Решение по дело №18960/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5653
Дата: 27 ноември 2014 г. (в сила от 30 юни 2015 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова Каракашева
Дело: 20123110118960
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 5653

 

гр. Варна, 27.11.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                   Районен съдия: Иванка Дрингова

 

            при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18960 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба № РД-12-9400-885/12.11.2012г. от А.Е.А., ЕГН ********** *** срещу заповед № РД–12-7706-313/19.10.2012г. на Областния управител на Област Варна за одобряване на ПНИ на местност „******”, землището на кв. Г. за имот № ****.

Жалбоподателят излага в жалбата си, че от 2009г. е собственик на ПИ № **** по плана на с.о. „****” от 1996г., с площ от 818 кв.м. Сочи, че с одобрения ПНИ е образуват имот № ****, който обхваща собствения му имот № ****, част от имоти № **** и ****, но като собственици на имота са записани наследниците на Асен Николов. Отправеното искане е да се измени процесната заповед и да су отреди за жалбоподателя имот, съответнстващ на правата му. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й.

            Областният управител на Варненска област, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Намира, че е налице спор за материално право между жалбоподателя и наследниците на а.н.с.. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна С.П.Л. изразява становище за неоснователност на жалбата, поради наличието на спор за материално право и моли за отхвръляне на жалбата.

Заинтересованите страни В.Д.Т., , Р.Р.Г., Н.К.К., В.К.Б., Н.Х.П., Л.И.Б. и Х.Б.Б. не изразяват становище по жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От НА № 6, т.V, рег. № 9374, дело № 794/2009 на нотариус Огнян Шарабански се установява, че на 19.10.2009г. я.н.я. е продал на А.Е.А. ПИ № **** с площ от 818 кв.м., находящ се в гр. Варна, землището на кв. „Г.”, местност „****”, ведно с изградената в него постройка. Праводателят на жалбоподателят се е легимирал като собственик с КНА № 2, т.V, рег. № 9342, дело № 790/16.10.2009г. , издаден по обстоятествена проверка.

От удостоверение за наследници (л.83 и др.) се установява кръга на законните наследници на а.н.с., които са конституирани като заинтересовани страни по делото.

С присъда от 29.04.1945г. на Народния съд е конфискувано цялото движимо и недвижимо имущество на а.н.с..

С решение № 784/21.01.1994г., постановено по н.д. №775/1993г. на ВС на РБ, 2-ро н.о., присъдата, въз основа на която е извършена конфискацията е отменена.

Видно от договор от 28.01.1994г., м.а.н. е продал на заинтересованата страна В.Т. ¼ ид.част от наследството на а.н.с..

С решение № 879/08.05.2002г. на ОСЗГ гр. Варна е възстановено на наследниците на а.н.с. правото на собственост върху имоти в землището на гр. Варна, след които нива с площ 91,480дка, находяща се в кв. Г., м. „т.т.”, представляваща част от имот № ***, както и нива с площ 85,520 дка, също в землището на кв. Г., местност „м.с.”, също част от имот №***.

По силата на завещание от 29.03.2011г., оформено в НА №2, т.І, н.д. №2/2011г. на н-с при СРС, м.а.н. е завещал на жалбоподателя С.Л. цялото си движимо и недвижимо имущество.

В регистъра към ПНИ новообразуван имот № **** е записан като собствен на наследниците на а.н.с..

            От заключението на вещото лице Д.П. по назначената съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че ПИ № **** отКП на м. „б.с.” от 1996г., собственост на жалбоподателя, не съществува като самостоятелен имот, а е включен в НИ № ****. Според вещото лице НИ № **** с площ от 1376,76 кв.м. попада изцяло в границите на стар имот № *** по ПКП към ПНИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По въпроса за допустимостта на производството е налице влязло в сила определение № 3794/26.09.2014г. по ч. к. адм. дело № 2861/2014г. по описа на Административен съд Варна, което е задължително за настоящия съд, поради което следва да се приеме, че жалбата е депозирана в законоустановения срок и от лице, за когото съществува правен интерес.

От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на вещото лице съдът намира, че въз основа на решението на ПК на заинтересованите лица е отреден имот с площ и граници в обема на възстановените им права. Отреденият им НИ № **** по площ и граници по изготвения и обжалван ПНИ, представляващ част от отреден им стар имот № *** по помощния комбиниран план, се препокрива с имота на жалбоподателя ПИ № **** по КП от 1996г. по площ и граници.

От горното следва извода, че за процесния имот е налице спор за материално право, дали собствеността принадлежи на заинтересованите лица или на жалбоподателката, което е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата. Последователна и безпротиворечива е практиката на ВАС на РБ, че колизията между правата на повече от едно правоимащо лице върху един имот подлежи на разглеждане от гражданския съд, защото предполага установяване действителната принадлежност на конкуриращи се материални права, което не може да се осъществи в рамките и със способите на административното производство по оспорване на административен акт (така: Решение №103/6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №892/2013г.,IV о.; Решение №16028/3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. №10183/2013 г., II о.; Решение №9623/26.06.2013г. на ВАС по адм. д. №10011/2012 г., IV о.; Решение №6165/8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. №3310/2013 г., II о. и много други), (така и Решение №557/12.03.2014г. на АдмС - Варна по адм. д. №3459/2013; Решение №196/5.02.2014 г. на АдмС - Варна по адм. д. №3695/2012г.; Решение №405/21.02.2011г. на АдмС - Варна по адм. д. №2808/2010г. и др.). Едва след разрешаване на спора със СПН от гражданския съд, неговото решение следва да послужи като е основание по смисъла на §4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на изготвения и влязъл в сила ПНИ.

При горните констатации и налични данни не може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на ПНИ, което е основание за отхвърляне на жалбата.

С оглед изхода по спора на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съобразно чл.8 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

 

            Воден от горното съдът 

 

 

Р Е Ш И : 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба № РД-12-9400-885/12.11.2012г. от А.Е.А., ЕГН ********** *** срещу заповед № РД–12-7706-313/19.10.2012г. на Областния управител на Област Варна за одобряване на ПНИ на местност „******”, землището на кв. Г. за имот № ****.

ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН ********** *** да заплати на Областния управител на област Варна, с адрес гр.Варна, ул. п.**, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваващи разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.143, ал.3 АПК вр. чл.78, ал.8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от връчването му.

 

 

Районен съдия: