Р Е Ш Е Н И Е
№ 214/26.06.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия,
На тридесет и първи май Година
2018
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:Капка Павлова
при секретаря Златка Стоянова_____________
и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа
докладваното от член съдията Капка Павлова, гр. дело № 86 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба съображения „Банка
ДСК“ ЕАД моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата Г.И.Ц.,
че същата дължи на ищцовата страна следните суми: 47449,94лв., представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от ***, 8609,56лв.
договорна лихва за периода 17.02.2016г.-22.08.2017г.; 300,05лв., представляващи
лихвена надбавка за периода от 17.02.2016г. до 22.08.2017г., 120 лв. такси и
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2017г..
до окончателното й изплащане, както и 1129,59лв., представляващи държавна такса
и 50лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Последните суми очевидно
са разноски, направени в заповедното производство. За тези суми е
издадена заповед №1190 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№5473/2017г. по описа на ПРС. Ищцовата
страна основава претенцията си на твърдението, че между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който е предоставила на ответницата сумата 50 000лв.
за срок от 120 месеца. Ц. е следвало да върне същата заедно с уговорената
възнаградителна лихва на равни месечни вноски за посочения период съгласно
погасителния план. Тъй като кредитополучателят не е погасявал редовно анюитетните
вноски и е допуснал просрочие, то Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем и е начислила предвидените в същия санкции/лихвена надбавка/.
Г.И.Ц. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва същата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Позовава се на нищожност на договора поради противоречие със закона, липса на
форма и съдържание, посочени императивно
в Закона за потребителския кредит и ЗКИ.
Пернишкият окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание.чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422,ал.1 от ГПК,
както и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Видно от представения с
исковата молба Договор за кредит за текущо потребление от *** на посочената
дата „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на
ответника по делото Г.И.Ц. сумата 50 000лв. Същата представлява кредит за текущо
потребление, който е следвало да бъде издължен за период от 120 месеца.
Уговорено е, че за така отпуснатия кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на 9,5% или 0,03% на ден, който е формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR/ EUROBOR 1,181% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,319% при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД” и приложенията
към него. При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и лихвеният процент става този по стандартни потребителски кредити.
Последният се формира от 6 –месечния SOFIBOR/ EUROBOR към съответната дата и фиксирана надбавка в размер
на 13,763%.. Посочен е годишният процент на разходите, както и че той може да
се променя при предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.15 е
предвидено, че кредитополучателят ще заплаща и дължимите такси и комисионни
съгласно Тарифата за условията, лихвите,таксите и комисионните на Банката. Неразделна
част от договора е погасителният план, който е приложен по настоящото дело
Представени са Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо
потребление на Банка „ ДСК”. В същите е
предвидено, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на
кредитополучателя, открита в банката. В чл.19.1 е предвидено, че при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. В случай, че месечната вноска бъде погасена до седмия ден
след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Съгласно чл. 19.2, при допусната забава в плащанията
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта
посочено е, че тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
Движението по сметката на ответницата се установява от
приложеното „извлечение за периода
03.06.2015г. до 13.02.2018г.”, което не е оспорено от ответницата и
представлява доказателство по смисъла на чл.182 от ГПК.
С нотариална покана рег.№1666/2017,
акт 179,т.І на нотариус В.Я.с рег.№*** на НК и район на действие РС-Перник вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо. Същата е
получена от лице от домакинството на
кредитополучателя със задължение да бъде предадена. Фактът на получаване
на уведомлението не е оспорен от ответницата.
По делото е допусната и
изслушана съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П.. От
заключението по същата се установява какъв е точният размер на дължимите суми по
пера – главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава и дължими такси и
разноски.
Вещото лице е извършило
проверка в счетоводството на Банката и е
установило, че сумата по кредита е преведена по разплащателната сметка
на ответницата. За периода до
28.04.2016г. същата е внесла сума в размер на 5911,56лв., от които 2550,06лв.
главница, 3329,07лв. договорна лихва и 32,43 санкционна лихва. С последното плащане,
направено на 28.04.2016г. са погасени вноски по главница за м.12.2015т. и
м.01.2016г. Вноската, дължима на 17.02.2016г.
и всички следващи такива не са платени. Към датата на изготвяне на
заключението са дължими 47449,84лв. главница и 6406,97 договорна
лихва при преференциалния лихвен процент, уговорен от страните. При приложение
на стандартния лихвен процент договорната лихва е в размер на 8609,56лв. Вещото
лице е проследило промяната в лихвените проценти съгласно уговорките в договора
– при промяна на SOFIBOR и е
констатирало, че същите са коректни, като на два пъти лихвеният процент е
намаляван. Увеличението на лихвения процент до стандартния такъв е направено
след спиране на плащанията и малко по-късно от
момента, уговорен в договора.Таксата от 120 лв.е начислена еднократно
съгласно Тарифата на банката.
С оглед на така събраните доказателства
съдът приема за безспорно установено, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски
кредит. Ищцовото дружество „Банка ДСК” ЕАД има качеството на кредитор по същия,
а ответницата на кредитополучател. С
този договор на Г. Ц. е предоставена
сумата 50 000лв., която тя се е задължила
да върне за срок от 120 месеца заедно с уговорената възнаградителна лихва,
която се изчислява като процент от длъжимата сума. Ответницата е получила
заемната сума, но е изпълнила задължението
си за връщане на същата заедно с договорената лихва само частично. Последната
заплатена анюитетна вноска е тази, дължима на 17.01.2016г. като същата е
внесена със забава. Предвид
обстоятелството, че са налице повече от 90 дни забава по кредита, то са
настъпили предпоставките за обявяване на
същия за предсрочно изискуем. Банката е упражнила своето право да обяви тази изискуемост
и направила това с нотариална покана, получена от лице от домакинството на ответницата на 02.06.2017г.
Тъй като кредита е потребителски,
то приложение намират разпоредбите на
ЗПК. В чл.11 от същия е регламентирано минимално необходимото съдържание,
което следва да има договорът за потребителски кредит. В случая са налице
уговорки за всички елементи на договора, за които се изисква изрично постигнато
съгласие, като за част от тях са приложими
Общите условия, които са
неразделна част от договора. Част от същия е и погасителния план, в който са
отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Освен това договорът е сключен в
изискуемата от закона форма
Ответницата по делото има
качеството на потребител по смисъла на §13, ал.1, т.1 от ЗЗП, поради което съдът
е длъжен служебно, дори и без възражение в тази насока, да провери действителността
на договора във връзка с проверката дали има клаузи, които са неравноправни, доколкото се касае за
нищожност, която се извежда от неговия
вид и съдържание.
Съгласно чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП,
като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП.
В случая в договора има клаузи,
които предвиждат едностранна промяна на
лихвения процент, но същата е обусловена от промяната индекса SOFIBOR, а надбавката върху този
индекс е фиксирана за целия срок на договора и е в зависимост само от това дали
се прилага преференциалната такава, свързана с ползване на услуги по пакет
„Частно банкиране на „Банка ДСК” или стандартната надбавка за потребителски
кредити. Предвид на това не може да се приеме, че тази уговорка е неравноправна, тъй като
критерия за промяна на лихвения процент е ясно регламентиран и същият не зависи
от волята на кредитора, а е обективно
обусловен.
С оглед на изложеното следва
да се приеме, че между страните
съществува валидна облигационна връзка. Налице е хипотезата на
чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ –представен паричен заем като заемополучателя дължи
връщане, както на получената главница, така и на договорната лихва, която
представлява цената на предоставения
паричен ресурс. Т.нар. „лихвена надбавка” има характер на неустойка за забава и
също се дължи въз основа на уговорките, постигнати
в договора. Главницата и лихвата са
дължат изцяло поради обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Размерът на задълженията по пера е установен от обсъдената по-горе съдебно- икономическа експертиза.
Предвид на това съдът приема,
че искът за сумите, дължими по договора за кредит е основателен и ще следва да
бъде уважен. Ще следва да бъде признато за установено, че се дължи и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК до
окончателното й изплащане.
Искът в частта му, с която моли да бъде
признато за установено, че се дължат
разноските, направени в заповедното производство е недопустим. В т. 10в на ТР
4/18.06.2014г. по т.д.№4 /2013г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на иска по чл.415, ал.1, респ.422 от ГПК е само оспореното вземане по заявлението, но не и присъдените със заповедта
за изпълнение разноски, които не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск.
Посочено е, че разноските в заповедното
производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК, както и че в исковия
процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране
размера на цената на иска.
Предвид на това претенцията в
тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
– прекратено.
С оглед изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
за исковото и заповедното производство, а именно 1129,59лв
държавна такса, платена в заповедното производство и 1129,59лв. държавна такса,
платена в исковото производство, както и
разноски в размер на 200лв. за възнаграждение на вещото лице, 50лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Водим от гореизложеното
Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.415, ал.1 вр.чл.422 от ГПК
по отношение на Г.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, че същата дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул. „Московска” №19,
представлявана от Главния Изпълнителен директор В.М. С. следните суми:
47449,94лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление
от ***, 8609,56лв. договорна лихва за периода 17.02.2016г.-22.08.2017г.;
300,05лв., представляващи лихвена надбавка за периода от 17.02.2016г. до
22.08.2017г., 120 лв. такси и разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.08.2017г.. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед №1190 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№5473/2017г. по описа на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията да бъде признато за установено, че Г.И.Ц.
с ЕГН ********** с адрес *** дължи
на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.„Московска” №19,
представлявана от Главния Изпълнителен директор В.М.С. 1129,59лв. държавна
такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в
заповедното производство като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСЪЖДА Г.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул. „Московска” №19,
представлявана от Главния Изпълнителен директор В.М.С. сумите 1129,59лв.
разноски за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”,
ул. „Московска” №19, представлявана от Главния Изпълнителен директор В.М.С.
сумите 1129,59лв. разноски за държавна такса, платена в исковото производство,
както и разноски в размер на 200лв. за възнаграждение на вещото лице и 100лв
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :