Решение по дело №1141/2018 на Районен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

                                      № ………

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                            гр. Плевен, 12.10.2018г.

 

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на  осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №1141 от 2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

 

       Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-006520 от 04.01.2018 година на  ***“  към  ОД МВР Плевен, с което на Х.В.Х. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в  размер на  200,00 лева за извършено нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Е.М., процесуален представител. В жалбата моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено  процесното  наказетелно постановление, като се излагат доводи в тази насока.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

 Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна

Акт за установяване на административно нарушение  № 6520 е съставен на 17.02.2017г. от А.М.Й. актосъставител и Ц.Н.Ц. – свидетел на съставянето и  връчването. Съставен е от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед  №  8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т.1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите “Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят А.М.Й. е именно младши автоконтрольор в сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Плевен.

          

В случая от съставения АУАН,отразените в който обстоятелства са необорени в съдебното производство развило се пред РС-Плевен и приложения към същия Протокол от ПТП и скица към същия, се установяват изложените в АУАН и впоследствие в издаденото НП фактически обстоятелства. АУАН и НП съдържат всички реквизити съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в същите е описано ясно и точно извършеното нарушение. От Протокола за ПТП и план схемата към същия, където фактическа обстановка е описана по същият начин и в АУАН се установява, че Х.Х. се е движил с управлявания от него автомобил – ***АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като  с   писмо с рег. № 1336/11.01.2018г. е изискано сведение от  жалбоподателя, по повод вътрешна проверка, относно настъпилото ПТП /л. 49/.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно наказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

АУАН е съставен  за това, че около 22:30 часа, в гр. ***, управлява л.а. „***, като не спазва нужната дистанция от движещият се пред него и намалавящ скоростта л.а. ***, като го удра и причинавя  ПТП с материални щети - нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което Х.Х. е санкциониран за визираното по-горе нарушение. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че Х.Х. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“.

За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че управлявайки автомобила си не е нарушил правилата за движение по пътищата, като настъпилото пътнотранспортно произшествие е в резултат на виновно поведение на другия участник в същото, поради което и неправилно е бил санкциониран.

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени с показанията на свидетелите Ц.Ц. и А.  Й., полицейски служители които били изпратени на посещение възникналото ПТП.

От друга страна  са ангажираните на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством обясненията си и показанията на свидетеля ***, полицейски служител, пътувал с жалбоподателят в служебният автомобил ***“ и пряк очевидец  на  ПТП.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на полицейските служители – св. Ц.Ц. и А.Й., същите са били изпратени по сигнал за възникнало пътнотранспортно произшествие, като при пристигането си на мястото са установили участниците в него – жалбоподателят Х.Х. и А.П.Х., както и управляваните от тях моторни превозни средства, съответно - лек автомобил „*** и лек автомобил ***” с рег***. От участника в пътнотранспортното произшествие – Х.Х.  е  изготвена „Докладна записка“  /л.48/, както и от Началник 02 РУ –Плевен, до директор ОД МВР Плевен.

 Въз основа на деформациите по двата автомобила, полицейските служители – Ц. и Й.  приели, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „***- жалбоподателят Х.Х., като св.Й. съставил АУАН бл.№ 0358485 от 17.12.2017г., като изготвил и Протокол за ПТП № 1636300 от 20.12.2017г.

Съдът кредитира показанията на св.св. Ц.  и Й., от същите се установява по категоричен и безспорен начин механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, отчитайки, че същите са посетили ПТП-то и са възприели лично взаимното разположение на двата автомобила след момента на удара. Полицейските служители установили механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие  при съпоставка на обясненията на участниците и свидетелите и на съпоставката им с находките на местопроизшествието на двата автомобила участници в ПТП.

Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел, другият участник в ПТП-то А.П.Х. дава следните показания,че е спрял на знака „Стоп”,когато бил ударен от автомобила,управляван от жалбоподателя Х..Твърди,че е изпреварил автомобила на последният около един километър преди този знак,който се е намирал на ж.п. прелеза. Твърди,че е управлявал с 40 км/ч. Спрял внимателно,а не рязко, т.к. пътните условия не били добри и не можело да са кара  по –бързо на това място.Съдът дава вяра на тези показания,които се явяват правдиви и подкрепени и от другите гласни и писмени доказателства.

От своя страна, жалбоподателят както с жалбата, така и в съдебно заседание оспорва приетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка, като навежда доводи, че не е извършил вмененето му нарушение, както и че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има другият участник в него – св. А.П.Х., тъй като същият е спрял внезапно пред автомобила, управляван от жалбоподателя. Това твърди и свидетелят Николай Димов,а именно,че другият автомобил „набил рязко” спирачки.

Според цитираната като нарушена норма на наказание подлежи водач, който поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие. В чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение за съответния водач да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От установената по делото фактическа обстановка може да се направи извод, че жалбоподателят с поведението си е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, с което е причинил ПТП по смисъла на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Фактът на настъпването на ПТП не се оспорва от него. Не се спори, че той е управлявал движещото се отзад МПС, което е ударило автомобила пред него при внезапното му спиране. С оглед нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и изрично отразеното в нея, че дори и при рязко спиране на движещия се отпред автомобили водачът на автомобила зад него е длъжен да избегне удар, съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че той не е виновен за произшествието, тъй като автомобилът отпред спрял внезапно. Както се посочи нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП обхваща и такива случаи (на внезапно спиране), поради което твърденията на жалбоподателя не изключват вината му за настъпилото ПТП. Т.е. съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства води до извод, че Х. е осъществил нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

За извършеното нарушение наказващият орган му е наложил санкция в размера, предвиден в чл. 179, ал. 2 ЗДвП за това нарушение, а именно „глоба” от 200 лв.

 За пълнота следва да се отбележи,че възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя,че след извършената служебна проверка за процесният случай, на жалбоподателя не било наложена дисциплинарно наказание са несъстоятелни. Дисциплинарната е различна от административно наказателната отговорност.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0938-006520 от 04.01.2018 година на  ***“  към  ОД МВР Плевен, с което на Х.В.Х. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена Глоба в  размер на  200,00 лева за извършено нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски Административен  съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: