Решение по дело №3217/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 438
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180703217
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   № 438

 

гр. Пловдив,  01.03. 2021год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3217 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.Т.Д.Т., иска ответникът Областна дирекция гр.София на Министерство на вътрешните работи да бъде осъден, да заплати сумата в размер на  550 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД№ 337/2019г., по описа на Районен съд Ихтиман, както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Исковата претенция се основава на факта, че на П.В.Н. е издаден Електронен фиш /ЕФ/, серия К № 2335638 от ОД на МВР,  гр. София, с който е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189,ал.4,вр. с чл.189, ал.2,т.2, от ЗДвП, който е обжалван от Н., и е бил отменен с Решение № 196 от 04.10.2019г. по АНД № 337/2019г., по описа на Районен съд Ихтиман. Решението на ИРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.10.2019год. За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие  Сериен номер № **********/2018г. по АНД № 337/2019г. на Районе съд Ихтиман (лист 10 по АНД № 17971/2018г. на Софийски районен съд). По този договор, Н. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., представляващ размера на причинените му имуществени вреди. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – Областна дирекция гр.София на Министерство на вътрешните работи счита, че предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан и оспорва същия по своето основание, поради липса на законоустановените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, алтернативно искът се оспорва и по неговия размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна по основание, но по отношение на размера, следва да бъде определен минималният размер на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на П.В.Н. е издаден Електронен фиш /ЕФ/, серия К № 2335638 от ОД на МВР,  гр. София, с който е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189,ал.4,във вр. с  чл.189, ал.2,т.2, от ЗДвП.  Посочения ЕФ е обжалван от Н. пред Районен съд Ихтиман,  за което е образувано АНД № 337 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 196/04.10.2020г., (влязло в законна сила на 29.10.2019г.), с което процесния ЕФ е отменен. Пред ИРС Н. е представляван от адв.Т.Д.Т., съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие Сериен номер № **********/2018г.  (приложени в оригинал на л. 10 по АНД № 17971/2018г. на Софийски районен съд), като съответно  Н. е заплатил по договора изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на  550 лева.

Пред настоящата съдебна инстанция е представен и втори договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020г.и пълномощно от 09.12.2020г. (лист 8  по настоящото дело), за процесуално представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил  изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

           Исковата претенция са процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като гражданин П.В.Н. е претърпял вреди от незаконосъобразен административен акт, издаден от  административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. 

Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е  задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление /ЕФ/, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) каза се е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл, каза се, предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Електронен фиш, серия К №  2335638, издаден от ОД на МВР,  гр. София, с който е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.184, във вр. с чл.189, ал.2,т.2, от ЗДвП.е отменен по съответния ред (с Решение  № 196 от 04.10..2019г., постановено по АНД № 337/2019г. на   Районен съд Ихтиман).

От материалите по приложеното АНД №  337 по описа за 2019 г. на ИРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Електронен фиш серия К №2335638, издаден от ОД на МВР,  гр. София, с който е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е издаден в нарушение на закона и като такъв се явява незаконосъобразен. Решението на съда е влязло в законна сила на 29.10.2019г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

            Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния ЕФ.  В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл, както бе казано е  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

           В обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника, следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на ЕФ.  Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая ЕФ/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно. ака и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело  2210/2016 г. и други).

 Все в обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД №   337/2019г. по описа на ИРС, е необходимо да се посочи следното:

 В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В  чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, е предвидено, че за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Съответно в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция,  е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., понастоящем отменена, но действала през процесния период).

С процесния ЕФ на ищеца е наложена административно наказание – глоба в размер на 50 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 1 и  ал.2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,в приложимите редакции, възлиза на 300 лв., а договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 550 лв. Само за пълнота следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият  размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.

С оглед материалния интерес по делото (50 лв.) и обстоятелството, че оказаната от адвокат Т. правна помощ се изразява само в изготвяне на жалба, но без процесуално представителство в проведеното по делото откррито съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в размер на  550  лв., не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Изложеното до тук налага искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 300 лв., а за разликата над 300лв. до пълния предявен размер от 550  лв., искът ще следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на  173,64 лева - заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (163,64лв.), съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на  45,45 лева - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.София на Министерство на вътрешните работи да заплати на П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Електронен фиш, серия К № 2335638, издаден от ОД на МВР,  гр. София, и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 337/2019 г. по описа на Районен съд Ихтиман), разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,   като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 550 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.София на Министерство на вътрешните работи да заплати на П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 173,64  лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция гр.София на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 45,45 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: