Решение по дело №25/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И.Н.П., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Х.Ч. ***, със съдебен адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000011/06.01.2024 г. на Командир на отделение към ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, с която на И.Н.П., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, считано от 09:22 часа на 06.01.2024 г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № ********.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, издаден при липса на основание, допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Твърди се, че: акта е издаден от лице без материална компетентност; акта е немотивиран; в него не е посочен конкретен срок за прилагане на ПАМ, който следва да бъде конкретно определен, както и да бъдат изложени мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ и относно фактите и обстоятелствата мотивирали това решение. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна. 

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен представител адв. Х.Ч., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение - на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

В с.з. административният орган Командир на отделение към ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган; не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила; при наличието на материалноправните предпоставки.  Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че такова се претендира.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.01.2024 г. около 09:55 часа в гр. Сливен по бул. „Бургаско шосе“ посока ул. „Петко Д. Петков“ до номер 10, жалбоподателят управлява личния си лек автомобил „Хонда“ ЦРВ с peг. номер ******** след употреба на алкохол. След извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ-0096 в 09:22 часа с проба номер 07678 на 06.01.2024 година уреда отчита 0,93 промила в издишания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 098588. За констатираното нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП е съставен АУАН GA990832/06.01.2024 г.. И.Н.П. е дал кръв и е извършено химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, за което е приложен Протокол № 6/09.01.2024 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, съгласно който се доказа наличие на етилов алкохол в концентрация 0,96 промила.

На 06.01.2024 г. Командир на отделение към ОДМВР Сливен, РУ - Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000011 по чл. 171, т. 2а б. „б” от ЗДвП, с която по отношение на И.Н.П., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, считано от 09:22 часа на 06.01.2024 г.. Заповедта била връчена на П. на 06.01.2024 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 15.01.2024 г.  

Към доказателствата по делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед, ведно с Протокол № 6/09.01.2024 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и копие от Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директор на ОДМВР – Сливен .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. Директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с  горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.5 от заповедта е посочен Командир на отделение в РУ при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Наведеното в този смисъл възражение за липса на материална компетентност е неоснователно.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 06.01.2024 г. и съставения АУАН  Бл. № GA990832/06.01.2024 г.

Съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година". При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН, досежно установената в същия фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.

Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

По делото безспорно е установено, видно и от протокол № 6/09.01.2024 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, че на 06.01.2024 г. жалбоподателят е управлявал цитираното МПС негова собственост, след употреба на алкохол в концентрация 0,96 промила. При това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Принудителната мярка е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, съгласно чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

В посочената разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година. В така определения законов срок административния орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административния орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т. е. срока е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Досежно срока на мярката в хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая няма срок и така неопределения срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен. / виж в този смисъл решение № 2081 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2018 г., решение № 12919 от 24.10.2018 г. по адм. д. № 6216/2018 г. на ВАС, VІІІ отд./

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Член 23 от с.з. разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие. В тази връзка Решение № 8414 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм.дело № 7854/2017 г.

С оглед гореизложеното следва да се направи извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

В хода по същество, се претендира и заплащане на минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. В самото приложено на л. 4 от делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. Относно размера на същото: на адв. Х.Ч. *** следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева възнаграждение за един адвокат, който размер е минимално предвиденият такъв по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. При това положение, доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно, следва да се присъдят направените разноски за възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя пред настоящата инстанция, на стойност 1000 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000011/06.01.2024 г., издадена от Командир на отделение към ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, с която на И.Н.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, считано от 09:22 часа на 06.01.2024 г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № ********.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен, да заплати на адвокат Х. Я. К.-Ч. ***, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, разноски по настоящото съдебно производство, в размер на 1000. 00 /хиляда/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание  чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                                                       СЪДИЯ: