Решение по дело №459/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 260

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Шумен, 29.11.2019 г.

 

         Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        Председател:Константин Моллов

                                                                  Членове: 1.Йордан Димов

                                                                                      2.Соня Стефанова

                                          

като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов, в.гр.д. № 459 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по частна жалба с рег. № 34227/12.11.2019 г. депозирана от Ю.И.Г. *** чрез адв. Ц.К. ***, в качеството му на длъжник по изпълнението против отказа на ЧСИ  с рег. № *за прекратяване на производството по изп. д. №2017*0400254  на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В жалбата се твърди, че от образуването на изпълнителното дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение през м. януари 2017 г. до м. февруари 2019 г. и месеци след това, до август 2019г. (период повече от 2 г.) по делото не са предприемани и извършвани същински изпълнителни действия, поради което е настъпила т. нар. „перемпция“ – прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Излага, че единствените действия по делото са отправено искане от ЧСИ от 08.01.2018 г. до съда за издаване на копие от Заповедта за изпълнение на парично задължение, както и администрирането от ЧСИ на подадена молба от взискателя от 27.08.2018 г. с която са поискани справки и евентуално налагане на запори, по която молба дължимите такси от взискателя не били внесени в срока до февруари 2019г. – когато е настъпило изпълнението на условието за перемпция. Сочи, че не са извършвани същински изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР № 2/2013г. ОСГТК в 2 – годишния период от януари 2017 г. до февруари 2019 г.  и е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – за прекратяване на изпълнителното производство, поради което моли съда да постанови решение с което да уважи жалбата и да постанови ЧСИ . да прогласи с постановление вече настъпилото по силата на закона прекратяване на ИД №2017*0400254  на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

         В даденият му срок, взискателя е депозирал възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение,  тъй като след образуването на делото на 17.01.2017 г. с която молба е поискано и извършването на редица изпълнителни действия, на 27.08.2018 г. преди изтичане на двугодишния перемпционен срок отново е поискано извършване на изпълнителни действия. Твърди, че не са осъществени законовите предпоставки за прекратяването на изпълнителното дело на соченото основание, тъй като за разлика от изтичането на давностния срок за вземането, за който се изискват реално извършени изпълнителни действия, за перемпционния срок било достатъчно само да бъдат поискани изпълнителни действия водещи до прекъсване на двугодишния срок, каквато именно била молбата от 27.08.2018 г.

         В представеното писменото становище, ЧСИ, намира жалбата за неоснователна, тъй като делото е образувано на 17.01.2017 г. и в молбата били посочени способи за събиране на вземането. Такива молби били депозирани и на 30.11.2017 г. и на 27.08.2018 г., като на 27.08.2019 г. взискателят е внесъл и дължимите такси за поисканите от него действия, поради което счита, че не е настъпила перемпция по силата на закона.

При извършената проверка за редовност и допустимост на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана  по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

         Изп. дело № 2017*0400254 по описа на ЧСИ с рег. № *е образувано по молба на „Българска банка за развитие“ АД, със седалище в гр. С., чрез процесуалния си представител Г.Х. ***,  срещу Ю.И.Г. от гр. Ш., въз основа на изпълнителен лист издаден на 18.08.2009 г. от РС - Шумен по ч.гр.д. № 2861/2009г. с предмет парично вземане. В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано пълно проучване на длъжника  и  налагане на възбрани на всички имоти собственост на длъжника, както и справка за регистрирани трудови договори или пенсии, като при наличието им да бъде наложен запор върху възнаграждението за труд или пенсия. На 30.01.2017 г. ЧСИ е изпратил до взискателя уведомление за дължимите от него такси по образуване на делото и поисканите действия в размер на 128 лева. На 30.11.2017 г. взискателя е депозирал молба с искане съдебния изпълнител да направи справка за регистрирани трудови договори или пенсии на длъжника, като при наличие на такива да наложи запор. На 27.08.2018г. взискателя е депозирал отново молба със същото искане, в отговор на която на 10.09.2018 г. е изпратил до него уведомление, че дължимите такси по предходно нейно уведомление от 30.01.2017 г. за образуването на ИД още не са заплатени, поради което му е дала 7 – дневен срок за заплащането им, като го е уведомила, че в противен случай делото ще бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.  На 27.08.2019 г. взискателят е превел по сметка на ЧСИ ължимите от него такси за образуване на изпълнителното дело в размер на 128 лева - обективирани в изпратеното до него уведомление от 30.01.2017 г. С молба от 04.11.2019 г. длъжникът е поискал от ЧСИ а прекрати делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като по него не са извършвани изпълнителни действия повече от две години след образуването му, по която молба ЧСИ е постановил обжалвания в настоящото производство отказ за прекратяване на производството.

Съгласно  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР №2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В хипотеза на прекратяване по силата на закона, актът за прекратяване има декларативен характер, а при прекратяване по изявление на органа, който ръководи производството, актът за прекратяване има конститутивен характер. Последиците на акта в двата случая са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

С оглед тези разяснения, съдебният състав приема, че в конкретния случай с обжалваното разпореждане - постановление съдебният изпълнител е установил неправилно осъществяването на правно релевантните факти, обусловили прекратяване на производството. От данните по изпълнителното дело е видно, че предмет на принудителното изпълнение е парично вземане, а от молбата за образуване на изпълнителното дело от 17.01.2017 г. до 27.08.2019 г. – датата на която са заплатени таксите за образуването на изпълнителното производство е изминал период по – голям от 2 години, през които взискателят не е поискал извършване на валидни изпълнителни действия. В изпълнителното производство, касаещо парично притезание, взискателят е този, който следва да посочи изпълнителен способ, който трябва да бъде конкретизиран чрез посочване на обекта на изпълнение. При всички случаи не може да бъде заместван от съдебния изпълнител. За предприемането на едно или друго изпълнително действие  е необходимо съдебния изпълнител да бъде надлежно сезиран с искане от взискателя. В настоящия случай с депозираните от взискателя молби от 30.11.2017 г. и 27.08.2018 г. по които не са заплатени дължимите авансови такси за извършването на поисканите с тях изпълнителни действия, съдебният изпълнител не е сезиран с надлежно искане, годно да доведе до прекъсване на 2 – годишен перемпционен срок по см. на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото до изтичането му на 18.01.2019 г.  липсва каквото и да е валидно поискано изпълнително действие, водещо до прекъсване на процесуалния перемпционен срок.   

В случая е безспорно, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнителното производство и не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия за принудително изпълнение от датата на образуване на изпълнителното производство - 17.01.2017 г. до 27.08.2019 г. датата на която е заплатил дължимите такси, период през който взискателят е бездействал. Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е законова последица и санкция именно за процесуалното бездействие на взискателя, продължило повече от 2 години. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Прекратяването на производството но посоченото основание не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителния лист, поради което в случай, че вземането не е погасено, поради изтекла давност по чл. 110 от ЗЗД, взискателят би могъл да започне ново изпълнително производство за същото вземане.

Поради изложеното настоящия въззивен състав счита, че изпълнителното производство се явява прекратено по силата на закона, съгласно разпоредбата на  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при което и последващите изпълнителни действия по него се явяват недопустими. ЧСИ е следвало, само да констатира с постановление по чл. 433, ал. 1 от ГПК настъпилото прекратяване на изпълнителното производство, на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съответно на 18.01.2019 г., поради което и съдът следва да разпореди – тази констатация да се извърши от ЧСИ след отмяна на обжалваното постановление.

Предвид горното обжалваният отказ на ЧСИ се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отменен, а делото да се върне на ЧСИ за изпълнение разпореждането на съда.

Воден от горното, Шуменският окръжен съд

 

                                                Р Е Ш И:  

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК по жалба с рег. № 34227/12.11.2019г. депозирана от Ю.И.Г. *** чрез адв. Ц.К. *** - длъжник по изпълнението, отказа на ЧСИ с рег. № *от 04.11.2019 г. за прекратяване на производството по изп. д. №2017*0400254  на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ за изпълнение разпореждането на съда.

На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

         Препис от решението да се изпрати на ЧСИ . с рег. № *по горепосоченото изпълнително дело.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.