Определение по дело №1255/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 97
Дата: 1 май 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20215530201255
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
гр. Стара Загора , 01.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Минов
като разгледа докладваното от Тодор Минов Частно наказателно дело №
20215530201255 по описа за 2021 година
Обвиняемият Г. В. М. , ЕГН **********, е привлечен към наказателна
отговорност, в качеството на обвиняем за извършеното престъпление
изразяващо се в това, че на 21.04.2021 година в град Стара Загора, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи - велосипед марка „Спидер Кросс“, захранващ кабел на
хладилник марка „Либхер“, картини с пейзажи и три броя медни тръби, от
владението на Й.С.Ж., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присви, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК - престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, във връзка чл.195, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б.„б“ от НК.Това престъпление се явява тежко умишлено по
смисъла на Закона.
Видно от материалите по приложеното досъдебно производство,
обвиняемият Г.М. не дава показания и не взема отношение към вината.
Защитника излага съображение за налагане на по лека мярка.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от НПК съдът взема мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, когато са налице основанията на
чл.63, ал.1 от НПК. Изискването на чл.63, ал.1 от НПК е наличието на
обосновано предположение, че даден обвиняем е извършил престъпление,
както и от доказателствата по делото да е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Ал.2 от този
текст на закона сочи, че ако от доказателствата по делото не се установява
1
противното, следва да се приеме, че при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” т.нар. реална опасност по ал.1 е
налице в случаите, когато даден обвиняем е привлечен в това си качество за
престъпление, извършено в условията на повторност или в условията на
опасен рецидив.
В разглеждания случай Г. В. М. е привлечен в качеството на обвиняем, за
извършено престъпление в условията на опасен рецидив, по приложеното
досъдебно производство и несъмнено за него е налице обоснованото
предположение, че именно М. е извършил престъплението, за което е
привлечен в качеството на обвиняем. Обоснованото предположение се
обуславя както от събраните по делото доказателства - показанията на
свидетелите по делото, протоколите за изземване, извършеното разпознаване
и запис от камера на местопрестъплението. Не са налице противоречиви
доказателства, които да налагат обсъждане поотделно. Следователно,
несъмнено за съда на първо място е налице обоснованото предложение за
извършено престъпление, а от друга страна за съда е налице и реалната
опасност по ал.1 на чл.63 от НПК. Налице е реалната опасност подсъдимият
да се укрие и да извърши други престъпления, с оглед неговата личност и
характеристични данни, още повече, че деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, което от своя страна по смисъла на закона обуславя
наличието на възможността обвиняенмия да извърши друго престъпление или
да се укрие. Следва да се има предвид, че лицето е склонно към извършване
на престъпления и настоящото такова е поредното извършено. Следователно
ако се вземе по-лека мярка, то това не би ограничило обвиняемият да
извърши друго престъпление. Мярката „Домашен арест“ е неприложима
спрямо него, тъй като обвиняемият не обитава постоянно адреса по адресната
си регистрация. Отделно и с оглед характеристичните си данни същия е
склонен да извършва престъпления против собствеността и въпреки
наложените наказания, не се е поправил и продължава с упоритата си
престъпна дейност.
Ето защо съдът намира, че единствената, адекватна и възможна мярка
спрямо обвиняемият М. е „Задържане под стража”, която би ограничила
възможността същият да извърши нови престъпления, както и да се укрие от
съответните органи.
2
Ето защо и на основание чл.64, ал.5 във връзка с ал.4 във връзка с чл.63, ал.1 и
ал.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на обвиняемия Г. В. М. , ЕГН **********, по досъдебно
производство № 8245зм-284/2021 по описа на Второ РУ при ОД на МВР –
Стара Загора.
ПРЕПИС от настоящото определение незабавно да бъде изпратен на
Началник Областно звено „Изпълнение на наказанията” – гр. Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен
срок от днес пред Окръжен съд – гр. Стара Загора, като в случай на жалба
и/или протест - НАСРОЧВА делото за разглеждане пред въззивния съд на
07.05.2021 година от 10:00 часа.
След влизане в сила на настоящото определение, заверен препис от същото,
ведно с досъдебно производство № 8245зм-284/2021 по описа на Второ РУ
при ОД на МВР – Стара Загора, да се изпрати на Районна прокуратура – град
Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Обвиняемият Г. В. М. , ЕГН **********, е привлечен към наказателна
отговорност, в качеството на обвиняем за извършеното престъпление
изразяващо се в това, че на 21.04.2021 година в град Стара Загора, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи - велосипед марка „Спидер Кросс“, захранващ кабел на
хладилник марка „Либхер“, картини с пейзажи и три броя медни тръби, от
владението на Й.С.Ж., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присви, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК - престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, във връзка чл.195, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б.„б“ от НК.Това престъпление се явява тежко умишлено по
смисъла на Закона.
Видно от материалите по приложеното досъдебно производство,
обвиняемият Г.М. не дава показания и не взема отношение към вината.
Защитника излага съображение за налагане на по лека мярка.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от НПК съдът взема мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, когато са налице основанията на
чл.63, ал.1 от НПК. Изискването на чл.63, ал.1 от НПК е наличието на
обосновано предположение, че даден обвиняем е извършил престъпление,
както и от доказателствата по делото да е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Ал.2 от този
текст на закона сочи, че ако от доказателствата по делото не се установява
противното, следва да се приеме, че при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” т.нар. реална опасност по ал.1 е
налице в случаите, когато даден обвиняем е привлечен в това си качество за
престъпление, извършено в условията на повторност или в условията на
опасен рецидив.
В разглеждания случай Г. В. М. е привлечен в качеството на обвиняем, за
извършено престъпление в условията на опасен рецидив, по приложеното
досъдебно производство и несъмнено за него е налице обоснованото
предположение, че именно М. е извършил престъплението, за което е
привлечен в качеството на обвиняем. Обоснованото предположение се
обуславя както от събраните по делото доказателства - показанията на
свидетелите по делото, протоколите за изземване, извършеното разпознаване
и запис от камера на местопрестъплението. Не са налице противоречиви
доказателства, които да налагат обсъждане поотделно. Следователно,
несъмнено за съда на първо място е налице обоснованото предложение за
извършено престъпление, а от друга страна за съда е налице и реалната
опасност по ал.1 на чл.63 от НПК. Налице е реалната опасност подсъдимият
да се укрие и да извърши други престъпления, с оглед неговата личност и
характеристични данни, още повече, че деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, което от своя страна по смисъла на закона обуславя
наличието на възможността обвиняенмия да извърши друго престъпление или
1
да се укрие. Следва да се има предвид, че лицето е склонно към извършване
на престъпления и настоящото такова е поредното извършено. Следователно
ако се вземе по-лека мярка, то това не би ограничило обвиняемият да
извърши друго престъпление. Мярката „Домашен арест“ е неприложима
спрямо него, тъй като обвиняемият не обитава постоянно адреса по адресната
си регистрация. Отделно и с оглед характеристичните си данни същия е
склонен да извършва престъпления против собствеността и въпреки
наложените наказания, не се е поправил и продължава с упоритата си
престъпна дейност.
Ето защо съдът намира, че единствената, адекватна и възможна мярка
спрямо обвиняемият М. е „Задържане под стража”, която би ограничила
възможността същият да извърши нови престъпления, както и да се укрие от
съответните органи.
Ето защо и на основание чл.64, ал.5 във връзка с ал.4 във връзка с чл.63, ал.1 и
ал.2 от НПК, съдът
2