№ 32
гр. гр. Добрич, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500655 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№1623/05.04.2024г., подадена от А. Г. Т. ЕГН********** от гр.Б.,
чрез адвокат К.К., преупълномощен от адв.Ю.О., срещу решение
№9/23.02.2024г. по гр.д.№220/2023 на РС-Б., в частта , в която се отхвърля
претенцията и за издръжка в размер на 450лева на месец в полза на
малолетното дете *** за минал период от време- една година преди завеждане
на исковата молба-19.04.2023година.
Въззивника намира решението за неправилно като постановено в
нарушение на процесуалните и материалните правни норми, необосновано,
иска отмяната му и уважаване на иска. Неправилен бил извода на съда, че след
като ответникът е заплащал за процесния период месечна издръжка от
200лева, то иска е неоснователен. Не било ясно защо съдът приема, че именно
това е размерът на издръжката, която ответникът дължи в аспекта на
податните възможности на ответника и нуждите на детето.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
21.03.2024г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край
04.04.2024г., на която дата жалбата е изпратена чрез куриер, отговаря на
1
изискванията на чл.260, т.1,2,4и7 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна Х. Т. И. чрез упълномощения адвокат Д. И. с доводи за
неоснователност на жалбата, решението в обжалваната част правилно,
съобразено били възможностите на родителя и нуждите на детето и иска
потвърждаването му.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
21.03.2024г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край
04.04.2024г., на която дата жалбата е изпратена чрез куриер, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1,2,4и7 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269
ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Обжалваното решение е постановено при надлежно упражнено право
на иск от А. Г. Т. ЕГН********** от гр.Б., против Х. Т. И. с ЕГН********** от
гр.Д., за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство на страните дете о *** с ЕГН
**********, за определяне местоживеене на детето при неговата майка и за
осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на
450 лв.,считано една година от момента на завеждането на исковата молба-
19.04.2023г.
Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете
*** на майката, местоживеене на детето на адреса на майката, определен е
режим на лични отношения между бащата и детето, и е осъдил бащата да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 450 лева, считано от датата
на влизане в сила на съдебно решение,ведно със законната лихва за всяка
2
закъсняла вноска, до настъпването на законна причини за нейното изменение
или прекратяване и е отхвърлил иска за издръжка в размер на 450лева месечно
за минал период от време -периода от една година преди подаване на исковата
молба на 19.04.2023г.
Решението в частта на произнасянето по упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете ***, неговото
местоживеене и режим на лични отношения между бащата и детето,
издръжката на детето занапред, не е обжалвано. С твърденията за пороци на
обжалваното решение само в частта относно отхвърления иск за издръжка за
минало време- една година преди завеждане на исковата молба на 19.04.2023г.,
въззивната жалба ограничава обхвата на висящност на спора само до този
иск, т.е. в предмета на настоящото производство е само спора относно
издръжката, която бащата следва да заплаща на детето за предхождащия
завеждането на делото период от една година, а именно, считано от
19.04.2022г.до 19.04.2023г.
Задължени за издръжката на непълнолетните деца са и двамата
родители, а размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер
на издръжката. Така съгласно разпоредбата на чл. 143 СК, всеки родител
дължи издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а съгласно
чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на издръжката не може да е по-нисък от
1/4 от минималната работна заплата. През 2022г./от 01.04.2022г.до
31.12.2022г./ минималната работна заплата е 710лева, а минималната месечна
издръжка -177.50лева, през 2023г. минималната работна заплата е 780лева, а
минималната издръжка - 195лева, през 2024г. минималната работна заплата е
933лева, а минималната издръжка е 233, 25лева, през 2025г. минималната
работна заплата е 1077лева, а минималната месечна издръжка е 269.25лева.
Въпросът относно размера на дължимата от бащата издръжка за
предхождащия завеждането на делото /19.04.2023г./ период от една година, т.е.
считано от 19.04.2022г. до 19.04.2023г., следва да бъде разрешен в
съотвествие със съдебната практика, установена с Постановление №
5/16.11.1970 г. и Постановление № 5/30.11.1981 г., според която
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
3
доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат
право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот
на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Балансът между нуждите на
търсещия издръжка и възможностите на дължащия такава, е обусловен винаги
от конкретни обстоятелства и общо, обвързващо тълкуване за максимално
допустимия размер на издръжката, не може да бъде определен нито по
аналогия с минималния такъв според чл. 142, ал. 2 СК, нито по някаква друга
аналогия /в този смисъл определение № 951 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3313/2015 г., III г. о./.
В процесния случая не са събрани доказателства за притежавано
имущество от майката- недвижими имоти и МПС. Социалният работник при
ОЗД при ДСП гр.Б. се е задоволил с констатацията, че детето и майката
живеят в едноетажна къща в гр.Б., че майката е трудово ангажирана-има
сключени договори с ОбА Б. и Доджи комерс ЕООД гр.Б., че е подпомагана по
чл.7 и чл.10а от Закона за семейните помощи, че съжителства с Д.Д., който е
трудово ангажиран. Според показанията на св.Д.С. Д., той и майката
съжителстват на съпружески начала от близо три години/разпита на свидетеля
е проведен на 29.01.2024г./, имота, в който живеят е лична собственост на
свидетеля, майката работи на бензиностанция със заплата от 800-900лева
месечно.
Няма твърдения и данни и бащата да притежава недвижими имоти и
МПС. Пред социалния работник при ОЗД при ДСП гр.Д.град бащата е заявил,
че редовно предоставя издръжка на детето, като в периода от 2016г. до м.март
2022г. е изпращал по 300лева месечно, след което по 200лева месечно по
причина, че е безработен и има здравословни проблеми. Според данните от
социалния доклад бащата живее в жилището на партньорката си К.Ц.П..
Според свидетелските показания на последната двамата съжителстват на
съпружески начала от м.октомври 2022г. Няма спор между страните, че в
периода от фактическата раздяла на родителите до м.март-април 2022г. бащата
е бил чужбина, така и показанията на св.Т. Х.в И., баща на ответника. Докато
работел в чужбина се прибирал веднъж годишно за по месец, месец и
половина. Докато бил в чужбина осигурявал средствата за издръжка на детето,
които сам свидетелят изпращал на майката. След като се върнал лично
изпращал парите на майката. Един-два месеца след като се върнал от чужбина
4
започнал работа, работил до преди новата година. По данни от справка на ТД
на НАП-Пловдив в периода 10.10.2022г.-20.12.2022г. бащата е бил в трудово
правоотношение с „МЕГА ПРИНТ“ЕООД гр.Д.град с основна заплата от
710лева, а в периода 01.02.2023г.-17.08.2023г. е бил в трудово правоотношение
с „М СТИЙЛ“ЕООД гр.Д.град с основно заплата от 780лева. За изследвания
период от една година преди подаване на исковата молба, т.е.периода от
19.04.2022г.-19.04.2023г., няма данни да е реализирал други доходи извън
доходите по трудово правоотношение.
Детето *** е родено на *** През учебната 2023/2024г. според данните от
социалния доклад от 27.11.2023г. на социален работник при ОЗД при ДСП
гр.Б., е била ученика в 3-ти клас в ОУ „Антим І“гр.Б., което навежда на извод
да е започнало първи клас през учебната 2021/2022г.. Няма данни да има
нужди, различни от типичните за възрастта му от храна, облекло, отопление,
осветление, учебници и учебни помагала, ученически принадлежности.
Живее с майката в гр.Б., бащата живее в гр.Д.град. Според събраните гласни
доказателства и данните от социалните проучвания детето поддържа лични
контакти с бащата, прекарва значително време от летните училищни ваканции
при баща си в гр. Д.град, като от дома на майката е вземано с автомобил най-
често от дядо си по бащина линия-св. Т. Х.в И., тъй като бащата не е шофьор.
Няма данни детето да има специфични или изключителни потребности, за
задоволяването на които да са необходими средства над необходимите за
задоволяване на типичните му потребности. С оглед нуждите на
детето/съобразно възрастта му, пола, степента на образование/, доходите на
родителите, цялостната му издръжка за периода една година преди подаване на
исковата молба, т.е.периода от 19.04.2022г.-19.04.2023г., следва да бъде
определена в размер на сумата от 350лева, осигуряването на която следва да
бъде разпределено между двамата родителя съобразно възможностите на
всеки и при отчитане непосредствените грижи на майка, при което бащата
следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 200лева, а
разликата до минимум необходимия размер – от майката. Задължението за
издръжка е за периодично плащане и по закон тя се плаща всеки месец и този
срок е установен в интерес и на двете страни, но най-вече на този на детето да
получи своевременно необходимите средства за живота си. Събраните по
делото доказателства , вкл. представените разписки за парични преводи, сочат
през периода 19.04.2022г.-19.04.2023г. бащата да не се е дезинтересирал от
5
родителските си задължения по отношение на детето,вкл. е изпълнявал
задължението си за издръжка с плащането на сумата от 200лева месечно,
който факт не се и оспорва от ищцата, съгласно изричното изявление на
процесуалния и представител в хода на въззивното производство. Даването на
издръжка в размера, съответен на определения от съда съобразно нуждите на
детето и възможностите на родителя при отчитане на законоустановения
минимален размер на издръжката за този период, сочи, че задължението за
издръжка за период от една година преди подаване на исковата молба е
погасено чрез изпълнение, т.е. претенцията е неоснователна.
Решението на БРС в тази му част е законосъобразно постановено и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция /жалбата е
неоснователна/ на въззивника не се следват разноски. На въззиваемата страна
се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
сторени за защита срещу неоснователната жалба по иска по чл. 149 от СК
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024г.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/23.02.2024г. по гр.д.№220/2023 на РС-Б.,
в частта , в която се отхвърля предявения от А. Г. Т. ЕГН********** от гр.Б.,
против Х. Т. И. с ЕГН********** от гр.Д., иск по чл.149 от СК за издръжка в
размер на 450лева на месец в полза на малолетното дете *** за минал период
от една година преди завеждане на исковата молба, т.е.за времето от
19.04.2022г. до 19.04.2023г.
ОСЪЖДА А. Г. Т. ЕГН********** от гр.Б.,обл.***, да заплати на Х. Т.
И. с ЕГН********** от гр.Д.***, сторените съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на сумата от 500лева адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7