М О Т И В И
към решение
по НОХД N 156 по описа за 2020год. на Варненския районен съд ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав.
По
отношение на подсъдимия Я.П.Я., ЕГН: **********, от Варненска районна
прокуратура е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343 ал.3
б.“А“вр. ал.1 б."Б", пр.2вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на 01.03.2017г.
в гр.Варна,на пътен възел между ул."Мир" и бул. „В. Левски" при
управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес" с
рег.№ В 6622 СТ, нарушил правилата за движение по Закона за по пътищата :
чл.119,ал.1 ЗДвП "Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре." и по непредпазливост причинил на П.М.П. три средни телесни повреди
изразяващи се в:
счупване на дясна тазобедрена ямка,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период
от около 7-8 месеца;
счупване на дясна хълбочна кост,обусловило трайно
затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца;
счупване на двете срамни кости, обусловило трайно
затруднение на движенията на
десния долен крайник за период от около 2-3 месеца, и
на М.П.П. средна телесна повреда изразяваща се в
счупване, изкълчване на междуфалангеалната става на
първия пръст на дясната ръка, счупване /изкълчване на долната междуфалангеална става на втория пръст на дясната ръка
обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период
не по малък от 2 месеца,като деянието е извършено на пешеходна пътека и от него
е настъпила телесна повреда на повече от едно лице.
В хода на проведеното
разпоредително заседание след изслушване на страните по въпросите по
чл.248 ал.1 от НПК не се направиха възражения относно допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ДП, като съдът служебно също не констатира
такива и предвид изявлението на подсъдимия и неговия защитник делото да се разгледа по реда глава 27 от НПК, съдът на основание чл.252 ал.1 от НПК даде ход на
делото по реда на съкратеното съдебно
следствие- глава 27 от НПК, като преди това, с единодушната съгласие на
страните прецени, че не е необходимо да се определя срок за внасяне на нов
обвинителен акт с поправка на очевидни фактически грешки, каквито поправки се
направиха в хода на самото разпоредително заседание, прие, че очевидните фактически
грешки са отстранени и определи в обстоятелствената част на обвинителния акт да
се чете:
„Подсъдимият Я.П.Я. е роден на *** г. в гр. Провадия.,
а в диспозитива да се чете „… и на М.П.П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване,
изкълчване на междуфалангеалната става на първия
пръст на дясната ръка, счупване/изкълчване на долната междуфалангеална
става на втория пръст на дясната ръка, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2 месеца…“
Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от НПК , както и неговите права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът уведоми подсъдимия, че при провеждане на
съкратено съдебно следствие съответните доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият,
защитникът, частните обвинители П. и П., конституирани от съда, техните повереници и прокурорът дадоха съгласие да не се разпитва
вещото лице, изготвило СМЕ в хода на ДП, а да се ползва експертното заключение
от ДП, поради което с изрично определение
съдът, на основание чл.372 ал.3 от НПК одобри изразеното съгласие от
подс. Я.П.Я. и адв. Й.Д., от частния обвинител П.М.П. и адв. М.П., от частния
обвинител М.П.П. и адв. П.В..
В съдебното заседание представител
на ВРП изцяло поддържа възведеното обвинение по отношение на подс.Я., като
приема, че същият е осъществил процесното деяние както от обективна, така и от
субективна страна.Прокурорът счита, че както заключението на АТЕ от ДП, така и
заключението на назначената в хода на съдебното производство комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза по
категоричен доказват механизма на ПТП-то, мястото, където е настъпило , както и
вида на телесните увреждания на двамата пострадали и механизма на причиняването
им, като приема, че показанията на двамата пострадали, като последователни и
непротиворечиви следва да се кредитират напълно.По отношение показанията на
свидетелите Я. и Г. прокурорът счита, че техните показания не следва да се
кредитират, тъй като показанията им, дадени в хода на съдебното следствие не
кореспондират с показанията им, дадени в хода на ДП, в близък период след
настъпване на произшествието.Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
прокурорът моли да му бъде наложено наказание около минималния размер, което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Повереникът на ч.о. П. моли
подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление,
като също приема, че заключенията на изготвената в хода на ДП АТЕ, и
изготвената в хода на съдебното производство комплексна експертиза безспорно
доказват, че пострадалите са спазили правилата за движение, като са се движили
по пешеходни пътеки, като счита, че дали водачът ги е видял, какво е било
разстоянието, дали са се огледали- са ирелевантни
въпроси за състава на процесното престъпление, тъй като намирайки се на
пешеходната пътека пешеходците са с предимство.За нелогични се приемат
обясненията на подсъдимия за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и се
иска на подсъдимия да бъде наложено наказание
около средния размер и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от пет години.Повереникът моли подсъдимият да бъде осъден да заплати на
пострадалата П. направените от нея разноски за адвокатски хонорар.Ч.о. П.
изцяло се придържа към казаното от повереника й.
Повереникът на ч.о. П. също счита,
че от материалите по делото по безспорен начин е доказана вината на подсъдимия
от обективна и субективна страна, като безспорно е доказана и фактическата
обстановка по делото, която напълно кореспондира с показанията на пострадалите.
По отношение обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, пътували в
автомобила му, повереникът моли същите да не бъдат
кредитирани от съда, като акцентира върху фактът, че същите описват в съдебно
заседания фактическа обстановка, която коренно се различава от тази, която е
била описана в хода на ДП, като акцентира върху несъответствието между
обясненията на подсъдимия и показанията на тези свидетели и заключението на назначената в хода на
съдебното производство комплексна експертиза.Повереникът счита, че обясненията
на подсъдимия и показанията на същите свидетели следва да бъдат кредитирани
единствено в частта, в която и тримата посочват, че преди пешеходната пътека
подсъдимият е погледнал в ляво от автомобила за идващи други автомобили, при
което е изгубил поглед върху
обстановката пред себе си.В подкрепа на това становище се визира фактът, че
подсъдимият е задействал спирачната система на автомобила едва след настъпване
на произшествието, тъй като не е видял пешеходците, въпреки , че е имал
възможност да ги види, още повече, че се касае за произшествие, настъпило на
пешеходна пътека.Обясненията на подсъдимия и показанията на пътничките в
автомобила му се приемат за нелогични предвид конкретната пътна обстановка,
като повереникът счита, че въпросът кога пострадалите
са забелязали автомобила на подсъдимия е ирелевантен
към предмета на спора.Сочи се, че твърденията на подсъдимия, че ч.о. П. не е
падал на земята се опровергават не само от показанията на пострадалите, а и от
изслушаните в с.з. записи с обяснения на очевидци.За отегчаващо вината
обстоятелство повереникът приема поведението на
подсъдимия след произшествието и липсата на интерес относно здравословното
състояние на пострадалите, като моли за налагане на наказание между минималния и
средния размер, предвиден от закона, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок, като се присъединява към становището на повереника на ч.о. П.
за срока на наказанието лишаване от
право да управлява МПС.Ч.о. П. изцяло се придържа към становището на повереника
си.
Защитникът на подс.Я. на първо място
коментира заключението на автотехническата
експертиза, изготвена в хода на ДП, съгласно което ако се даде вяра на
показанията на пострадалите подсъдимият има вина за настъпване на произшествието,
но ако се даде вяра на показанията на
свидетелите, които са пътували в автомобила на подсъдимия то той е невиновен.В този смисъл се излагат
аргументи в подкрепа на становището, че изводът за наличието или липсата на
вина изцяло зависи от това, кои показания ще се кредитират.Защитникът приема,
че пострадалите са заинтересована страна, като не отрича фактът, че другите
двама свидетели са съответно съпруга и роднина по сватовство на
подсъдимия.Визират се противоречия в показанията на пострадалата П. дадени в
хода на ДП и в с.з. по отношение на посоката на движение преди настъпване на
произшествието и отново изразява
становище, че по делото са налице противоречиви доказателства за
обстоятелството дали пострадалите са се движили с бавен ход или са бягали,
подлагат се на съмнения и твърденията за момента и разстоянието от което е бил
възприет автомобила, управляван от подсъдимия и в тази връзка се подлагат на
съмнения и показанията за начина, по който са пресичали пешеходната пътека.Защитникът
изразява несъгласие и със становището на съдебния медик за начина на
причиняване на телесните увреждания и отново излага аргументи в подкрепа на
становището си, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин,
че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и счита, че разноски не
следва да бъдат присъждани.
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, дава обяснения във връзка с предявеното обвинение, а в последната си
дума изразява съжаление за случилото се.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 01.03.2017г.,в
гр.Варна,около 11,00ч. ч.о. П.П. и съпруга и ч.о.М.П.
***,като посетили социалните служби, които се помещавали в блок известен като
„Китайската стена".Като свършили работа сем.П. тръгнали да се прибират към
къщи.Те минали през подлеза на базар „Левски" и продължили по тротоара в
дясно от платното за движение на бул. „Васил Левски" в посока стадион
„Спартак" и пътен възел „Мир".При достигане до отбивката
за ул. „Мир" сем.П. се огледали на дясно и като установили,че не идват
моторни превозни средства пресекли пешеходна пътека в района, като ч.о. П.
вървяла на около крачка пред съпруга си и в дясно от него. Двамата достигнали
до две пешеходни пътеки, разделени от обособен пътен остров с тревна площ, преминали първата пешеходна
пътека и достигнали до острова, разделящ я от следващата пешеходна пътека.В края на острова,
преди началото на пешеходната пътека и ръкава, идващ от ул. „Мир" частните
обвинители П. и П. спрели, погледнали на
дясно, за да установят дали не идват моторни превозни средства от към ул.
„Мир" и със спокоен ход навлезли в платното за движение, като вървели по пешеходната
пътека. Първа вървяла ч.о. П., а след нея пешеходната пътека пресичал и
съпругът й.На около крачка, преди да премине пешеходната пътека и да достигне
края на ръкава от ул. „Мир" към бул. „Васил Левски" , ч.о. П.,без да
чуе спирачки или клаксон, забелязала от дясната си страна фаровете на лек
автомобил „Мерцедес" с рег.№ В 6622 СТ , управляван от подс.Я. /със
спътници на предна дясна седалка - св.Я.Я. и на задна
седалка св.Дарина Г./.След това последвал удар с предната част на л.а.Първо с
предната, средна част л.а. ударил ч.о. П., а след това с предната лява част
последвал удар в дясното бедро на ч.о.П.,
който се опитал да се подпре с дясната си ръка в предната част на автомобила, за да избегне удара, но не
успял.В следствие на ударите двамата изхвърчели нагоре и паднали напред пред
л.а. и пешеходната пътека.
За настъпилото произшествие
били подадени няколко сигнала от случайно преминаващи граждани- св.Б., св.Ш.,
на телефон 112, но същите били възприели ситуацията след настъпване на
произшествието и не били очевидци на същото.
На место пристигнали
полицейски служители и линейки, които отвели частните обвинители П. и П. ***АД за оказване на медицинска помощ. В последствие
било образувано и досъдебно производство.
Съгласно заключението на
назначената и изготвена по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза от медицинската документация
на Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД и
показанията на свидетелите се установи, че на 01.03.2017 г. в резултат на ПТП
като пешеходец св. П.М.П. е получила контузия на главата, счупване на дясната
тазобедрена ямка, горно и долно рамо на дясната
срамна кост, дясната хълбочна кост.
Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в
областта на главата и дясната тазова половина в посока отдясно наляво.
Счупването на дясната
тазобедрена ямка е обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца.
Счупването на дясната
хълбочна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период от около 2-3 месеца.
Счуването на двете срамни
кости е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период от около 2-3 месеца.
Контузията на главата е
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съгласно същото заключение по
време на същия инцидент като пешеходец св. М.П.П. е
получил счупване/изкълчване на междуфалангеалната
става на първи пръст на дясната ръка, счупване/изкълчване на долната между фалангеална става на втори пръст на същата ръка, контузия
на лицето и таза.
Описаните травматични
увреждания са резултата на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани
в областта на главата, десния горен крайник и таза.
Всяко едно от описаните
счупвания/изкълчвания на първи и втори пръсти на дясната ръка, само по себе си,
обуславя трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не
по-малък от 2 месеца.
В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Видно от изготвения протокол за химическа експертиза
№204/02.032017г. от отделение Съдебна медицина и Специализирана лаборатория за
изследване на алкохол при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД в
изпратената за изследване проба кръв, взета от Я.П.Я. се доказва етилов алкохол в
количество: 0,00 %о в кръв.
В заключението на назначената
и изготвена в хода на досъдебното производство авто-техническа
експертиза се сочи следното:
„1.Скоростта на движение на
л.а Мерцедес с per. № В 6622 СТ, преди настъпване на произшествието е била в
рамките на около 25 км/ч (6,95м/с)
2.Разстоянието, което е било
необходимо на ла Мерцедес да спре, от момента на възприемане на опасността, до
момента на окончателното спиране, така наречената, „опасна зона при
спиране", при движението му със скорост в рамките на около 25 км/ч, е било
11,8 метра
Установената скорост на
движение на процесното МПС, не е превишавала разрешената скорост за движение на
МПС в населено място от до 50 км/ч
3.В пътната ситуация съобщена
от пострадалите пешеходци, които съобщават, че са пресичали платното за
движение със спокоен ход, е съществувала техническа възможност да бъде
избегнато настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на
процесното превозно средство от страна на водача му, защото разстоянието което
му е било необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до
момента на окончателното спиране, така наречената „опасна зона при
спиране", при движението му със скорост в рамките на около 25 км/ч, е било
11,8 метра, а към момента на стъпване на пешеходката на платното за движение,
ля Мерцедес е отстоял от мястото на ПТП, на разстояние от около 13,8 метра.
В пътната ситуация, съобщена
от свидетеля Дарина Н.Г., пътник в процесния лае
автомобил, че е възприела, че пешеходците са пресичали платното за движение,
като са бягали не е съществувала техническа възможност да бъде избегнато
настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на процесното
превозно средство от страна на водача му, защото разстоянието което му е било
необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента
окончателното спиране, така наречената, ,опасна зона при спиране'',
при движението му със скорост в рамките на около 25 км/ч е било 11,8 метра, а кьм момента на стъпване на бягащата пешеходката на платното
за движение, л. а Мерцедес е отстоял от мястото на ПТП на разстояние около
7,6метра.
В пътната ситуация съобщена
от свидетеля Дарина Н.Г., пътник в процесния лек
автомобил, че е възприела, че пешеходците са пресичали платното за движение,
като са бягали, ако водачът на ля. Мерцедес е управлявал превозното средство
със скорост от около 15,8 км/ч (4,4 м/с), е имал
техническата възможност да предотврати настъпването ш произшествието, чрез
предприемане на спиране на управлявания от него автомобил.
Съгласно заключението на АТЕ,
механизъм на възникване на ПТП е следният : „На 01.03.2017г., около 11,30 часа,
в гр. Варна, на пътен възел между ул. „Мир" и бул.'Васил Левски", Я. Т.
Я., на 64 години, управлява Мерцедес с per. № В 6622СТ, като скоростта на
движение на автомобила е била в рамките на около 25 км/ч .Платното за движение
в района където се движи лекия автомобил е с асфалтобетоново покритие, същото е
с ширина 5,2 е и пътната настилка е суха .Пешеходците П.М.П. на 41 ни и М.П.П. на 44 години, предприемат пресичане на платното за
движение, по обозначената със съответната пътна маркировка пешеходна пътека, в
посока отляво надясно, спрямо посоката на движение на Мерцедес, като
пешеходката П.М.П. се движи пред пешеходеца М.П.П. и
след като са изминали път с дължина от около 2,7 метра, от началото си на
движението си по платното за движение, е настъпил удар между предна част на
лекия автомобил и телата на пешеходците. Вследствие настъпилото ПТП,
пешеходците П.М.П. и М.П.П. са получили телесни
наранявания.''
В съдебно заседание
вещото лице поддържа даденото заключение, но изразява становище, че следва да
се направят допълнителни изчисления и да получи съдействие и от съдебен медик,
тъй като са събрани нови гласни доказателства, които не са били преценени при
изготвянето на експертизата в хода на ДП.
В с.з. по искане на
защитата бе назначена комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, в заключението на която се сочи следното:
„На база наличните доказателства намиращи се в настоящото дело се
установява, че на 01.03.2017г, около 11,30
часа, в гр. Варна, на пътен възел между ул. „Мир" и бул."Васил
Левски", Я. Т. Я., на 64 години, управлявайки л.а ,Мерцедес с per № В
6622СТ, е предизвикал ПТП, като е ударил намиращите се в коридора за движение
на управляваното от него превозно средство, пешеходци П.М.П. на 41 години и М.П.П. на 44 години. Произшествието е настъпило в район, който
отстои на около 9 метра след Ориентира и на около 2,7 метра вдясно от лявата
граница на платното за движение на ул. „Мир".
Скоростта
на движение на л.а Мерцедес, с per № В 6622СТ, към момента на настъпване на
произшествието е била в рамките на около 25 км/ч (6,95 м/с). Изхождайки от
съобщеното от водача на процесния лек автомобил, че
скоростта на движение на управляваното от него превозно средство към момента на
приближаваното му към пешеходната пътека е била в рамките на около 20-30 км/ч,
може да се направи извода, че към момента на възникване на опасността,
скоростта за движение на л.а Мерцедес с per № В 6622СТ, е била в рамките на
около 25 км/ч (6,95 м/с).
В
пътната ситуация съобщена от пострадалите пешеходци, които съобщават, че са
пресичали платното за движение със спокоен ход, е съществувала техническа
възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието, чрез предприемане
на спиране на процесното превозно средство от страна на водача на л.а Мерцедес,
защото разстоянието, което му е било необходимо да спре, от момента на
възприемане на опасността, до момента на окончателното спиране, така наречената
„опасна зона при спиране", при движението му със скорост в рамките на
около 25 км/ч, е било 11,8 метра, а към момента на стъпване на пешеходката на
платното за движение на десния ръкав на ул."Мир", л.а Мерцедес е
отстоял от мястото на ПТП, на разстояние от около 13,8 метра.
В
пътната ситуация съобщена съобщена от подсъдимия Я.Я. и свидетелите Я.Я. и Д.Г., е
съществувала техническа възможност да бъде избегнато настъпването на
произшествието, чрез предприемане на спиране на процесното превозно средство от
страна на водача на л.а Мерцедес, защото разстоянието, което му е било
необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на
окончателното спиране, така наречената „опасна зона при спиране", при движението
му със скорост в рамките на около 25 км/ч, е било 11,8 метра, а към момента на
навлизане на пешеходците от платното за движение на бул. „Левски", на
платното за движение на ул. „Мир", л.а Мерцедес е отстоял от мястото на
ПТП, на разстояние от около 19,53 метра.
Причинените
травматични увреждания на П.М.П. и М.П.П., са както
следва:
От
представената по делото медицинска документация се установява, че на
01.03.2017год. в резултат на ПТП като пешеходец св. П.М.П. е получила контузия
на главата, счупване на дясната тазобедрена ямка,
горно и долно рамо на дясната срамна кост,- дясната хълбочна кост.
Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети
реализирани в областта на главата и дясната тазова половина в посока отдясно
наляво.
Счупването
на дясната тазобедрена ямка е обусловило трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 7-8
месеца.
Счупването
на дясната хълбочна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период от около 2-3 месеца.
Счупването
на двете срамни кости е обусловило трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период от около 2-3 месеца.
Контузията
на главата е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По
време на същия инцидент, като пешеходец, св. М.П.П. е
получил счупване/изкълчване на междуфалангеалната
става на първи пръст на дясната ръка, счупване/изкълчване на долната междуфалангеална става на втори пръст на същата ръка,
контузия на лицето и таза.
Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на
главата, десния горен крайник и таза.
Всяко
едно от описаните счупвания/изкълчвания на първи и втори пръсти на дясната
ръка, само по себе си, обуславя трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период не по-малък от 2 месеца.
В
своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Описаните травматични увреждания и при двата
пешеходци са резултат на удари реализирани в посока отдясно наляво за
пешеходците.
Установените
травматични увреждания отговарят добре, да са получени по начин посочен от
пострадалите П.П. и М.П..
Уврежданията
не могат да бъдат получени по начин съобщен от подсъдимия Я. и свидетелите Я. и
Г..
Разстоянието
което е нужно на водача на л.а Мерцедес, да спре от момента на възприемане на
опасността, до момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна
зона при спиране", е било в рамките на около 11,8 метра.
В
съдебно заседание вещите лица изцяло поддържат изготвеното заключение, като
излагат допълнителни аргументи в подкрепа на същото.Съдебният медик категорично
мотивира становището си, че няма как установените телесни увреждания при
пострадалите да се получат, ако същите са пресичали пътното платно по начина,
посочен от подсъдимия и свидетелите Я. и Г. в с.з, и ако пострадалите са се
движили косо спрямо процесния автомобил реално е следвало да се реализират и други
увреждания, различни от установените, а
начинът, посочен от пострадалите категорично говори за механизма на настъпване
на ПТП.
Видно от приобщените по делото справки за съдимост, подсъдимият не е
осъждан.
Видно от изготвената справка от
сектор ПП-ОД на МВР-Варна, подсъдимият е правоспособен водач от 1997г. и до настоящия момент е
санкциониран с две влезли в сила НП и
два фиша.
Съдът
не кредитира показанията на ч.о. П., дадени в с.з., единствено в частта, в
която същата сочи, че непосредствено преди настъпване на произшествието са се предвижвали от пощенски клон, тъй като в
тази им част показанията не кореспондират с показанията й, дадени в хода на ДП
и прочетени в с.з., към които същата се придържа, както и с показанията на ч.о.
П..В останалата им част съдът кредитира показанията на ч.о. П., дадени в с.з.,
напълно кредитира показанията й, дадени в хода на ДП, като напълно кредитира
показанията на ч.о. П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи със заключенията на изготвените
по делото АТЕ, СМЕ и комплексна АТСМЕ.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Б., дадени в хода на съдебното
производство и тези, дадени в хода на ДП и прочетени и приобщени в с.з., напълно
кредитира и показанията на св.Ш., дадени в с.з., тъй като същите са искрени, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по делото записи на подадените
от тях в Д“НС-112-МВР“ сигнали.
Като житейски достоверни съдът приема твърденията на св.Г., че няма
никакъв спомен от посетеното ПТП, предвид изминалият период от време, липса на
разпит в хода на ДП и естеството на служебните му задължения, свързани с
ежедневно посещение на подобни произшествия.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Я. и Г., , дадени в хода на ДП
единствено в частта, в която същите посочват, че пострадалите преди
настъпване на произшествието са бягали и са били засилени, тъй като в тази им
част показанията на свидетелите не само не кореспондират с показанията на
частните обвинители П., но и в съдебно заседание тези свидетели, повече от три
години след настъпване на произшествието ,дават коренно различни показания
относно обстоятелствата и механизма на настъпване на ПТП, респективно визират
съвсем различна посока на движение на пешеходците.В останалата част съдът
кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите кредитирани
от съда доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Я. и Г., , дадени в хода
на съдебното производство в частта, в която същите описват обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП, мястото, където е
настъпило и посоката на движение на пешеходците преди произшествието,
респективно начинът, по който същите са пресичали пътното платно, не само
защото е нелогично тази съвсем различна фактология да
се изнася повече от три години след настъпване на произшествието и да не е
съобщена от тях в хода на ДП, а и тъй като съгласно категоричното заключение на
вещите лица, изготвили комплексната АТСМЕ, безспорно установените увреждания
при пострадалите изключват категорично възможността същите да бъдат получени по
начина, описан от тези свидетели и от подсъдимия и отговарят напълно да са
получени по начина, описан от частните обвинители както в хода на ДП, така и в
с.з. В останалата част съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели,
дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите кореспондират с
останалите кредитирани от съда доказателства по делото.
Като напълно противоречащи както на
показанията на ч.о. П. и ч.о.П., така и на заключението на комплексната АТСМЕ
съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. в частта, в която
същият описва обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, мястото, където е настъпило и посоката на
движение на пешеходците преди произшествието, респективно начинът, по който
същите са пресичали пътното платно, като в останалата им част съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като същите кореспондират с останалите събрани
по делото и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът изцяло кредитира заключенията на изготвените в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза и
АТЕ, протоколът за химическо изследване на кръв, напълно кредитира и
изготвената в хода на съдебното производство комплексна АТСМЕ, като компетентно
и безпристрастно и кореспондиращо с всички кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства,
приобщените по делото СД със съответните записи и снимки, тъй като същите са непротиворечиви по между си
и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото доказателства, а именно – от обясненията на подсъдимия в
кредитираните от съда части, от показанията на свидетелите П., П., Б., Я., Г. и Ш. в кредитираните от съда части, протокол
за оглед на местопроизшествие, скица на местопроизшествие, фотоалбум на хартиен
и електронен носител, от заключенията на АТЕ, СМЕ, комплексна АТСМЕ, справка за
съдимост, както и от другите доказателства, приобщени по делото.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Я.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343 ал.3 б.“А“ вр.ал.1 б.“Б“ вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 01.03.2017 г. в гр.
Варна, на пътен възел между ул. „Мир“ и бул. „Васил Левски“ при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № В 6622 СТ, нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата – чл.119 ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.“ и по непредпазливост причинил на П.М.П. три средни телесни повреди,
изразяващи се в:
счупване на дясна тазобедрена ямка, обусловило трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за период от около 7 – 8 месеца;
счупване на дясна хълбочна кост, обусловило
трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2 – 3
месеца;
счупване на двете срамни кости, обусловило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 2 –
3 месеца;
и на М.П.П.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване, изкълчване на междуфалангеалната става на първия пръст на дясната ръка,
счупване /изкълчване на долната междуфалангеална
става на втория пръст на дясната ръка, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека и от него е настъпила телесна повреда
на повече от едно лице.
Съдът не споделя становището на защитника, че в конкретния случай
обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин и че показанията на
пострадалите, които описват подробно и напълно идентично случилото се от
началния етап на разследването, не следва да се кредитират. Показанията на
частните обвинители П. и П. са напълно последователни, непротиворечиви по
основните факти и взаимно допълващи се, като предвид изминалият период от време
съдът намира за напълно несъществено несъответствието между показанията на ч.о.П.,
дадени в хода на ДП и тези, дадени в с.з. по отношение последно посетената
служба преди настъпването на ПТП, първо, тъй като след прочитане на показанията
й ,дадени в с.з. същата обясни причината за несъответствието и второ, тъй като
е житейски достоверно и логично предвид изминалият период от време от датата на
настъпване на произшествието пострадалата да няма спомен за някои подробности,
некасаещи пряко настъпването на ПТП.Дори това незначително несъответствие
потвърждава фактът, че свидетелката добросъвестно дава показания в с.з., без
предварително да се подготвя съобразно показанията, дадени в хода на ДП, до
които същата има достъп.Освен горното показанията на пострадалите напълно
съответстват и на заключението на изготвената комплексна АТСМЕ, съгласно което
и предвид получените в следствие на настъпилото ПТП увреждания, механизмът на
настъпване на произшествието е именно този, който частните обвинители посочват.
За разлика от показанията на пострадалите, в показанията си свидетелите Я.
и Г. описват една фактическа обстановка в хода на ДП, при разпити, проведени в
кратък период след настъпване на ПТП, а в последствие в с.з. описват съвсем
различна фактическа обстановка, което поставя под сериозно съмнение въпросът
възприели ли са в действителност обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието и какво точно са възприели, поради което както показанията им,
дадени в хода на ДП, така и тези, дадени в с.з. относно механизмът на настъпване
на произшествието, не могат да бъдат кредитирани, още повече, че специално за
показанията им, дадени в хода на съдебното производство вещите лица са
категорични, че произшествието не би могло да е настъпило по посочения от тях
начин и заключението не е хипотетично, а е базирано на конкретно причинените и
установени увреждания на пострадалите.При тези коренни противоречия няма как да
се кредитират и изявленията на свидетелите в хода на ДП – на едната свидетелка-
че пострадалите са се движили с бърз ход, на другата- че са бягали, тъй като и
тук има несъответствие, за разлика от категоричните показанията на частните
обвинители за хода, с който са пресичали пешеходната пътека.
Ирелевантен е и въпроса, дали пострадалите и
кога точно са възприели автомобила, управляван от подсъдимия, тъй като след
като пешеходците са стъпили и пресичат
пешеходната пътека, водачът на движещото се МПС е длъжен да ги възприеме.
Частните обвинители са пострадали от произшествието, свидетелите Я. и Г.
пък са в родствени връзки с подсъдимия, поради което в тази насока не биха
могли да се направят самостоятелни изводи, неподкрепени от други доказателства,
кой описва реално случилото се точно и вярно.
Предвид горното съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
категорични доказателства за наличие на виновно поведение от страна на
подсъдимия и за осъществен състав на процесното престъпление.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние се изразява
в нарушаване правилата за движение при
управлението на МПС и причиняване на средна телесна повреда на едно лице.
Накърнени са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно и правилно използване
на транспортните средства с цел опазване живота и телесната неприкосновеност на
участниците в движението.
От субективна страна - деянието е
извършено по непредпазливост, при форма на вината -небрежност.
Подсъдимият е бил длъжен съобразно нормата на чл.119 ал.1
от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека и
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, но не го е
сторил и по непредпазливост е причинил на пострадалите средни телесни повреди,
както следва:
- на П.М.П. -счупване
на дясна тазобедрена ямка, обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 7 – 8
месеца;счупване на дясна хълбочна кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на долен крайник за период от около 2 – 3 месеца;счупване на двете
срамни кости, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за период от около 2 – 3 месеца;
- на М.П.П.-
счупване, изкълчване на междуфалангеалната става на
първия пръст на дясната ръка, счупване /изкълчване на долната междуфалангеална става на втория пръст на дясната ръка,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период
не по-малък от 2 месеца.
Безспорно е осъществен
квалифицирания състав на престъпление по чл.343 ал.3 б.“А“ вр.ал.1 б.“Б“
вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено на пешеходна пътека и от
него е настъпила телесна повреда на повече от едно лице, а именно на две лица.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът приема
чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата възраст.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства са вида и броя на причинените увреждания, както и допусканите в
предходен момент и други нарушения на правилата на ЗДвП.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца
и баланса между смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съгл. чл.54 от НК, прецени,че не са
налице предпоставки за приложение на чл.55 от НК и че наказанието следва да се
определи в пределите, предвидени от закона.Като взе предвид причинените телесни
повреди, възрастта и семейното положение на подсъдимия, съдът наложи на
подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което е към минимално предвидения от закона размер, като предвид липсата
на данни за други идентични прояви прие, че се касае за инцидентна проява на противоправно поведение от този вид, поради което и
наказание лишаване от свобода към минимално предвидения от закона размер би
било съответна както на извършеното, така и на личността на извършителя и би
постигнала целите на чл.36 от НК.Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и
неговата възраст съдът прецени, че не се налага същият да бъде изолиран от
обществото, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода
с изпитателен срок от три години, който би бил достатъчен за оказване на
нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
В конкретният случай , предвид разпоредбата на чл.343 Г от НК и предвид
обстоятелствата, при които е извършено съответното престъпление, съдът прецени,
че целите на специалната и генерална превенция ще се постигнат ако редом с
наложеното наказание лишаване от свобода в горепосочения размер бъде наложено и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест
месеца, тъй като без налагането на кумулативно предвиденото от закона наказание
именно в този размер, лишаването от свобода не би имало нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо конкретния извършител, така и
спрямо останалите членове на обществото, още повече, че подсъдимият е бил
санкциониран по административен ред и за други нарушения на правилата на ЗДвП.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи разноските по делото в
тежест на подсъдимия, включително и разноските за повереник,
направени от ч.о. П., тъй като същата, като страна в процеса има право на повереник по силата на НПК, а на същия се дължи и
съответното възнаграждение.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: