РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 438
гр. Пловдив, 01.03. 2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3217
по описа за 2020 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, П.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.Т.Д.Т., иска ответникът Областна дирекция
гр.София на Министерство на вътрешните работи да бъде осъден, да заплати сумата в размер на 550 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД№ 337/2019г., по описа на Районен съд Ихтиман, както и
сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.
Исковата претенция се
основава на факта, че на П.В.Н. е издаден Електронен фиш /ЕФ/, серия К № 2335638 от ОД на МВР, гр. София,
с който е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189,ал.4,вр. с
чл.189, ал.2,т.2, от ЗДвП, който е обжалван
от Н., и е
бил отменен с Решение № 196 от 04.10.2019г. по АНД
№ 337/2019г., по описа на Районен съд
Ихтиман. Решението
на ИРС не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 29.10.2019год. За да упражни правото си на защита, ищецът е
ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие Сериен номер № **********/2018г. по АНД № 337/2019г. на Районе съд
Ихтиман (лист 10 по АНД
№ 17971/2018г. на Софийски районен съд).
По този договор, Н. е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., представляващ размера на
причинените му имуществени вреди. С тези именно съображения е обоснована исковата
претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Областна дирекция гр.София на Министерство на вътрешните
работи счита, че предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан и оспорва
същия по своето основание, поради липса на законоустановените предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, алтернативно
искът се оспорва и по неговия размер. Подробни съображения излага в отговора на
исковата молба. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна по основание, но по отношение на размера, следва да
бъде определен минималният размер на адвокатското възнаграждение.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по
делото се установява, че на П.В.Н. е
издаден Електронен фиш /ЕФ/, серия К № 2335638 от ОД на МВР, гр. София,
с който е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 21, ал.2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.189,ал.4,във вр. с чл.189, ал.2,т.2, от ЗДвП. Посочения ЕФ е
обжалван от Н. пред Районен съд
Ихтиман, за което е образувано АНД № 337 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело).
По това дело е постановено Решение № 196/04.10.2020г., (влязло в законна сила
на 29.10.2019г.), с което процесния ЕФ е отменен. Пред ИРС Н. е
представляван от адв.Т.Д.Т., съгласно пълномощно и договор за правна защита и
съдействие Сериен номер № **********/2018г.
(приложени в оригинал
на л. 10 по АНД
№ 17971/2018г. на Софийски районен съд), като съответно Н. е
заплатил по договора изцяло
и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.
Пред настоящата съдебна
инстанция е представен и втори договор
за правна защита и съдействие от 09.12.2020г.и пълномощно от 09.12.2020г. (лист 8
по
настоящото дело),
за процесуално представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно установената съдебна практика
подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално
плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на
ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Истинността на въпросните документи не
е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение
доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като
достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от
клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и
съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
Исковата претенция са процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен
интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като гражданин П.В.Н.
е претърпял вреди от незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган по смисъла на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление /ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление,
с което се налага административно наказание, да не е индивидуален
административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) каза се е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в
конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да
се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл,
каза се, предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Електронен
фиш, серия К № 2335638, издаден от ОД на МВР, гр. София,
с който е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 21, ал.2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.184, във вр. с чл.189, ал.2,т.2, от ЗДвП.е отменен по
съответния ред (с Решение № 196 от
04.10..2019г., постановено по АНД № 337/2019г. на Районен съд Ихтиман).
От материалите по приложеното АНД № 337 по описа за 2019 г. на ИРС и според
констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Електронен фиш серия К №2335638,
издаден от ОД на МВР, гр. София, с който
е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), е издаден в нарушение на закона и като такъв се
явява незаконосъобразен. Решението на съда е влязло в законна сила на 29.10.2019г.,
т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на процесния ЕФ.
В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл,
както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.
по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
В обсъждания контекст и с
оглед доводите на ответника, следва да се посочи, че адвокатската защита е
конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е
регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна
само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика
не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с
юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да
упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и
в частност при обжалване на ЕФ. Правото на
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за
допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за
вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния акт да е отменен по
„съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/ съдебен ред. Не е
задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това,
както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на
квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то хонорара,
платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая ЕФ/ и е непосредствена
последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е
виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз
на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени
страни, което не е било задължително и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и други).
Все в обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 337/2019г. по описа на ИРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, е предвидено, че за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Съответно в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., понастоящем отменена, но действала през процесния период).
С процесния ЕФ на ищеца е наложена
административно наказание – глоба в размер на 50 лв., за което минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 1
и ал.2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,в приложимите редакции, възлиза на 300 лв., а
договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 550 лв. Само за
пълнота следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските
възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да договарят
възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
С оглед материалния интерес по делото
(50 лв.) и обстоятелството, че оказаната от адвокат Т. правна помощ се изразява
само в изготвяне на жалба, но без процесуално представителство в проведеното по
делото откррито съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че в
процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското
възнаграждение, който каза се е в размер на 550 лв., не може да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Изложеното до тук налага искът за
претендираното обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 300
лв., а за разликата над 300лв. до пълния предявен размер от 550 лв., искът ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 173,64 лева -
заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (163,64лв.),
съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 45,45 лева -
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.София на Министерство на вътрешните
работи да заплати на П.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лв., в резултат на отмяната по
съдебен ред на Електронен фиш, серия К № 2335638, издаден от ОД на МВР, гр. София, и
представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 337/2019 г. по
описа на Районен съд Ихтиман), разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер
от 550 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.София на
Министерство на вътрешните работи да заплати на П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата в размер на 173,64 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция гр.София на
Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 45,45 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: