ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1113/13.7.2020г.
Град Пловдив, 13.07.2020
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав,
в закрито заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа административно
дело № 1447 по описа
на
съда за 2020година, докладваното от председателя, за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Образувано
е по жалба на А.С.А. *** против Писмо №1029-15-3459/10.06.2020г., издадено от
началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ- Пловдив, с искане същото да бъде
признато за нищожен индивидуален административен акт и преписката върната за
ново произнасяне на административният орган. Сочи се обстоятелството, че същият
е подал заявление вх.№Ц1029-15-3142 от 04.06.2020г да бъде приложена
разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО по отношение на вземания на НОИ за надвзета
от него пенсия, като в тази връзка
вместо изискуемо се съобразно КСО Разпореждане, му е било връчено процесното писмо, с което е уведомен за издадена Заповед №Ц3009-15-22/12.05.2020г.
на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с която на основание чл.115 ал.1 от КСО е
заличено поради изтекла давност вземането на НОИ за периода от 30.06.2009г до
31.12.2009г. в общ размер на 14221.64 лева. Излагат се съображения, че по отношение
на него не е приложим реда по чл.117 от КСО.
Ответният
административен орган Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Пловдив в придружително писмо към административната преписка излага
съображения, че процесното писмо не съставлява
индивидуален административен акт, то има само уведомителен характер и същото не
подлежи на обжалване по административен и съдебен ред. Моли жалбата да се
остави без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
Настоящият
състав след като разгледа жалбата, по която е образувано производството по
настоящото дело, обсъди становищата на страните, намира че същата е недопустима,
поради следните за това основания:
От
постъпилата от ТП на НОИ – Пловдив преписка се установява, че спрямо жалбоподателя
е издадено Разпореждане №********** /протокол №Ра-743/24.09.2014г./ на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на неправилно
изплатена сума за пенсия ОСВ за периода 01.11.2005г до 31.07.2014г. в размер на
55404.87 лева главница и начислена лихва в размер на 43082.51 лева. Същото е
частично отменено с Решение РД-370/13.11.2014г на Директор на ТП НОИ-Пловдив и
на осн. чл.115 ал.1 от КСО е погасено вземането за
периода 01.11.2005г. до 31.12.2008г., а в останалата част административното
производство по него е спряно до влизане в сила на Разпореждане №**********,
взето протокол 133/29.08.2014г.. С Определение №10395/02.12.2014г. по адм. дело №3262/2014г на Административен съд-Пловдив е
отхвърлена жалбата на А. срещу спирането на административното производство,
като то е потвърдено с Определение №638/20.01.2015г. по адм.
дело №59/2015г по опис на ВАС. Същевременно и Разпореждане **********,
/ПР133/29.08.2014г./ е влязло в сила на 27.07.2018г. след влизане в сила на
Решение №9208/27.07.2018г по АД №1075/2016г на ВАС.
Според чл. 114, ал. 1 от КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват
от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл. 113. Разпоредбата на
чл.114 ал.3 КСО сочи, че за възстановяване
на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на
доброволно изпълнение в
14-дневен срок от връчването му. Съответно Разпорежданията се връчват по реда на чл.110 ал.4 КСО лично срещу подпис на
отговорните лица или по пощата
с обратна разписка. Същевременно нормата на чл.115 ал.1 КСО определя, че вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях
се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, за която се
отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или
прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане
на длъжника, като т.1 на ал.3 от чл.115 КСО сочи, че
давността се прекъсва с влизането в сила на
разпореждането за установяване на вземането.
Очевидно е,
че издадено разпореждане за установяване на вземането се
явява Разпореждане №**********
/протокол №Ра-743/24.09.2014г./ на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив за
възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия ОСВ, което е влязло в
сила. Процесното писмо с изх. №1029-15-3459/10.06.2020г.,
издадено от началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ- Пловдив има само
уведомителен характер с оглед заявеното от молителя да бъде уведомен за
приложението на разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО. Неговата функция се свежда единствено
до уведомяване на длъжника, какви мерки са предприети за приложение на чл.115 ал.1 КСО с оглед и предприетите принудителни изпълнителни действия. Писмото няма
самостоятелно действие, поради което не
подлежи на оспорване по съдебен
ред. Същото не попада и сред изчерпателно изброените в чл. 294 АПК
актове и действия на органа по
изпълнението, по отношение на които
е допустим съдебен контрол. Същото не е и сред изброените в чл. 117, ал. 1 КСО актове,
които задължително подлежат на йерархичен
контрол пред директора на съответното
ТП на НОИ. С така издаденото
писмо не се създават нови
права или задължения за неговият адресат
и не се засягат
по никакъв начин правата и законните му интереси,
като същият само се уведомява,
че е приложена разпоредбата на
чл.115 ал.1 КСО за част от сумите, подлежащи на възстановяване от негова страна. Това писмо има уведомително
предназначение
/включително, относно конкретния размер на задълженията/, поради се явява положителна процесуална предпоставка за заявителя. Нито в него, нито в посочените разпоредби на чл.117 и 118 от КСО е предвидена изрична възможност за обжалването му. От всичко това
следва извода, че обжалваното от А. писмо изх.№ 1029-15-3459/10.06.2020г.,
издадено от началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ- Пловдив, не е административен акт по смисъла
на чл. 21 от АПК, респективно не е акт от
категорията на тези, изброени в чл. 117, ал. 1 КСО. То
не създава права и/или задължения,
нито засяга права, свободи или законни интереси
на своя адресат
и не подлежи на обжалване нито
по административен, нито по съдебен
ред. Налице е волеизявление,
което на основание по чл.159 т.1 АПК не подлежи на оспорване
Ето защо на осн. чл.159 т.1 АПК , Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.А.,***
срещу Писмо изх.№ 1029-15-3459/10.06.2020г.,
издадено от началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ- Пловдив с което А. е
уведомен за приложението на чл.115 ал.1 КСО по отношение на дължими суми за надвзета
пенсия, определени към 01.06.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело
№1447/2020 година по описа на Административен
съд Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: