълномощника на ищцата
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение претендираното от ответника в размер на 16 875 лв. с
ДДС. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /5 436 лева с ДДС/, съдът намира, че на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 087.20
лева и 120 лв. разноски за САТЕ и СМЕ.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.А.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 4, сумата
от 120
000 (сто и двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. В., в резултат на ПТП, настъпило на 13.04.2014
год., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на ПТП – 28.04.2014 год., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до предявения
размер от 150 000лв. част от глобална сума от 250 000 лева, поради установено съпричиняване, както и претенцията за лихва за периода 13.04.2014 г. до 28.04.2014г., като
погасена по давност.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Адвокатско дружество Й. и Е.” ЕИК ********,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 4 716 лв. с вкл. ДДС лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********, да заплати на ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ********, разноски
по делото в размер на 1207.20 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД,
ЕИК ********, да заплати на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 4
800 лв., както и 120
лв. депозити за експертизи, съразмерно уважената част
Решението е постановено при участие на Б.В.Д.,
ЕГН **********, като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: