№ 24118
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110119603 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от П. Н. ХР. против „...........“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 379,91 лв.,
представляваща главница, сумата от 344,38 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2010 г.
до окончателното и изплащане и разноски в размер на сумата от 34,49 лв., за които суми по
ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав, е издаден
изпълнителен лист от 15.11.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2021...0405242/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземанията поради изтичане на погасителна давност.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, 60-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу нея и в полза на третото за процеса лице „.........“ бил издаден
изпълнителен лист от 15.11.2010 г., с който същата била осъдена да заплати на кредитора
следните суми: 1 379,91 лв., представляваща главница, сумата от 344,38 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2010 г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на
сумата от 34,49 лв. Посочва се, че вземанията на „........“ били прехвърлени в полза на
настоящия ответник „.........“ ЕАД чрез цесия, за което ищцата узнала през 2015 г. чрез
съобщение за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Н.М.. Поддържа, че на 22.02.2022
г. на Х. било изпратено ново съобщение, с което същата била уведомена за образуване на
изпълнително дело през 2021 г. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.
Същата излага твърдения, че тези вземания са недължими поради погасяването им поради
изтичане на давностния срок, започнал да тече след издаване на изпълнителния лист от
15.11.2010 г. и е изтекъл към 15.11.2015 г. Намира за приложим петгодишния давностен
срок, с оглед характера на вземанията., независимо, че в случая същите не са установени с
влязло в сила съдебно решение. По тези съображения ищците отправят искане за уважаване
на исковите претенции. Претендират разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
1
„........“ ЕАД оспорва предявения иск като неоснователен с твърдение, че погасителната
давност, приложима към процесните вземания не е изтекла, тъй като е била прекъсвана
многократно с предприемането и осъществяването на подробно посочени изпълнителни
действия. Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за кредит
№ PLUS-01073462 от 20.07.2007 г., сключен между „........“ ЕАД, като кредитор и ищцата по
делото П.Н. Х., като кредитополучател. Излага, че за събиране на вземанията по молба на
първоначалния кредитор от 23.12.2010 г. било образувано изпълнително дело № 5461/2010
г. по описа на ЧСИ Н.М., с която взискателя възложил на съдебния изпълнител
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и довела до прекъсване на давностния срок. Изброява
конкретни изпълнителни действия, извършени в хода на това производство, довели до този
резултат, като: изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника и до
търговски банки, насрочване на опис на движими вещи, молба за изискване на справки и др.
п. Ответникът посочва, че на 15.05.2015 г. между първоначалния кредитор, в качеството му
на цедент и „........“ ЕАД, в качеството му на цесионер бил сключен договор за цесия, по
силата на който на ответника били прехвърлени вземанията към П.Х. по процесния договор
за кредит. За извършеното прехвърляне на вземанията било изпратено уведомление до
длъжника, върнато в цялост като непотърсено. Заявява, при условията на евентуалност, че
ищцата следва да се счита за редовно уведомена за цесията чрез връчване на уведомлението
като приложение към настоящия отговор. По молба на ответника от 25.08.2015 г. същият
бил конституиран като нов взискател в изпълнителния процес, след което били извършени
други действия, довели до прекъсване на давността. Излага доводи, че изп. дело №
5461/2010 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие по
молба на взискателя същото било преобразувано в изп. дело № 5442/2021 г. по описа на
ЧСИ М.. Счита, че прекратяването на първия изпълнителен процес не влияе върху давността
на вземанията, като с образуваното на втория във времето същата била прекъсната. През
периода от 23.12.2010 г. /дата на образуване на изп. дело № 5461/2010 г./ до 26.06.2015 г., с
оглед разрешението, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да
тече до момента на отмяната му през 2015 г. Спиран ее налице и за периода от два месеца
въз основа на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците от същото. С тези
доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищццата е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания – висящо
изпълнително дело, периода – начален и краен момент на давността и активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по
процесния изпълнителен лист.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираните от него и оспорени от ищците вземания съществуват чрез установяване
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и, че същият е носител на
вземанията, въз основа на соченото частно правоприемство между него и първоначалния
кредитор, за което ищцата е била надлежно уведомена.
С оглед твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по силата на договор за цесия ответникът е станал носител на
2
процесните вземания след издаване на процесния изпълнителен лист, за което ищцата, в
качеството си на длъжник, е била уведомена преди образуване на настоящото производство.
По доказателствените искания:
Като относими към предмета на правния спор и необходими за правилното му
разрешаване следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените от
страните – към исковата молба и към писмения отговор писмени материали.
С оглед разпределената доказателствена тежест между страните и предвид
своевременното им заявяване, следва да бъде уважено искането на ищеца за изискване на
заверен препис от изпълнително дело № 5242/2021 г. и на ответника за изискване на заверен
препис от изпълнително дело № 5461/2010 г. двете по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № ... на
КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, образувани за събиране на вземанията
по процесния изпълнителен лист, след внасяне от съответната страна /направила искането/
на дължимата държавна такса по ТДТЗЧСИ за издаване на искания препис
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. от
14:40 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба на ищцата и към писмения отговор на ответника писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Н.М. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото
заверени преписи от изпълнително дело № 5242/2021 г. и от изпълнително дело № 5461/2010
г.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
3
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4