№ 260017 / 1.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 01.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1634 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от И.Н.Г. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 20 – 0996 - 003946 издадено на 01.12.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че същото е било издадено при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което са наведени подробни възражения. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят И.Г., редовно призована, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира и разноски.
Административно – наказващият орган: Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 18.08.2020г. в 11:25ч. в гр.Монтана, по бул.,,Александър Стамболийски” жалбоподателят И.Г. управлявала лек автомобил марка ,,ФИАТ”, модел ,,ПУНТО” с рег. № XXXX . Зад автомобила се движел с мотопед свидетеля Б.С.. Тъй като жалбоподателката ,,се изснесла” с управлявания от нея автомобил в ляво без да навлиза в срещуположната лента, за да предприеме маневра завой на дясно с цел да паркира на паркинг пред ОДМВР – гр.Монтана, движещият се зад нея свидетел, поради не спазена дистанция и управление на неговото МПС с по – висока скорост, изгубил управление върху същото, паднал от него и получил охлузвания. На място пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана свидетелите З.З. и М.Д., които констатирали настъпилото произшествие. Двамата участници били изпробвани за наличие на употребен алкохол, чиито проби се оказали отрицателни. И по двете МПС – та били констатирани материални щети вследствие на настъпилото след падането на свидетеля С. съприкосновение с лекия автомобил, управляван от жалбоподателката. Бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица от страна на свидетеля М.Д.. Въз основа на констатираното на водача на лекия автомобил бил съставен АУАН, който му бил връчен лично. Впоследствие било депозирано възражение пред административно наказващия орган, което не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установено и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от разпита на самия участник в ПТП свидетелят Б.С. е, че същият изрично заявява, че не е бил бутан от жалбоподателката, а тъй като тя минала близо до него той не могъл да спре и поради високата скорост на управлявания от него мотопед ни успял да спре и паднал на земята. Неговите показания се намират в противоречие с тези на полицейските служители З. и Д., които твърдят, че именно жалбоподателката, вследствие на извършена от нея маневра, е блъснала пострадалия, с което му причинила телесни увреждания и материални щети по неговото МПС.
Съдът следва да кредитира показанията на свидетеля С. пред тези на З. и Д.. Последните не са очевидци на извършеното деяние, поради което за съда остава неясно въз основа на кои обективни данни се базират техните твърдения за настъпилото ПТП. Освен в съдебно заседание, същите са били обективирани и в нарочния протокол за ПТП, както и в съставения АУАН. В протокола никъде не е бил описан точния механизъм на ПТП, както и не е било изследвано поведението на свидетеля С., във връзка с настъпилото произшествие. При наличието на противоречиви гласни доказателствени средства съдът не би могъл да стигне до единствения възможен извод досежно съпричастността на жалбоподателката в извършено ПТП. Показанията на другия участник са категорични, че същият не е бил бутан при предприетата маневра ,,завой на дясно”.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като описаната в него фактическа обстановка не се потвърждава от доказателствения материал по делото. Показанията на свидетеля С. с категоричност опровергават неговото местоположение спрямо лекия автомобил на жалбоподателката непосредствено преди неговото падане, както и наличието на съприкосновение между двете МПС – та, което да е в причинна връзка с настъпилите травматични увреждания и материални щети. Същият се е движил с мотопеда си зад жалбоподателкатата, като очевидно не е спазил необходимата дистанция и не е следял през цялото време нейното поведение, каквото е изискването по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Предвид изложените съображения съдът намира, че в случая не може да докаже по безспорен начин настъпване на ПТП по смисъла на &6 т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Недоказаността на причинна връзка между управлението на лекия автомобил от страна на жалбоподателката и настъпилите увреждания и материални щети по мотопеда, управляван от свидетеля С. обуславят необосноваността на административното обвинение.
По отношение на наведените в жалбата и писмената защита на защитника на жалбоподателя възражения съдът намира, че същите са частично основателни доколкото са възприети в мотивите на настоящето решение. Липсата на прецизиране на марката и модела на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, действително се явява нарушение, което обаче не е съществено предвид отразяването на регистрационния му номер, с който в достатъчна степен се индивидуализира процесното МПС. Непълното описание на мотопеда, посоката на движение и пр. не следва да бъдат преценявани като съществени пропуски в административното обвинение, тъй като непълнотата на описание на механизма на настъпило ПТП не следва да бъде подробна, а да съдържа минимума от фактически описания, обуславящи яснотата на изпълнителното деяние.
Цитираната съдебна практика в писмената защита на районните и административни съдилища от страна на защитника на жалбоподателката има препоръчителен, а не задължителен за съда характер, поради което и същият не е длъжен да се съобразява с нея.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените и поискани от нейния защитник разноски в размер на 200.00 лева по неговото адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 – 0996 - 003946 издадено на 01.12.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на И.Н.Г. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана да заплати на И.Н.Г. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 200.00 (двеста) лева представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: