Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1157/2019
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от К. Е. срещу З.Б.И. АД, *** иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв., заявена като
частична от 600 лв., претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, в резултат на настъпило на 28.08.2018г. пътно –
транспортно произшествие в гр. Варна на паркинг “***” в кв.”***”, предизвикано
от водач на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. номер ***, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица BG/02/118001793329, със срок на действие от
19.06.2018г. до 18.06.2019г., при което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “БМВ”, модел „530 Д”, рег. номер ***, както следва: 1./ облицовка задна
броня – труд 30 лв. от 150 лв., боя и материали 20 лв. от 120 лв.; 2./ калник
заден ляв – трид 20 лв. от 140 лв., боя и материали 20 лв. от 120 лв.; 3./
тониране – 5 лв. от 20 лв.; 4./ ускорено сушене /бояджийска камера/ - 5 лв. от
50 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исквоата молба –
25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът К. Е. твърди, че на
28.08.2018г. в гр. Варна, ***на т.нар. ***, е реализирано пътно – транспортно
произшествие, при което бил увреден собствения му и управляван от съпругата му М.Е.
лек автомобил марка “БМВ”, модел „530 Д”, рег. номер ***, в резултат на
което настъпили следните щети: 1./ облицовка предна броня; 2./ калник заден
ляв.
На посочения ден
при извършване на маневра “движение назад”
И.И., водач на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. номер *** ударил
собственото на ищеца МПС, причинявайки посочените материални щети.
Доколкото между участниците е имало съгласие
по обстоятелствата при които е настъпило произшествието, водачите на двете
превозни средства съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП.
Към деня на реализиране на произшествието
водачът на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. номер *** бил застрахован
при З.Б.И. АД по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/02/118001793329,
със срок на действие от 19.06.2018г. до 18.06.2019г.
Твърди се, че застрахователят на виновния за
произшествието водач бил уведомен за настъпилото произшествие, който извършил
оглед и съставил опис на щетите по образуваната преписка по щета №
**********/29.08.2018г.
Ищецът счита, че
застрахователят следва да изплати застрахователно обезщетение, равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието, позволяващо му да възстанови
автомобила в същото състояние като преди увреждането, което не е сторил и до
настоящия момент, което негово бездействие обуславя и правния му интерес от
предявяване на осъдителната претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът З.Б.И. АД, е депозирал писмен отговор, с който счита производството за
недопустимо, тъй като исковата молба е останала нередовна и неотговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и поради липса на надлежно
възникнало право на иск, поради неспазени изисквания на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Застрахователят
признава, че е бил уведомен за настъпилото произшествие, но не от увреденото
лице, явяващо се собственик на лек автомобил марка “БМВ”, модел „530 Д”, рег. номер ***, а от съпругата
му М.Е.а, поради което счита, че не е бил надлежно сезиран по чл. 498, ал. 1 КЗ. Отделно към уведомлението не са представени пълни и точни данни за
банковата сметка по която обезщетението може да бъде платено.
В условие на
евентуалност, в случай, че правото на иск е надлежно възникнало, а исковата
молба е редовна, то искът се оспорва по основание и размер.
Застрахователят
не оспорва заявените твърдения, че лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”,
рег. номер ***
е бил застрахован при З.Б.И. АД по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/02/118001793329,
със срок на действие от 19.06.2018г. до 18.06.2019г., както и че представител
на застрахователя е извършил оглед на увредения автомобил.
Оспорва се механизма на настъпване на
произшествието, който според ответника не се установява по безспорен начин от
двустранния констативен протокол, който не е съставен съобразно изискванията на
Наредба Iз – 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МвР,
КФН и Гаранционен фонд. В съставения документ не са посочени обстоятелствата,
при които произшествието е настъпило, отразената схема е непълна, липсват
наименованието на улиците и пътищата, трасето на пътя, позицията в момента на
сблъсъка и пътните знаци. Отделно, двустранният констативен протокол е
невалиден, тъй като в него са направени зачерквания и задрасквания.
Оспорва се водачът на застрахования при
ответника автомобил да е извършил противоправно
поведение, намиращо се в причинно – следствена връзка с настъпилите щети, някои
от които съществували към деня на произшествието.
В условията на евентуалност е релевирано
възражение за съпричиняване в резултат на поведението на водача на увредения
автомобил, който е паркирал МПС на необозначено място и по начин, който е затруднил
придвижването на останалите превозни средства.
Настоява се в случай, че искът е доказан по
основание, размерът на дължимото обезщетение да се определи, съобразно
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС,
тъй като липсват доказателства установяващи стойността необходима за
възстановяване на автомобила.
С оглед
изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск, евентуално за
присъждане на обезщетение в по – малък от претендирания.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните с оглед
изложените от тях твърдения следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
1./ На 29.08.2018г. около 21.39 ч. в
Република България, гр. Варна в ***на паркинг, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на И.И., собственик и водач
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.
№ *** и М.Е.а, водач на лек автомобил марка марка “БМВ”,
модел „530 Д”, рег. номер ***.
Безспорно е, че
произшествието е настъпило на паркинг “***”, намиращ се в кв. “***”, обозначен
с пътен знак Д 19 “P“ – „Паркинг“. На паркинга липсва
маркировка, обозначаваща паркоместа, но същият
позволява паркиране на около 20 автомобили, последното установено след проведен
от експерта по САТЕ оглед, чието заключение се кредитира от съда в цялост.
Доколкото при пътно –
транспортното произшествие са настъпили имуществени вреди и между участниците в
него е имало съгласие по обстоятелствата, при които то е реализирано, двамата
водачи – И.И. и М.Е.а са съставили и подписали двустранен констативен протокол
за ПТП.
В раздел 12 „Обстоятелства“ от съставения
протокол водачите са отразили, че при тръгване водачът на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ***, е ударил спрения
лек автомобил марка “БМВ”, модел „530 Д”, рег. номер ***, причинявайки
щети, изразяващи се в охлузване на заден ляв калник и броня.
Участниците в
произшествието са удостоверили графично разположението на двата автомобила след
удара и са отразили мястото на съприкосновение.
Двустранният констативен протокол е попълнен
по образец, съобразно Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз – 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МвР,
КФН и Гаранционен фонд, който е предоставен безплатно от застраховател по
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В него участниците са отбелязали всички
съществени обстоятелства при настъпване на произшествието, както и
индивидуализиращи белези на автомобилите, собствениците и водачите им,
свидетелствата за управление, застрахователите по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпилите материални щети, скица на произшествието,
посока на автомобилите чрез стрелки, отбелязана в т. 13 „Скица на пътната
обстановка и ПТП“ и подписи на водачите.
В протокола липсва отбелязване на трасето на
пътя, пътните знаци, имена на улици, което не рефлектира по никакъв начин на неговата
доказателствена стойност. Това са обстоятелства, които водачите са длъжни да
отбележат, ако такива съществуват и имат значение за настъпване на
произшествието. Протоколът не съдържа зачерквания и задрасквания, които да
водят до невалидност на документа.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
двустранният констативен протокол за ПТП удостоверява настъпване на
пътно-транспортно произшествие на посочената в него дата и участниците в него,
поради което възраженията на ответника срещу валидността му са неоснователни.
За установяване на механизма на настъпване
на произшествието е изслушано заключение на САТЕ, от което се установява, че
щетите по автомобила, засегнали облицовка предна броня
и калник заден ляв могат
да настъпят при извършване на маневра на заден ход, при която водачът на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № *** е
ударил в задна лява част лек автомобил марка марка “БМВ”,
модел „530 Д”, рег. номер ***, който е бил паркиран.
2./ Към деня на произшествието
водачът на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № *** е бил застрахован в ответното
дружество по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица № BG/02/118001793329, със срок на
действие от 19.06.2018г. до 18.06.2019г.;
3./ увреденият автомобил марка “БМВ”,
модел „530 Д”, рег. номер ***, е
придобит по време на брака между К. Е. и М.Е.а, сключен на 14.02.2001г. /л.
52/, с възмезден договор за продажба от
26.02.2018г. в режим на съпружеска имуществена общност.
В свидетелство
за регистрация, Част I, е отразено, че
собственик на процесния автомобил е К. Е. /л. 4/.
Безспорно е, че М.Е.а, която е управлявала
увредения автомобил към деня на настъпване на произшествието, е уведомила З.Б.И. АД на 29.08.2018г. /л. 23/.
Разпоредбата на
чл. 498, ал. 1 КЗ посочва, че увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, представяйки пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършват плащанията.
Увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В уведомлението
за завеждане на щета от 29.08.2018г. застрахователят сам е удостоверил, че М.Е.а
е представила всички документи, с които разполага по чл. 498, ал. 2 КЗ, но не е
представила банкова сметка ***.
Преценявайки
всички ангажирани доказателства, съдът приема, че М.Е.а има качество на
“увреден” по смисъла на чл. 498, ал. 1 КЗ, тъй като процесният автомобил е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, който факт сочи и че всеки
един от съпрузите, явяващ се собственик може да отправи писмена застрахователна
претенция до застрахователя на виновния водач по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, което в случая е сторено.
Непредставянето
на банкова сметка, ***5.04.2019г. не освобождава застрахователя от задължението
му да заплати обезщетение за причинени на третите лица вреди вследствие на
използване на моторно превозно средство по време на движение. Непредставянето на данни за банковата сметка има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409, съобразно разпоредбата на чл. 380,
ал. 3 КЗ. Отделно от изложеното, застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, когато за
удостоверяване на ПТП е бил представен двустранен констативен протокол,
съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 5 КЗ.
В случая, с
отговора на исковата молба застрахователят оспорва по основание предявената
осъдителна претенция по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД. Следователно, следва да се приеме, че в предвидения тримесечен срок,
изтекъл на 29.11.2018г., застрахователят, е отказал да изплати застрахователно
обезщетение в разрез с разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 5 КЗ.
5./ въз основа
на писмената претенция застрахователят е извършил оглед /л. 28/, при който е
установил увреждане на облицовка задна броня и заден ляв калник и определил
стойност за възстановяването им в размер на 201, 12 лв. /л. 30/.
Въз основа на ангажираните писмени
доказателства съдът приема, че предявеният на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ иск е доказан в своето основание - настъпило пътно –
транспортно произшествие в срока на действие на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, участниците в него, обстоятелства, при които е
реализирано, удостоверени, чрез съставяне на протокол по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.”б” ЗДвП и експертното заключение по допуснатата САТЕ, настъпилите щети по лек
автомобил марка марка “БМВ”, модел „530 Д”, рег. номер ***, намиращи се в
причинно – следствена връзка с противоправното поведение на водача на другия
автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, задължаващ всеки
водач на пътно транспортно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, от което са
произтекли вреди, установени от представител на застрахователя и САТЕ.
По делото остава
недоказано твърдението, че задният ляв калник, точно над бронята на автомобила,
е резултат от други пътно-транспортно произшествие, настъпило преди
28.08.2019г.
Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат остава неодказано по делото, поради което
съдът приема, че водачът на увредения автомобил няма принос за настъпване на
произшествието.
По
размера на заявената претенция
За установяване размера на заявената
претенция, по инициатива на ищцовата страна, е
допусната съдебно – автотехническа експертиза, от чието неоспорено заключение,
кредитирано в цялост се установява, че сумата необходима за възстановяване на
увредения автомобил по средни пазарни цени в сервизи, притежаващи и
непритежаващи сертификат за качество, деня на застрахователното събитие,
възлиза на 724, 43 лв.
Стойността необходима за възстановяване на
автомобила към деня на произшествието по НАРЕДБА 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането
и за методиката
за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
е 242, 16 лв.
При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение е
валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на
чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение №79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС,
Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г. на ВКС; Определение
№159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II т.о. и други.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът
е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за
ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания
размер от 100 лв., заявена като частична от 600 лв., ведно със
законната лихва от деня на депозиране на исковата молба – 25.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца К. Е.
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито
размер, според представения списък и ангажираните доказателства възлиза на 440 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
З.Б.И. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С. Е., ЕГН **********,***
сумата от 100 лв. /сто лева/, заявена като частична
от общо 600 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на настъпило на 28.08.2018г. пътно – транспортно
произшествие в гр. Варна на паркинг “***” в кв.”***”, предизвикано от водач на
лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. номер ***, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица BG/02/118001793329, със срок на действие от
19.06.2018г. до 18.06.2019г., при което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “БМВ”, модел „530 Д”, рег. номер ***, както следва: 1./ облицовка задна
броня – труд 30 лв. от 150 лв., боя и материали 20 лв. от 120 лв.; 2./ калник
заден ляв – трид 20 лв. от 140 лв., боя и материали 20 лв. от 120 лв.; 3./
тониране – 5 лв. от 20 лв.; 4./ ускорено сушене /бояджийска камера/ - 5 лв. от
50 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исквоата молба –
25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
З.Б.И. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С. Е., ЕГН **********,***
сумата от сумата от 440 лв.
/четиристотин и четиридесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: