№ 380
гр. Габрово, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20224210100077 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е по предявен установителен иск от „Угренова Естейт"
ЕООД с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД за установяване съществуването на
вземането по издадена заповед по ч.гр.д. №1728/21г. на РС-Габрово срещу ответника за
сумата от 59.97лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
12260089001 от 28.11.2018г..
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за мобилни услуги с клиентски на
абоната №12260089001, на 28.11.2018г. между ответника и „БТК" ЕАД, който е за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за ползване на интернет услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE с месечен абонамент
15.80лв.. Срокът на договора е 24 месеца- до 28.11.2020г.. Въз основа на сключения
договор са издадени следните фактури: №**********/01.12.2018г.;
№**********/03.01.2019г. и №**********/01.02.2019г., за периода 01.11.2018г.-
31.01.2019г. на обща стойност 58.46лв.. Поради неплащане в срок на дължимите месечни
сметки от длъжника за три последователни отчетни месеца - от м. декември 2018г. до
м.февруари 2019г., договорът е пресрочно прекратен и на 27.02.2019г. е деактивиран
абонамента на ответника към „БТК" ЕАД.
Съгласно договора, при неплащане на дължими суми и при предсрочно прекратяване
на договора по вина на длъжника, същия дължи на „БТК” ЕАД неустойка в размер на
оставащата част до края на срок, но не повече от трикратния размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент.
Ищецът сочи, че ответникът дължи неустойка за предсрочното прекратяване на
договора в размер на 39.51лв..
1
Твръди се, че на 01.10.2019г. е сключен договор за прехвърляне на вземания със
„С.Г.Груп” ООД, което дружество е цесионер и собственик на вземанията по договор за
цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземанията „БТК” АД.
Ищцовото дружество, като встъпило в правата на кредитор на валидно правно
основание преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което предявява
настоящия иск.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че
вземането по заповедта за изпълнение с №853/11.10.2021г. по ч.гр.д.№1728/21г. на РС-
Габрово за сумата от 39.51лв. за неустойка, съществува.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и в
заповедното производство.
Ответникът се представлява от адвокат Д.Н., особен представител по делото, който
оспорва исковата претенция. Оспорва фактите, изложени в исковата молба, като счита че
изложеното в представените документи не отговаря на действителното положение.
Ответникът не е обвързан с договор за получаване на посочените услуги, поради което не
дължи посочената неустойка.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1728/2021г. на РС-Габрово се установява, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника-
ответник за сумата от 39.51лв., посочена като неустойка за предсрочно прекратяване на
договор.
Представен е договор за мобилни услуги с клиентски номер на абоната №12260089001
от 28.11.2018г., който е сключен между ответника и „БТК" ЕАД, за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за ползване на интернет услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE с месечен абонамент 15.80лв..
Срокът на договора е 24 месеца- до 28.11.2020г.. Въз основа на сключения договор са
издадени фактури, обективиращи вида и размера на дължимите за предоставените
телекомуникационни услуги суми, както следва: №**********/01.12.2018г.;
№**********/03.01.2019г. и №**********/01.02.2019г., за периода 01.11.2018г.-
31.01.2019г. на обща стойност 58.46лв.. Поради неплащане в срок на дължимите месечни
сметки от длъжника за три последователни отчетни месеца - от м. декември 2018г. до
м.февруари 2019г., договорът е пресрочно прекратен и на 27.02.2019г. е деактивиран
абонамента на ответника към „БТК" ЕАД. След едностранното прекратяване на договора,
мобилният оператор е издал крайна фактура с №**********/01.03.2019г.., в която се
съдържа сумата 39.51лв., която представлява неустойка по тарифен план съгласно ОУ на
договорите на „БТК" ЕАД, за абонатите на услути, предоставяни чрез фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството, приложени подържане на достъп до
Мрежата и съгласно чл. 25.3 и стойността на проведените разговори и други услуги
2
посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец или период.
Съгласно раздел VIII „Права и задължения на абоната" от ОУ на „БТК"ЕАД, в
чл.43.1. от ОУ на „БТК" ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги, а чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът
отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по
тези Общи условия. „БТК" ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия
(чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният
оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати
едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов
договор с него.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на
договорените и отразени във фактурите парични задължения по договора за абонаментни
такси, от което съдът приема, че същия не е изпълнил поетите с договора задължения.
Ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок
задължението си към „БТК" ЕАД.
Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не
повече от трикратния размер на месечните такси. Съгласно условията на договора,
месечната такса е в размер на 13.17лв. без ДДС и 15.80лв. с включен ДДС. Исковата
претенция е в размер на 39.51лв., който представлява трикратния размер на месечната
абонаментна такса без ДДС, т.е три такси от по 13.17лв..
На 16.10.2018г. е сключен договор за цесия между „БТК" ЕАД и „С.Г Груп" ООД. По
силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от
името на цедента за прехвърляне на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази
насока изготвено от „БТК" ЕАД. Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между
„С.Г.Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД и извлечение от приложение № 1 към него се установява,
че цедентът ООД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ" ЕООД вземането си към ответника в
размер на 39.51лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и „С.Г. Груп" ООД от 16.10.2018г.
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК" АД, чрез "С.Г.Груп"
ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, за извършените цесии, но не са представени
доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .Уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, и това
представлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
3
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите,
когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на
цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се
приеме, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване
на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е
узнал за цедирането на вземането. Връчването на всички книжа по делото, в т.ч и на
назначения особен представител на ответника е надлежно и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. По делото не е спорно, че уведомлението
до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на
особения представител на ответника, поради което следва да се приеме, че е изпълнено
изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и
следва да бъде съобразено при решаване на спора.В този смисъл е и съдебната практика:
Решение по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013
г. на ВКС, II т.о
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по
отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната
материална легитимация по предявения иск.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е за вземане, произтичащо от сключен договор
за мобилни услуги с клиентски на абоната №12260089001 от 28.11.2018г., който е за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за ползване на интернет услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE с месечен абонамент
15.80лв.. Срокът на договора е 24 месеца- до 28.11.2020г.
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на
4
които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и
условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената
цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния
тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като
са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът по своето съдържание отговаря на изискванията за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях.
В случая ищцовото дружество претендира вземане в размер на 39.51лв.,
представляващо неустойка за прекратяването на договора телекомуникационни услуги от
28.11.2018г., с клиентски номер на абоната №12260089001 за избран от абоната тарифен
план с месечна бонаментна такса от 13.17 лв. без ДДС, сключен между ответника и „БТК"
ЕАД-София (VIVACOM), което вземане е прехвърлено на ,, С.Г.Груп" ООД, с договор за
цесия от 16.10.2018г., а то от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019г.. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че
вземането на ищеца за претендираната главница по процесиите фактури е установено,
както по основание, така и по размер.
По изложените съображения, искът за установяване съществуване на вземане за
сумата от 39.51лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора за интернет
услуги е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство, както следва: платена държавна такса-
25.00лв., платено адвокатско възнаграждение- 180лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 300лв. или общо в размер на 505лв., съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.1 от ГПК.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство с издадената Заповед по чл.410 от ГПК са
присъдени разноски общо в размер на 205, които включват: платена държавна такса -
25.00лв. и платено адвокатско възнаграждение - 180лв.. Следователно ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№1728/2021г. на Габровски районен съд, общо в размер на 205лв..
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АХМ. Д.
АЛ., ЕГН**********, с адрес: с.********, общ.Габрово, ул.”******” №39 ДЪЛЖИ на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД , ЕИК205680303, седалище и адрес на управление: гр.София,
1404, район Триадица, бул."България" № 81, вх.В, ет.8, със законен представител: Миглена
Атанасова Угренова, с пълномощник: адвокат В.П. Г. със съдебен адрес гр. София, бул."България"
№ 81, вх.В, ет.8, сумата от 39.51лв./тридесет и девет лева и петдесет и една ст./,
представляваща неустойка за предсросчно прекратяване на договор с клиентски номер
12260089001 от 28.11.2018г., сключен с „БТК” ЕАД, за която е издадена Заповед по чл.410
от ГПК с №853/11.10.2021г. по ч.гр.д. №1728/2021г. по описа на PC – Габрово, на
основание чл.422,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Д. А., ЕГН**********, с адрес: с.********, общ.Габрово, ул.”******”
№39 да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД , ЕИК205680303, седалище и адрес на
управление: гр. София, 1404, район Триадица, бул."България" № 81, вх.В, ет.8, със законен
представител: Миглена Атанасова Угренова, с пълномощник: адвокат В.П. Г. със съдебен адрес гр.
София, бул."България" № 81, вх.В, ет.8 , направените разноски в исковото производство в
размер на 505лв./петстотин и пет лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АХМ. Д. АЛ., ЕГН**********, с адрес: с.********, общ.Габрово,
ул.”******” №39 да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД , ЕИК205680303, седалище и
адрес на управление: гр. София, 1404, район Триадица, бул."България" № 81, вх.В, ет.8, със
законен представител: Миглена Атанасова Угренова, с пълномощник: адвокат В.П. Г. със съдебен
адрес гр. София, бул."България" № 81, вх.В, ет.8 , направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№1728/2021г. на РС-Габрово в размер на 205лв./двеста и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6