Р Е Ш Е Н И Е

 гр.София, 27.03.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                         7-ми  състав

на двадесет и шести февруари                                                            година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                    СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева         

Секретар:  Ирена Апостолова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12555  по описа за 2018 год.,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) вр. с чл.288, ал. 11 от КЗ/отм/.

 

             По изложените в исковата молба обстоятелства  и увеличение на иска допуснато в о.с.з. на 18.09.2018г., ищецът    Б.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***  е предявил срещу „Г.ф.“, ЕИК: *******, чл. 288, ал. 11, вр. с ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), иск за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.03.2013 г., около 8 часа, в гр. София, по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата от 21.01.2016 г. – датата  на отказа до окончателното й изплащане.

         Ищецът Б.М. твърди, че 13.03.2013 г., около 8 ч., в гр. София, бул. „Андрей Сахаров“, в лявата лента за движение, е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което е претърпял травматични увреждания. Твърди се, че водачът на МПС - автобус не е пропуснал правомерно преминаващия на зелен сигнал ищец, като пешеходец и го е блъснал след което напуснал местопроизшествието. Сочи се, че за инцидента е съставен КП за ПТП с пострадали лица № К246/13.03.2013 г.

        Твърди се в исковата молба, че по случая било образувано ДП № 11201/2013 г., по описа на СДВР, съответно пр.пр. № 13783/2013 , по описа на СРП, като с решение от 26.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 18956/2013 г., по описа на СРС, НО, 108 с-в, не били установени по категоричен начин превозното средство и водачът на същото.

         Поддържа се още, че вследствие на ПТП ищецът е откаран в УМБАЛ „Света Анна” АД, с опрасвания от болки в гръдния кош и лявото коляно. След преглед било установено, че Б.М. е получил разкъсване на предно медиалната връзка на лявата коленна става, от което и произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, затруднено движение, като ищецът и до сега изпитва болки в крака при промяна на климатичните условия и при натоварване, и притеснение, че няма да се възстанови напълно и болката ще го съпътства цял живот. Твърди се, че ищецът подал молба с вх.№24 -01- 402 /08.07.2016г. до ответния ГФ  за плащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като била образувана щета №2100009/07.01.2015г. Твърди се, че с писмо изх. №24-01-402.1./12.07.2016г. Г.Ф.отказал на ищеца да му изплати обезщетение по заведената претенция.

 

          Въз основа на изложените обстоятелства  ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди  ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1000 лв., предявен като частичен от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.03.2013 г., около 8 часа, в гр. София, по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата от 21.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

          В определение постановено на основание чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 18.09.2018г. по гр.д.№ 347/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, е допуснато увеличение на размера на иска от 1000лв. на 30000лв., като съобразно правилата на родовата подсъдност, делото е прекратено пред СРС и изпратено на СГС.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Г.ф.“, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водач на автобус на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, който е бил с действаща задължителна застраховка ГО, поради което не е налице основание за привличане отговорността на ГФ.  Твърди, че не следва да отговаря за вреди, причинени от неиндивидуализирано МПС с идентифициран застраховател. Поддържа, че в случая не се касае за „неидентифициран автомобил“, тъй като смисълът на понятието е да се касае за неустановен автомобил, с неизвестен застраховател.  Излага довод, че отговорността му не следва да се ангажира, тъй като в случая се касае за неиндивидуализиран автобус № 88, със сключена ГО. Моли се искът да бъде отхвърлен. Ангажират се доказателства.

В открито заседание ищцата чрез адв. С. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.

           В открито заседание ответникът Г.Ф.чрез пълномощника си юрк.П.оспорва иска. Представя списък на разноски.

        Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

 

           От приетия неоспорен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К- 246/13.03.2013 г., по описа на ОПП-СДВР,  че на 13.03.2013 г., около 08:00 ч., в гр. София, бул. „Андрей Сахаров“   с  ул. „М. Андонов“ е настъпило ПТП между неустановено МПС  и пешеходецът Б.С.М.. Като причини и обстоятелства в неоспорения протокол е отразено, че МПС се движело по  бул. „Андрей Сахаров“ към  ул. „Ал. Малинов“  и на пешеходната пътека, регулирана със светофарна уредба при кръстовището  с  ул. „М. Андонов“ реализирало ПТП с пресичащия пешеходец М., като водачът на превозното средство напуснал произшествието и останал неустановен. /л.6 от приложеното гр.д.№ 347/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 състав/   

       В показанията си  свидетеля очевидец  Д.С.Д./34г., без родство/, сочи, че преди около пет години с ищеца Б. ***, като пресичали от другата страна на пазара, на пешеходна пътека,  на зелен светофар. С.Д.сочи, че той бил минал вече, ая приятеля му Б. бил по средата на пътеката, когато минавал рейс №88, който мислели, че ще спре, но той не спрял и ударил пресичащия Б.. Свидетелят сочи, че шофьорът на автобуса спрял да види какво става и като видял, че пешеходецът е жив, си  тръгнал.  С.Д.посочва, че бил в шок и не успял да запамети регистрационния  номер на автобуса. С пострадалия Б. отишли в Окръжна болница.

      Не се спори, че по случая било образувано ДП № 11201/2013 г., по описа на СДВР, съответно пр.пр. № 13783/2013 , по описа на СРП, по което било повдигнато обвинение на В.С.С.за престъпление по чл.343, ал.3, алт. 4 и 6 от НК.

        С  решение от 26.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 18956/2013 г., по описа на СРС, НО, 108 с-в, подсъдимия В.С.С.- бил признат за невинен за това, че на 13. 03.2013 г. около 07.55 часа. в гр. София,  при управляване  моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес'' модел „345J" с per. № *******по     бул."Андрей  Сахаров" с посока на движение от ул.“Йерусалим" към  бул. "Александър Малинов"   в  района на кръстовището с ул. „М. Андонов" на обозначена пешеходна пътека с М8.2      нарушил правилата за движение по  пътищата, чл. 12 ал.      1 от ЗДвП:“ …за регулиране движението  пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.",  вр. чл. 31 ал.7 т. 1 от ППЗДвП: „Светлинните сигнали имат следното значение червена светлина - означава „Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека и  с чл. 119 ал 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре" и по предпазливост причинил на Б.С.М. средна телесна повреда изразяваща се в разкъсване на предно медиалната връзка на лявата коленна става, което довело до трайно затруднение на движенията  на левия долен крайник за повече от 30 дни./л.33-л.40 от приложеното гр.д.№ 347/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 състав/   

     В мотивите на Решение от 26.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 18956/2013 г., по описа на СРС, НО, 108 с-в,  съдът  е приел, че не са установени по категоричен начин авторството на деянието, превозното средство и водачът на същото.

        В  приетото неоспорено заключението на  САТЕ, се сочи, че  за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-246 от 2013 г., в който са отразени обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието:  На 13.03.2013 г. около 08:00 часа, неизвестен автобус се движил по бул. „А. Сахаров”, с посока от ул. „Йерусалим” към бул. „Ал. Малинов” и на пешеходната пътека , регулирана със светофарна уредба, при кръстовището с ул. „М. Андонов”, водачът реализира ПТП с пресичащия по пешеходната пътека, пешеходец М.. След настъпване на произшествието, водачът на автобуса напуска мястото на произшествието. Вещото лице инж. Й.Д.Й.сочи, че  от анализа на данните, може да се направи извод, че най – вероятното място на удара е по дължината на платното на бул.“Андрей Сахаров“ в очертанията на пешеходната пътека намираща се в кръстовището с ул. „М. Андонов“.  

 

Обоснован е извод, че от техническа гледна точка  причината за настъпване на процесното ПТП  е поведението на водача на автобуса, който не е изчакал преминаването на движещия се на пешеходна пътека, пешеходец Б.М..

Приетото неоспорено заключението на  САТЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.

 

      Видно от приетата извадка от журнал на УМБАЛ „Света Анна“ АД,  ищецът Б.М. е бил  прегледан в спешно отделение на лечебното заведение.

За доказване на вида и тежестта на причинените на ищеца  увреждания е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р Владимир В.– специалист ортопед траваматолог.  От приетото заключение на  СМЕ се установява, че вследствие на настъпилото на 13.03.2013 г. ПТП, ищецът е получил следните увреждания:  КОНТУЗИО НА ЛЯВОТО КОЛЯНО, ЧАСТИЧНО РАЗКЪСВАНЕ НА ПРЕДНА КРЪСТНА ВРЪЗКА И РАЗКЪСВАНЕ НА ЗАДНИЯ РОГ НА ВЪТРЕШНИЯ МЕНИСКУС. Проведено му е консервативно лечение с покой, физиотерапия и ЛФК. В.л. д-р В.обосновава извод, че лечебният и възстановителен период при ищеца е бил около 3 месеца. Сочи се, че ищецът е претърпял е болки и страдания около 3 месеца, като през първите 15 дни болките са били с по- интензивен характер.

 От заключението на СМЕ се установява, че ищецът ще има болки и нестабилност при по- голямо натоварване на лявото коляно и промяна на времето, които ще останат за цял живот, тъй като не е проведено оперативно лечение.

При обясненията си в о.с.з. на 10.07.2018г. вещото лице д-р В.пояснява, че се касае за скъсана предна къса връзка на коляното, водеща до нестабилност на коляното завинаги. Пояснява още, че  ако се направи операция състоянието би се подобрило.

 Заключението на приетото от съда и неоспорено  от страните единична СМЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.  

 

По делото е  разпитана като свидетел Ю.И.М.(54г., майка на ищеца) , която сочи, че инцидента със сина и се случил през март 2013г. Сочи, че Б. и се обадил, че го е блъснал автобус. Обработили ранения му крак в Окръжна болница, и като се прибрал вкъщи бил с превързан крак и коляно подуто като плондир. Сочи, че болките му били страшни,  правили му осем пункции  на коляното, защото събирало течност, поради скъсаните връзки. След това, като спаднал отока му поставили 11 инжекции. Свидетелката сочи, че   през целият възстановителен период  сина и не можел да се грижи сам за себе си, за него се грижила свидетелката, поради което й се наложило да напусне работа, за да го обслужва. Синът й не трябвало да стъпва на увредения крак и да го натоварва, придвижвал се с патерици. Св. Ю.М.сочи, че операция не била извършена, тъй като не било сигурно, че ще е успешна, а и този вид медицински интервенции били скъпи.

Показанията на свидетелката. Ю.М., съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, тъй като кореспондират с неоспореното заключение на СМЕ.

 

 По делото е безспорно, като се установява и от приетата Щета №210009/ 07.01.2015 г.  , че по повод на подадена от ищеца М.  молба вх.№ 07.01.2015 г.  ответникът Г.Ф.с решение №2 -3/21.01.2016г. на управителния съвет е отказал изплащане на обезщетение,  с мотива, че според материалите по АТЕ по н.а.х.д. № 18956/2013 г., по описа на СРС, НО, 108 с-в, автобусите по линия №88 в гр.София са идентифицирани и имат застраховка „ГО“. /л.43-л.44 от приложеното гр.д.№ 347/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 състав/   

С писмо от 24-01-12/21.01.2016 г. решението за отказ на УС на ГФ било изпратено на ищеца.

             Не се спори по делото, че от страна на ответника не е изплащано обезщетение на ищцата.

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

 

          Искът с правно основание  чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ вр. чл.288, ал.11 от КЗ /отм./  е допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

      Основателността на иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) срещу Г.Ф.е предпоставена от установяване елементите на следния фактически състав, а именно: че в резултат на противоправното поведение на неустановено МПС, ищецът претърпява описаните в исковата молба вреди.

            Настъпването на пътнотранспортното произшествие съдът приема за установено от съвкупния анализи на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля очевидец   и Решение от 26.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 18956/2013 г., по описа на СРС, НО, 108 с-в,  …. Събраните доказателства сочат на извода, че е на 13. 03.2013 г. около 07.55 часа. в гр. София,  МПС  - автобус , с неизвестен ДК № и с неустановен водач,  се движил от ул.“Йерусалим" към        бул. "Александър Малинов"   в  района на кръстовището с ул. „М. Андонов" на обозначена пешеходна пътека, като   нарушил правилата за движение         по  пътищата, не пропуснал стъпилия  на пешеходната пътека Б.С.М. и му причинил средна телесна повреда изразяваща се в разкъсване на предно медиалната връзка на лявата коленна става, което довело до трайно затруднение на движенията  на левия долен крайник за повече от 30 дни.

        По делото няма доказателства, които да сочат на друг източник на уврежданията, за да се приеме, че е друга  причината за тяхното настъпване.

 

          Следователно събраните доказателства установят, че поведението на водача на автобуса, напуснал произшествието  е противоправно, тъй като разпоредбата на чл. 119 ал 1 от ЗДвП: го задължава „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре". След като по делото се установява, че в резултата на пътнотранспортно произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения водач на неустановеното МПС ищецът е получил травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието, ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното исковете са доказани по основание.

 

Безспорно се установи,  че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

        Размерът на  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията.  В случая следва да се вземе предвид, че са причинени две средни телесни повреди, т.е.  и че същите са довели до трайно затрудняване на движението на пострадалата, като същата е търпяла болки и страдания. Установи се, че в резултат на процесното  ПТП ищецът Б.М. на 28 г. години е получил следните увреждания – контузия на ляво коляно, разкъсване на предно медиалната връзка на лявата коленна става, разкъсване на задния рог на вътрешния менискус.

        Установи се също, че периода  на възстановяване и лечение е около 3 месеца.   Видно от  заключението на приетата  СМЕ, че в резултат на травмата, ищецът ще има болки и нестабилност при по- голямо натоварване на лявото коляно и промяна на времето, които ще останат за цял живот, освен, ако бъде проведено оперативно лечение.

Безспорно в следствие на травматичните увреждания се е затруднило не само придвижването на ищцата, но и нейното ежедневие- причинени са му неудобства от битово и хигиенно естество/показанията на св.М./.

  Предвид на така изложените обстоятелства, и като съобрази и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането - 2013г.,   съдът намира, че обезщетение в размер на 15 000 лв. ще представлява справедливо обезщетение за претърпените от Б.М. болки и страдания, в който размер главния иск е основателен и доказан. За разликата над 15 000лв. до пълния предявен размер 30 000лв., като неоснователен, иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли.

Относно искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

 Съгласно чл.288 ал.7 от КЗ/отм./ ответникът дължи претендираните лихви считано от датата на изтичане на срока за произнасяне на претенцията – 07.04.15 г.,  доколкото не се спори, че щета №21009/ 07.01.2015 г.  за неимуществени вреди на  Б.М.  е образувана на 07.01.2015г. при ответния Г.ф.. Следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от 08.04.2015г.  В случая обаче обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, се претендира  21.01.2016г., като предвид диспозитивното начало  върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди лихва от тази дата.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК, на ищецът има право на разноски в размер на 185лв./общо сторените разноски възлизат на 370лв./

На основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца Адвокатско дружество „Г.и п.“ чрез адв. С.С. сумата от 1176 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.

  С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника Гаранционен фанд,  сумата 75.00 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, юрисконсултско възнаграждение.

  На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът Г.Ф.следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса  по делото в размер на 560.00 лв. пропорционално на уважената част от иска

 

  По изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,  на основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сумата от 15 000лв.  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, последица  на ПТП, настъпило на 13.03.2013г. причинено от  МПС с неустановен ДК номер и неустановен водач, ведно със законната лихва от 21.01.2016 г.  до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  от присъдения до целия предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на  Б.С.М., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,  разноски от 185лв.  пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Адвокатско дружество „Г.и п.“ чрез адв. С.Е.С. - управител, на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1176 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

   ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН: **********, да заплати на Г.ф., със седалище и адрес на управление ***, сумата 75.00 лв. - съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

    ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС, сумата 560.00 лв., представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                                        СЪДИЯ: