Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара
Загора, 02.06.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар
Николина Николова като разгледа
докладваното от съдия Стилиян Манолов административно дело №198 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 95
– чл. 97 от ДОПК
/Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/.
Образувано
е по жалба на „Ол Натурал“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ***, представлявано от
управителя си Г.Г., подадена чрез пълномощника - адвокат К.А. ***, против
потвърден с Решение №66 от 10.03.2021г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив Отказ
за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство, обективиран в Решение
за отказ изх. №240088311905#1 от 19.02.2021г., издадено от Г.А.на длъжност
инспектор по приходите в Офис за обслужване Стара Загора при ТД на НАП, гр.
Пловдив. В жалбата, подадена на 18.03.2021г., в рамките на предвидения в чл.95,
ал.1 във връзка с чл.94, ал.2 от ДОПК 7-дневен срок от връчване на решение №67
от 10.03.2021г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, считано от 12.03.2021г.,
се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, като издаден в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По подробно
изложени съображения се оспорва крайният извод на административния орган, че не
е спазено едно от изискванията на чл.12, § 1 от Регламент №883/2004
на Европейския парламент и на Съвета, а именно: жалбоподателят и работодател на
лицето, за което е отправено искането за определяне на приложимо
законодателство не осъществява обичайно дейността си на територията на
Република България, която по смисъла на приложимия регламент за координация в
областта на социалната сигурност се явява в качеството си на изпращаща държава.
В този смисъл неправилно и незаконосъобразно се явявало и решението на
Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, с което е отхвърлена подадената по
административен ред жалба. В тази връзка се твърди, че „Ол Натурал“ ЕООД е
регистрирано на територията на РБългария, като към 01.03.2021г. в него са
назначени 6–ма работници с приложимо за тях осигурително законодателство на
територията на страната, двама от които, командировани на работа в Германия. Сочи
се, че оборотът на дружеството към 28.02.2020 г. е 15 176.00 лв., от които
реализирани в България 5 100.00 лв., а в Германия – 10 076.44 лв. или
34% от общия оборот е реализиран на територията на РБългария, което отговаряло
на изискванията на приходната администрация по отношение наличието на
реализиран оборот от изпращащата държава членка. Твърди се, че през 2019 и 2020
г. дружеството не е осъществявало търговска дейност. От съда се иска отмяна на
постановения отказ. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и
заплатеното възнаграждение за един адвокат.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят-редовно и своевременно призован се
представлява от управителя Г.Г. и адвокат К.А., която поддържа изцяло доводите,
съдържащи се в депозираната пред съда жалба.
Ответникът
– Директор на ТД на НАП, гр.Пловдив, чрез процесуалните си представители, в
представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна, излагайки съображения за законосъобразност и
правилност на постановения отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство. Излага се становище, че към момента на постановяване на отказа
предпоставките за издаване на исканото от жалбоподателя удостоверение не са били
налице, поради което формираният краен извод на административния орган се
явявал съобразен с материалния закон, като в производството по постановяване на
акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а по отношение претендирания от жалбоподателя адвокатски
хонорар се прави възражение за прекомерност.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
С вх. №1507 от 22.01.2021г. в ТД на
НАП, гр. Пловдив, Офис за обслужване гр.Стара Загора е постъпило Уведомление по
чл.15 от Регламент /ЕО/ №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета /наричан
по-долу регламент за прилагане/ от „Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара Загора за Ж.Д.Ч.
(л.60), във връзка със задължението за предварително уведомяване от страна на
работодателя, на компетентната институция на държавата членка, в която заетото
лице пребивава – в случая НАП, относно обстоятелството за упражнявана дейност
от това лице на територията, на две държави членки – Република България и
Федерална Република Германия. Ведно с горното от страна на дружеството и от
заетото лице е подадено и искане с вх. №240088311905 от 22.01.2021г. за
издаване на Удостоверение А1 за приложимото в случая осигурително
законодателство по отношение Ж.Ч.. Във визираното искане, като приемащо
предприятие е посочено германското дружество Траушке ГмбХ Турамарк с
идентификационен номер DE *********. Заявено е, че периодът на командироване е
от 10.01.2021 г. до 08.08.2021г., а възнаграждението на заетото лице ще бъде за
сметка на работодателя. Посочено е също, че Чанев е назначен на работа в „Ол Натурал“
ЕООД, гр.Стара Загора на 05.01.2021г. Към искането са приложени трудов договор
№002 от 05.01.2021г., допълнително споразумение към трудовия договор от
10.01.2021г., заповед за командироване №2 от 08.10.2021г., бордна карта и
договор за подизпълнение (л.63-66). С резолюция за извършване на проверка
№ПО-16002421003992-0РП-001 от 25.01.2021г. от Ивана Георгиева на длъжност
главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр.Пловдив (л.92) е разпоредено
извършването на проверка на „Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара Загора във връзка с
подадените уведомление и искане за издаване на Удостоверение А1, като за
извършващ проверката е определена г-жа Г.А.на длъжност инспектор по приходите в
ТД на НАП, гр. Пловдив. Крайният срок за извършване на проверката е определен
на 22.02.2021г. В протокол №ПО-16002421003989-073-001 от 19.02.2021г. (л.93-96)
са обективирани констатациите и установяванията на органа по приходите в
резултат на извършената от него проверка. Същият, на база данните, съдържащи се
в информационната система на НАП и съобразно представените от заявителите
писмени доказателства е установил, че заетото лице е български гражданин, който
се намира в трудови правоотношение с „Ол Натурал“ ЕООД и по надлежния ред е изпратен да полага труд в
предприятие на територията на Германия. Обсъдени са предишните трудови
правоотношения и командировки на Ж.Ч., както и трудово-правният му статус в „Ол
Натурал“ ЕООД. Установено е, че заетото лице попада в персоналния обхват на
Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета /наричан по-долу
основен регламент/. Изследвано е наличието на предпоставките за запазване на
приложимото законодателство на изпращащата държава, които се съдържат в чл.12,
§ 1 от основния регламент в т.ч. и дали работодателят обичайно упражнява
съществени дейности на територията на РБългария съгласно основните за това
характеристики и дефинитивни определения, дадени в чл.14 от регламента за
прилагане. В тази връзка са анализирани наличните данни за броя и вида на
наличния персонал в дружеството, мястото на което са сключени трудовите
договори с работниците и приложимото за тях законодателство, икономическата
дейност на работодателя, осъществявана на територията на РБългария и съответно
реализирания от дружеството оборот. Установено е, че дружеството до края на
месец декември 2020г. няма нает персонал, като трудови договори са сключени с
две лица едва на 05.01.2021г., на длъжност „шлосер-монтьор“, като и за двете
лица са подадени искания за издаване на Удостоверение А1. Посочва се, че към
момента на извършване на проверката нямало нает персонал, който да извършва
дейност на територията на РБългария. До 12.01.2021г. за основана дейност на
дружеството е посочена „консултантска дейност“, а след тази дата „производство
на метални конструкции и части от тях“. Установено е, че за периода от 12
месеца преди подаване на искането /01.2020г. -12.2020г./ от дружеството са
подавани нулеви справки декларации, като не са отчетени извършени и получени
доставки. С оглед констатираните установявания е формиран извод, че „Ол
Натурал“ ЕООД обичайно не осъществява съществена дейност на територията на
РБългария за последните 12 месеца преди подаване на искането, съответно преди
командироването на Ж.Ч., което от своя страна изключвало приложението на чл.12,
§ 1 от основния регламент, като в тази връзка приложимото законодателство за лицето
следвало да се определи съобразно основното правило, съдържащо се в чл.11, § 3,
б. „а“ от основния регламент – в случая това е законодателството на Германия.
На
база данните от извършената проверка и установените факти и обстоятелства е
издаден и понастоящем оспореният отказ за издаване на удостоверение за
приложимо законодателство, обективиран в Решение за отказ с изх. №240088311905#1
от 19.02.2021г. на инспектор по приходите при ТД на НАП, офис за обслужване Стара
Загора Г.А.(л.56-59). Отказът изцяло възпроизвежда констатациите и
установяванията от извършената проверка, които от своя страна са послужили и за
формиране на правните и фактически съображения на органа по приходите да откаже
издаване на исканото удостоверение. Крайният извод, съдържащ се в
административния акт е, че спрямо заетото лице Ж.Ч. не са налице условията за
прилагане на чл.12, § 1 от основния регламент, поради неизпълнение на критерия
изпращащото дружество - „Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара Загора, обичайно да
осъществява съществена дейност на територията на РБългария за последните 12
месеца преди подаване на искането във връзка с което е отказано и издаване на
исканото удостоверение А1. Решението е връчено на дружеството-жалбоподател на 19.02.2021
г. по електронен път (л.59-гръб).
В
срока по чл.92, ал.1 от ДОПК срещу Решението за отказ е постъпила жалба от „Ол
Натурал“ ЕООД и Ж.Ч. до директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, в която се излагат
подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения административен акт,
като се твърди, че са налице условията на чл.12, § 1 от основния регламент. С
Решение №66 от 10.03.2021г. на Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив (л.8-10) е
оставена без уважение подадената жалба, като изцяло са потвърдени и възприети
за правилни и законосъобразни мотивите, изложени в оспореното решение за отказ.
В решението са обсъдени и отхвърлени като неоснователни и недоказани
твърденията, че оборотът на „Ол Натурал“ ЕООД към 28.02.2020г. е 15 176,00
лв., от които реализирани в България 5 100,00 лв. и в Германия
10 076,44 лв. Като неоснователни са отхвърлени и твърденията, че
фактурите, фигуриращи в дневника за покупки и дневника за продажби съответно от
11 и 18.01.2021г. попадат в обхвата на обичайната дейност на дружеството.
По делото са
представени всички документи съдържащи се в административната преписка,
свързана с постановяването на оспорения отказ и потвърждаващото го решение в т.ч.
и всички справки от информационната система на НАП, съдържащи анализираните от
органа по приходите относими към случая данни. От жалбоподателя са представени
и приети като доказателства по делото фактури по договора за подизпълнение,
отчети по сметка, разчетно-платежна ведомост и извлечение от документ, отразяващ направените вноски към
ДОО, ДЗПО, ЗО и данък по ЗДДФЛ (л.103-109).
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на отказа за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство,
обективиран в решение за отказ изх. №240088311905#1 от 19.02.2021г., издадено
от Г.А.на длъжност инспектор по приходите в Офис за обслужване Стара Загора при
ТД на НАП, гр. Пловдив, намира са установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен,
имащо правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Аргумент в подкрепа на последното е това, че след
влизане в сила на Регламент /ЕО/ №
883/2004г., при получено уведомление
по чл.15 § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009г. и наличие на задължителните
условия, определени в чл.12 § 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., компетентната
ТД на НАП издава удостоверението А1, дори в случаите, когато издаването не е било
поискано от заетото лице и/или работодателя. Предвид това, наличието на правен
интерес у оспорващия - „Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара Загора по смисъла на чл.159, т.4 от АПК, като положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на
делото, е доказана.
Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ДОПК регламентира сроковете за оспорване пред съд на постановен
отказ от административния орган. Редът за оспорването пред съд е регламентиран
с разпоредбата чл.95, ал.3 от ДОПК, която предвижда алтернативност на оспорването - след като е
изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен
ред. Адресатът на отказа може или да изчерпи възможността да оспорва отказа
пред горестоящия административен орган, или - след изтичане на
законоустановените срокове за това оспорване, да обжалва отказа пряко пред съд.
Разпоредбата се намира в Глава Дванадесета „Административно обслужване“ на
ДОПК, като законодателят не е обвързал отказа за издаване на документ по чл.88, ал.1 от ДОПК със задължителност на оспорването по административен ред.
Съгласно чл.95, ал.1 от ДОПК на обжалване пред съда подлежи отказът за издаване на искания
документ, включително в случаите, в които лицето е избрало първоначално да го
оспори по административен ред. Според чл.144, ал.1
и ал.2 от ДОПК
по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани
от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго. Разпоредбите на глава XVII от ДОПК
се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е
предвидено друго. Следователно, предмет на оспорване по чл.95 от ДОПК
е отказът за издаване на документ, който в настоящия случай е обективиран в решение за отказ изх. №240088311905#1 от
19.02.2021г., издадено от Г.А.на длъжност инспектор по приходите в Офис за
обслужване Стара Загора при ТД на НАП, гр.Пловдив, доколкото следва да бъде прието, че е
предвиден различен ред от общия по глава XVII от ДОПК,
а именно: на съдебно обжалване подлежи първоначалният административен акт –
отказ за издаване на документ (аналогично на реда по чл.98, ал.2,
пред.2 от АПК).
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че същият е издаден в
предвидената от закона форма и е мотивиран-съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване.
Съдът
намира, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В тази връзка следва да се отбележи, че противно на доводите на
жалбоподателя, административният орган е издал акта след като е изяснил фактите
и обстоятелствата от значение за случая. Видно е от извършената проверка от
органа по приходите, че са изследвани всички относими доказателства, имайки се
предвид, че основните данни, необходими за извършване на обективна преценка за
приложението на чл.12, § 1 от основния регламент се намират в базата данни на
НАП, като са достъпни и съответно в случая са изследвани от органа.
По отношение съответствието с
материалния закон:
Правилата за координация
на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ №
883/2004г. и Регламент /ЕО/ №
987/2009г., които се прилагат от 01.05.2010г. Целта на посочените
регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на
държавите-членки, които осъществяват трудова дейност, за да не се създава
излишна административна тежест при упражняването на правото на труд. Именно с
посочените по-горе регламенти са въведени и основните материалноправни и
процесуалноправни разпоредби в сферата на координиране на системите за социална
сигурност на държавите – членки и процедурните правила, в т.ч. е дефиниран и
смисълът, и тълкуването на много от установените понятия и изрази.
В
разпоредбата на чл.16 от
регламента за прилагане, във всички случаи, когато едно и също лице
упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми
компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията
на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него
законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията,
извършила временното определяне, информира институциите на всички
държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при
необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно
приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие,
временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок
от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не
изрази различно становище. Компетентната институция на територията на Република
България е НАП. В хода на тази процедура следва да се определи приложимото за
лицето законодателство в областта на социалната сигурност, в съответствие с
разпоредбите на Дял II от основния
регламент (чл.11–чл.16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане
на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в
персоналния му обхват). В тази връзка, в случай, че лицата ще извършват трудова
дейност на територията на една държава членка формуляр-удостоверение А1 не се
издава.
Тук е мястото да се отбележи, че единственият
документ, който пряко ангажира всички органи на държавите-членки, ведно с
осигурителя и осигуряваните работници, относно осигурителния статус на
работниците е формуляр-удостоверение А1 (издаден в резултат на по-горе
описаната процедура), респективно отказът на НАП, като компетентна институция
такъв да бъде издаден. Същият, обаче, подлежи на оспорване от работодателя и
заинтересованите осигурени лица и на съдебен контрол, каквато процесуална
възможност на тези лица в случая е била предоставена.
Утвърденият от регламентите принцип е да се прилага законодателството
само на една единствена държава, в този смисъл е разпоредбата на чл.11, § 1 от
основния регламент, като основното правило е да се определя за приложимо законодателството на държавата -
членка, в която лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно заето
лице. Изключенията от общото правило, при които се предвижда запазване на приложимото законодателство на изпращащата
държава, са строго ограничени и като такива са разписани в чл.12 и в чл.13, т.1
от Регламента, а като приложимо в настоящия случай от жалбоподателя се твърди
да е изключението, регламентирано в чл.12, § 1, съгласно който лице, което
осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не
превишава двадесет и четири месеца и, че не е изпратено да замества друго лице.
Вземайки предвид по-горе
изложената нормативна регламентация е следно, че постановеният отказ от
компетентната институция за издаване на формуляр-удостоверение А1 не означава,
че осигурителят/работодателят не може да изпрати заетото лице да извършва
временна работа за него на територията на друга държава-членка, а че съответното
лице не може да остане подчинено на българското законодателство в случая. В
съответствие с основното правило на чл.11, § 3, б. „а“ от основния регламент за
периода, през който наетото лице полага труд на територията на друга
държава-членка, за него ще бъде приложимо осигурителното законодателство на
тази държава-членка или в случая, както посочва и ответникът това е
законодателството на Германия. В тази връзка е и разпоредбата на чл.21 от
регламента по прилагане, според § 1 на която работодател, чието седалище или
място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички
задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице,
по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това
законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха
в компетентната държава-членка или според § 2 на която, работодател, чието
място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и
заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име
задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните
задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност
на компетентната институция на тази държава-членка.
В разпоредбата на чл.14, § 1 от
регламента за прилагане, е уточнено, че за целите на прилагането на чл.12, § 1
от основния регламент, „лице, което осъществява дейност като заето лице в
държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си
в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка“
включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка,
при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице
вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен
неговият работодател. В случая и съгласно българското законодателство към
„категорията заети лица“ спадат всички осигурени лица по реда на чл. 4, ал. 1
от КСО.
Съгласно чл.14, § 2 от
регламента за прилагане, за целите на прилагането на член 12, § 1 от основния
регламент е разяснено, че изразът „което обичайно осъществява дейността си в
нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват
дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на
държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички
критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки
работодател и на действителния характер на извършваните дейности.
Основният
административноправен спор по делото се свежда именно до това, дали в случая е
приложимо изключението на член 12, § 1 от основния регламент от гл. т.
наличието на обичайно осъществявана дейност от страна на „Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара
Загора на територията на РБългария при съобразяване на това с дефиницията,
съдържаща се в чл.14, § 2 от регламента за прилагане и респективно дали са
налице предпоставките за издаване на искания формуляр-удостоверение А1.
В настоящия случай работодателят е регистриран
на територията на РБългария, трудовият договор със заетото лице Ж.Ч. е сключен
на територията на РБългария, след което заетото лице е командировано на територията
на Германия за определен период от време, което означава, че е налице
трансгранична ситуация и приложимият ред е посочен в чл.16 от
регламента за прилагане. Както бе посочено по-горе от страна на
осигурителя и заетото лице е отправено искане до институцията на територията на
РБългария за издаване на удостоверение А1, като същевременно само от страна на
„Ол Натурал“ ЕООД, гр. Стара Загора е подадено и уведомление по реда на чл. 15
от регламента по прилагане.
По делото няма спор, а и се потвърждава от
наличните доказателства, че Ж.Ч. не е изпратен да замества друго лице, както и
че времетраенето на работа във втората /приемащата/ държава – членка – Германия
не превишава двадесет и четири месеца. Подобно е и положението с изискването
лицето непосредствено преди командироването му да е подчинено на българското
законодателство. Видно от приложения трудов договор от 05.01.2021г. на лицето е
връчено уведомление по смисъла на чл.62, ал.5 от КТ и е постъпило на работа на
същата дата. Наличието на надлежно регистриран трудов договор се потвърждава от
приложените по делото справки за актуално състояние на всички сключени трудови
договори за Чанев, а обстоятелството за провеждано социално и здравно
осигуряване се потвърждава, както от справките от НАП, така и по-конкретно от
представените по делото и неоспорени от ответника разчетно-платежни
ведомости.
Спорната по делото констатация за липса на
предпоставката командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си
на територията на РБългария, е обоснована от административния орган посредством
анализ на всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от
предприятието. Седалището и адресът на управление на дружеството е на
територията на РБългария, където е сключен и договорът с командирования
работник. Съгласно наличните доказателства е безспорно, че до 04.01.2021г.
дружеството не е имало наети лица, което обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя, още повече, че самият той заявява, че през 2019 и 2020г. не е
осъществявана търговска дейност т.е. през 2020 г. липсва нает персонал. Видно е
от приложената по делото справка за всички действащи трудови договори (л.73),
че към 29.01.2021г. в дружеството са назначени две лица с трудови договори от
05.01.2021г., измежду които е и Чанев. Фактът, че след 22.01.2021г. (датата на
подаденото заявление за издаване на удостоверение А1), съответно след
19.02.2021г. (датата на постановяване на оспореното решение за отказ) в дружеството
са назначени още 4-ма работници, чиито трудови договори са сключени в периода
от 23.02.2021 г. до 26.02.2021г. сам по себе си е неотносим към настоящия спор
с оглед датата на образуване на административното производство, респективно
датата на постановяване на процесния отказ и периода, за който следва да се
извърши преценка за наличието на обичайно осъществяваната от търговеца дейност
на територията на РБългария. Към момента на издаване на оспорения
административен акт търговецът не е разполагал с кадрова обезпеченост за
осъществяване на дейност на територията на РБългария. В тази връзка следва да
се отбележи, че всички критерии за упражняването на съществена дейност е
необходимо да се разглеждат за период преди командироването на заетото лице, което
в случая е от 10.01.2021г. В случая по делото не са налични доказателства за
реализиран от „Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара Загора оборот за предходните 12
месеца. Аргумент в тази насока са подадените от дружеството нулеви справки-декларации
за ДДС (л.78-90) за периода от м.01.2020г. до м.12.2020г., както и липсата на
отчетени в дневниците за покупки и продажби извършени и получени доставки, като
в този смисъл не са налице доказателства за твърдените от жалбоподателя приходи
към 28.02.2020г. в размер от 15 176.00 лв. По отношение фактурите, налични
и отразени в дневниците за покупки и продажби от месец януари 2021г. правилно е
възприето от Директора на ТД на НАП, гр.Пловдив, че същите не могат да се
отнесат към обхвата на обичайната дейност на дружеството, а стойността им не
води до извод за реализирана съществена търговска дейност и обезпеченост на
предприятието. Към 19.02.2021г. не са представени доказателства за реализиран
оборот на територията на РБългария за предходните 12 месеца. Представените
фактури по договора за подизпълнение от 22.12.2020г., във връзка с който е
командирован и Ж.Ч. не са относими за доказване на реализиран оборот от
дружеството на територията на РБългария за предходните на командироването 12
месеца, както по време, така и по обхват на извършените дейности. С оглед това не се опровергава констатацията на
административния орган, че за относимия период „Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара
Загора няма реализиран и деклариран оборот, който да обоснове в достатъчна
степен извод за обичайно осъществявана от дружеството съществена дейност на
територията на РБългария по смисъла на чл.14, § 2 от регламента за прилагане
във връзка с член 12, § 1 от основния регламент т.е. работодателят не е
доказал, че обичайно осъществява дейността си на територията на страната, чието
законодателство претендира да е приложимо, за период преди изпращане на заетото
лице във Германия.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК
във връзка с §2 от ДР на ДОПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл към
момента на подаване на заявлението за издаване на формуляр-удостоверение А1,
респективно към датата на постановяване на оспорения отказ, обективиран в
решение с изх. №240088311905#1 от 19.02.2021г. на инспектор по приходите при ТД
на НАП, офис за обслужване Стара Загора Г.А.работодателят „Ол Натурал“ ЕООД,
гр.Стара Загора не е отговарял на условията за издаване на удостоверение за
приложимо осигурително законодателство за Ж.Ч., за периода от 10.01.2021г. до
08.08.2021г. което прави изцяло законосъобразен постановения отказ. С оглед на
това подадената жалба се явява неоснователна и недоказана, поради което следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се явява
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника – Директор на ТД на НАП, гр.Пловдив, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ в тежест на
„Ол Натурал“ ЕООД, гр.Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на
сумата от 200.00 лв.
Воден от тези мотиви,
на основание чл. 96 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ол Натурал“ ЕООД, ***, представлявано от управителя
си Г.Г., против Отказ за издаване на формуляр-удостоверение А1 относно
приложимо законодателство за Ж.Д.Ч., за периода от 10.01.2021 г. до 08.08.2021г.,
обективиран в Решение за отказ изх. №240088311905#1 от 19.02.2021г., издадено
от Г.А.на длъжност инспектор по приходите в Офис за обслужване Стара Загора при
ТД на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Ол Натурал“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Г.Г. да
заплати на ТД на НАП - гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
(двеста) лева.
На
основание чл.97 от ДОПК решението е окончателно.
СЪДИЯ: