Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260033, 02.10.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На трети септември през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 466 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба с
направено уточнение към нея по молба вх.№ 1639/19.05.2020г., от „Мелон
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Мария Луиза” № 100, ет.3, представлявано заедно и поотделно от
изпълнителни директори Николаос Константинос Петракополус и Панайотис Влахос,
действащи чрез упълномощени юрисконсулти Н.Б. и Светлозар Дунов, против Д.Д.П.,
ЕГН-**********, с установен по делото постоянен адрес:***, в личното му
качество и като представляващ ЕТ
„Домино-Д.П.“, ЕИК *********, с установени по делото
седалище и адрес на управление: гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.”Христо Ботев” № 70,
като ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи, че
ответникът ЕТ „Домино-Д.П.“, ЕИК
*********, представляван от Д.Д.П.,
ЕГН-**********, както и физическото лице Д.Д.П., ЕГН-**********, дължат към 09.11.2018г. (датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) на ищеца „Мелон
България” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, вземане в общ размер на 6 075.25 (шест
хиляди седемдесет и пет лева и 25 ст) лева, претендирано в заповедното производство по ч.гр.д.№ 154/2019г. на РС-гр.Исперих
и представляващо 92 броя непогасени вноски за главница за периода от
21.01.2014г. до 21.08.2021г. по Договор за банков кредит (продукт „Бизнес
Овърдрафт“) № 3056 от 18.12.2006г. и Анекс № 1 от 27.07.2011г. към Договора за
кредит, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на
заповед за изпълнение за същото вземане до пълното изплащане на дължимата сума. Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното
производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът ЕТ
„Домино-Д.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Христо Ботев” № 70, представляван от Д.Д.П.,
ЕГН-**********, редовно уведомен при
условията на чл.50, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК на вписания в Търговския
регистър адрес на управление в гр.Исперих, обл.Разградска (без вписана
последваща промяна), не представя отговор. Не ангажира становище по иска, не
прави искания и възражения, не сочи доказателства.
В същия срок по чл.131
от ГПК, ответникът Д.Д.П., ЕГН-**********,
в личното му качество като физическо лице, не е намерен на посочения в исковата молба адрес, нито на установения по
делото постоянен и настоящ адрес ***. Назначеният му, при условията на чл.47, ал.6
от ГПК, особен представител адв.А.М.,***, представя писмен отговор вх.№
5095/05.12.2019г., като оспорва пердявения иск като недопустим и неоснователен.
Оспорва процесуалното качество на ищеца като нелегитимирана страна, тъй като
липсвали безспорни доказателства за прехвърляне на процесното вземане в полза
на ищеца. Липсвали доказателства за правоприемство по отношение на
Кредитодателя „Българска пощенска банка“ АД по Договора за кредит и цедента
„Юробанк България“ АД по Договора за цесия. Оспорва правата на цесионера да
уведомява длъжниците по Договора за кредит за извършеното прехвърляне, съгласно
представеното пълномощно от цедента, поради което счита, че липсва и надлежно
уведомяване на ответниците за извършената цесия. Противопоставя и възражение за
погасяване по давност на претендираното вземане, тъй като са изминали около 14
години от сключването на договора и от предсрочната изискуемост на вземането по
кредита. Същевременно твърди, че ищецът претендира преждевременно изпълнение при
действащ непрекратен договор, тъй като не е настъпил крайния падеж –
21.08.2021г. по Анекса към договора. В съдебно заседание поддържа съображенията
си за неоснователност на иска с допълнителен аргумент, че събраните
доказателства са едностранчиви, поради отсъствието на ответника и
невъзможността да участва в процеса, за да представи доказателства за
евентуално извършено от него плащане за погасяване на кредита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество „Мелон България”
ЕАД-гр.София, ЕИК *********, е Цесионер, съгласно представен по делото Договор
за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.06.2017г., сключен с Цедента
„Юробанк България“ АД-гр.София, ЕИК ********* (с предишни наименования „Юробанк
и Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД) – представени Решение №
61/01.11.2007г. на СГС по фирмено дело № 10646/1991г. за вписани промени във
връзка с преобразуване на Банката-цедент и Решение за промяна в наименованието
(л.96-100 от делото). По силата на този Договор за цесия са прехвърлени и
вземанията на цедента срещу ответниците по настоящото дело, произтичащи от
сключен с тях Договор за банков кредит (продукт „Бизнес Овърдрафт“) № 3056 от
18.12.2006г. и Анекс № 1 от 27.07.2011г. към Договора за кредит, като
вземанията са прехвърлени изцяло с всички превилегии, обезпечения, лихви и
други принадлежности, в полза на Цесионера, съгласно Приложение № 1 към цесионния договор (л.101-108 от
делото), двустранно подписано, в което вземането от ответниците е вписано под № 660158.
По силата Договора за банков кредит (продукт „Бизнес Овърдрафт“) № 3056 от
18.12.2006г., сключен първоначално с ответника ЕТ
„Домино-Д.П.“***, ЕИК *********, представляван от собственика Д.Д.П., ЕГН-**********, същият, в качеството си на Кредитополучател, получил от Банката
паричен кредит в размер на 6 000.00 лева за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди. От този кредит първоначално е усвоена на 19.12.2006г. сума от
187.00 лева, а на 21.12.2006г. – сума в размер на 5 773.26 лева, в т.ч. 5 750.00 лева, изтеглени на каса във
ФЦ-Исперих, от Д.Д.П., констатирано в заключението вх.№ 260042 от 18.08.2020г. (т.1) на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Според първоначалните условия на договора, кредитът се предоставя за срок
от 240 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита, като
погасяването на всички усвоени суми се извършва ежедневно, служебно от Банката със
средствата, осигурени по разплащателната сметка на Кредитополучателя, за което
той дава неотменимото си и безуславно съгласие и оправомощава банката (чл.4). С
оглед вида на кредита «Бизнес овърдрафт», погасителни вноски не се изплащат, а
се плащат само лихви за ползваните суми до размера на разрешения офърдрафт.
Съгласно чл.5, дължимата от Кредитополучателя годишна лихва за предоставения
кредит включва сбора от дейстащия базов лихвен процент – малки фирми за
оборотни нужди в лева – БЛПМФ (10 % към датата на сключване на договора) и
договорна лихвена надбавка в размер на 2.5 пункта, като лихвата се начислява
ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец, след месеца на откриване
на заемната сметка. В случай, че Кредитополучателят не осигури необходимите
средства по разплащателната си сметка в уговорените срокове, той дължи на
банката наказателен лихвен процент (неустойка), равен на сбора от действащия
БЛПМФ по чл.5 плюс наказателна надбавка в рзмер на 12.5 пункта.
В чл.27 от Договора било уговорено правото на Банката да обяви за изискуемо
преди срока цялото кредитно задължение при определени условия, вкл. по б.”г” –
когато Кредитополучателят не е изпълнил което и да е задължение, поето по
силата на договора, договорите, обезпечаващи кредита или по други, сключени с
Банката договори за кредит, вкл. не е внесъл дължима вноска по главница и/или
лихва.
В чл.28, б.”в” от Договора
било уговорено, че при неизпълнение от Кредитополучателя на което и да е от
поетите договорни задължения, Банката има право
да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем, като се удовлетвори за
главницата, лихвите, таксите, комисионите и другите разноски от обезпеченията
по кредита по свой почин, чрез принудително изпълнение върху тях по установения
от закона ред, в зависимост от дадените обезпечения.
Съгласно чл.31 от същия
Договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат
направени в писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по поща с обратна разписка, или с препоръчана
поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото
на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, тя е длъжна да
уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването
на такова уведомление, всички съобщения, стигнали до стария адрес, се считат за
получени. За неуредените в договора въпроси се прилага действащото българско
законодателство (чл.32).
С подписания Анекс № 1 от 27.07.2011г. към Договора за кредит, сключен
между страните поради временни затруднения на Кредитополучателя във връзка с
редовното погасяване на задълженията си по кредита, като страна –
«Съдлъжник» по Договора, встъпва вторият
ответник Д.Д.П., ЕГН-**********, в личното си качество, като физическо лице, като поема
солидарна отговорност с Кредитополучатеря за задълженията към Банката (чл.10б
във вр. с чл.10а от Анекса). Срокът на погасяване на кредита е намален до
21.08.2021г. Според условията на Анекса, констатирано и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, кредитът се преструктурира
и размерът на ползвания разрешен овърдрафт се увеличава с 1 140.96 лева,
како достига стойност от 30 283.22 лева. Въведен е облекчен ред за
погасяване на дълга, като Кредитополучателят и Съдлъжникът ползват 12 месеца
период на облекчено погасяване, считано от 21-во число, следващо датата на
подписване на Анекса, за който период дължат върху дълга фиксирана годишна
лихва от 13.6 %, при задължение за ежемечно изплащане (чл.4 от Анекса). След
изтичане периода на облекченото погасяване, на всяко 21-во число на месеца
дължат лихва в размер на сбора от БЛПМФ за лева, обавен от Банката, който не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за Страните, съгласно Договора за кредит, и
договорната лихвена надбавка в размер на 2.95 пункта (чл.5 от Анекса). Дългът,
вкл. лихвата, се погасява съгласно Погасителен план, неразделна част от Анекса
(чл.6). След изтичане периода на облекчето погасяване на дълга, остатъкът от
него заедно с дължимата лихва, се погасяват на равни месечни анюитетни
погасителни вноски, за намаления срок до 21.08.2021г., като размерът на
вноските се определя с Погасителния план. Съгласно чл.7 от Анекса, при
просрочие на дължими погасителни вноски от Дълга, както и при предсрочна
изискуемост на Дълга, дължимата от Кредитополучателя и Съдлъжника лихва по чл.4
или чл.5 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за
просрочие на Дълга в размер на 10 пункта.
Според т.2 от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, от общо усвоените до датата на подписване
на Анекса – 27.07.2011г. парични средства и начислените лихви и такси в общ
размер на 32 319.08 лева, са възстановени на банката-Кредитор
25 754.86 лева. Непогасеният остатък е в размер на 6 564.22 лева
(включващ 5 423.26 лева - кредит/овърдрафт, 369.97 лева - лихви и 770.99
лева - такси), преструктуриран с Анекса в редовна главница. Вноските за
погасяването му, съгласно Погасителния план от 28.07.2011г. към Анекса, са 109
на брой, на всяко 21-во число на месеца, за периода от 21.08.2012г. до
21.08.2021г. Същите не са изплащани на уговорените падежни дати и няма отразени
такива в счетоводството на Кредитора. В периода от 21.08.2012г. до 24.06.2014г.
от общата сума на ползвания разрешен овърдрафт е сторнирана сума в размер на
686.35 лева, която е отнесена като ползван неразрешен овърдрафт в левове, с
което размерът на ползвания разрешен овърдрафт в лева е намалял до
5 877.87 лева. Експертизата констатира (т.3), че Банката-Кредитор не е
стартирала процедура за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респ. не е
осчетоводявана предсрочна изискуемост.
Вече,
след сключването на Догвора за цесия от 21.06.2017г., от страна на Цесионера –
ищеца „Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, действайки
като пълномощник на цедента „Юробанк България“ АД-гр.София, ЕИК ********* (съгласно
представено Пълномощно, рег.№ 4239 от 04.12.2018г. по описа на Нотариус, рет.№
444 с район на действие Софийски районен съд) е изпратено Увидомление до Д.Д.П., ЕГН-**********, в личното му
качество и като представляващ ЕТ „Домино-Д.П.“, ЕИК *********, с което, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД,
е уведомен за извършената цесия и че цесионерът „Мелон България” ЕАД, ЕИК ********* е
новият кредитор на вземанията срещу него по
Договора за банков кредит (продукт „Бизнес Овърдрафт“) № 3056 от 18.12.2006г. Уведомен е за размер на дълга към този момент, включващ дължима
главница от 6 564.22 лева, просрочени договорни и наказателни лихва от
2 384.21 лева, начислена законна лихва върху просрочената главница към
03.08.2017г. в размер на 158.09 лева и дължими такси от 862.23 лева, като е определен
5-дневен срок от получаване на поканата за доброволно погасяване на дължимите
суми към новия Кредитор. Вписано е изрично изявление, че в дена, след изтичане
на дадения срок за доброволно изпълнение и при липса на постъпило плащане на
задълженията и/или не е сключено доброволно споразумение с Кредитора за
разсрочено плащане, последният обявява ползвания кредит за изцяло и предсрочно
изискуем, на основание чл.28, б.”в” от Договора за кредит, без да бъде
изпращано повторно уведомление, като ще бъдат предприети всички действия,
предвидени в закона и договора, за принудително изпълнение с цел събиране на
задълженията в полза на „Мелон България” ЕАД. Уведомлението е изпратено на
посочения в Договора и официално вписан
в Търговския регистър адрес на управление на длъжника – ЕТ, с молба за
връчване чрез ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№ 761 на КЧСИ и с район на действие
Окръжен съд-гр.Разград. Последният е удостоверил връчване на Уведомлението,
съобразно разпоредбите на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК – при направени три
посещения на адреса в продължение на един месец от 28.12.2018г. до
28.01.2019г., при които длъжниците не са намерени на адреса и е залепено на
последната дата Уведомление за връчване на книжата. Двуседмичният срок за
връчване на книжата при посочените обстоятелства е изтекъл на 11.02.2019г. По
този начин следва да се приеме, редовно връчване на книжата, респ. и редовно
уведомяване за предсрочната изискуемост, считано от 12.02.2019г.
При горните обстоятелства
и поради продължаващото неиздължаване от ответниците на дължимите суми по Договора за кредит, ищцовото
дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 880/01.03.2019г. сезирало
заповедно производство по ч.гр.д.№ 154/2019г. по описа на РС-гр.Исперих, по
което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 01.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неизплатените парични
задължения, възлизащи в размер на предентираните и в настоящото производство
суми, а именно 6 075.25 (шест хиляди седемдесет и пет лева и 25 ст) лева, заявена като част от просрочена главница по Договора за
банков кредит (продукт „Бизнес Овърдрафт“) № 3056 от 18.12.2006г. и Анекс № 1
от 27.07.2011г. към Договора за кредит, законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
01.03.2019г. до пълното изплащане на дължимата сума, както и направените по
делото разноски - заплатена ДТ в размер на 121.51
(сто двадесет и един лева и 51 ст) лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева. Според
обстоятелствата, изложени в Заявлението, Кредиторът се е позовал пред заповедния съд, макар и необсъдено в Заповедта за изпълнение, на предсрочна изискуемост на цялото непогасено задължение
по кредита, на основание чл.28, б.»в» от Договора за кредит (поради трайно
неизпълнение), за която изискуемост длъжниците били надлежно уведомени.
Тъй като
длъжниците не били открити на известните адреси за връчване на издадената срещу
тях Заповед по чл.410 от ГПК, по указание, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане от 30.04.2019г. на
заповедния съд, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
Съдебно-счетоводната експретиза установява в заключението
си (т.5), че след сключването на Договора за цесия, в счетоводството на
ищеца-Цесионер „Мелон България” ЕАД, ЕИК
********* не са постъпвали никакви парични средства по цедираното
вземане и няма извършени плащания в полза на Кредитора-Цесионер. Дължимото по
кредита вземане е осчетоводено от Цесионера като предсрочно изискуемо на
02.02.2019г., на основание чл.28, б.”в” от Договора за банков кредит – т.3 от
заключението, а в т.4 е констатирано, че към 01.03.2019г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, обсъдено по-горе), останалите неизплатени и изискуеми задължения на
ответниците по процесния Договор за кредит, възлизат в размер на 6 564.22
лева, представляващи 109 неплатени вноски, в т.ч. 78 падежирали вноски през
периода от 21.08.2012г. до 02.02.2019г., на стойност 3 604.07 лева и 31
вноски, предсрочно изискуеми на падежа на изискуемост 02.02.2019г., на стойност
2 960.15 лева. Конкретно за заявения от ищеца исков период на дължимите
погасителни вноски от 21.01.2014г. до 21.08.2021г., съдът изчисли, въз основа
на изработената от вещото лице таблица на дължимите вноски (т.4 от
заключениието), че са точно 92 неплатени вноски, възлизащи в размера на
исковата претенция от 6 075.25 лева.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е посочил в петитума на исковата молба като дата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
09.11.2018г., съдът е възложил изчисления на експертизата и към тази дата, като
установява неизплатени и изискуеми задължения за главница по обсъждания
договор, в размер на 3 381.33 лева за 75 падежирали вноски през периода от
21.08.2012г. до 09.11.2018г. Съдът приема, че посочената дата 09.11.2018г. е
изписана поради техническа грежса, като следва за се зачете като относима към
ищцовата претенция на действителната дата, когато е подадено заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците – ответници
по делото – 01.03.2019г.
Заключението
на съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено от страните по делото и като
неоспорено, компетентно и обосновано, са възприема изцяло от съда.
В производството по настоящото дело
ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на
913.02 лева, включващи: заплатена ДТ в общ размер на 243.02 лева, от които
121.51 лева заплатени при образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№
154/2019г. на РС-гр.Исперих и дължимата разлика от 121.51 лева – доплатена при
образуване на исковото производство; 320.00 лева – заплатено възнаграждение за
особен представител на ответника Д.Д.П., 200.00 лева – заплатено възнаграждение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и 150.00 лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт по исковото
производство в размер на 150.00 лева, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Ответниците не са направили разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за установяване на паричните вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответниците и
цедирани в полза на ищеца, е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК. Същият е
предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.Исперих
по Разпореждането от 30.04.2019г. по ч.гр.д.№ 154/2019г. по описа на съда,
дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл.422,
ал.1 от ГПК искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.03.2019г.
Разгледан
по същество – установителният иск е основателен.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си по отношение на процесните вземания и
обосновава правен интерес от съдебното им установяване, е Договорът за
прехвърляне на вземания от 21.06.2017г., сключен между
него, в качеството му на Цесионер и „Юробанк България“ АД-гр.София, ЕИК
********* (с предишни наименования „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „Българска
пощенска банка“ АД), в качеството на Цедент. По
своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като
вземането преминава в патримониума на Цесионера в обема, в който го е
притежавал Цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В тази връзка
безспорно се установи наличие на валидно договорно правоотношение между „Юробанк
България“ АД-гр.София, ЕИК ********* (с предишни наименования „Юробанк и Еф Джи
България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД), в
качеството на Кредитор и ответниците по делото, съответно в качеството на
Кредитополучател и Съдлъжник по Договора за банков кредит (продукт „Бизнес Овърдрафт“) №
3056 от 18.12.2006г. и Анекс № 1 от 27.07.2011г. към Договора за кредит, както
и че в предметния обхват на цедираните от Кредитора вземания по цитирания горе
цесионен договор, съгласно Приложение № 1 към него, попада и вземането на
Цедента към ответниците по посочения горе Договор за кредит. Цесията е извършена
на 21.06.2017г., т.е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение за процесните вземания, подадено на 01.03.2019г. Ето защо
следва да се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане.
Във
връзка с горното, съдът приема за необосновани възраженията на ответната
страна, като оспорва
процесуалното качество на ищеца като нелегитимирана страна, тъй като липсвали
безспорни доказателства за прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца.
Необосновано и неоснователно е и възражението за липса
на надлежно уведомяване на ответниците за извършената цесия. Преди всичко следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника няма отношение
към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който
новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи
претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на договора за
цесия, т.е. с постигането на съгласие, вземането преминава от Цедента (неговия
носител към този момент) върху Цесионера (приобретателя на вземането). Така
Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е
регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето,
което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то е било
съобщено, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на
договора за цесия. Уведомяването е с цел да се създаде достатъчна сигурност на
длъжника за извършената замяна на първоначалния кредитор с нов и да обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. да изпълни спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Съобщаването има единствено
и само отношение към въпроса на кого следва да плати длъжника при евентуално
предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане - дали да изпълни на
цедента или на цесионера под угрозата да не плати два пъти. Длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на първоначалния кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомяването, доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД
има това значение, че стабилизира правата в лицето на Цесионера и не може да
бъде изпълнено валидно другиму. В процесния случай не се установиха данни
ответниците да са извършвали плащания на задълженията си след датата на
сключване на договора за цесия и преди съобщаването за нея, поради което и
въпросът относно надлежното им уведомяване за извършената цесия се явява правно
ирелевантен към предмета на делото.
Доколкото,
обаче, едновременно с уведомяването за цесията, Цесионерът е извършил и
уведомяване на длъжниците за упражняване на правото си да обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем, съдът счита, че е относимо да бъде обсъден
въпросът за надлежното му връчване на длъжниците, като приема, че връчването е
редовно извършено чрез ЧСИ по реда, предвиден в ГПК (чл.47, ал.5 във вр. с ал.1
от ГПК) и в съответствие с разпоредбата на чл.32 от процесния Договор за кредит
за прилагане на действащото българско законодателство по неуредените въпроси.
По отношение на договорното правоотношение,
от което произтичат цедираните вземания, няма спор между страните, че е възникнало между страните договорно правоотношение във връзка с предоставен
в полза на ответниците паричен кредит за краткосрочни оборотни бизнес нужди. В
качеството си на Кредитополучател ответникът ЕТ
„Домино-Д.П.“***, ЕИК *********, е усвоил суми по предоставения му кредит/овърдрафт, за погасяването на
които е поета солидарна отговронст между него и Съдлъжника Д.Д.П., ЕГН-**********, в личното му качество като физическо лице. Безспорно се
установи също, че във връзка с изпълнение на задълженията си за погасяване
на този кредит, ответниците – съдлъжници са изпаднали в забава относно
изплащане в пълен размер на дължимите погасителни вноски най-късно на падежните
дати за всяка вноска, съобразно приетия Погасителен план от 28.07.2011г.,
неразделна част към Анекса № 1 от 27.07.2011г. към Договора за кредит. По този
начин придобилият правата на Кредитор – Цесионер на вземанията по процесния
Договор за кредит, се е възползвал от правото си да направи кредита изцяло и
пресрочно изискуем, считано от 02.02.2019г., към който момент за били налице
всички обективни предпостваки за това, както при условията на чл.28, б.”в” от
Договора за кредит, на които се позовава Цесионера-ищец, така и при условията
на чл.27, б.”г” от същия Договор, обсъдени от съда в обстоятелствената част на
решението.
Също обсъдено по-горе,
съдът приема, че ответниците са били надлежно уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 12.02.2019г. Според задължителните разяснения по т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, изисква
се банката изрично да е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, при уговорените договорни условия и неговото волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател преди подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение. Според
създадената практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Съпоставено към конкретните
факти по делото, съдът приема, че Цесионерът ищец, встъпвайки в правата на
Банката (първоначалния кредитор) е упражнил надлежно правото си за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, при което към момента на удостовереното
уведомяване чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – 12.02.2019г., са били
налице обективните предпоставки за това – просрочени плащания на дължимите
погасителни вноски по главницата на кредита. Фактическият състав на
предсрочната изискуемост включва две предпоставки: обективният факт на
неплащане от страна на длъжника или забавено плащане, какъвто е процесният
случай и на следващо място – упражнено от Кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Втората предпоставка изисква изявление на кредитора, което
поражда действие единствено от момента, когато то достигне до знанието на
длъжника. В настоящото производство тези факти бяха установени. Заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза констатира предсрочна
изискуемост на процесния кредит от 02.02.2019г., когато е отразена в
счетоводството на Кредитора-Цесионер, като фактите относими към настъпването и обявяванетго
на тази предсрочна изискуемост са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2019г. Уведомяването на длъжниците
също е извършено преди тази дата.
При спазване правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответниците е да докажат, че са изпълнили паричното си задължение към ищеца
точно и своевременно или че са настъпили други правопогасяващи задължението им
обстоятелства. Такива ползващи ги и допустими според закона доказателства,
установяващи изпълнение на задължението за плащане на претендираните парични
суми (погасяване на получения паричен кредит), не бяха представени пред съда.
Напротив, от събраните по делото доказателства, най-вече категоричното заключение
на съдебно-считоводната ексепртиза, се установи неиздължаване на следващите се
суми.
Според заключението на
същата експертиза претендираните вземания са изцяло доказани в исковия размер,
изчислени към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за тези вземания – 01.03.2019г., явяваща се и датата на подаване на
исковата молба (обсъдено по-горе), като изчислява размер на дълга от 6 564.22 лева за 109 неплатени погасителни вноски,
от които 78 падежирали вноски през
периода от 21.08.2012г. до 02.02.2019г., на стойност 3 604.07 лева и 31
вноски, предсрочно изискуеми на падежа на изискуемост 02.02.2019г., на стойност
2 960.15 лева. Това задължение, както бише обсъдено по-горе изцяло покрива
размера на ищцовата претенция, заявена като стойност от 6 075.25 лева,
представляваща стойността на 92 непогасени вноски за главница за периода от
21.01.2014г. до 21.08.2021г. Ето защо, следва да се постанови решение, с което
предявеният установителен иск да бъде изцяло уважен.
Възражението на ответната страна за
погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно, като за направата
на този извод съдът споделя установената съдебна практика, че договореното
връщане на кредита на погасителни вноски, платими на отделни падежни дати, не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представляват неделими частични
плащания по договора, като началната дата на погасителната давност е обусловена
от крайния срок на договора, когато възниква и изискуемост на вземанията,
произтичащи от него. По този начин и при
възникнала предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, считано от
02.02.2019г., както беше възприето в хода на делото, а още повече считано от
12.02.2019г., когато е изпълнен фактическия състав във връзка с уведомяването
за предсрочната изскуемост, то към датата на сезиране на заповедното
производство – 01.03.2019г. приложимият общ петгодишен давностен срок по чл.110
от ЗЗД не е бил изтекъл.
При горния изход на делото, с оглед уважаване изцяло на
предявения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците дължи заплащане на
направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска, т.е изцяло. Същите са
доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от 913.02 лева, в това число разноските по
заповедното и по исковото производство, като към тях следва да се прибави и
претендираното юрисконсулско възнаграждение по исковото производство, дължимо
на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Цитираната
разпоредба, в изр.2, регламентира, че размерът на присъденото юрисконсулстко възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. За определяне размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение е приложима Наредбата за заплащането на правната
помащ, която в чл.25 регламентира, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лева. По този начин и
съобразно материалния интерес на настоящото дело, съдът приема, че
претендираното от ищеца юрисконсулстко възнаграждение, заявено в размер на
150.00 лева, около минималния, нормативно дължим размер, е обосновано и следва
да бъде уважено за присъждане. По този начин общият размер на
разноските, направени от ищцовата страна, възлизат на 1 063.02 лева, които
следва да бъдат разграничени, както следва: общо
271.51 (двеста седемдесет и един лева и 51 ст) лева по заповедното
производство (121.51 лева - заплатена ДТ и 150.00 лева – присъдено
юрисконсултско възнаграждение) и общо
791.51 (седемстотин деветдесет и един лева и 51 ст) лева по исковото
производство (121.51 лева - доплатена ДТ при завеждане на установителния иск,
200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, 320.00 лева - изплатено възнаграждение за особен
представител на единия ответник и 150.00 лева –
дължимо възнаграждение за юрисконсулт).
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.4 от ГПК, че ответниците ЕТ „Домино-Д.П.“, ЕИК
*********, представляван от Д.Д.П.,
ЕГН-**********, както и физическото лице Д.Д.П., ЕГН-**********, дължат на ищеца „Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Мария Луиза” № 100, ет.3, представлявано заедно и
поотделно от изпълнителни директори Николаос Константинос Петракополус и
Панайотис Влахос, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 154/2019г. на РС-гр.Исперих, вземане
в общ размер на 6 075.25 (шест хиляди седемдесет и пет лева и 25 ст) лева, претендирано в заповедното производство по цитираното
ч.гр.дело и представляващо 92 броя непогасени вноски за главница за периода от
21.01.2014г. до 21.08.2021г. по Договор за банков кредит (продукт „Бизнес
Овърдрафт“) № 3056 от 18.12.2006г. и Анекс № 1 от 27.07.2011г. към Договора за
кредит, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на
заповед за изпълнение за същото вземане – 01.03.2019г. до пълното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТ „Домино-Д.П.“, ЕИК
*********, представляван от Д.Д.П.,
ЕГН-**********, както и физическото лице Д.Д.П., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Мелон България” ЕАД-гр.София, ЕИК *********,
представлявано заедно и поотделно от изпълнителни директори Николаос
Константинос Петракополус и Панайотис Влахос:
- сумата от 271.51 (двеста седемдесет и един
лева и 51 ст) лева – направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 154/2019г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 791.51 (седемстотин деветдесет и
един лева и 51 ст) лева – направени разноски по настоящото исково
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното нрешение, препис от него
да се приложи по ч.гр.д.№ 154/2019г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните
последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: