Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 2670 по описа за 2017г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на „М.К.“ ЕООД, с която при условията на
субективно кумулативно съединяване са предявени искове за установяване
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „И.– 2000“ ООД и К.И.А. дължат солидарно
сумата 41 072,43 лева по запис на заповед от 10.10.2009г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№60346/2012г. на СРС, 59 с-в.
Ответниците оспорват исковете с възражения за
липса на каузално правоотношение по процесния запис на заповед и с възражение
за изтекла погасителна давност.
Представеният в заповедното производство и
приет като писмено доказателство по делото запис на заповед от 10.10.2009г., въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №60346/2012г. на СРС, 59 с-в, обективира
безусловно изявление от името на ответниците да заплатят на ищеца или на негова
заповед сумата 21 000,00 евро.
Ценната книга съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 535 от ТЗ, а обстоятелството, че изявлението в нея е направено
и подписано от ответника К.И.А. (с тогавашна фамилия В.) едновременно в лично
качество и в качеството й на управител на „И.– 2000“ ООД съгласно чл. 513, ал.
1, вр. чл. 537 ТЗ поражда солидарна отговорност на
ответниците за плащане на менителничното задължение,
поето със записа на заповед (изрично в този смисъл решение №71 от 03.07.2012г.
по т.д. №444/2011г. на ВКС, ІІ т.о.).
Възраженията на ответниците за липса на
каузално правоотношение по процесния запис на заповед са опровергани от
приетото като писмено доказателство по делото споразумение от 18.02.2013г., с
което са признати парични задължения на ответниците към ищеца в общ размер 68 500,00
евро, дължими във връзка със сключени предварителни договори на недвижими
имоти, описани в споразумението.
Възраженията на ответниците за изтекла
погасителна давност са неоснователни, тъй като заявлението за издаване на
процесната заповед за изпълнение (което съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК прекъсва давността) е подадено на
17.12.2012г., тоест преди изтичане на предвидения с чл. 531, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ тригодишен давностен срок, който е започнал
да тече по отношение на задълженията, поети с процесния запис на заповед, на
определения в менителничния ефект падеж на
задълженията – 10.01.2010г.
Доказателства, но и твърдения за плащане в
погашение на задълженията на ответниците по процесния запис на заповед не са
ангажирани в производството по делото, поради което и по изложените съображения
съдът приема, че предявените установителни искове са доказани по основание и
следва да бъдат уважени за пълния им размер, но при съобразяване на
разрешението, дадено с тълкувателно решение №4 от 29.04.2015г. по тълк.д. №4/2014г. на ВКС, ОСГТК – във валутата, в която са
поети менителничните задължения, а не във валутата,
за която вземанията са предявени от ищеца със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а впоследствие и с исковата молба (изрично в този смисъл
виж решение №195 от 29.06.2016г. по гр.д. №665/2016г. на ВКС, ІV г.о.).
С оглед изхода на делото и в приложение на
чл. 78, ал. 1 ГПК (изрично в този смисъл и т. 12 от тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК)
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноските, които ищецът е
направил за заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК, че „И.– 2000“ ООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** и К.И.А. с ЕГН
********** и адрес *** дължат солидарно на „М.К.“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** сумата 21 000,00 евро –
главница по запис на
заповед от 10.10.2009г.,
ведно със законната лихва от 17.12.2012г. до изплащането на сумата, за която сума
в левова равностойност е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №60346/2012г. на СРС, 59
с-в.
ОСЪЖДА „И.– 2000“ ООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** и К.И.А. с ЕГН
********** и адрес *** да заплатят солидарно на „М.К.“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 4 937,87 лева – разноски за заповедното и исковото производство.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: