Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 02.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 13.07.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№80/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ Кредитреформ България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Ш. П. „ №10,
представлявано от Р. В.- управител, е предявен иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.99
от ЗЗД срещу М.Б.М., ЕГН:********** *** за приемане за установено по отношение
на М.Б.М., на вземането на ищцовото дружество, предмет на Заповед №260038 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.10.2020г., издадена по
ЧГД №478/2020г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца по
договор за кредит №**********/04.02.2017г., сключен между „ 4финанс „ ЕООД /
Вивус / и ответника, както следва:
- сумата от 600.00 лева / шестстотин лева и нула
стотинки / - главница;
- законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2020г.
/ видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането;
- сумата от 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева /
петдесет лева и нула стотинки /;
В подкрепа на иска са
представени копия от следните писмени доказателства – договор за прехвърляне на
вземания от зата 23.11.2018г. и Приложение №1 към него; потвърждение за
прехвърляне на вземания; договор за кредит №**********/04.02.2017г.; договор за
кредит №**********/13.02.2017г.; договор за кредит №**********/15.02.2017г.;
договор за кредит №**********/21.02.2017г.; ОУ към договора за кредит; разписки
за извършено плащане от 05.02.2017г., от 13.02.2017г., от 15.02.2017г. и от
21.02.2017г.; Приложение №4 – пълномощно за уведомяване за цесията; известие за
доставяне на писмовна пратка и уведомление за цесия.
В исковата молба се
сочи, че на 04.02.2016г., ответникът М.Б.М., сключил по реда на чл.6 от ЗПФУР с
„ 4финанс „ ЕООД / Вивус / договор за кредит №**********/04.02.2017г., който
договор се явявал втори такъв между страните.В депозираното заявление
ответникът заявил, че желае да му бъде отпуснат кредит в размер на 230.00
лева.Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни, с падежна дата 06.03.2017г., като
съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
на името на кредитополучателя, в случая ответника в „ Изипей „ АД на
05.02.2017г..
На 13.02.2017г.
ответникът направил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 70.00
лева, като отново отправил искане за експресно разглеждане на
заявката.Договорът бил изменен на същата дата – 13.02.2017г..На тази дата
кредитодателят отпуснал и исканата сума на кредитополучателя в „ Изипей „ АД.В
последствие договорът за кредит бил изменян още два пъти, след отправяне на
искане за отпускане на допълнителна сума в размер както следва – на 100.00 лева
на 15.02.2017г. и на 200.00 лева на 21.02.2017г..Допълнителните суми били
преведени на името на кредитополучателя в „ Изипей „ АД съответно на
15.02.2017г. и на 21.02.2017г..Твърди се, че с изменението на договора за
кредит, ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер на
750.41 лева, от които главница в размер на 600.00 лева, договорна лихва в
размер на 15.98 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 134.43 лева.
Сочи се, че
кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на
кредита съгласно т.11 от ОУ, приложими към договора за кредит, както и, че
крайният срок за връщане на сумата е бил удължен до 13.03.2017г..
Твърди се още, че с
настъпването на падежа на договора – 13.03.2017г., ответникът не е погасил
дължимите суми и е изпаднал в забава.Въпреки отправените до него покани, същият
не погасил задължението си.
На 23.11.2018г., „ 4финанс
„ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищцовото дружество, в качеството
на цесионер, договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по договора, сключен с ответника, които били
в общ размер на 1301.21 лева, от които – 600.00 лева – главница, 15.98 лева –
договорна лихва, 134.43 лева – такса експресно разглеждане, 520.80 лева –
наказателна лихва и 30.00 лева – за три броя изпратени напомнителни писма.
Моли се съда за
присъждане на направените в заповедното и съдебното производство разноски.
В съдебно заседание
не се явява представител на ищцовото дружество, като от последния по делото е
постъпила молба, като се моли да бъде уважен предявения иск съобразно
представените писмени доказателства и на основание чл.238 от ГПК и чл.239 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, в случай, че ответникът или негов
пълномощник не се яви в първото по делото съдебно заседание.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът не се явява и
в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2017г.
е бил сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР договор за кредит
№**********/04.02.2017г. между „ 4финанс „ ЕООД / Вивус /, в качеството му на
кредитодател и ответника – М.Б.М. в качеството му на кредитополучател, който
договор се явявал втори такъв между страните.Съгласно сключеният договор за
заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в
общ размер на 230.00 лева, като последният е усвоил цялата сума веднага след сключване
на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си по
договора.Последното е видно от приложения по делото платежен документ, а именно
разписка №07000537763030 от дата 07.02.2017г., от която се установява, че на
посочената дата ответникът е получил в брой от „ Изипей „ - „ Money Transfer „,
с наредител „ Вивус „ сума в размер на 230.00 лева.Кредитът бил отпуснат за
срок от 30 дни, с падежна дата 06.03.2017г..
На
13.02.2017г. ответникът направил искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 70.00 лева, като отново отправил искане за експресно разглеждане на
заявката.Договорът бил изменен на същата дата – 13.02.2017г..На тази дата
кредитодателят отпуснал и исканата сума на кредитополучателя в „ Изипей „ АД.От
приложения по делото платежен документ, а именно разписка №07000540860414 от
дата 13.02.2017г. се установява, че на посочената дата ответникът е получил в
брой от „ Изипей „ - „ Money Transfer „, с наредител „
Вивус „ сума в размер на 70.00 лева.Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни, с
падежна дата 06.03.2017г..
В
последствие договорът за кредит бил изменян още два пъти, след отправяне на
искане за отпускане на допълнителна сума в размер както следва:
-
на 100.00 лева на 15.02.2017г., с падеж 06.03.2017г..От приложения по делото
платежен документ, а именно разписка №07000541758643 от дата 15.02.2017г. се
установява, че на посочената дата ответникът е получил в брой от „ Изипей „ - „
Money Transfer „, с наредител „ Вивус „ сума в размер на 100.00
лева;
-
на 200.00 лева на 21.02.2017г., с падеж 13.03.2017г..От приложения по делото
платежен документ, а именно разписка №07000544015551 от дата 21.02.2017г. се
установява, че на посочената дата ответникът е получил в брой от „ Изипей „ - „
Money Transfer „, с наредител „ Вивус „ сума в размер на
200.00 лева;
С
изменението на договора за кредит, ответникът се задължил да върне на
кредитодателя сума в общ размер на 750.41 лева, от които главница в размер на
600.00 лева, договорна лихва в размер на 15.98 лева и такса за експресно
разглеждане в размер на 134.43 лева.
Кредитополучателят
се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита съгласно т.11
от ОУ, приложими към договора за кредит, като крайният срок за връщане на
сумата е бил удължен до 13.03.2017г..С настъпването на падежа на договора –
13.03.2017г., ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, и
въпреки отправените до него покани, същият не погасил задължението си.
На
23.11.2018г., „ 4финанс „ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищцовото
дружество, в качеството на цесионер, договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договора,
сключен с ответника, които били в общ размер на 1301.21 лева, от които – 600.00
лева – главница, 15.98 лева – договорна лихва, 134.43 лева – такса експресно
разглеждане, 520.80 лева – наказателна лихва и 30.00 лева – за три броя
изпратени напомнителни писма.
Тъй
като длъжникът не изпълнил задълженията си и не заплатил в срок всички дължими
към ищцовото дружество суми суми, на 07.10.2020г. ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, по което било образувано ЧГД №478/2020г. по описа на РС - Оряхово.
На 14.10.2020г., по образуваното ЧГД
№478/2020г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №260038 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сума в размер на 600.00 лева / шестстотин лева и нула стотинки /, представляваща
главница по договор за кредит №**********/04.02.2017г., сключен между „ 4финанс
„ ЕООД / Вивус / и ответника, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 07.10.2020г. - датата на подаване на заявлението в съда / видно от
пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула
стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула
стотинки /.
Заповедта за изпълнение била получена от
длъжника чрез неговата майка на 19.10.2020г..
В
законоустановения едномесечен срок длъжникът депозирал възражение по реда на
чл.414 от ГПК, в което посочил, че съгласно ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
На основание чл.415 от ГПК, с
Разпореждане от дата 12.11.2020г., след подаденото възражение по чл.414 от ГПК
от длъжника, съдът е
указал на заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си
в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
За
да се уважат предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно – наличието на
сключен договор за кредит, изпълнението на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение
за нейното връщане, както и, че вземането е станало изискуемо, каквито
твърдения са изложени в исковата молба.Ищецът също така следва да докаже, както
по основание, така и по размер дължимостта на процесното вземане, както и
правомерността на начисляването му.В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията си в отговора.
В
производството по чл.422 от ГПК, респективно чл.415, ал.1 от ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, а не към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, като в това производство нормата на
чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образуван изпълнителен процес.
В
настоящия случай, безспорно по делото се установява, че вземането произтича от
договор за банков кредит с определен падеж за плащане, а именно договор за
кредит №**********/04.02.2017г., сключен между „ 4финанс „ ЕООД / Вивус / и
ответника за сума в размер на 230.00 лева, отпусната на името на
кредитополучателя, в случая ответника в „ Изипей „ АД на 05.02.2017г., който
договор бил изменен, както следва - на 13.02.2017г., като на ответника била
отпусната в заем допълнителна сума в размер на 70.00 лева получена в брой от
ответника на 13.02.2017г. от „ Изипей „ - „ Money Transfer „;
на 15.02.2017г., като на ответника била отпусната в заем допълнителна сума в
размер на 100.00 лева получена в брой от ответника на 15.02.2017г. от „ Изипей
„ - „ Money Transfer „ и на 21.02.2017г., като на ответника била
отпусната в заем допълнителна сума в размер на 200.00 лева получена в брой от
ответника на 21.02.2017г. от „ Изипей „ - „ Money Transfer „.Падежната
дата за изплащането на кредита била 13.03.2017г..
Отпуснатият
заем на ответника като физическо лице, представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
Съдът
в случая намира, че не следва да анализира дали са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, т.е. дали
процесния договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита, а в настоящия случай претенцията включва
само и единствено чистата стойност на кредита, която е в размер на 600.00 лева.
Установи
се по делото, че кредиторът е изпълнил задължението си по процесния договор за
кредит в срок и съобразно условията по договора по отношение на сумата от
600.00 лева, което е сумата на претендираната главница – същата е била
изплатена на ответника на части, както следва – на 05.02.2017г. – 230.00 лева;
на 13.02.2017г. – 70.00 лева; на 15.02.2017г. – 100.00 лева и на 21.02.2017г. –
200.00 лева чрез „ Изипей „ - „ Money Transfer „, за което били
издадени съответните разписки, подробно описани по – горе, съдържащи подписа и
на ответника като клиент, получил съответната сума по направения в негова полза
превод.
Ответникът не е поискал откриване на
производство по оспорване истинността на процесните разписки, поради което по
делото не бе опровергана формалната им доказателствена сила и съдът приема, че горецитираните
разписки, обективиращи материалноправните отношения между страните са подписани
от ответника, сочен като кредитополучател и пораждат валидни облигационни
правоотношения.
С оглед установеното
обстоятелство, че сумата от 600.00 лева, посочена в договора и допълненията към
него като главница е платена от кредитодателя на ответника, а в последствие
същата като вземане е прехвърлено посредством цесия от кредитодателя на
ищцовото дружество и не е налице плащане от страна на длъжника, то съдът
намира, че същата се дължи от ответника.
Ето защо съдът ще уважи като основателен иска за установяване на
задължението за главница в пълния предявен размер от 600.00 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно
възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла давност, съдът намира
следното:
Правото
на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането –
предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба
по чл.131, ал.1 от ГПК.Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по
установителния иск по чл.422 от ГПК, вр.чл.415, ал.1 от ГПК се е позовал
изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да
се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор
на исковата молба по чл.131, ал.2 от ГПК.
В
настоящия случай ответникът се позовава на ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС.С
цитираното решение, постановено по ТД №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено
съдържанието на понятието „ периодични плащания „ по смисъла на чл.111, б.” В „
от ЗЗД, като е прието, че това понятие се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
По
естеството на вземанията за главница по договор за кредит и по – конкретно дали
задълженията за месечни погасителни вноски представляват периодични плащания,
има трайна практика на ВКС, в която се приема, че уговореното между страните
връщане на предоставената в заем / кредит / сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части.Това е така тъй като нито задължението на
банката – кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й е повтарящо се, а връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски, представлява по своята същност изпълнение
на основното задължение на длъжника на части / чл.66 от ЗЗД /.Поради това,
приложима по отношение на това задължение е общата 5 – годишна давност по
чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3 – годишна давност по чл.11, б.” В „ от ЗЗД, изчислена
от датата на падежа на отделните погасителни вноски.В този смисъл е Определение
№396/18.07.2019г., постановено по дело №30/2019г. на ВКС, ТК, 1 – во т.о..В
случая заявлението е подадено на 07.10.2020г., а уговореният краен срок за
погасяване на кредита е 13.03.2017г., поради което вземането не е погасено по
давност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №478/2020г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / - адвокатско
възнаграждение.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 175.00 лева / сто
седемдесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 25.00 лева / двадесет и
пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 150.00 лева / сто и петдесет лева
и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.Б.М., ЕГН:**********
***, че същият дължи на „ Кредитреформ
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“ Шандор Петьофи „ №10, представлявано от Р. В. - управител, сума в
размер на 600.00 лева / шестстотин
лева и нула стотинки /, представляваща главница по договор за кредит
№**********/04.02.2017г.; 13.02.2017г.; 15.02.2017г. и 21.02.2017г., сключен
между „ 4финанс „ ЕООД / Вивус / и ответника, като в последствие вземането е
прехвърлено в полза „ Кредитреформ
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София
по силата на договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., за която сума
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260038/14.10.2020г. по ЧГД №478/2020г.
по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в съда – 07.10.2020г. / видно от пощенското клеймо / до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.М., ЕГН:**********
*** да заплати на „ Кредитреформ България „ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Шандор Петьофи „ №10,
представлявано от Р.В.- управител сума в размер на 75.00 лева / седемдесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща сторените в заповедното производството
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.М., ЕГН:**********
*** да заплати на „ Кредитреформ България „ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Шандор Петьофи „ №10,
представлявано от Р.В. - управител сума в размер на 175.00 лева / сто седемдесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: