Решение по дело №165/2019 на Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

                   № 3

 

                                 град Пирдоп 21.02.2020 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА

 

при секретаря Гергана Юнлю като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 165 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „КАСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Константин Геров” № 7, ет.2, представлявано от управителя Даниел Китин, чрез пълномощника си адв.Р.М., срещу „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, Индустриална зона, представлявано от управителите Любомир Гарчев и Христо Петканов.

По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД град Пирдоп, че вземането на „КАСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД град Пловдив, произтичащо от ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, издадена по ч.гр.д. № 74 / 2019 г. по описа на Районен съд –Пирдоп СЪЩЕСТВУВА, а именно:

1.      Сума в размер на 2 152.80 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 9053/02.09.2017 г., представляваща неплатено монтирано оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизелов локомотив № 07-411-5, стойността на монтажа, както и неплатени абонаментни такси за абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. април, май, юни, юли, август и септември 2017 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 307.97 лева за периода от 03.09.2017 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 2 152.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

2.      Сума в размер на 100.80 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 9284/02.09.2017 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. октомври 2017 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 13.58 лева за периода от 03.10.2017 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 100.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

3.      Сума в размер на 100.80 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 9408/01.11.2017 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. ноември 2017 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 12.74 лева за периода от 02.11.2017 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 100.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

4.      Сума в размер на 1 548.00 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 9494/21.11.2017 г., представляваща неплатено монтирано оборудване за прецизно наблюдение и контрол на електрически локомотиви рег. №86012-2, 86019-7 и 86020-5, както и стойността на монтажа, мораторна лихва за забава на плащането върху главницата от 1 548.00 лева в размер на 59.34 лева за периода от 22.11.2017 г. до 08.04.2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху главницата от 540.00 лева в размер на 44.40 лева за периода от 10.04.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 540.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

            5.Сума в размер на 2 244.00 лева с включен ДДС, за конто има издадена фактура № 9493/21.11.2017 г., представляваща неплатено монтирано оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизелов локомотив У-200, с рег.№ 204-698, както й стойността на монтажа на това оборудване, мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 271.14 лева за периода от 22.11.2017     г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 2 244.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното й изплащане;

6.      Сума в размер на 100.80 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 9579/04.12.2017 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. декември 2017 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 11.82 лева за периода от 05.12.2017 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 100.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

7.  Сума в размер на 100.80 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 9729/07.01.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. януари 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 10.86 лева за периода от 08.01.2018       г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 100.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

8.      Сума в размер на 100.80 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 9877/06.02.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. февруари 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 10.02 лева за периода от 07.02.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 100.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

9.  Сума в размер на 655.20 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 10237/09.04.2018 г., представляваща стойността на демонтажа на 3 комплекта GPS оборудване на електнчески локомотиви рег. №86012-2, 86019-7 и 86020-5, както и абонаментна такса за GPS позициониране на останалите монтираните 4 устройства за м. март и април 2018 г., мора горна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 53.87 лева за периода от 10.04.2018 г. до 30.01.2019г., както и законната лихва върху главницата от 655.20 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й
изплащане;

10.      Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 10318/04.05.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. май 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 4.33 лева за периода от 05.05.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

11.      Сума в размер па 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 10447/01.06.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. юни 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 3.88 лева за периода от 02.06.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

12.     Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 10601/04.07.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. юли 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 3.36 лева за периода от 05.07.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

13.     Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 10826/03.08.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. август 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 2.88 лева за периода от 04.08.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

14.     Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 10968/01.09.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. септември 2018 г., мораторна лихва за забава па плащането върху тази сума в размер на 2.42 лева за периода от 02.09.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

15.     Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 11091/01.10.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. октомври 2018 г., мораторна лихва за забава па плащането върху тази сума в размер на 1.94 лева за периода от 02.10.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

16.     Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 11271/01.11.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. ноември 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 1.44 лева за периода от 02.11.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

17.     Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 11430/03.12.2018 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. декември 2018 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 0.93 лева за периода от 04.12.2018 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане;

18.     Сума в размер на 57.60 лева с включен ДДС, за която има издадена фактура № 11576/02.01.2019 г., представляваща абонаментна такса за GPS позициониране за монтираните устройства за м. януари 2019 г., мораторна лихва за забава на плащането върху тази сума в размер на 0.45 лева за периода от 03.01.2019 г. до 30.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 57.60 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът моли предявения иск да бъде уважен ведно със законните последици.

Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото и по заповедното производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

          Ответникът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, Индустриална зона, представлявано от управителите Любомир Гарчев и Христо Петканов, чрез пълномощника адв.Ф.К. от САК, в дадения му от съда крок, е дал писмен отговор, представил е заверени копия на писмени доказателства по опис от № 1.1. до № 1.4. включително и е направил доказателствени искания.

Ответникът „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Ф.К. от САК, в писмения отговор оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложените съображения и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законовите последици.

Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

          Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

     Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „КАСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********  на 31.01.2019г. е било образувано ч.гр.д. № 74/2019 г. по описа на РСПп; че на 04.02.2019г. е издадена заповед № 85 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „КАСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу длъжника „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за следните суми: сумата  от 6 614.40 лв.-главница, сумата от общо 817.37 лв. лихва от 03.09.2017 г. до 30.01.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, а именно – 31.01.2019 г. дo изплащане на вземането, което произтича от Неизпълнение на задълженията по устен договор за заплащане на GPS оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизелови локомотиви и за заплащане на абонаментна такса за GPS позициониране за м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г., за м. януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и за м. януари 2019 г., за което има надлежно издадени фактури-21 бр., както и да му заплати сумата от 648.64 лева-разноски по делото, от които 148.64 лева за внесена държавна такса и 500.00 лева за адвокатско възнаграждение; че в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника  „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу така издадената заповед за изпълнение; че съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си; че в указания от съда срок заявителят е предявил установителен иск срещу длъжника, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№ 74/2019 г. по  описа на РСПп. Съдът не е събирал допълнителни доказателства по отношение на безспорните обстоятелства между страните по делото.

          Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото: че през м.03.2017г. между страните е бил осъществен контакт, а в последствие е бил сключен устен договор за изпълнението на пилотен проект за наблюдение и контрол на горивото на дизелови локомотиви - малък, У-200, с рег. №204-698 и голям с рег. №07-411-5, със срок на оценката - 45 дни след монтажа  на  пилотното  оборудване; че между страните е било договорено съответното монтиране на оборудването върху локомотивите и срещу заплащане на месечна абонаментна такса от ответното дружество; че на 07.04.2017 г. е бил извършен монтажа на оборудването на първия прототип У-200, с рег. № 204-698, за което е съставен приемо-предавателен протокол № 2000787/07.04.2017 г.; че монтажът на оборудването на втория прототип с рег. №07-411-5 е бил извършен на 23.05.2017 г. и това било документирано с приемо-предавателен протокол № 2000831/23.05.2017 г.; че на 31.07.2017 г. е завършен успешно тестовия период на горепосоченото оборудване и двете дружества договорили пускането на фактури с № 9053/02.09.2017 г. и № 9493/21.11.2017 г., приложени към съответните приемо-предавателни протоколи; че междувременно от ответното дружество са поискали от ищеца да монтира оборудване на два техни служебни автомобила срещу заплащане на месечна абонаментна такса, за да могат да следят местоположението на автомобила, неговата скорост, маршрут, спирки и почивки; че на 10.05.2017 г. ищецът е бил извършил монтаж на оборудване със сериен № 906519 на автомобил Пежо Боксер с рег. № С07784АТ, за което е съставен приемо-предавателен протокол № 2000832/10.05.2017 г. и е издадена въз основа на него фактура с № 9034/29.08.2017 г., която била заплатена; че на 30.06.2017 г. ищецът е извършил монтаж на оборудване със сериен № 082465 на автомобил Дачия Сандеро с рег. № СО6044ВС, за което е бил съставен приемо-предавателен протокол № 2000922 /30.06.2017 г. и е издадена въз основа на него фактура с № 8839/01.07.2017 г., която също била заплатена; че ответното дружество е възложил на ищеца разширяване на проекта с монтаж на оборудване и на три електрически локомотива; че в тази насока на 11.09.2017 г. ищецът е бил извършил монтаж на GPS оборудване PRO4 със сериен № 5740770 на локомотив с рег. №86012-2, за което е съставен Приемо-предавателен протокол № 2000967/11.09.2017г.; че на 11.09.2017г. е бил извършен монтаж на GPS оборудване PRO4 със сериен № 5740758 и на локомотив с рег. №86019-7, за което е бил съставен приемо-предавателен протокол № 2000968/11.09.2017 г.; че на 20.09.2017г. е бил извършен монтаж на GPS оборудване PRO4 със сериен №5739453 и на третия локомотив с рег.№ 86020-5, за което е съставен приемо-предавателен протокол № 2000974/ 20.09.2017 г.; че през м.04.2018 г. между страните е било договорено сваляне на оборудването от трите електрически локомотива, за което на ответното дружество е било издадено кредитно известие № 10236/09.04.2018 г. за приспадане от дължимата сума на 1 008.00 лева с вкл. ДДС; че за извършените до 31.01.2019г. дейности и услуги ответното дружество не е заплатило на ищеца монтираното GPS оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизеловите локомотиви, както и абонаментна такса за GPS позициониране на локомотивите и автомобилите за м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г., за м.януари, февруари, март, април. май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018г. и за м.януари 2019 г.; че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 6 614.40 лв.-главница, сумата от общо 817.37 лв. лихва от 03.09.2017 г. до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, а именно – 31.01.2019 г. дo изплащане на вземането, което произтича от неизплатени задължения по устен договор между страните за посоченото оборудване и абонаментни такси за посочените в ИМ периоди, за което са издадени описаните в ИМ-21 /двадесет и един/ броя фактури, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от страните. Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства по отношение на спорните обстоятелства между страните по делото.

Видно от приемо-предавателен протокол № 2000787/07.04.2017г., че на 07.04.2017 г. е бил извършен монтаж на оборудването на първия прототип У-200, с рег. № 204-698./л.12/ Видно от приемо-предавателен протокол № 2000831/23.05.2017 г., че на 23.05.2017 г. е бил извършен монтаж на оборудването на втория прототип с рег. №07-411-5./л.13/. Във връзка с тези приемо-предавателни протоколи са издадени фактури с № 9053/02.09.2017 г. и № 9493/21.11.2017 г./л.19,л.23/. Видно от приемо-предавателен протокол № 2000832/10.05.2017 г., че на 10.05.2017 г. е бил извършил монтаж на оборудване със сериен № 906519 на автомобил Пежо Боксер с рег. № С07784АТ./л.14/ Във връзка с този приемо-предавателен протокол била издадена фактура с № 9034/29.08.2017г., която била заплатена. Видно от приемо-предавателен протокол № 2000922 /30.06.2017 г., че на 30.06.2017 г. е бил извършен монтаж на оборудване със сериен № 082465 на автомобил Дачия Сандеро с рег. № СО6044ВС./л.15/ Във връзка с този приемо-предавателен протокол била издадена фактура с № 8839/01.07.2017 г., която била заплатена. Видно от приемо-предавателен протокол № 2000967/11.09.2017г., че на 11.09.2017 г. е бил извършен монтаж на GPS оборудване PRO4 със сериен №5740770 на локомотив с рег. №86012-2./л.16/ Видно от приемо-предавателен протокол № 2000968/11.09.2017 г., че на 11.09.2017г. е бил извършен монтаж на GPS оборудване PRO4 със сериен №5740758 на локомотив с рег. №86019-7./л.17/ Видно от приемо-предавателен протокол № № 2000974/ 20.09.2017 г., че на 20.09.2017г. е бил извършен монтаж на GPS оборудване PRO4 със сериен №5739453 на локомотив с рег.№ 86020-5./л.18/ По делото са представени 19 броя фактури във връзка с горните приемо-предавателни протоколи, издадени от ищеца за различни суми, отразяващи стойността на монтираното GPS оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизеловите локомотиви, както и абонаментна такса за GPS позициониране на локомотивите и автомобилите за м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г., за м.януари, февруари, март, април. май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018г. и за м.януари 2019 г./л.19-л.37/ По делото е представена референция от 01.12.2017 г., издадена от „Ди Би Карго България“ ЕООД в качеството на железопътен превозвач, ползващ услугите на „Каст Инженеринг“ ЕООД на основание успешно съвместна дейност, се издава настоящата препоръка за много добро изпълнение на предлаганите услуги./л.38/ По делото е представена имейл кореспонденция между страните от 10.04.2019 г. относно проект „наблюдение и контрол на горивото на дизелови локомотиви – технически характеристики на оборудването, вида на цифров датчик за ниво на гориво, цифров дисплей за ниво на гориво и др.“/л.56-л.63/ По делото е представен доклад от Камен Мнеев – главен диспечер в ответното дружество, относно сравнение на работата на старата и новата GPS системи – на „Мтел“ и „Каст Инженеринг“, данни за изразходвано и заредено гориво на двата дизелови локомотива./л.64/

Във връзка със спорните обстоятелства между страните дали процесните фактури са получени от ответника, дали са осчетоводени и заплатени, съдът допусна изслушването на съдебно – счетоводна експертиза.

Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.123-л.127/, депозирано от вещото лице М.Н.Л., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 21.01.2020 г. /л.134-л.137/, че представените фактури по делото са издадени от ищеца на ответника и са осчетоводени в счетоводството на ищеца, процесните фактури са включени в дневниците за продажби от ищеца и участват в резултата на подадените справки – декларации по ЗДДС, в счетоводството на ответника са осчетоводени само посочените 4 броя фактури, които са платени и те са включени в резултата на подадените справки – декларации по ЗДДС. Видно от разпита на вещото лице в с.з., че другите фактури, които са издадени от ищеца, не са осчетоводени от ответника, не са сторнирани и няма никакви счетоводни записвания по тях от ответника.

Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства.

Видно от показанията на свидетеля Тодор Пенев Христов, дадени в с.з. на 21.01.2020 г. – л.135 /чиито показания съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК/, че той е работил в ищцовото дружество до 2018 г., като последната му длъжност е била „сервизен инженер“, че той е извършил два монтажа на два дизелови локомотива на ответното дружество – монтирал е GPS устройства за позициониране и проследяване, датчици за гориво и калиброване на резервоарите. Свидетелят Христов установява, че такава техника е била монтирана на още три електрически локомотива, един бус и една кола на ответното дружество, но той лично не е участвал. Свидетелят Христов установява, че в ответното дружество е била монтирана GPS техника от Мтел, която извършвала само позициониране, без да може да извърши следене на гориво, а ищцовото дружество предлагало със своята GPS система повече възможностни – позициониране на локомотивите, следене разхода на гориво от евентуални кражби и т.н., на двата дизелови локомотива е извършен тестов монтаж, като идеята е била след изтичане на договора с Мтел, двете дружества да сключат договор и да се монтира такава техника и на други локомотиви, техниката е работила през цялото време нормално, измерването е било с много висока точност. Свидетелят Христов установява, че винаги когато са прави нов монтаж, на нова фирма, се прави тестов монтаж да се провери как работи системата и едва след това се сключва договор и в конкретния случай е бил тестов монтажа, като той е поддържал софтуера и е работил със софтуера на GPS устройствата.

Видно от показанията на свидетеля Камен Венелинов Мнеев, дадени в с.з. на 21.01.2020 г. – л.135,л.136 /чиито показания съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК/, че той работи в ответното дружество на длъжност „главен влаков диспечер“, занимава се главно с организацията на товарните влакове, знае за взаимоотношенията между двете дружества и първо са били монтирани нивомери на два дизелови локомотива за следене нивото на горивото, след това в средата на м.09.2017 г. е било взето решение и са били монтирани GPS устройства на двата дизелови локомотива за следене скоростта им на движение, за да се тества и да се проследи как работят. Свидетелят Мнеев установява, че през м.10.2017 г. са били монтирани GPS устройства на три електрически локомотива, които обаче имали проблем, не работели и били демонтирани, през цялото време GPS устройствата не отчитали точно нивото на горивото на дизеловите локомотиви и почти никога при зареждане на гориво не отговаряло като литри и не го отчитало точно, дори и при стоящ на едно място локомотив, нивото на горивото се променяло. Свидетелят Мнеев установява, че GPS устройствата на двата дизелови локомотива за следене скоростта им на движение, много често не отразявали действителното положение, много често локомотива е стоял на едно място, а устройството отчитало, че се движи и през целия тестов период е имало проблеми с GPS устройствата, които не били отстранени от ищцовото дружество, въпреки многобройните разговори с управителя му, като за тези проблеми свидетелят е уведомявал прекия си ръководител – оперативния мениджър. Свидетелят Мнеев установява, че във връзка с работата на тези GPS устройства и получаване на информация от тях, той е получил парола за достъп до сайта на ищцовото дружество в началото на м.09.2017 г. и през м.02.2018 г. достъпа му бил спрян, след това отново му е била дадена парола за достъп до сайта през м.10.2018 г. и през м.02.2019 г. окончателно му е бил спрян достъпа до сайта на ищцовото дружество, като по този начин той вече не е могъл да следи информацията и е изготвил предложение до ръководството на ответното дружество за демонтаж на процесните GPS устройства.         

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за която длъжникът е уведомен, в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че между страните по делото е бил сключен устен договор за изпълнението на пилотен проект за монтиране на GPS оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизелови локомотиви, както и абонаментна такса за GPS позициониране на локомотивите и автомобилите за претендирания в исковата молба период. Съдът счита за недоказано също така, двете страни да са се договорили ответното дружество да закупува процесното GPS оборудване, да заплаща монтажа и демонтажа му, както и да дължи абонаментна такса за GPS позициониране, не са договорени цени и срокове за плащане, за периода м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г., за м.януари, февруари, март, април. май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018г. и за м.януари 2019 г., за който са издадените фактури и приемо-предавателни протоколи, на които ищецът основава претенцията си. Установи се безспорно от доказателствата по делото, че ответното дружество е ползвало подобно оборудване и услуги от „А1 България“ ЕАД със системата си „Mtel GPS“ и в случая се касае за тестов монтаж на GPS оборудване от ищцовото дружество, което е следвало да се провери как работи и евентуално след това страните да сключат договор, което не е станало, тъй като ответното дружество не е било доволно от резултатите на тестовия монтаж и затова е поискало демонтиране на процесното оборудване от ищцовото дружество. Установи се също, че за претендирания в исковата молба период, ответното дружество реално не е могло да ползва процесното GPS оборудване, тъй като през по – голяма част от периода не са имали достъп до сайта на ищеца и не са могли да следят информацията. Наред с горното съдът констатира, че процесните фактури, на които ищецът основава претенцията си са издадени много по – късно от приемо-предавателните протоколи, като почти във всички случаи разликата е в месеци. Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че представената референция от управителя на ответното дружество, е доказателство за съществуването на договорни отношения между страните в конкретния случай, тъй като тя доказва по – скоро наличието на някакви партньорски отношения. Съдът счита, че в конкретния случай се касае за един тестов монтаж, който е бил безвъзмезден и е целял проверка на предлаганото от ищеца GPS оборудване, което явно не е удовлетворило ответника и същия е поискал демонтирането му, като няма категорични доказателства, че страните са се договорили това оборудване да бъде доставено, монтирано, демонтирано на договорена цена, дължима от ответника, както и да се дължи съответна абонаментна такса от ответника, като в тази насока представените по делото приемо-предавателни протоколи и едностранно издадени фактури от ищеца са недостатъчни. Съдът счита, че пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни писмени доказателства, подкрепящи твърденията му в исковата молба по предявения иск, като не проведе пълно и главно доказване. Съдът кредитира показанията на свидетелите по делото, доколкото те кореспондират със събраните писмени доказателства и предвид възможната тяхна заинтересованост, тъй като свидетелят Христов е бивш служител на ищцовото дружество, а свидетелят Мнеев и понастоящем е служител на ответното дружество. Ето защо съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

          Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 950.00 лева (деветстотин и петдесет лева), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

          Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „КАСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Константин Геров” № 7, ет.2, представлявано от управителя Даниел Китин, чрез пълномощника си адв.Р.М., срещу „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, Индустриална зона, представлявано от управителите Любомир Гарчев и Христо Петканов, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – да установи съществуването на вземане в полза на „КАСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за сумата в размер на 6 614.40 лева – главница, 817.37 лева – лихва от 03.09.2017 г. до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, което произтича от неизпълнение на задължения по устен договор за заплащане на GPS оборудване за прецизно наблюдение и контрол на горивото на дизелови локомотивии за заплащане на абонаментна такса за GPS позициониране за м. април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г., за м.януари, февруари, март, април. май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018г. и за м.януари 2019 г., за което има издадени 21 бр- фактури, както и за сумата 648.64 лева – разноски по делото, за които е издадена заповед № 85/ 04.02.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „КАСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Константин Геров” № 7, ет.2, представлявано от управителя Даниел Китин, да заплати на „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, Индустриална зона, представлявано от управителите Любомир Гарчев и Христо Петканов, направените разноски по делото в размер на 950.00 лева (деветстотин и петдесет лева).

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – София.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: