Решение по дело №1108/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260155
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20205300501108
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

           

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260155

 

                                            гр. Пловдив, 30.09.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в    публично   заседание   на  пети август,  през   две  хиляди  и   двадесета  година   в   състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Елена Димова, като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№1108  по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството     е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

           Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№16173/18.06.2020г. депозирана  от   „ЕУФОРБИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* против    Решение №4653 от 05.12.2019г. на ПРС, постановено  по  гр.д.№10664/2018г., единадесети  гр.с.,  в частта с която се осъжда   Еуфорбия България“ ЕООД, с  ЕИК *********  да  заплати на  П.К.  И., ЕГН **********, на основание член 200, ал. 1 КТ  разликата  над 2250.00 лв. до присъдената сума от 9000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния в резултат от настъпила трудова злополука на 18.04.2015 г. в гр. К., Белгия, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2015г. до окончателното й изплащане. Решението е постановено с участието на третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********. Навеждат се твърдения, че решението на районният съд е частично неправилно за разликата над  2 250лв до уважения размер от 9 000лв, като при постановяването му, съдът не е направил съответни на доказателствата, фактически изводи и е допуснал нарушение на материалния закон. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на работника, предвид на обстоятелството, че последният е употребил алкохол, поради  което  отговорността на работодателя,  следва да бъде намалена пропорционално на степента на приноса, който работника има  за настъпване на злополуката, която жалбоподателят счита, че следва да бъде приета минимум в размер на 1/2. Отделно от това твърди, че размера на дължимото обезщетение е  в нарушение на принципа на  справедливост, въведен  в чл.52 ЗЗД. Счита , че доколкото претърпените от  ищеца болки и страдания са  отминали за един относително кратък период от  време – за около 4 месеца, след което последният е оздравял напълно, то справедливото обезщетение според жалбоподателя възлиза на сумата  в  размер  не  повече от 4 000 – 4 500лв, от която след като се приспадне, съразмерно на приноса на пострадалия към злополуката, като  следва да бъде присъдена сумата от 2 250лв. Претендират се разноски по съразмерност.

                  Въззиваемата  страна П.К.И., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.А.С.  оспорва жалбата и наведените в тях доводи, като неоснователни, моли да се потвърди решението на  първоинстанционния съд,  в обжалваната част като правилно и  законосъобразно. Претендира разноски, съгласно представения  списък  с  направени такива.

              Третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* не  взима становище по жалбата.

    ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства,  допустимостта и  основателността на  жалбата,   намира   за    установено    следното:

      Жалбата  е  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което  се  явява процесуално  допустима и  като такава следва да бъдат разгледана по същество..

                Първоинстанционният  съд е уважил предявения иск до размер на 9 000лв, като е приел, че е  налице трудова злополука. В резултат на  полученото от  злополуката травматично увреждане,  ищецът  е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се  в болки и страдания, включително и неудобства от  невъзможността да се обслужва пълноценно  сам, предвид вида на  травматичното увреждане. Претърпените от ищеца болки и страдания  от  полученото травматично увреждане са  продължили за около 4 месеца, като  през първия месец болките и страданията  са  били      с по-интензивен характер, а след него с  последващо затихване към края на периода. Преценяйки обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и  продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо   състояние  на  обществото, съдът  е присъдил  обезщетение  за  претърпените от ищеца  неимуществени вреди в размер на  9 000.00 лева. Касаещо  възражението на ответника за  принос на ищеца в настъпването на трудовата злополука,  поради допусната от него груба небрежност с употребата на алкохол, водещ до намаляване на отговорността му  съгласно член 201, ал. 2 от КТ, съдът е приел, че от събраните по  делото доказателства, би могъл да се направи обоснован извод, че   концентрацията на алкохол към момента на инцидента е  бил под границите на леката степен на алкохолно опиянение /под 0,5 промила/, поради което е направил извода, че не  е  налице съпричиняване.

                  Предмет на  въззивно разглеждане  е   размерът  на  присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ, като несправедливо определен, и неотговарящ на действително случилата се травма и преживените от  ищеца болки и страдания, както и наведените твърдения за  съпричиняване от страна на работника, предвид на обстоятелството, че последният е употребил алкохол, поради което  отговорността на работодателя  следва да бъде намалена, пропорционално на степента на приноса, който работника има  за настъпване на злополуката, която жалбоподателят счита, че следва да бъде приета минимум в размер на 1/2. 

                   Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което  съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред районният съд, като  след преценка им,  настоящият съдебен състав  изцяло възприема фактическата обстановка установена от първоинстанционния  съд,  която   доколкото   е   изложена  пълно, детайлно и  точно,   не  следва да бъде  повторно  излагана,  а  на основание чл.272 ГПК  касаещо същата  да се препрати към мотивите на  първоинстанционния акт.

 За  прецизност  следва  да  бъде  отбелязано  следното:  Установено е от  представения трудов договор78 от 19.09.2014 г., че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжността ш. т. а. /м. п./. Установява се от  преписка по издаване на разпореждането за трудова злополука, влязло в сила като необжалвано от страните, че  злополуката се е случила на 18.04.2015г. около 23.55 часа, в гр.К., Белгия, на паркинг, при слизане на ищеца от камиона. Съгласно събраните доказателства,  ищецът не е захванал добре дръжката на вратата на камиона,  изпуска я и пада на земята, подпирайки се на дясната ръка.

Установява се от заключението на вещото лице д.р М. Б. по приетата пред първата инстанция СМЕ, която съдът кредитира като безпристрастна и компетентно изготвена, че е налице счупване на дясна лъчева кост в долната и половина. Ищецът е счупил китката на дясната си ръка, падайки от  борда на камион върху дясната си длан. Получава  силен оток и болки в областта на китката, и дисталната част на предмишницата. След първоначалния лекарски преглед и диагностика на счупването извършени в Белгия, в гр.К. е била поставена имобилизационна  транспортна шина на дясната ръка. След завръщането на И. в България на 22.04.2015г. е извършено оперативно наместване на счупването и поставянето на  гипсова имобилизация. След свалянето на същата  на 17.06.2015г., пострадалият е провел физиотерапевтични процедури от трета група общо 20 на брой. Вещото лице сочи, че възстановителния период и лечението е траяло около 4 месеца, при благоприятен ход, без настъпване на усложнения. Непосредствено след инцидента, пострадалият И. е изпитвал от умерени до значителни  по сила и интензитет болки и страдания, които  постепенно са затихнали до пълното им изчезване, след приключване на оздравителния процес.

                  Съгласно  събраните по делото гласни доказателства – свидетелят К. П. И. и свидетелката Б. Н. И., чийто показания въпреки обстоятелството, че първият е баща, а вторият свидетел е съпруга на ищеца, съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, след инцидента на 18.04.2015г. с  имобилизационна  транспортна шина на дясната ръка, ищецът се е завърнал в България, където на 22.04.2015г. е извършено оперативно наместване на счупването и поставянето на  гипсова  имобилизация. Свидетелят К. И. сочи, че лично той е посрещнал сина си на летището в гр.София и е бил пряк очевидец на болките , които е изпитвал  пострадалия  при движението на лекия автомобил по неравности на пътната настилка. Свидетелите са категорични, че в началото ищецът е изпитвал силни болки, постепенно същите са затихнали, но дори когато гипса бил свален  и ищецът е започнал да провежда  физиотерапевтични процедури за раздвижване на ръката, същият е изпитвал болки, които са налагали да пие болкоуспокояващи. През  целият възстановителен  период, пострадалият не е  могъл пълноценно да  се обслужва, поради което  е имал нужда от чужда помощ. Същият е бил потиснат и изнервен, както и притеснен от обстоятелството, че пострадалата ръка е дясна, а ищецът  е десничар и тази ръка му е водещата. Дори и след възстановяването на ръката, свидетелите сочат, че  с нея пострадалият не може да вдига тежко, като от време на време ръката продължава да го наболява.

                   Съвкупната преценка на събраните доказателства, обосновава извода, че е налице трудова злополука, като в резултат на  полученото от  злополуката травматично увреждане,  ищецът  е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се  в болки и страдания, включително и неудобства от  невъзможността да се обслужва пълноценно  сам, предвид вида на  травматичното увреждане. Преценяйки  всички тези обстоятелства – силата, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания в резултат на претърпяната злополука, възрастта на пострадалия, както и обстоятелството, че е пострадала водещата  ръка, с която ищецът изпълнява трудовите си задължения, а  ръката все още го наболява и изпитва слабост в същата при вдигането на по-тежки предмети,    настоящият съдебен състав намира, че по справедливост на ищецът следва да бъде присъдено  обезщетение за  претърпени неимуществени  вреди  размер от 9 000лв.

                  По отношение на наведеното възражение за съпричиняване от страна на работника:

                  Установява се от показанията на свидетеля Е. Г. Е., без родство , колега на ищеца пряк очевидец на случилото се, че в деня на инцидента, по обед  с ищеца и още няколко колеги са  пили по 2-3 бири, някъде до към 2-3 часа.След това прали, ходили до магазин и после се прибрали по кабините на камионите да почиват. Вечерта се събрали с пострадалия П. в неговата кабина, като свидетелят е стоял на седалката  в дясно, когато ищецът решил да отиде до тоалетна, отворил вратата на кабината и паднал. Свидетелят е категоричен, че вечерта алкохол не са пили, защото на другия ден, макар да е бил неделен са  били на работа в 7 часа сутринта и е следвало да превозват продукция от кланицата. Показанията на свидетеля Е. Е. не са в противоречие с показанията на свидетелката Е. Т., служител в ответното дружество – р. о. „Т.“.Последната потвърждава, че е налице заповед на работодателя, че в неделя работниците могат да употребяват алкохол до 15 часа,  за да няма проблем с алкохола на следващия работен ден при шофиране. Свидетелката сочи, че най-вероятно пострадалият е  продължил да пие и  към момента на инцидента – 23.55ч  на 18.04.2015г., но доколкото свидетелката  не е пряк очевидец на случилото се, и показанията и почиват на нейни предположения, съдът не ги кредитира в тази  част показанията  и.

                  Съгласно приетата СМЕ на вещото лице д-Р Б., действието на алкохола върху различните  хора е строго индивидуално и зависи от редица фактори, като това дали лицето редовно приема алкохол, какъв вид алкохол и в какво количество, дали алкохолът е приет с храна, или е на гладно и други. При приема и резорбцията на три бири по 500мл. 5 градуса алкохол, при 95 килограмов мъж, вещо лице сочи, че  същият е с концентрация на алкохол в кръвта 0.92 промила. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако от момента на консумацията на алкохол и постъпването му в кръвта са изминали 8 часа, следва да  се приспадне по 0.15 промила на час, като следва да отчете, че една част от алкохола 0.15 промила може да се отдели с урината, без да се резорбирал, друга част  да се отдели чрез издишване, чрез повръщане, чрез тънките черва, като от там нататък се приспадат по 0.15 промила на час.

                  Съдът кредитира показанията на свидетелят Е. Е., като обективни и основа на непосредствени възприятия, поради което приема,

 че към 15ч. на  18.04.2015г. ,  пострадалият е бил изпил 3 бири т.е. същият е бил с концентрация на алкохол към 15ч – 0.92 промила. От момента на консумацията на алкохол и постъпването му в кръвта до 23.55ч са изминали 8 часа, като   се приспадне по 0.15 промила на час, съдът приема, че  концентрацията  на  алкохол на ищеца към момента на инцидента  е бил  под границите на леката степен на алкохолно опиянение /под 0,5 промила/. Изложеното обосновава извода, че не се установява

 принос на ищеца в настъпването на трудовата злополука, поради допусната от него  груба небрежност с  употребата на алкохол, водещ  до намаляване на  отговорността му  съгласно член 201, ал. 2 от КТ. Възраженията на  жалбоподателя в  тази  насока се явяват неоснователни и като  такива се оставят без уважение.

                  Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което в обжалваната част  следва да бъде потвърдено.

                  С о глед изхода  на  спора, право  на  разноски  има  адвокатът на въззиваемия, който  му  е  осигурил  безплатна правна помощ  по Закона за адвокатурата  в  размер на 960.00лв лева.

                  Мотивиран от гореизложеното съдът

                          

                            Р  Е  Ш  И :

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение №4653 от 05.12.2019г. на ПРС, постановено  по  гр.д.№10664/2018г., единадесети  гр.с., в обжалваната част..

 

                  ОСЪЖДАЕуфорбия България“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на  адв. А.Г.С.,*** адвокатско възнаграждение по член 38 ЗА в размер на 960.00лв./деветстотин и шестдесет  лева/.

 

       Решението е постановено с участието на третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********.

 

      Решението  подлежи на обжалване с касационно жалба пред ВКС,  в едномесечен от връчването му на страните.

  

       

                                                  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: