Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на ЕТ “РЕБ – Аполон – Кирил Йосифов” – Кирково, предсталяван от Кирил Йосифов Моллов от с.Кирково, община Кирково, с ЕГН: **********, срещу Решение № 38 от 28.03.2006г. по н.ах. дело № 266/2005г. на Районен съд – гр.Момчилград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0003/09.02.2005г. на Началника на отдел “Данъчен контрол” при ТДД – Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС във вр.с чл.82 ал.1 и ал.2 и чл.55 ал.5 и 6 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена санкция в размер на 6 723,00 лева. Атакуваното решение било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В нарушение на чл.34 от ЗАНН, акт за установяване на административно нарушение не бил съставен в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя. Моли да бъде отменено атакуваното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли решението, предмет на обжалването, да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС-Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – гр.Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 0003/09.02.2005г. на Началника на отдел “Данъчен контрол” при ТДД – Кърджали, с което на осн. чл.135, ал.1 от ЗДДС е наложена на ЕТ “РЕБ – Аполон – Кирил Йосифов” – Кирково, предсталяван от Кирил Йосифов Моллов “ имуществена санкция” в размер на 6 723.00 лв. за нарушение по чл.82, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗДДС. Потвърденото НП е издадено против жалбодателя за това, че при извършване на данъчна ревизия на ЕТ “РЕБ – Аполон – Кирил Йосифов” – Кирково, извършена с ДРА № 607 от 18.10.2004год., са били установени липси на стоки по покупни цени в размер на 16809.27 лв., за която липса ЕТ дължал ДДС – 20 % - 3361.85, които не е начислил. Собственикът на ЕТ “РЕБ – Аполон – Кирил Йосифов” – Кирково е следвало да начисли ДДС за месец август 2004 год. и да го включи в справката-декларация и магнитния носител до 14.09.2004 г. На 02.09.2004 год. била извършена инвентаризация на наличните стоки във фирмата, за което бил съставен протоколи № 0520106 от 02.09.2004 г., № 0520107/02.09.2004г., № 0562124/02.09.2004г. и № 0562125/02.09.2004г. Установена била липса на стоки в размер на 16809.27 лв. Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му ДДС за закупени от него стоки, при установяване на липси начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. На основание чл.82, ал.1 от ЗДДС за установената липса данъчния орган начислил данък. Начисленият данък бил в размер на 3361.85 лв., като размерът му бил съобразен с ползвания от жалбодателя данъчен кредит при закупуване на стоки с фактури - данъчна основа в размер на 16809.27 лв х 20% = 3361.85 лв. за начисляване на ДДС. Нарушението било извършено в счетоводството на фирмата и установено на 04.10.2004 год., когато му е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения на какво се дължи стойностната разлика между наличноститие от стоки, установена при инвентаризацията от 02.09.2004г. и наличностите по счетоводни данни и има ли от наличните стоки на 02.09.2004г. доставени стокои, за които не е ползван данъчен кредит. С описаното ЕТ “РЕБ – Аполон – Кирил Йосифов” – Кирково бил нарушил състава чл.82, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.82, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗДДС, наказващият орган му е наложил имуществена санкция в размер на 6723.00 лева. Настоящата инстанция намира, че сочените касационни основания – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, не са налице. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин по делото е установено, че жалбодателят е извършил вмененото му нарушение. Този извод на съда е правилен и обоснован. С оглед събраните по делото доказателства – ДРА 607/18.10.2004 г., АУАН, Заповед № 467/23.08.2004г. и показанията на актосъставителя и свидетелката Панайотова, се установява следната фактическа обстановка: При извършена данъчна ревизия, възложена с акт № 511/11.08.2004 г. и № 607/07.09.2004г. е констатирано, че наличните стоки по с/ка 303 ”Стоки” по оборотна ведомост на ЕТ “РЕБ – Аполон – Кирил Йосифов” – Кирково към 02.09.2004 г. са на стойност 23 023.35 лв./по отчетна стойност/. От извършена инвентаризация с протоколи за извършена проверка№ 0520106 от 02.09.2004 г., № 0520107/02.09.2004г., № 0562124/02.09.2004г. и № 0562125/02.09.2004г. , е установено, че във фирмата към 02.09.2004 г. се намират в наличност стоки на стойност 7 456.90 лв./по отчетна стойност/. Собственика на фирмата на 04.10.2004 г. е декларирал, че разликата се дължи на „неизписани продадени стоки”, както и, че от наличните при инвентаризацията стоки няма доставени стоки, за които не е ползван данъчен кредит. Ревизията е приключила с ДРА № 607/18.10.2004 г., с който е установено, че са налице липси в размер на 16809.27 лв, която липса се явява разликата между стойността на отразените стоки по сметка 304”стоки” към 02.09.2004 г. – 23 023.35 лева и стойността на наличните стоки при извършената инвентаризация към 02.10.2004 г. – 7 456.90 лева. ДРА е влязъл в сила, констатациите по него не са оборени от жалбодателя, поради което същите се считат за верни. На основание чл.82, ал.1 от ЗДДС данъчният орган е начислил ДДС върху стойността на липсващите стоки в размер на 3 361.85 лв./16809.27лв. х 20%=3361.85лв./. Съгласно цитираната разпоредба, регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за закупени от него стоки, при установяване на липси начислява и дължи ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит. Или с други думи, като не е начислил ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит върху установените липсващи стоки /липси/, жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗДДС, т.е. осъществил е от обективна и субективна страна деяние, съставляващо административно нарушение, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Правилно, както е посочил първоинстанционният съд, наказващия орган е приложил и административно-наказателната разпоредба, а именно чл.135, ал.1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице /каквото е жалбодателя/, което е задължено, не начисли данък, се наказва с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лева. Наказващия орган, след като е изчислил следващия се данък за липсващите стоки на обща стойност 16 809.27 лв., който е бил приспаднат като данъчен кредит, но не е бил начислен, а именно ДДС в размер на 3361.85 лева, правилно е определил следващата се имуществена санкция в размер на 6723.00 лева. От изложеното следва извода, че постановеното първоинстанционно решение не е неправилно, поради нарушение на материалния закон, т.к. съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Решението не е неправилно и поради необонованост, т.к. направените от съда изводи съответстват на събраните по делото доказателства. Не е налице и третото сочено касационно основание, а именно неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на решението не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното от своя страна води и до извода, че са правилни и обосновани изводите на районният съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговата отмяна. Не е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, както твърди жалбодателя, т.к. АУАН е издаден в законовия тримесечен срок от откриване на нарушителя, както отново правилно е приел и районния съд, т.к. нарушението е установено по време на извършване на данъчната ревизия на фирмата – 04.10.2004 г., а не както се твърди от жалбодателя с протокола за извършена инвентаризация, който установява единствено наличната стока към 02.09.2004 г., но не и липсващата такава и разчитането на данъчния субект по ЗДДС, които обстоятелства са установени по време на извършване на данъчната резивия. Предвид всичко изложено, следва обжалваното решение на Районния съд – гр.Момчилград да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 28.03.2006г. по н.ах. дело № 266/2005г. на Районен съд – гр.Момчилград. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|