Мотиви по присъда № 29/2021г. постановена по НОХД № 257/ 2020 г. по описа на КРС .
Районна прокуратура град Плевен – ТО гр.Кнежа обвинява
Ф.А.Н.,
с ЕГН ********** ***, за извършване на престъпление по чл. 209 , ал.1 във вр. с
чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България .
Подсъдимия се призна за виновен и
по негово искане се откри процедура по съкратено съдебно следствие .
Съдът разясни правата на подсъдимият съгласно НПК и той се съгласи да не
бъдат разпитани свидетелите по делото и направи самопризнания за които беше
уведомен , че ще се ползват при постановяване на присъдата . След като се увери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства , съдът с определение обяви , че при постановяване
на присъдата ще се ползва от самопризнанията , без да събира доказателства за
фактите, изложени в обвинителният акт .
От представените по делото доказателства съдът
счита за установено следното: На 23.09.2019г. в гр. Искър, обл. Плевен, подсъдимият
Ф.А.Н., като помагач в съучастие с неустановено по делото лице – като
извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение в Г.М.Г. ***, че се провежда полицейска акция
с нейно участие по залавяне на „телефонни измамници“ и с това й причинил имотна
вреда в размер на 15 000 /петнадесети хиляди/ лева - престъпление по чл. 209 , ал.1 във вр. с чл.20, ал.4, във вр.
с ал.1 от НК.
Тази фактическа обстановка се доказва от представените
по делото доказателства; разпита на ДП на свидетелите: Г.М.Г.; Божил Иванов
Станчев; Кирчо Иванов Станчев; Васил Ангелов Мотовски; Георги Янков Манчев и
Христо Борисов Терзиев. Тя се потвърждава от подсъдимият, който иска за
извършеното от него престъпление да му бъде наложено наказание с приложение на
чл.66 от НК.
Предвид изложеното съдът счита за безспорно доказано ,
че от обективна и субективна страна подсъдимият
е извършил описаното в обвинителният акт престъпление .
Престъплението е извършено от подсъдимия виновно при
условията на пряк умисъл , като е разбирал свойството и значението на
извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си. Той е съзнавал
общественоопасният характер на деянието си , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .
Подсъдимият Ф.А.Н. е роден на *** ***, обл.Сливен,
кв.“Миньор“ №25, вх.А, ет.1, ап.2, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, разведен,
осъждан, с ЕГН: **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.,
в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.,
в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г.,
в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до
три години, той може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. Член 36, ал.1 от НК посочва, че наказанието се налага
с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Абстрахирайки се от по-следващите, влезли в сила
присъди спрямо подсъдимият и въпреки, че са налице част от условията за прилагане
разпоредбата на чл.66 от НК, настоящият състав единодушно реши, че не може да
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, при
следните съображения: Подсъдимият преди
23.09.2019г. е осъждан общо четири
пъти за умишлени престъпления, като за първото деяние е освободен от
наказателна отговорност по чл.78а от НК, а по другите три е реабилитиран по
право. Осъждан е още два пъти за деяния извършени след това в гр. Искър на 23.09.2019г.
Формално, при повдигане на обвинение срещу Ф.А.Н. за извършеното, като помагач
престъпление по чл. 209 , ал.1 във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, той
е бил неосъждан/реабилитиран по право/. Видно е, че подсъдимият не се е
превъзпитал да спазва законите и добрите нрави, а условните осъждания не са
въздействали предупредително спрямо него. Настоящият състав счита, че
единствено ефективно изтърпяване на наказанието ще отнеме възможността на Ф.А.Н.
да върши други престъпления и ще му въздейства възпитателно и предупредително.
При определяне размера на наказанието съдът, при
изложените съображения и при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на основание чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1
във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК наложи на Ф.А.Н. наказание ,,ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 4 /четири/ години, като на основание чл.58А, ал.1 от НК
намали така определеното наказание с 1/3, а именно 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца.
Съдът постанови намаленото наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца подсъдимият Н. да изтърпи
при първоначален „общ“ режим.
Това наказание съдът
счита , че ще изиграе своето превъзпитателно и превантивно значение спрямо
подсъдимият .
При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Съдебни заседатели : 1/
2/