Решение по дело №362/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 30
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева - Георгиева
Дело: 20214410200362
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. ЛЕВСКИ, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20214410200362 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата С. С. Д. роденa на *** г. в гр.Л. с постоянен
адрес ****, българка, с българско гражданство, със средно образование,
безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН:**********, за ВИНОВНА в това,
че на 29.05.2021 г. в гр.Л., обл.Плевен на ул.”***”, по непредпазливост
причинила на Т. Б. Д. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на костите на лявата предмишница, довело до трайно затруднение
на движението на левия горен крайник за срок от около четири месеца,
поради което и на основание чл.133, вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, във
връзка с чл.78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като й налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемата С. С. Д., с
посочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР – Плевен
направените раноски в хода досъдебното производство в общ размер на
136,50 лв., както и да заплати по сметка на Районен съд – Левски направените
1
разноски в съдебната фаза в общ размер на 57,48 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
окръжен съд в 15 – дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение №30 от 22.03.2022г., постановено по АНД
№362/2022г. по описа на Районен съд - Левски.

В Районен съд – Левски е внесено мотивирано постановление от
Районна прокуратура – Плевен за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по чл.78а от НК на С. С. Д. от
гр.Левски, за това, че на 29.05.2021г. в гр.Л., обл.П. на ул.”***”, по
непредпазливост причинила на Т. Б.Д. от същия град средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на лявата предмишница, довело до
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около
четири месеца - престъпление по чл.133, вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В проведеното по делото съдебно заседание Районна прокуратура –
Плевен не се представлява.
Обвиняемата, редовно призована не се явява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата СТ. С. Д. е роденa на ***г. в гр.Левски, с постоянен адрес
****, българка, с българско гражданство, със средно образование, безработна,
неомъжена, неосъждана, ЕГН:**********.
През месец ноември 2019г. свидетелката Т. Б. Д. дала в заем на
обвиняемата С. С. Д. сумата от 500 лв., тъй като на обвиняемата й предстояло
пътуване в чужбина и й били необходими пари. Уговорили се след като
обвиняемата Д. се прибере в Р.България да върне заетата сума на Д..
На 29.05.2021г., около 17,00ч. свидетелката Д. видяла обвиняемата С.Д.
и нейната майка - свидетелката А.Л. С. на улицата, в близост до дома, в който
живеела в ****. Свидетелката Д. започнала да пита обвиняемата и майка й
кога ще й върнат парите. В отговор на това свидетелката А. С. заявила на Д.
да ги остави на мира и да не се занимава с тях. Въпреки това свидетелката Д.
продължила да ги следва и да пита за парите, което подразнило свидетелката
С., която се обърнала и ударила с ръка през лицето свидетелката Д.
Свидетелката А. С. тръгнала, тъй като искала да подаде жалба срещу
свидетелката Д. Конфликтът продължил между обвиняемата и свидетелката
Д., при което обвиняемата С.Д. тръгнала към св.Д. и с двете си ръце силно я
блъснала в гърдите, в следствие на което свидетелката Д. паднала на земята.
Падайки свидетелката Д. се подпряла с ръка на земята, при което се получило
счупване на левите лакътна и лъчева кост /в областта на гривнената става/.
При падането Д. получила и натъртване в областта на лявата коленна става с
охлузване по коляното и оток. Д. изпитала силна болка, както в областта на
ръката, така и в лявото коляно. Била транспортирана от екип на ЦСМП-
Плевен и било проведено лечение. Травматичните увреждания - счупване на
костите на лявата предмишница довели до трайно затруднение движението на
левия горен крайник за срок от около четири месеца.
По доказателствата:
1
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното следствие,
както и на досъдебното производство, ценени на основание чл.378, ал.2 от
НПК, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Т.Б.Д., А.Л.С., Н.В.Н., Б.М.А.; писмени доказателства и
доказателствени средства: амбулаторен лист №001088/31.05.2021г.,
амбулаторен лист №001123/03.06.2021г., амбулаторен лист
№001190/14.06.2021г., амбулаторен лист №001328/28.06.2021г., рентгеново
изследване на лява и дясна колянна става от 25.06.2021г., фиш за спешна
медицинска помощ и лист за преглед на пациент от 29.05.2021г., съдебно-
медицинско удостоверение №196/2021г. на ОСМ при УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ЕАД, гр.Плевен, справка за съдимост, характеристична справка,
тъжба от Т.Б.Д. до Районна прокуратура - гр.Плевен; заключение на вещото
лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Безпротиворечиво се установява от показанията на свидетелите Т.Б.Д. и
А.Л.С., депозирани в хода на съдебното следствие, че на процесната дата
29.05.2021г. между пострадалата Т.Б.Д. и подсъдимата СТ. С. Д. и нейната
майка А.Л.С. възникнал конфликт по повод дадената в заем парична сума. В
тази им част показанията на свидетелите Д. и С. са еднопосочни и
безпротиворечиви, както и се подкрепят от показанията на свидетелите
Н.В.Н. и Б.М.А., дадени в хода на досъдебното производство и ценени на
основание чл.378, ал.2 от НПК, които заявяват, че чули викове, гласовете на
Т., А., С., които се карали за пари.
Съществен факт, включен в предмета на доказване, е блъснала ли е
обвиняемата С.Д. пострадалата Т. Д. и дали в резултат на блъскането и падане
на земята са й били причинени описаните телесни увреждания.
Съдът намери за доказани така приетите за установени от РП-Плевен
факти. Основен доказателствен източник по отношение на тези обстоятелства
са показанията на пострадалата Т. Д., които съдът кредитира изцяло. Същата
заявява, че обвиняемата С.Д. я блъснала силно с две ръце в областта на
гръдния кош, при което Д. паднала и се подпряла с лявата си ръка, при което
усетила силна болка, както и ударила лявото си коляно. Въпреки
заинтересоваността на св.Д. от изхода на делото, съдът намери, че
показанията й са добросъвестно дадени, тъй като са подробни,
последователни, безпротиворечиви, еднопосочни по отношение на
съобщените факти, както в хода на досъдебното производство, така и в хода
на съдебното следствие.
В подкрепа на показанията на свидетелката Б. са тези на свидетелката
А. С., която заявява, че обвиняемата й казала, че за да се предпази, блъснала
Д. и тя паднала на земята. Макар по отношение на този факт показанията на
св.С. да са производни, а не първични, съдът ги цени, тъй като служат за
проверка достоверността на първичните такива, депозирани от пострадалата.
По отношение на посочените по-горе обстоятелства показанията на
св.С. са еднопосочни, без противоречие с останалите гласни и писмени
2
доказателства, в съответствие с тях. Показанията на пострадалата и св.С. са
еднопосочни, че по време на падането на пострадалата, св.С. не е
присъствала, като малко преди това тръгнала, след което се върнала.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката С. по отношение на
заявените от нея факти, че пострадалата се нахвърлила на обвиняемата, за да
се бие с нея, хванала я за косите, за да я скубе. Както вече бе посочено,
показанията на свидетелката С. по отношение на физическото
съприкосновение между обвиняемата и пострадалата не представляват преки
гласни доказателства, а производни такива, тъй като А. С. не е присъствала.
Същите се явяват опровергани от кредитираните от съда преки гласни
доказателства - показанията на св.Д., както и не намират опора в останалите
гласни и писмени доказателства, а се явяват изолирани от тях.
В подкрепа на показанията на пострадалата са и тези на свидетелите
Н.Н. и Б.А., както и приобщените писмени доказателства - медицински
документи, и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза.
В показанията си свидетелите Н.Н. и Б.А. заявяват, че след като чули
виковете, видели свидетелката Т. Д. седнала на земята, като твърдяла, че я
боли ръката и че чака да дойде линейка. Съдът даде вяра на показанията на
свидетелите Н.Н. и Б.А., тъй като същите са последователни и
безпротиворечиви - помежду си и с останалия доказателствен материал.
Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции, както
и частни такива, неоспорени от страните. От приетите фиш за спешна
медицинска помощ и лист за преглед на пациент, съдебно-медицинско
удостоверение и амбулаторни листи се установява, че действително след
инцидента св.Д. е потърсила медицинска помощ, както и посетила отделение
по съдебна медицина в УМБАЛ - Левски, където били установени описаните
телесни увреждания.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на Т.Б.Д. са причинени следните травматични
увреждания: зачервяване на лицето вляво, счупване на левите лакътна и
лъчева кост (в областта на гривнената става), натъртване (контузия) в
областта на лявата коленна става с охлузване по коляното, оток и ограничени
движения в ставата. Уврежданията са резултат на тъпи травми, може да са
получени по съобщения от пострадалата начин, съответно - зачервяването по
лицето - от удар с ръка, останалите увреждания от блъскане с последващо
падане и подпиране с ръка. Счупването на костите на лявата предмишница е
довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок
около четири месеца, при нормално протичане на оздравителния процес, а
травмата на лявото коляно е довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При изслушването му вещото лице заявява, че травмите
могат да са причинени по съобщения от пострадалата начин. Съдът даде вяра
на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
3
експертиза, като компетентно, обосновано и пълно, отговарящо точно на
поставените въпроси.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че обвиняемата СТ. С. Д. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, на 29.05.2021 г. в г*** обвиняемата причинила на
Т.Б.Д. счупване на костите на лявата предмишница.
Деянието е осъществено, като обвиняемата блъснала пострадалата, при
което същата паднала и при падането се подпряла на лявата ръка, в резултат
на което получила счупване на левите лакътна и лъчева кост (в областта на
гривнената става). Причиненото телесно увреждане е в пряка причинно-
следствена връзка с осъществените от С.Д. действия спрямо пострадалата.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза причинените на Т. Д. телесни увреждания са довели
до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник - за срок около
четири месеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
– непредпазливост. Установено е, че обвиняемата е бутнала пострадалата
силно с ръце в областта на гърдите, при което с оглед мястото и начина на
съприкосновение, същата не е имала за цел причиняването на телесно
увреждане. Обвиняемата Д. обаче с оглед на действията, които е осъществила,
е могла и била длъжна да предвиди падането на св.Д. и увреждане на някои от
крайниците й.
Предвид на изложените доводи, съдът призна обвиняемата за виновна в
извършване на престъплението по чл.133, вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за
което е повдигнато обвинение.
По наказанието:
Налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на СТ. С.
Д. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
глоба.
За престъплението по чл.133, вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Обвиняемата не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не е осъждана.
От процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид
поведението на пострадалата, с което същата провокирала и подразнила
обвиняемата, което станало причина за осъществените от нея действия –
блъскане на Д.. Отегчаващо отговорността обстоятелство представляват
причинените на пострадалата в резултат на падането и други телесни
увреждания, освен инкриминираното такова, причинило средна телесна
повреда.
4
Съдът намери, че от естество да постигне целите на индивидуалната и
генералната превенция в процесния случай е налагането на обвиняемата СТ.
С. Д. на административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Относно разноските:
Предвид признаването на обвиняемата за виновна в извършването на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, на основание чл.189, ал.3
НПК съдът осъди СТ. С. Д. да заплати по сметка на ОД МВР – Плевен
направените разноски в хода досъдебното производство в размер на 136,50
лв. – за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, както и да заплати по сметка на Районен съд – Левски
направените разноски в съдебната фаза в общ размер на 57,48 лв. - за
възнаграждение, пътни и дневни на вещото лице.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни