Определение по дело №333/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

 

Производство по реда на чл. 205, ал.1 от АПК във вр. чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

Делото е образувано по искова молба на А. ЕООД със съдебен адрес гр. София, бул. Г., № 62А, ет. 3, ап. 9 – Адвокатска къща Р. К. ЕООД против НЗОК гр. София, [улица] за причинените имуществени вреди от бездействието на управителя на НЗОК за произнасяне по реда на чл. 195, ал.2 от АПК въпреки влязлото в сила на 16.4.2024г. Решение на АСВТ по адм.д. 783/2019г. в размер на 8 000 лева, представляващ частичен иск от обща главница от 118 077, 67 лева и частичен иск за законна лихва за забава от 1000 лева от лихва общ размер 44 409,91 лева.

Настоящата инстанция намира за допустим подадения иск, доколкото е подаден от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, след отмяна на мълчалив отказ на Управител на НЗОК с горепосоченото Решение на АСВТ и връщане на преписката за ново произнасяне съгласно мотивите на решението, към момента на подаване на исковата молба е налице бездействие на АО по чл. 195, ал.2 от АПК. От действието на отменения подзаконов административен акт Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК от 10.1.2008г. са настъпили посочените в исковата молба имуществени вреди, за което е била предявена искова молба, разгледана от АСВТ по адм.д. 191/24г. Настоящата искова молба е за същия размер причинени имуществени вреди, но от бездействието на Управителя на НЗОК за периода от 1.2.2008г. до 10.4.2009г.

 

ФАКТИТЕ НА КОИТО ОСНОВАВА ПРЕТЕНЦИЯТА си ищеца са следните

1. На 13.04.2007г. влиза в сила ЗЛПХМ като по силата на чл. 260, ал.1 от него, е издадена Наредба за условията , правилата и реда за регулиране , регистриране на цените на лекарствените продукти в сила от 1.2.2008г. отменена от 20.12.2011г. с ПМС № 340/14.12.2011г.

2. Управителят на НЗОК издава Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК с РД № 16-3/10.1.2008г, в което са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени продукти – колона 7, колона 8 – частта, която се заплаща от НЗОК и колона 9 – частта, която се заплаща от ЗОЛ.

3. Въз основа на това Указание на 21.01.2008г. ищецът и ответникът са сключили допълнителни споразумения към Договор № 04-0537/28.3.2006г. и Договор № 04-0535/28.3.2006г. като изпълнителят продава лекарствата по Приложение № 1, което съответства на Приложение № 2 от горепосочените Указания, както и Договор за трета аптека № 04-0342/11.2.2008г. и допълнително споразумение към Договор № 04-0536/28.3.2006г.

4. С Решение 6826/6.06.2008г. по адм.д. 2762/2008г., потвърдено с Решение № 4148/30.3.2009г. по адм.д. 2762/2008г. е отменена колона 7 и колона 9 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК с РД № 16-3/10.1.2008г. в сила от 1.2.2008г.

5. За периода от влизане в сила на Указанието 1.2.2008г. до момента на отмяната му 10.4.2009г. , ищецът по цитираните три договора и неговия праводател по четвъртия договор е продал лекарствени продукти на пациенти по цени, посочени в това указания, в резултат на което разликата между цената на лекарствените средства, отпускани на пациентите съобразно Указанието и действително дължимата цена спрямо горепосочената Наредба по четирите процесни договора е в размер на 118 077,67 лева.

6. След отмяната на горепосочения подзаконов нормативен акт е подадено искане от ищеца с вх. № 11-03-4/20.6.2018г. с правно основание чл. 195, ал.2 от АПК, обжалвано пред АССГ на основание чл. 256 и сл. От АПК, като с Решение № 7266/4.12.2018г. АССГ е отменил като незаконосъобразно бездействието на Управител на НЗОК и е върнал преписката на органа за произнасяне, което е влязло в сила поради необжалване.

7. С Писмо изх. № 11-03-4/10.1.2019г. Управител на НЗОК е отказал да изплати обезщетение, дължимо по повод отменен незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, което е отменено с Решение № 269/4.06.2019г. постановено по адм.д. 199/2019г. на АСВТ, потвърдено с Решение № 15515/14.11.2019г. по адм.д. 8097/2019г. на ВАС и преписката е върната за постановяване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение.

8. В определеният от съда срок за произнасяне от един месец от датата на влизане на Решението в сила т.е.14.12.2019г., Управител на НЗОК не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ, отменен с Решение № 314/23.11.2020г.по адм.д. 783/2019г. на АСВТ, потвърден с Решение 4915/16.04.2021г. по адм.д. 811/21г. по описа на ВАС и съответно влязло в сила на 16.04.2021г.

9. След влизане в сила на горното Решение 16.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба 18.04.2025г. няма произнасяне на Управител на НЗОК.От липсата на произнасяне на Управител на НЗОК дружеството е претърпяло имуществени вреди, в размер на 118 077,67 лева, за периода от 1.02.2008г. до 10.4.2009г. и законна лихва от 44 409,91 лева. Именно това бездействие на органа за уреждане на вредните последици от отменен подзаконов акт по чл. 195, ал.2 от АПК според ищеца е първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Горепосочените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие, като аргументи се извеждат от ТР № 1/ 20.4.2023г. на ВКС по т.д. 1/2022г.

10. По искова молба на Асклепий ЕООД е образувано адм. д. 191/2014г. против НЗОК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащането на обезщетение от касата за вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 15 000 лева, представляващи разликата между цената на лекарствените средства, които са отпускани на пациентите съгласно Указание за работа с лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г. и действително дължимата цена за тях съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.) за периода от влизане в сила на указанието – 01.02.2008 г., до спиране на прилагането му на 31.05.2009 г., както и законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на иска в размер на 3 000 лева и законната лихва след това до окончателното изплащане на сумите. В съдебно заседание на 12.12.2014 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на иска само относно размер на същия, както следва: претендират се пропуснати ползи в размер на 134 657 лв., както и законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на иска в размер на 41 463.96 лева и законната лихва след това до окончателното заплащане на сумите. С Решение № 477/5.12.2014г. по горепосоченото дело исковата претенция е била отхвърлена и Решението е оставено в сила с Решение 572/15.1.2018г. по адм. д. 1886:/2015г.на ВАС.

11. Дружеството е подало и иск със същото правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за причинени вреди от отменен мълчалив отказ на Управител на НЗОК и евентуален такъв от нарушение правото на ЕС, с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ като с Решение № 345/22.12.2022г. по адм. д. 744/2021г. съдът е отхвърлил и двата иска, което решение е потвърдено с Решение № 9643/2.03.2024г. по адм.д. 3500/2023г., в което изрично в т. 2 на стр. 4 от решение е посочено какъв следва да бъде предявеният иск съобразно мотивите на Решение № 5/19.4.2019г. на КС по к.д. 12/2018г, ТР№1/ 20.4.2023г. на ВКС по т.д.1/2022г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 71/6.04.2020г. на ВКС по гр. Д. 3804/2019г. ,както и от мотивите на съдебните решения по адм.д. 199/2019г. на АСВТ, адм.д. 8097/2019г. на ВАС, адм.д. 783/2019г. на АСВТ и адм.д. 811/21г. на ВАС, които са описани по- горе. Такъв е и настоящият иск.

 

ОТНОСИМАТА ПРАВНА УРЕДБА: Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съгласно чл.1 , ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод извършване на административна дейност, както и в за вредите причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни актове .

 

ДОПУСТИМОСТ НА ПОДАДЕНИЯ ИСК: С разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК тъй като се претендират вреди от бездействие на органа да издаде нов акт, с който да уреди последиците от отмяната на подзаконовия нормативен акт чл. 195, ал.2 от АПК , настоящата инстанция следва да се произнесе по незаконосъобразността на бездействието – неизпълнение на нормативно установено задължение. С оглед на това отмяната на бездействието не се явява задължителна процесуална предпоставка, макар в случая да е налице произнасяне на АССГ.

 

В подадения писмен отговор на ответник жалба се посочва, че искът е недопустим, на следните няколко основания:

 

1.Налице е произнасяне на съд по същата претенция между същите страни, - Решение по адм. д. 191/2014г., поради което е налице сила на пресъдено нещо и въпросът не може да се пререшава от настоящата инстанция

2.С решение по адм.д. 744/21г. на АСВТ между страните за претенция на същите имуществени вреди, но от отменен мълчалив отказ на Управител на НЗОК, съдът е приел, че в този случай същите не са пряка и непосредствена последица на неизпълнение на задължението на АО. Намира, че така постановеното Решение също за процесуална пречка за разглеждане от съда на настоящия иск за същата сума.

3. Недопустимост на претенцията от 1.2.2008г. до 10.4.2009г., тъй като за този период няма отменен подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 195, ал.1 от АПК същият се счита отменен с влизане в сила на съдебното решение, поради което действието на последното е само за напред. В този смисъл ТР № 2/27.06.2016г. по т.д. 2/2015г. на ОСС на ВАС.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Предявеният иск е с правно основание чл. 203 и сл. От АПК във вр. С чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и касае обезщетение за вреди настъпили от неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон- чл. 195, ал.2 от АПК който задължава Управителят на НЗОК в тримесечен срок от отмяната на издадения от него подзаконов нормативен акт да отмени последиците от действието му служебно, т.е. следва в горепосочения срок да се произнесе с друг акт, имащ действие по отношение на всички субекти, спрямо които е действал обявения за нищожен или унищожаем подзаконов нормативен акт, и с него се уредят: 1. Всички въпроси относно валидността на възникналите правоотношения 2. Да се извърши преценка на придобити, погасени или изменени права 3. Да се извърши преценка за вредите за нарушени имуществени или неимуществени права.

Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗЗД. Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на чл. 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.”.

 

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ

 

1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, което съгласно т.3 и т.4, е елемент на фактическия състав, като в конкретния случай е бездействие по изпълнение на нормативно установено задължение по чл. 195, ал.2 от АПК.

2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и отменения административен акт или бездействията и действията на администрацията. В решение №1258/2008г. на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя, в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции. „По повод” изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други.

В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване.

Основното възражение на ответника НЗОК е, че имуществените вреди във вид на пропуснати ползи не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния подзаконов нормативен акт / или от бездействието на органа да издаде нов акт, с който отстрани последиците от действието на този незаконосъобразен подзаконов акт. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ-ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.

 

КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА се признават- НЯМА такива.

 

КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва В., тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност..

Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ АСКЛЕПИЙ ЕООД със съдебен адрес гр. София, бул. Гурко, № 62А, ет. 3, ап. 9 – Адвокатска къща Р. К. ЕООД

 

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК – НЗОК гр. София, [улица]

 

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново.

 

ИЗИСКВА от АСВТ за прилагане на адм.д. 744/21г. по описа на съда.

 

ОБЯВЯВА на страните проекто- доклад по чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.7.2025г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните и на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от отговор на исковата молба на ищеца, като го задължава в седемдневен срок от получаване на съобщението да вземе отношение по направените възражения за недопустимостта на иска.