РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №2352 по описа
за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба, подадена от Л.Д.К.,
ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Й.А. *** срещу „С.А.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: село С., община Д., стопански двор, представлявано от
управителя И.С.С.. Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.8,
ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1900.40 лв., представляваща частична
претенция от сума в размер на 2280.48 лв., дължима за неизплатена арендна цена
за стопанската 2017/2018г., /при среден размер на арендни плащания за
съответната година - 60.00 лв. на декар/ за три земеделски имота, находящи се в
землището на село К., общ.А., област В., а именно: ПИ №**, ПИ №** и №**, общо с
площ от **дка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното плащане на задължението.
В ИМ се излага, че ищецът е собственик
на три земеделски имота в землището на село
К., общ.А., област В., а именно:
– ПИ №**
с начин на трайно ползване – нива с площ от **дка, ** категория при неполивни условия в местността „**” по
плана за земеразделяне на с.К.;
– ПИ №** с начин на трайно ползване –
нива, с площ от **дка, ** категория
/*** дка/ и ** категория /** дка/ при неполивни условия в местността „Г.” по
плана за земеразделяне на с.К.;
– ПИ №** с начин на трайно ползване –
нива с площ от **дка, ** категория
при неполивни условия в местността „**” по плана за земеразделяне на с.К., придобити,
съгласно договор за дарение, обективиран в нот. акт от **г., надлежно вписан в
СВ-В. с вх. рег. №**г., акт №**, том **, дело №**. Дарителят Д. Д. си е запазил
пожизненото право на ползване върху имотите и като ползвател е сключил на
30.04.***г. договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ-В. с акт №**, том
**, рег. №**, с вх. рег. №**г., акт №**, том **, дело №**. С цитирания договор Д.
Д. е предоставил на арендатора за арендоване дарените през 20**г. **дка
земеделска земя в землището на с.К. за срок от 5 години. Ищецът твърди, че
своевременно е уведомил ответника за това, че баща му Д. Д. е ***
Ищецът излага, че за стопанската
2017/2018г. ответникът не му е заплатил рента в определения срок. Между
страните са били водени разговори, но плащане от страна на арендатора не е
последвало.
Предвид изложеното, ищецът моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата от 1900.40
лв., представляваща частична претенция от сума в размер на 2280.48 лв. за
дължима и неизплатена арендна цена за стопанската 2017/2018г., /при среден
размер на арендни плащания за съответната година - 60.00 лв. на декар/ за трите
земеделски имота, общо с площ от **дка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на ИМ, както и сторените съдебни
разноски.
С Определение №5189 от 19.04.2019г. ВРС
е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от служител на ответното дружество на
02.05.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който заявява, че искът е допустим, основателен, вкл. и по размер. Прави се
признание на иска, сочи се, че с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и моли разноските по него да бъдат възложени на ищеца,
съгл. чл.78, ал.2 от ГПК. Ответната страна предлага доброволно уреждане на
спора, има готовност за плащане. Отделно от това излага, че ищецът е
възпрепятствал сам получаването на рентата, като не е отишъл в офиса на
ответното дружество да получи в брой сумата, нито е посочил банкова сметка, ***,
същевременно е спрял да отговаря на телефонните повиквания на ответника към
него.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2019г.,
ответникът, чрез упълномощения адвокат е заявил, че исковете са основателни,
вкл. и по размер и, че е извършил плащане на цялата дължима сума чрез пощенски
запис, съгласно желанието и волята на ищеца, като е представил доказателства за
това.
Съдът е дал
ход на делото в открито съдебно заседание на 10.11.2019г., поради признание на
иска по чл.237 от ГПК от ответника и липса на доказателствени искания от страните,
счел е спора за изяснен от фактическа и правна страна и е дал ход на съдебните
прения.
В срока за произнасяне, ответното
дружество „С.А.” ООД, чрез упълномощения адвокат е подало молба с вх.
№21875/30.10.2019г., с искане, да бъде отменен хода по същество, поради
настъпило ново обстоятелство, за което ответникът е узнал след 10.10.2019г.,
т.е. в срока за произнасяне на съдебния акт по делото, а именно: на
25.10.2019г. адв. Р. Г. разбрала, че
изпратеният пощенски запис на 27.09.2019г. до ищеца Л. Д. за процесната сума от
1965.06 лв. не е бил получен от него и се е върнал като непотърсен, за което
подателят „С.А.” ООД е бил уведомен от Б.п. ЕАД и на същата дата /25.10.2019г./
упълномощено лице от ответното дружество е получило обратно сумата. Към молбата
от 30.10.2019г., ответникът е приложил заверени копия от служебна бележка, изд.
на 25.10.2019г. от ПТС с.С., общ.Д. и извлечение от проследяване на пратка от Б.п.
ЕАД, от които се доказва новонастъпилото обстоятелство, че изпратената от
ответника на ищеца процесна сума не е получена от Л. К.. В съдебно заседание на
10.10.2019г. ищецът е бил редовно призован, не се е явил лично, а е бил
представляван от процесуален представител – адв. К. П. К., която в съдебно
заседание, проведено на 10.10.2019г. заяви /л.19/, че преди да влезе в залата е
видяла представения и от адвоката на ответника пощенски запис, с който е
изпратена на клиента и търсената от него сума и с оглед на това направи
изявление, че признава извършеното на 27.09.2019г. плащане от ответното
дружество.
В срока за поизнасяне, съдът е сезиран
с молба от ответника за отмяна хода по същество, предвид новонастъпило
обстоятелство, което е станало след даване ход на съдебните прения и за което
правнорелевантно за спора обстоятелство се представят надлежни доказателства.
С оглед гореизложеното, съдия-докладчика
по гр. д. №2352/2019г., е отменил хода по същество и е върнал делото в зала, за
да приеме представеното с молба от 30.10.2019г. от ответника ново доказателство
/издадено и съставено след 10.10.2019г./ от значение за изхода на спора и да
даде указания на ищеца да посочи начин, чрез който да му бъде изпратена
дължимата процесна сума от ответника.
С молба от 19.12.2019г. /л.39/ ищецът,
чрез процесуалния си представител е посочил банкова сметка, ***.
В съдебно заседание, проведено на 19.12.2019г.
ответникът, чрез процесуалния си представител е представил платежно нареждане
от същата дата /л.43/, с което е извършил плащане по посочия начин и по
визираната банкова сметка ***.
Съдът след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
ГПК, приема за установено следното:
Установи се по делото, че ищецът е
собственик на три земеделски имота в землището на село К., общ.А., област В.,
придобити, съгласно договор за дарение, обективиран в нот. акт от **г.,
надлежно вписан в СВ-В. с вх. рег. №**г., акт №**, том **, дело №**. Дарителят Д.
Д. си е запазил пожизненото право на ползване върху имотите и като ползвател е
сключил на 30.04.**г. договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ-В. с
вх. рег. №**., акт №**, том **, дело №** /л. С цитирания договор Д. Д. е
предоставил на арендатора „С.А.” ООД, ЕИК ***
за арендоване дарените през **г. **дка земеделска земя в землището на с.К.
за срок от 5 години.
По делото не се спори, че ищецът своевременно е
уведомил ответника за това, че баща му Д. Д. е **
Като прецени изложените по-горе факти по
делото, съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се установи, че между страните са възникнали правоотношения (двустранно
споразумение с възмезден характер) във връзка със сключен договор за еранда от 30.04.**г., надлежно
вписан в СВ-В. на 04.05.**г.
Именуваният договор е „договор за
аренда на земеделска земя”. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/, договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните и се вписва в нотариалните книги, като се
регистрира в съответната Общинска Служба ”З.”. Вписването на договора в
нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма
конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които
придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Регистрирането
на арендния договор в ОС ”З.” няма правно значение за валидността и действието
му. В конкретния случай, налице е регистриране на процесния договор, чрез вписването
му в Службата по вписванията гр.В.. Предметът на договора е идентичен
с предвидения в ЗАЗ -
предоставяне за възмездно ползуване на земеделска земя (чл.1 на
Раздел I от договора) срещу задължението
да се извърши плащане в определен срок. В §3 от ДР на ЗАЗ е дадено
легално определение за „стопанска година”, като това следва да се счита за времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. Договорът от 30.04.**г. е породил действие между страните /впоследствие е настъпила
промяна в едната от страните, поради *** на арендодателя Д. Д. К. и извършено
през **г. преживе /преди подписване на договора за аренда/ дарение в полза на **
му – ищеца Л. К., за което другата страна е била уведомена/ и
същите са извършили насрещните престации. Но макар и страните да са
наименували договора – „аренден”, в действителност те са сключили договор за
наем, който и са изпълнявали. При тълкуване на договорите следва да се търси
действителната воля на страните, които го сключват.
Едната от страните по договора е търговец (чл.1
ал.2 от ТЗ - „С.А.” ООД с ЕИК ***) и тази сделка е в кръга на упражняваната от
него дейност. Оттук и следва, че сделката е търговска по своята правна
характеристика – чл.286 от ТЗ. При преценката за действителността и, следва да
се прилагат общите разпоредби на ТЗ при отчитане на специалния ЗАЗ, който ги
регламентира. Неизправната страна по
облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за
престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения.
Поради това, тази страна дължи изпълнение по сделката и е обвързана с всички
договорни клаузи, тъй като чл.293 ал.3
от ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че при търговските сделки обхвата на
отговорността е разширен - неизправната страна, дори и при липса на форма на
сделка, дължи пълно изпълнение по нея, ведно с предвидените договорни санкции и
обезщетения за забава /Решение№1442/23.12.2003г. по гр.дело№411/2003г. – ВКС/.
Предвид чл.8, ал.2, ал.4 от ЗАЗ, размерът на
арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема,
който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните
движими и недвижими вещи, както и се предвижда възможността арендното плащане
да се договори в пари и/или в земеделски продукти, което е уговорено и в самия
договор. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Следователно, рамка на свободното договаряне в случая са
повелителните норми на закона, каквато е нормата на чл.8 от ЗАЗ и останалите в
ЗАЗ.
По делото не се спори, че
арендодателят е изпълнил задължението си по договора. Заедно с това, вземането
за арендното плащане е неделимо по съглашение между страните - чл.66 от ЗЗД. В
този смисъл, налице е воля в това тази насока, която страните са обективирали – да бъде
осъществено общо годишно арендно плащане от страна на арендатора на
арендодателя, която следва и от характера на договора. Изложената фактическа
обстановка налага извод за основателност на предявения иск по отношение на
неизплатено арендно плащане по Договор за аренда от 30.04.**г. С оглед
разпределената доказателствена тежест по чл.154 от ГПК (за ищеца - възникналото
правоотношение и отдаването на земеделските земи за ползване; за ответника –
извършено изцяло или частично арендно плащане/, твърденията в исковата молба за неизплатени задължения –
арендни плащания за стопанската 2017/2018г. се явяват основателни. Съдът в
рамките на своите правомощия, както и предвид заявеното признание на ответника,
че дължи на ищеца рента в размер на 60.00 лв. на декар за процесната стопанска
година по отношение на трите арендувани ниви, съответно и декларирано признание
в съдебно заседание на 10.10.2019г., намира ищцовата претенция за основателна, но
с оглед извършеното в хода на производството плащане на целия размер на
претендирана сума 1965.06 лв., заявена като частична от глобалната сума в
размер на 2280.48 лв., то следва да отхвърли исковете като неоснователни,
прилагайки нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която, съдът следва да
съобрази и фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право.
Отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено
неизпълнение и поражда отговорност за мораторни вреди. Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове. Както се посочи, в цитирания договор страните са
договорили /раздел ІII, чл.1в от договора/ арендната вноска да се заплаща
веднъж годишно в края на стопанската година, след реализация на продукцията, но
не по-късно от 20.12 на текущата стопанска година – раздел V, чл.1б. В случая е
налице забавено арендно плащане за стопанската 2017/2018г., след определения
срок в раздел V, чл.1б и арендаторът дължи обезщетение на арендодателя по реда
на чл.86 от ЗЗД. С оглед на изложеното, съдът следва да присъди в полза на
ищеца и законната лихва върху сумата от 1900.40 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 16.04.2019г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, ответникът претендира
сторените съдебни разноски, в размер на 672.06 лв., а именно: ДТ по чл.1
от Тарифа към ДТССГПК – 72.06 лв. и
адвокатско възнаграждение – 600.00 лв. – л.18, съгласно и представен списък по
чл.80 от ГПК – л.17, да бъдат възложени на в тежест на ответника. Ответното
дружество обаче е направило своевременно възражение за прекоменост на осн.
л.78, ал.5 от ГПК /21/, а отделно от това възразява, че не следва да понася
разноските в процеса, защото е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй-като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал
иска по основание, извършил е плащане на претендираната сума. По така направените
възражения на ответното дружество съдът дължи произнасяне.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Горната норма освобождава ответника
от отговорността за разноски при кумулативното наличие на двете посочени
предпоставки. В отговора по исковата молба и в първото по делото открито
съдебно заседание ответното дружество е признало исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД. Не може да се приеме обаче, че същият не е дал
повод с поведението си за завеждане на делото, не се представиха доказателства
/нито писмени, нито гласни/, че ищецът е възпрепятствал арендатора, за да му
бъде изплатена дължимата рента за процесната стопанска година, поради което
нормата на чл.78, ал.2 от ГПК в случая е неприложима.
С оглед
изложеното и предвид извършено плащане от ответника на процесната сума в хода
на процеса, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца.
Същият доказа такива в размер на 672.06 лева, но по възражението за
прекомерност, направено от ответника, досежно хонорара на ищцовия адвокат,
съдът намира същото за основателно. Делото не представлява фактическа и правна
сложност, ответникът е признал иска и е извършил плащане в хода на делото, не
са извършвани процесуални действия по назначаване на експертизи, респ.
изслушване на заключения на вещи лица, събиране на гласни и писмени доказателства
и др. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
чл.7, ал.2, т.2 – минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно
претендирания интерес е 363.02 лева, до която сума следва да бъде намалено
адвокатското възнаграждение на ищеца и която сума следва да бъде присъдена. Така,
общо на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 439.04 лева /76.02 лв.
– д.т. и 363.02 лв. – адв. хонорар/.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.8, ал.1 от ЗАЗ и чл.86
от ЗЗД, предявени от Л.Д.К., ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Й.А. *** срещу „С.А.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село С., община Д., стопански
двор, представлявано от управителя И.С.С., за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца Л.Д.К. 1900.40 лв.,
представляваща частична претенция от сума в размер на 2280.48 лв., дължима за
неизплатена арендна цена за стопанската 2017/2018г., /при среден размер на
арендни плащания за съответната година - 60.00 лв. на декар/ за три земеделски
имота, находящи се в землището на село К., общ.А., област В., а именно: ПИ №** с начин на трайно ползване –
нива с площ от **дка, ** категория
при неполивни условия в местността „**” по плана за земеразделяне на с.К.; ПИ №** с начин на трайно ползване –
нива, с площ от **дка, ** категория
/** дка/ и ** категория /** дка/ при неполивни условия в местността „Г.” по
плана за земеразделяне на с.К.; ПИ №**
с начин на трайно ползване – нива с площ от **дка, ** категория при неполивни условия в местността „**” по
плана за земеразделяне на с.К., общо с площ от **дка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане
на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.А.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село С., община Д., стопански
двор, представлявано от управителя И.С.С., да заплати на Л.Д.К., ЕГН **********,***,
сумата от 439.04 лв. /четиристотин тридесет
и девет лева и четири стотинки/, представляващи сторените съдебни разноски в
настоящото производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: