Определение по дело №533/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1174
Дата: 27 март 2024 г. (в сила от 27 март 2024 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20243100500533
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1174
гр. Варна, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова

мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500533 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 406/18.01.2024г.
/идентична на постъпилата по ел.поща с вх.№ 343/16.01.2024г./ по регистратурата на РС-
Девня, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна срещу
Решение № 209/14.12.2023г. постановено по гр.д. № 539/2023г. по описа на РС-Девня В
ЧАСТТА, с която на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да
заплати на И. Г. Ж., ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила
присъда № 6/26.02.2019г. по НОХД № 389/2018г. по описа на РС – Девня, потвърдена с
решение № 129/05.06.2019г. по ВНОХД № 542/2019г. по описа на ОС – Варна в размер на
8000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.05.2020г. до окончателното
й заплащане както и Е ОСЪДЕН да заплати на И. Г. Ж. сумата от 1943,33 лева – съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ.
Въззивникът - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варнa
заявявa становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му
част. Не оспорва, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, приключило с
постановяване на оправдателна присъда, но счита, че е останал недоказан твърдяният от
ищеца факт на претърпени от него неимуществени вреди, които да са пряка последица от
действията на прокуратурата. Посочва, че експертното заключение е основано на личните
обяснения на ищеца, който е заинтересован от изхода на заявения от него спор. Счита, че не
е доказано по категоричен начин кое е довело до констатирано претърпените от него
негативни емоции – дали това е воденото срещу него наказателно производство или е друга
причина. Дори да се приеме, че ищецът все пак е претърпял неимуществени вреди, които да
са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение, то счита че
1
справедливото им обезщетение е в по-нисък размер от присъденото такова доколкото делото
е протекло в разумни срокове, а спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“, която не го е възпрепятствала по никакъв начин. Възразява и срещу началната
дата, от която е присъдена законна лихва върху сумата на обезщетението.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. В
евентуалност се претендира за намаляване размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – И. Г. Ж., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на същата поради правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, намерил ги е
за установени съобразно събраните по делото доказателства, в това число и показанията на
разпитаните свидетели и заключението на проведената комплексна СППЕ. Посочва, че
заключението на вещите лица не е било оспорено от ответника непосредствено след
изслушването и приемането му от съда, поради което счита, че е преклудирана
възможността на жалбоподателя да го оспорва. Възразява срещу становището във
въззивната жалба, че били недоказани както твърдяните претърпяни от ищеца
неимуществени вреди, така и факта че същите са следствие на незаконно повдигнатото му
обвинение. Оспорва и възраженията на въззивника, че законната лихва върху
обезщетението е присъдена за период, за който е погасена по давност. Счита, че посоченият
в обжалваната част на решението размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди е справедливо определен от съда, не е завишен и не подлежи на корекция в посока
намалението му. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 406/18.01.2024г. по
регистратурата на РС-Девня, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при
2
РП – Варна срещу Решение № 209/14.12.2023г. постановено по гр.д. № 539/2023г. по
описа на РС-Девня В ЧАСТТА , с която на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на И. Г. Ж., ЕГН ********** обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 6/26.02.2019г. по НОХД №
389/2018г. по описа на РС – Девня, потвърдена с решение № 129/05.06.2019г. по ВНОХД №
542/2019г. по описа на ОС – Варна в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 18.05.2020г. до окончателното й заплащане както и Е ОСЪДЕН да
заплати на И. Г. Ж. сумата от 1943,33 лева – съдебно-деловодни разноски на основание чл.
10, ал.3 от ЗОДОВ.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 533/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 08.05.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3